Пристанището

Neptune · 51 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 2:42 am

Neptune

Брой мнения : 419

Поех топлата й ръка и се усмихнах.
Предполагам се страхуваше от мен...но поне се радвах че до сега не бе имала "късмета" да ме види в ролята на капитан, тогава надали би приела ръката ми тъй лесно.
Пуснах нежната й длан и тръгнах напред, вървейки бързо, не че бързах...просто навик.
След секунди се озовахме до една малка стая, наподобяваща килер, имаше старо пияно и куп други вещи, някои покрити с бяло покривало.
-Е, ти си учителят .Какво трябва да правя?- каза тя и повика усмивка на лицето ми.
- Наистина ли не знаеш как се свири?
Попитах аз и преди да чуя отговоря й, издърпах още един стол, но малко по-старинен и й го подадох, за да седне, а себе си настаних, на малката, неудобна табуретка пред пияното.
Поставих пръсти на клавишите и се обърнах към нея в очакване, предполагам знаеше...все пак бе аристократка, макар и странна, което ме подсети как ли изглеждах аз в нейните очи...хм определено не от любимите ми теми за размишление.

Алис Старк Валерион · 52 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 2:56 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Сигурно изглеждах смишна в очите му.Не бях пипала пияно...ами от онзи път, когато се бутнах в него.
-Имах ужасна учителка...пристрастена бе към котки-поясних аз
Глупава прична наистина, но аз самата до смърт се плашех от тези създания.Изглеждаха ...свирепи.Е, тези мои думи будеха смях у всеки един мой събеседних, за това избягвах да говоря на тема "пухести домашни любимци"
Настаних се до него и погледнах изпитателно към пияното.Бях наблюдавала как свирят опитните пиянисти по приемите.Изглеждаше лесно, когато го правеше някой друг...
ала тези клавиши изглеждаха объркващо много.И навсичкото и отгоре имаше и още един ред.Черни и не толкова нагъсто както белите.
-Прекалено много са-промърморих замислено
и все пак бях ентосиазирана.Щях да изненадам Дейлън като се върна.
-Добре, откъде започваме-ухилих се отново
Предишната ми учителка се опита да ме научи на елементални неща.Е, както стана ясно не я обичах много и ..ами в момента гледах пияното като индианец пишеща машина...Не, определено индианците биха гледали по-умно от мен

Neptune · 53 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 3:05 am

Neptune

Брой мнения : 419

Странно...какво толкова плашещо имаше в един учител пристрастен към котките, най-вероятно това би се запитал всеки, но лесно можеше да си даде отговор, тези хора бяха тотално изпушили...баба ми живееше с двадесет котки и то само преди да навърша десет, след това е се бях и интересувал колко на брой са, честно казано може би от там идваше непрязъма ми към тези, а и май всички животни...е Катара бе изключение...но както и да е, не бе там въпроса в момента, а някъде между белите клавиши на старото ми пияно, не бе мое разбира се, чисто и просто някак бях успях да го плячкосам и сега като се замисля не се сещам от кого, преди доста години се сдобих с него.
-Прекалено много са.- гласа й ме стресна или по-скоро извади от унеса. и може би поради това не успях да се засмея, както се очакваше.
-Добре, откъде започваме.
- Засега то предлагам първо да ме послушаш малко, надали ще е толкова лесно да те науча, особено след като съм начинаещ в обучението, повечето хора биха предпочели параноична жена пред мен.
Казах аз и този път се засмях иронично, най-вероятно в скоро време сама щеше да разбере това.
Крака ми се притисна внимателно десния педал, докато пред това време дългите и ми и слаби пръсти вече докосваха нежно крехките клавиши, изпълнявайки сложна мелодия, която бях успял да съчиня преди известно време.
Музиката имаше чудния навик да отмива лошата страна на същността ми и да влива у мен чувства непознати във всяко друго мое състояние, би могло да се каже, че чисто и просто имаше силата да ме хипнотизира.
Затворих очи и нотите сякаш се разляха по тялото ми, напълно въвличайки ме в една симфонична вихрушка.

Nikkey · 54 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 7:55 am

Nikkey

Брой мнения : 133

Музиката изпълваше въздуха и го караше нежно да трепти в различни тонове като ято пъстрокрили пеперуди. Беше ми странно, че чувам галещите звуци на пиано, при това идващи от нашия кораб!
Затичах се по плажа и с ловка бързина се смъкнах тихо в помещенията, следвайки нежната мелодия. С едва доловими стъпи, наподобяващи тези на Катара, бавно и внимателно пристъпих напред, опитвайки се да не издавам излишни звуци, но не това ме тревожеше в момента. Беше ми любопитно по-скоро кой идиот бе дръзнал да влезе в пиратски кораб и да не се възползва от възможността да го обере, ами ще седне да свири на пиано, при това изключително добре. Тук определено имаше нещо гнило, а и освен, ако случайно не сънувах, най-вероятно може би си бях ударила главата по-силно днес, отколкото предполагах, защото каквото и да се опитвах да измисля, не успявах да навържа никакво логично обяснение.
Застинах пред една малка врата, която до колкото знам водеше в "килера", както му викахме шеговито, заради хилядите буклуци, които бяхме наблъскали вътре. Открехнах леко вратата, а Катара бавно и внимателно се шмугна вътре.
Доотворих я безшумно и се облегнах на касата, скръствайки ръце пред гърдите си, с безизразно лице,впила поглед в открилата се гледка пред мен.
Не знаех дали да въздъхна от облекчение, дали да избухна и да се развикам, или може би просто да изляза навън и да се тръшна в стаята си. Всичко това обаче ми се стори от глупаво по-глупаво и все по-детинско и незряло. Вместо това останах в стаята, премисляйки ситуацията.
Пред мен стоеше някаква непозната благородничка, обърната с гръб към мен, а капитана ни свиреше изкусно на старото пиано, което бяхме заграбили от един търговки кораб преди година. До сега не бях чувала, а и не знаех, че той може да свири. Знаех, че се славеше като жесток, като изключително умен и дори хитър, но никога не го бях чувала да свири. Мелодията бе нежна, топла, галеща сетивата ти. Неусетно преди да разбера се бях заслушала в нея долавяйки едва чувствена нотка на тъга или болка...
Катара се приближи незабележимо към тях, докато аз слушах музиката, връщайки се в онези дни, за които толкова често си спомнях напоследък. Погледа ми се премести на момичето, което очевидно се наслаждаваше на мелодията като мен. Чудно ми бе какво ли прави тук? Планът беше само да ги ограбим, а не да ги развеждаме наоколо сякаш това тук е някаква атракция.
Стиснах едва забележимо ръкава си при внезапното чувство, което ме присви. Знаех какво е, а това като чели повече успя да ме раздразни, отколкото първоначалната изненада.
Миг по-късно Катара скочи ловко на дъската над клавишите, впивайки поглед в аристократката. Козината й бе леко настръхнала, а опашката й сечеше въздуха наляво и надясно сякаш бе камшик. Едва забележимо задоволство се прокрадна на лицето ми и облекчи болката в стомаха ми. Явно още някой не се радваше на чуждото присъствие.

Neptune · 55 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 9:11 am

Neptune

Брой мнения : 419

Музиката продължаваше да се лее по нас, като мед, туко що приготвен от усърдни пчелички, които са се трудили с дни, дори седмици, да не е и повече за него и сега с удоволствие го пръскаха по нас, а той се разливаше като горещо мляко...мляко като онези които се използваха от висшите общества, за да си вземат мека и отпускаща вана...мислите ми подобно на рояци винарки над стар оцет, се рееха насам натам, докато пръстите ми нежно и изкусно докосваха клавишите, карайки ги да издават нечувана музика.
Самият аз се наслаждавах на творбата си, вярвах че ще бъде странно за другите че съм способен на подобно нещо, още повече аз да го сътворя, все още се убеждавах че ако някой от екипажа ме видеше, щеше да се слиса.
Погледнах към Алис и се усмихнах на изражението й, вероятно и харесваше или поне така изглеждаше отстрани.
Радвах се че след всичката болка и множество страдание, поне на един човек можех да донеса наслада и да го накарам да се отпусне, рядко ми се случваше подобно нещо, а колкото и да е смешно аз съм дребнав човек, обръщащ внимание на подобни неща.
Отпуснах рамене и отново затворих очи, понасяйки се на вълната на музиката...имаше още много да свиря, а и така определено един вид "изпусках парата", натрупала се в мен през последните безсънни дни.
Можех да забравя за хилядите глупости, за множеството проблеми и не чак до там такива, можех да забравя че съм капитан на кораб и че екипажа разчита на мен, че съм жесток и безмилостен и че съм убивал хора, факт който понякога късно вечер караше сърцето ми да увеличава масата си многократно, докато накрая не издълбае огромна дупка в гърдите ми.
Позволих си буквално да заспя, а и иначе бавната и мелахонична съвсем се забави.
Бях се отпуснал и отнесъл толкова много, че иначе много чувствителния ми слух, успя някак да пропусне наличието на други същества в стаята.
Още преди да отворя очи и да ги съзря, усетих че е Катара и съответно Никол...ох не изгарях от особено желание да е тук, не поради друга причина, не че исках да остана сам с Алис, а просто усещах някакво напрежение и може би бе поради последната ни среща или по-правилно ще бъде ако кажа раздяла...ето затова мразех да си позволявам волности с членове на екипажа и изобщо някакви емоционални задълбочения с момичета...емоционални задълбочения, чакай малко кой е казал че има такива...ето едно доказателство че понякога пресилвах фактите и то много.
Въздъхнах и спрях музиката, докосвайки за последно най-крайните и съответно тихи клавиши, формирайки кратка, финална мелодийка.
- Никол...
Възкликнах аз все още със затворени очи и миг след като гласа ми отекна в тишината я прободох с дълбоко сините си очи.

Nikkey · 56 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 9:52 am

Nikkey

Брой мнения : 133

Беше спокоен както винаги. Обърна се към мен, а дълбоките му сини очи срещнаха моите, предизвиквайки ледени тръпки по току-що настръхналата ми кожа. Запазих бледата усмивка на устните си устоявайки на силата на погледа му. Или поне привидно, вътрешно можех да се закълна, че се присвивах като подплашено пале, но външно бях привидно спокойна - винаги! Независиомо от ситуацията, в която изпадах... Добре де, в повечето ситуации, в които изпадах, а тази определено бе една от тях. Ако позволявах на другите да прозрат чувствата ми, нямаше да ставам за пират, а това, че бях отлична актриса, просто си бе като бонус към твърдия ми характер.
- Кажете, капитане - подсмихнах се, като не отмествах погледа си от неговия. - Не знаех, че можете да свирите. Не се тревожете, ще го запазя в тайна от останалия екипаж. Няма да ви разрушавам репутацията, макар че явно към нея би трябвало да прибавим и изискан джентълмен. Може ли да попитам.. От кога корабът ни стана аристократска атракция?
натъртих на последните думи, отмествайки поглед към изисканото и красиво момиче, което гледаше към мен. Може би не й се искаше да съм тук, и на мен не ми се искаше, но просто не можех да си тръгна.
Катара позабави малко размаха на опашката си, но все още бе леко настръхнала. Не знам така ли ми се стори или напрежението се наелектризира?

Neptune · 57 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 10:03 am

Neptune

Брой мнения : 419

Продължавах да имам онова глупаво усещане за преминаваща електроцентрала между мен и Никол, а и не само.
Вдишах дълбоко въздух, опитвайки се да отблъсна статичното електричество което усещах на плещите си и погледнах към Алис, която понечи да каже нещо, ала я спрях.
- Остави на мен.
Казах и аз тихо и й кимнах, по дяволите изглеждаше сякаш сме любовници които се разбират само с жест, точно затова добавих и глупавите думи, за да не реши Никол че сме чак до там близки, извод в който щеше да е сбъркала.
Може и да не бях убеден в чувствата си и към двете дами, а и да не забравяме че Никол си бе направо дама, но това е друг въпрос, но определено не исках да се изядат с поглед или съдейки по характера на Никол, горката Алис нямаше да има шанс, колкото и смела да ми изглеждаше, срещу един "тренирал" пират бе наистина трудно да се установи победа, била тя дори словесна.
- Какво стана с нападението, защо остави онези некадърници сами!?
Попитах аз с равен, но каращ кожата ти да настръхне тон, пропускайки заядливите й думи, нямах намерение да се обяснявам, не и сега пред Алис, убеден съм че Никол знаеше това, само че защо ме дразнеше въпреки всичко...може би я болеше от това че съм с друга...какви ги говорех и аз, къде ми е прозорливостта, та тя никога не е изпитвала нищо към мен, какво става въпрос да ме ревнува, определено се нуждаех от дълга и голяма почивка.
Вдигнах отново поглед към нея, този път в него се четеше нотка на разочарование, разчитах на нея и ако не си бе изпълнила работата тази нотка щеше да се превърне в цяло сборище ноти.

Алис Старк Валерион · 58 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:05 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Пръстите му докосваха пияното уверено и малката стая се изпълни с нежна непозната мелодия..
Бях ентосиазирана в началото, но сега , когато чувах сложността на звуците , идващи от пияното, нещо в мен се пречупи и бях убедена, че никога няма да мога да движа пръстите си така умело по клавишите.
Странно наистина как един пират може да има такъв усет към красивото.След няколко последни акорда, изпълнението му свърши.
-Никол...-произнесе бавно името той със затворени очи.
Стъписах се и преди да задам какъвто и да било въпрос озъзнах, че не сме сами.Освен русокосо момиче, което не изглеждаше много по-голямо от мен, в стаята имаше и още някой...Не бях забелязала , че върху пияното стоеше не друго, а една котка.Потреперих едва видимо при вида на очите и , неизпускащи моите движения.
В думите на момичето се отчиташе явна неприязън към мен.Не обичах да си държа устата затворена и понечих да се защитя, но погледът, който ми хвърли Нептун , ми каза достатъчно.Преглътнах и се опитах да не обелвам и дума..Доста трудна задача наистина.
И тогава всичко ми стана ясно...толкова избождащото привличане между тях двамата бе видимо и от километри.
- Какво стана с нападението, защо остави онези некадърници сами!?-продължи Нептун
Вече стана ясно , че не бях от прозорливите.Веднъж го попитах дали си играе с мен.И той ми отговори , чене бива да се съмнявам в думата му на благородник.Ала той беше и си оставаше пират.Те лъжеха, мамеха...играеха си с хората.
ако досега бях чувствала нещо към него, то вече го нямаше.Идеше ми да се развикам.
Да си играят с мен , за да се докопат до брат ми...бях глупачка, защото го бях допуснала.Мразех се за това.
Отчаяно исках да избягам.Да се върна вкъщи и да забравя за Нептун и за всичко, което той ми бе казал...Вече не вярвах.На нито една негова дума.
Стиснах зъби и започнах да си играя с гривната си.Беше ми подарък именно от Дейлн , който в момента може би бе в смъртна опсатност и то защото аз бях глупачка...кой знае колко момичета бе "омаял" по същия начин...
Ораган от емоции заплаши да излезе.Исках да се развикам...нищо нямаше да постигна..е, само душевен мир, но за какво ми беше той, ако щях да ставам храна за акулите...

Neptune · 59 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:18 am

Neptune

Брой мнения : 419

Видях изражението на Алис..изглеждаше ми толкова по-враждебна и несигурна, че за момент помислих че е готова да ме нападне.
Какво по дяволите им ставаше на тези жени, сякаш като заговориш с някои и вече сте не любовници, ами бракувани.
Мамка му ето затова мразех да се доближавам до жени, с техните истерии и психични отклонения които притежаваха вродено наистина можеха да те побъркат.
Въпроса бе че не исках това да става, не исках нито Никол, нито Алис да са ми сърдити или нещо от този род, по дяволите не ставах за пират.
Въздъхнах и отместих очи към Никол отново, гледайки изморено, ако щяха да ме размятат като бейзболна топка една на друга, определено не са познали.
Намери тя кога да дойде, разваляйки всички, карайки ме да изглеждам като развратник в нейните и в очите на Алис...защо изобщо си въобразявах че ще ме послуша.
Още преди да бе казала и дума, моето твърдоглаво предсказание, което може и да не бе вярно, но в момента ми се струваше че е, ме накара да се изправя и ядно избутах стола напред.
Зверския цвят на очите ми изби за пореден път и чувствах че в този момент бях готов да избухна, а това определено нямаше да е добре в присъствието на двете момичета които за момента някак бяха успели да запленят глупавия ми ум.
Не исках да говоря, положих всякакви усилия, за да запазя хладнокръвие, само и само да не издам напълно колко много бяха ме изнервили с тези техни погледи " Той ме мами!"

Алис Старк Валерион · 60 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:34 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Явно беше, че се е ядосал.И за какво по дяволите?!Та той очевидно въртеше на пръста си всяко живо същество от женнски пол..
В този момент поразителнто ми напомняше за някой богат и надут граф, гордеещ се с трите си имения и петте си любовници.
Не, мразех деня , в който на Дейлън му хрумна тази тъпа идея за маскения бал...мразех и деня , в който го срещнах.
Трябваше да избягам..Но как?
Аз не можех да се бия.Мажех да ритам и то не много добре..щеше да е късмет, ако оцеля...
Не познавах ли някой пират?
Отговорът нахлу в съзнанието ми почти веднага.За съжаление , не беше ниак добър.
Оставаше ми само едно.
Нескопосан опит а бягство.Само трябваше да се измъкна от стаята, която се бе превърнала в огромна топка от емоции, наелектризираще всичко около себе си.
Станах бързо от стола и се насочих към вратата.
-Не се опитвай да ме спреш-просъсках срещу Нептун
Цялата тази ситуация бе толкова комична.Човек би решил , че ревнувам или нещо подобно...Не беше така или поне това се опитвах да си втълпя....
Стигнах до паубата без да се обръщам.Едва не заплаках.Корабът бе на няколко метра от пристанището.ала не виждах как да стигна до него-
Погледът ми бе привлечен от голям сандък в дъното на паубата.Прекосих радстоянието , което ни делеше и се свлякох зад него.Така поне щях да ги затрудня , ако се опитат да ме потърсят..нещо, в което силно се съмнявах.
Опитах се да прехвърля наум всички възможни планове за бягство..за съжаление, не бяха много.

Neptune · 61 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:44 am

Neptune

Брой мнения : 419

Къде изобщо си мислеше че отива...
Въздъхнах и завъртях очи,наистина се чувствах адски уморен, а и не можех да я оставя просто така да се шляе из кораба, би било съвсем безразсъдно.
- Никол, моля те остани тук трябва да говоря с нея.
Казах аз макар да знаех че ще я нараня или обидя...ох по дяволите какво трябваше да сторя за да са доволни и двете и мамка му, защо изобщо се опитвах да им угодя...това никак не ми харесва.
Побързах да изляза от малката стая преди да бях получил такъв удар че да не успея да се движа, точно затова с две огромни крачки прекосих разстоянието до вратата и я открехнах за да изляза.
Хладния въздух на палубата развя косите ми и ме накара да си поема дълбоко дъх, поемайки колкото мога повече.
Застанах на ръба, оглеждайки глупаво водата, знам ли я какъв акъл има, като нищо да бе решила да се хвърли, което определено нямаше да е добра идея.
За щастие тъмната вода, дълбока толкова много, че чак черна, бе непокътната и с крехко стъклено покривало.
Обърнах се назад и скръстих вежди, не я виждах никъде, да му се не види, къде изобщо бе отишла.
- Алис...Алис!
Завиках аз оглеждайки насам натам, но неуспешно.

Алис Старк Валерион · 62 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:59 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Дълбоко грешеше, ако си мислеше, че ще се покажа.Имах си гордост...
Ох!Ама точно, защото си имах гордост, трябваше да изляза и да кажа всичко, което исках.Нямаше да си тръгна без да му изясна всичко, което чувствах.
Изправих се и с неохота се приближих към него.Изгледах го кръвнишки и ...
...следващото, което чух беше звука от досега на десницата ми с бузата му.Изненадах се сама от това, което направих.В момента ръката ми пулсираше и болеше адски но се опитах да не го показвам.
-Мразя се за дето онзи дне те срещнах.Мразя се за дето ти повярвах.Мрразя се за дето оставих брат си.-започнах аз и се изплаших от ледената нотка в гласа си.Прозвуча ми някак чужд..сякаш не принадлежеше на мен, а на някое задгробно същество
-колко момичета въртиш на малкия си пръст?Или само аз съм толкова сляпа...-продължих след миг мълчание.-Видях ви там долу..Да вярвам на благородническата ти дума?! Как бих могла.Ти си пират и това е реалността.А аз съм глупачката в ситуацията.Дано брат ми успее да се справи с хората ти и да ти даде това, което заслужаваш-довърших речта си
Последните ми думи бяха по-хапливи от колкото исках.Не го мислех, ала в момента бях толкова ядосана-
Какво ли очаквах?Да е влюбен и да ме отвлякъл, защото има някакви чувства?
Какли пък не...единствената му цел беше брат ми, а аз бях просто играчка в лъцете му.

Neptune · 63 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:22 am

Neptune

Брой мнения : 419

Студа вън бе достатъчен за да припомни на глупавото ми съзнание някои важни неща, като това че съм са размекнал повече от очакваното, факт които никак не ми се нравеше.
Чух звук и обърнах тялото си към него, а срещу мен се запъти Алис, с наистина зверско изражение, което ми припомни че жените понякога могат да бъдат много опасни.
Действията й успяха да ме накарат да зяпна с отворени уста, а бузата ми да започне да пулсира, мамка му до сега никой освен глупавата ми майка не си бе позволявал подобни волности, дори не ми бяха крещяли, а тя изпълни и двете, за по-малко от минута.
Обърнах лицето си към нея, а в очите ми се четеше нищо повече от тъга.
Зверската ярост която очаквах да изпитвам, някак се бе изпарила и оставила място на изненадата, шока и болката.
Този така лек и въпреки това силен шамар бе успял да ми напомни спомени които си бях обещал да забравя, картини минаващи през ума ми за по-малко от секунда.
Заслушах се в ядните й думи, изчаквайки я да приключи, определено бе изпаднала в онова състояние, подобно на ревност, но не точно...смесица от много чувства...гадна работа.
Думите й остри като копия можаха да се забият в мен като изстреляни от опитен стрелец, попадайки право в целта...хилядите неща които изреди не ми оставяха шанс, дори и да исках, да й отговоря на всичко, затова започнах от онова което най-много бе успяло да ме нарани.
- Права си аз вече съм пират...а ти си аристократка, мислиш ли че не го знам!?
Попитах аз с треперещ глас, ако щеше да показва ясните граници между нас, то тогава ми бе уцелила болното място...точно заради тях не бих могъл да си позволя да оставя чувствата си да се реят в сърцето ми, глупаво желание, подтиснато от този факт.

Алис Старк Валерион · 64 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:44 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Не ми харесваше тона му.исках да ми се развика.Не можех да си обясня защо, но мразех на крясъците ми да им е отговаря с нищо различно от крясъци.
Права си аз вече съм пират...а ти си аристократка, мислиш ли че не го знам!?
Ядосах се още повече.Започнах да снова напред -назад.Дразнещ тик, който се зараждаше у мен при наличито на ярост.
-Не ми харесва , че ме разграваш.Не ти ли хрумна , че може да имам чувства?!-почти извиках аз
Заковах се на едно място и веднага съжалих, че съм изрекла думите си на глас.
Сега сигурно си мислеше, че съм влюбена или нещо от този сорт...
Само преди месец крещях на Дейлън, че сърцето ми няма да принадлежи на никого.вярвах в думите си, а сега ...струваха ми се глупави...
-Но да, май изяснихме частта , че си пират, а аз аристократка.Вие сте нечестни.Не се интересувате от чувствата на хората-изпрокох съвсем тихо думите си и в този момент всичките ми илюзии се сгромолясаха като кула от карти.Ние двамата нямахме нищо общо.Едва ли между нас някога е имало нещо повече.
Само за една нощ бях преживяла неща, които обикновените хора преживяваха за целия си съзнателен живот...
Бях се влюбила, бях се доверила, бях педадена..
Влюбила ли казах?!
Не!Не бях.Това не можеше да е истина.той си играеше с мен, а тези мои чувства само го олесняваха.

Neptune · 65 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:54 am

Neptune

Брой мнения : 419

Искаше ми се да съм по-силен, да можех сам да си заповядвам, сърцето ми да ме слушаше така, както ме слушаше екипажа, ала уви...нещата съвсем не бяха така...в момента изпитвах глупави неща, при това не само към Алис, за миг бях забравил целувката ни с Никол...господи как за един ден бях успял да се въвлека в подобна интрига!?
-Не ми харесва , че ме разграваш.Не ти ли хрумна , че може да имам чувства?!- думите й някак звучайки хаотично в съзнанието ми успяха за миг да ми дадат някаква надежда искрица светлина в тъмния, мрачен тунел в който бях изпаднал...ала последвалите ги слова ясно изразиха отново границите спиращи ни.
- Имаш право...- промърморих аз тихо и сведох поглед към земята.
Усещах краката си слаби, кълна се че в скоро време щях да загубя контрол над тялото си, а не можех да си го позволя, малкото останала у мен гордост би се сринала на момента, карайки ме да се чувствам дори по-глупаво от сега, което изобщо ме съмняваше че е възможно.
Вятъра се усили, напълно погубвайки равновесието у мен, успях да се подпра с длан на нещо и да притворя очи,оставяйки тялото ми да се свлече на земята...слабак, точно такъв бях, качество което не само не бях показвал, а и не си бях позволявал да изпитам.

Алис Старк Валерион · 66 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:13 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Исках да продължа да крещя..имах толкова много неща да казвам.
-Имаш право-тези думи потвърдиха всичките ми съмнения.
Никога не е имало нищо между нас.Това, че ме беше целунал е било само евтин трик за заблуда на неговия златен ключ към нещастието на семейство Валерион..сякаш загубата на цялото ми семейство не бе достатъчна да ме съсипе.
Тогава той се свлече...
Останах втрещена.Имах идалния момент да избягам.Издърпах сабията му и погледнах изпитателно оръжието.Различих формите на лодка в дъното на кораба.Моето спасение...
Изправих се бързо и хванах едно от важетата, служещи за спускането на малкия плавателен съд, който щеше да се окаже ключът към моето свобода.
Обърнах се за да видя , че той още е в несвяст.
И тогава осъзнах, че не бива да го оставям.Хората не се свличаха така безпричинно.Надигналата се тревога взе връх и бързо се върнах при него.
Седнах на дървените дъски и сложих главата му в скута си.
-Късно е за този извод.-казах в отговор на думите му
Нямах представа какво да правя.Не исках да съм тук, не исках да го познавам, не исках да изпитвам тревога.
Проследих с пръсти очертанията на лицето му.Отдръпнах ръката си.Сякаш си бях изгорила.
Какво още правех тук?
-Отвори очи-изненадах се от точаяната нотка в гласа ми-Съжалявам за шамара..и за думите си.Нямам право да ти говоря така..все пак за теб съм нищо и никога не си твърдял обратното

Nikkey · 67 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:22 am

Nikkey

Брой мнения : 133

Не казаха нищо, а исках... Исках да отвърна на обезоръжаващия му поглед, който сякаш нарочно бе използвал. Сякаш отново се бе осъмнил в мен.
- Не се опитвай да ме спреш - просъска аристократката и изхвърча от стаята, а миг по-късно Нептун тръгна след нея.
- Никол, моля те остани тук трябва да говоря с нея.
След което ме остави и изчезна. Сведох глава към дървения под, а дългара ми коса се спусна около лицето ми. До слуха ми достигна тихото мяукане на Катара, която се бе приближила.
Погледът ми обаче бе зареян, отнесен, върнат към спомена за този обвинителен поглед, който така ненавиждах.
- По дяволите!
Почти извиках аз и ударих силно с юмрук близката стена. Катара подскочи и козината й леко настръхна от внезапния прилив на гняв в гласа ми. Бях ядосана, отново! Как... Как смееше да ме обвинява така? При това днес му бе за втори път! Гледаше ме така сякаш бях отркаднала близлката му, а не беше ли така? "По дяволите, Никол! Слез на земята! Знаеш правилата!"
"Майната им на правилата! На пиратите не им ли беше позволено всичко?" Но дори и да не ми се искаше да го признавам дори те имаха правила, които не трябваха да се нарушават, а своеволията ми вече бяха отишли твърде далече.
Вдигнах гордо главата си и погледнах твърдо към Катара, която ме изгледа съмнително. Обърнах се и излязох от стаичката като се движех безшумно и бързо като котка. Съжителството ми с Катара ми бе позволило да придобия някои нейни черти, както и тя някои мои.
Излязох на палубата и се огледах. Не ми трябваше много, за да намеря това, което търсех. Видях как Нептун се бе подпрял на една мачта, а Алис стоеше до него. Не успях да преценя чувствата нито на единия, нито на другия, но първоначалния ми план сега ми се струваше глупав и все пак трябваше да го направя, трябваше да реша всичко тук и сега. Последвалата реакция на аристократката обаче ме изненада давайки ми нови сили и напълно заличавайки всичко от съзнанието ми.
Промъкнах се тихо и незабележимо по палубата зад няколко големи и тежки сандъка, които наскоро бяхме откраднали от английски търговски кораб. Слушах думите й, чудейки се какво още правеше тук, но каквото и да й се въртеше в главата в момента, нямаше да го позволя. Мернах с поглед лодката, към която бавно бе отстъпила. Може би трябваше да я оставя да избяга...
Извадих ловко рапирата си и я опрях в гърба й.
- Пусни сабята или се кълна, че ще те убия.
Гласът ми бе студен и режещ като метал. Каквото и да си мислех, никога нямаше да позволя капитана да пострада, никой нямаше право да опира собствената му сабя в гърлото му. Никой!
- Трябваше да избягаш докато можеш.
Впих погледа си в нея, готова наистина да изпълня заканата си.

Алис Старк Валерион · 68 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:44 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

От горкото ми достойнство не бе останало нищо.
Трябваше да се бия.Трябваше да избягам и да не се върна никога.
Ох, само да се измъкнех от този кораб, щях да стана примерна и кракът ми нямаше да стъпи на кораб..
Не, не го мислех.Трябваше да открия Натаниел.А това беше работа, за която се нуждаех от това превозно средство, с чиято помощ бе решен проблема с преминаването по водните площи.
Спомних си часовете по фехтофка на Дейлън.обичах да се промъквам и да го наблюдавам.И бях научила нещо...
Дръж здраво сабията-наредих си мислено и преброих до три.
оръжието и бе опряно в гърба ми, затова успях да се завъртя, без да загубя нещо важно като ръка или крак.Вдигнах сабята пред лицето си и се опитах д0а не треперя.
-Хайде убий ме-изгледах я безчувствено-затрийте рода Валерион.Нали това е целта ви..Но да знаеш, че няма да ти е лесно.-усмихнах се накриво
Бях наследила упоритостта от баща си.Не бях прекарал много години с него, защото болестта му бе сериозна и ми го отне.Още преди да ме е научил как да се бия ..
Замахнах и чух как оръжията ни се сблъскват.Стегнах хавтката си по-силно около дръжката.Сабята ми се стори твърде тежка.Ала трябваше да продъла-...не беше ясно дали ставаше въпрос за боя или за излагането...

Nikkey · 69 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:00 am

Nikkey

Брой мнения : 133

Едва не повярвах на очите си, когато тя се извъртя и застана сериозна и решителна срещу мен. Странно защо този поглед и твърдост така силно ми напомни за самата мен преди години. Тогава бях млада, наивна и зареяна в облаците, но и едновременно с това и здраво стъпила на земята.
Бледа усмивка се прокрадна на устните ми, когато двете остриета се сблъскаха и звукът от удара на метал в метал се разнесе тихо в нощта.
-Хайде убий ме-изгледах я безчувствено-затрийте рода Валерион.Нали това е целта ви..Но да знаеш, че няма да ти е лесно.
Думите й ме изненадоха. Никога не бях си и помисляла за подобна простотия. Да, мразех благородницте, мразех рдоителите си, мразех истинската си същност, не можех да премахна собствената си благородническа кръв, но никога, никога не си бях и помисляла за подобна простотия.
- Момиче, слез от облаците - подсмихнах се леко съжалително. - Не всичко се върти около благородническите ви задници.
Свалих привидно рапирата си отстрани до дясната си страна, стиснала здраво дръжката, готова във всеки един миг да използвам острието си. Не бях сигурна какво точно й се въртеше в главата в момента, но имах странното усещане, че бе нещо, напълно противоположно на очевидното. Прокарах пръсти по челото си и въздъхнах.
- Имаш ли си изобщо на понятие защо подяволите си тук?
Повдигнах въпросително вежда, срещайки насмешливо твърдо решените й очи. Ако си мислеше, че ще ме победи - грешеше, но пък нещо от вътре ме глождеше, че точно в момента се бяха насъбради прекалено много недорозумения.

Neptune · 70 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:05 am

Neptune

Брой мнения : 419

Господи каква излагация...помислих си аз отново и успях да различа нечии думи от прекрасния шум на вълните, които винаги бе притежавал сила да ме успокои, но в този момент някак ме притискаше и затрудняваше дишането ми.
Някакви думи...нашепващи ми да че жените не струват....и какво мъже ли да започна да харесвам...в никакъв случай!
Какво изобщо слушах гласа, знаех че жените са на тази планета с единствената си цел да унищожат с мъки мъжкия род, но въпреки това ние мазохистите не можехме да живеем без тях.
Мисля че прекарах часове в мислене над този въпрос, не исках да отварям очи, виждайки грозната картинка на реалността, но май се налагаше....по дяволите нямах късмет!
Звук от кръстосване на оръжия успя да ме стресне, карайки замъгления ми поглед да се фокусира между двете момичета, правостоящи срещу мен.
Думите на Никол ме накараха да се усмихна, боже тези двете какво сега, щяха да се изядат ли, поклатих глава и се опитах да повдигна тялото си на отново силните си ръце.
Изправих се гледайки леко стъписано, е очаквах много неща, но не и това, на всичкото отгоре се чувствах адски глупава, поради причината че преди секунди лежах немощно на земята...срам.

Алис Старк Валерион · 71 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:23 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

-Как да имам понятие като капитанът ти не ми казва нищо!-излаях насреща и като посочих с глава към междувременно изправилия се Нептун
От самото начало бях в неведение.Той бе споменал нещо от сорта на това , че не му пукало за парите на рода ми..сега пък тя казваше , че не иска да затрие рода ми.
-За какво подяволите съм ви аз!-извиках и на двамата-Като не искате да ме убиете, пуснете ме да с вървя.
Без да дочакам отговор се обърнах и отидох до лодката.И идея си нямах как да я спусна долу.За жалост ,когато поисках нещо, ми се даваше на готово.това ме бе разглезило и направило навиците различини от техните.
Свлякох се до лодката и прибрах колене към гърдите си, чакайки отговора им
Сега разбирах защо Дейлън толкова мразеше морските вълци.Те се държаха гадно ....и си играеха с хората...Не, че аристократите не го правеха.Но ние бяхме малко по-мили...
Ама аз "ние " ли казах?
Нещо определено не беше наред с мен.Та аз никога не се бях числила към тях.Бях различна.обичах панталони и мечтаех да видя слон.А сега така ревностно защитавах елитното общество...
Исках всичко да е кошма.Да се събудя и да осъзная , че е бело сън ..нищо повече

Neptune · 72 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:37 am

Neptune

Брой мнения : 419

Главоболие, ето какво изпитвах в този момент и то доста ясно изразено, не бях сигурен от какво, дали от дилемата пред която бях изправен или се бях ударил при припадъка...не че беше от голямо значение, но все за нещо различно от двете дами пред мен, трябваше да мисля...нали?
Друг бе въпроса че желанието й бе повече от абсурдно, не й ли стигаше че въпреки че е заложник се държах така мило с нея...
- Прости ми, май съм прекалил с добротата, а си бях обещал никога да не си позволявам милост пред разглезени аристократи.
Казах аз със себесъжаляващ тон и се усмихнах криво.
Не исках да съм груб, не и с нея, не и след всичко.
- Ако искаш да знаеш защо си тук..добре, тук си поради две причини и едната, главната поради която се съгласих да те отвлека бе че онзи ден ти остави у мен някак приятно впечатление, успя... да заплениш иначе твърдото ми съзнание, ала изглежда съм грешал...нима си помислих подобна волност, какво ще кажеш Никол, виждала ли си ме няколко толкова глупав?
Попитах аз, говорех абсолютни неразбиращи се неща, но май наистина си бях ударил главата при падането.

Nikkey · 73 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:52 am

Nikkey

Брой мнения : 133

Въздъхнах и прибрах рапирата в ножницата си.
- Повярвай, аз също бих искала да разбера.
Стрелнах с поглед Нептун, който очевидно се бе съвзел. Боже, как изобщо позволи да му вземе оръжието. А ми бил жесток и непоправим тиранин. Мен ако питаш в момента по-скоро ми напомняше на разглезено богаташче, макар че си нямам и на идея защо.
Отидох до лодката и се облегнах на дървената платформа, скръствайки ръце и впивайки погледа си в нейния. Най-очевидното обяснение за всичко ми бе хрумнало още, когато я видях, макар че не исках да си го призная, а и странно защо от самата мисъл не ми ставаше особено приятно.
Гласът на Нептун разсея мислите ми, а думите му се забиха в съзнанието ми. Усмивката ми едва леко помръкна, а очите ми придобиха огледален цвят. Сведох съвсем леко главата си, а през съзнанието ми преминаха мислите, че винаги е бил глупак, както и аз.
- Да, прекалено си се размекнал напоследък. Не ти отива.
Отвърнах уж шеговито, но малко по-дебел тембър на гласът ми издаде, част от болката заседнала в гърлото ми.
- Сега, ще се предадеш ли или ще продължиш да опорстваш?
Не смеех да се обърна към Нептун, за това гледах към момичето или може би по-скоро през него, но това бе отделен въпрос.

Алис Старк Валерион · 74 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 7:09 am

Алис Старк Валерион

Брой мнения : 352

Доколкото успях да чуя това бе само една причина.По-добре беше да си мълча.Нищо нямаше да спечеля.Бяха онищожили и последното ми достйнство и ме бяха изкарали ревлива глезла...Нещо, което никак не ми се нравеше.
-Предавам се.Вържете ме, оковете или там каквото ще правите-продължих с тона ,издаващ колко ненавиждах създалата се ситуация.
Изправих се, за да ги олесня.
Хвърлих още един поглед към пристанището.Беше само на една ръка и същевременно толкова далеч.
Завъртях глава и болката ме прониза тоново.Тези сини очи се бяха запечатали в ума ми, но сега изпитвах гняв.Искаше ми се да го бях ударила още венъж или да бях прерязала гърлото му докато можех...
Не, това последното не го мислех...Яростта говореше вместо мен.Трябваше да се успокоя.Поех си дълбоко дъх и започнах да броя на ум0Успокояващо наистина.
Все още бе тъмно и изгрева май нямаше да дойде скоро.В обикновена ситуация вече щях да съм в леглото.Не да стоя изправена срещу двама пирати, които явно не ме харесваха особено...
Е, май чувствата ни бяха взаимни.В това можех да съм убедена.

Neptune · 75 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 7:23 am

Neptune

Брой мнения : 419

Тиха въздишка се отлепи от устните ми и ми припомни че се намирам в наистина глупава ситуация.
Погледнах към Никол, определено не и беше лесно, не знаех какво изпитва, в този момент силната ми прозорливост се бе изпарила и отишла по дяволите.
Вятъра охлади тялото ми, развявайки глупавата риза с която бях облечен за бала., погледнах към нея, бе един от най-малките ми проблеми в момента, но ми предложи решение на конфузната ситуация.
- Предавам се.Вържете ме, оковете или там каквото ще правите- думите й предизвикаха у мен нов прилив на почуда, как така да я вържем, господи какво говореше!?
- Ела с мен...
Казах аз възмутен и погледнах към Никол, казвайки й с жест да остане тук, май щеше да е по-добре ако двете не бяха заедно....определено.
Предполагам Алсин нямаше да поиска дори да ме погледне, затова вместо да хвана топлата й длан, така както ми се искаше, просто се обърнах към нея с немощно изражение и изчаках да тръгне след мен, към каютите.

Sponsored content

Пристанището

51 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 2:42 am

Neptune

52 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 2:56 am

Алис Старк Валерион

53 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 3:05 am

Neptune

54 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 7:55 am

Nikkey

55 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 9:11 am

Neptune

56 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 9:52 am

Nikkey

57 Re: Пристанището Вто Дек 21, 2010 10:03 am

Neptune

58 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:05 am

Алис Старк Валерион

59 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:18 am

Neptune

60 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:34 am

Алис Старк Валерион

61 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:44 am

Neptune

62 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 3:59 am

Алис Старк Валерион

63 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:22 am

Neptune

64 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:44 am

Алис Старк Валерион

65 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 4:54 am

Neptune

66 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:13 am

Алис Старк Валерион

67 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:22 am

Nikkey

68 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 5:44 am

Алис Старк Валерион

69 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:00 am

Nikkey

70 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:05 am

Neptune

71 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:23 am

Алис Старк Валерион

72 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:37 am

Neptune

73 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 6:52 am

Nikkey

74 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 7:09 am

Алис Старк Валерион

75 Re: Пристанището Сря Дек 22, 2010 7:23 am

Neptune

76 Re: Пристанището

Sponsored content