Пристанището

Добре укриването на пирати не беше ли подсъдимо..
Докато съзнанието ми се мъчеше да даде свестен отговор на този належащ въпрос, издърпах Дрейк и двамата се настанихме на масата .Трябваше да замажа положението ...иначе новият ми приятел щеше да има неблагоприятна среща с бесилката.
-Е, Хектор, отдавна не сме се виждали..как са нещата при теб?-усмихнах се едва едва предвид обстоятелствата
Боже срещата с мечката ми се стори нещо съвсем безопасно.И ето го първия проблем.Повечето пирати носеха жигосано "П" на китките си нещо като маркировка, знак, че се занимават с незаконна дейност.
Жигосаното "П" върху кожата на господин Гордън бе ясно видимо и прикритие нямаше.
-О, не!-сведох поглед надолу-Добре, май е време за откровения..Това не е далечния племенник на...лелята...ъм...
Каква роднинска връзка бях използвала?Ох, трябваше да си водя записки...
-Той е пират...но спаси живота ми..така че, моля те не казвай на брат ми.
Хъм, колкото и да бях ядосана, задето съдбата ме бе пратила право в лапите на пират, не можех да отрека, че благодарение на господин Гордън оцелях и не се превърнах в храна за...господин Мецан-

Пп:Съжалявам за забавянето.Дрейк ми писа, че е зает и каза да продължваме...той ще се включи по-късно...

Най-после кораба акустира в Сейнт Джон.Почувствах се някак си странно,че се завръщам тук.Макар и да бях се родила в Сейнт Джон и това да бе родното ми място бях израснала в Европа.Тук ми бе някак си чуждо.В Неапол бях слушала не малко пъти за това място и за пиратите,който плаваха в морето,но така и не ги срещнахме.Слязох от кораба и се огледах.Времето бе мрачно и леко студено.-Значи това е прочутия Сейнт Джон!-хвърлих поглед към острова,който наистина бе доста голям.Лек ветрец се появи и надигна леко черното ми наметало.На къде да отивам?!Не познавах никой тук!Не можех да се изтърся пред братята и сестра ми,който сигурно дори не знаеха дали съществувам.Трябваше да си купя къща да намеря как да се свързвам с Неапол,защото не можех да зарежа връзката с компанията,която имах там.Бях чувала някой неща за Сейнт Джон- често идвали пирати тук!Хм,доста интересно.Бях чела за тях и не останах особено впечатлена.

Тъкмо бях започнала да си мисля,че съм напълно сама когато едно познато лице ме прегърна и ме поздрави.Олеле това бе Вал!Докато бях в Неапол се бяхме засичали,но за кратко,но сега тя изглеждаше различно.Бе много променена и много красива.-Оле Вал,не мога да повярвам,че те виждам тук!-засмях се.-Разбира се,че нямам нищо против да ме прегръща пират!Колко си се променила само,я се погледни.Не очаквах да те видя в тази светлина!Като пират.Знаех си,че морете те влече,но не очаквах наистина да те видя тук!Кога пристигна?

Доста се бяхме сприятелили преди време и бяхме станали много близки.Но наистина не можех да я позная.онези кротки пъстри очи,които помнех от Неапол бяха доста буйни,а плахата и усмивка ,сега бе чаровна и широка.-Еха не предполагах,че си заместник капитан!Значи си сбъднала мечтата си Вал,а това наистина е страхотно!-усмихнах и се,а тя седна на едно буре и ме попита какво ме води насам.-Ами...-засмях се и махнах качулката на наметалото.-Реших да се завърна.В Неапол ми писна от кандидати за женене.Преди 2 месеца едва не убих един!И така реших да се върна!Имам нужда от спокойствие и светски живот!-засмях се.-Жалко,че аз не мога да седна.-погледнах надолу към перфектната червена рокля скрита под наметалото.-Къде ще отседнеш?

Вал извади и запуши една цигара и ме попита защо съм искала да го ликвидирам.- Ами до такава степен се бе стигнало и ми бе писнало от кандидати за женене,че с последния,който се опитах да убия,бяхме сами на вечеря и той тъкмо изваждаше кутийката с пръстена,когато аз извадих една кама и го заплаших,че само да е отворил тъпата кутийка ще се събуди в рая!-когато и разказах Вал се засмя.- Повярвай,бих приела и пират за съпруг,стига да ме уважава!Морето,то е нещо уникално Вал!Понякога ми се иска да имам твоята свобода!-погледнах Вал и се усмихнах тъжно.

Вал ми предложи да се присъединя към нея!Доста изкушаващо предложение!-С удоволствие Вал,но имам работа в града и мисля да се установя тук!Всъщност не знам къде ще пренощувам тази вечер!-засмях се.Покрай нас минаха наконтени принцески,които погледнаха пренебражително Вал,а мен доста ококорено.Вал се засмя и каза,че е добре,че не приличаме на тях!-Така си е!-съгласих се.- Макар и да ме виждаш в рокля,доста често съм качена на кон или съм седнала зад бюрото да решавам делови проблеми!-засмях се.- Всещонст,вярно ли е,че тук доста често идват пирати?

Това бе не бе старата Вал,която помнех.Бе толкова дива,че и на мен ми се прииска да бъда такава!След като ми разказа за пиратите се засмях.- Значи има доста чести нападения?-но преди да получа отговор на въпроса ми,Вал ми зададе поредния въпрос с още повече любопитство.- Ами имам фирма в Неапол,но я оставих на мой доверен приятел!Така че,може да се каже,че започвам на чисто и ще движа някой неща във фирмата!А ти какво си решила да правиш след като си купиш имение?Готова ли си отново да заминеш или ще останеш на сушата?-въпреки че,знаех какво ще ми отговори!

-Спомням си те!Имаше невероятен талант!Веднъж те шпионирах докато се упражняваше!-засмях се.Започнахме да се разхождаме из пристанището и наистина слънцето се бе показало и бе станало малко по-топло.-Ето ме сега!Алексис Дел Ока-бизнес и светска дама,почти винаги седнала зад бюро,облечена по последна европейска мода!Морето винаги ме е влечало,но семейството си е семейство!-отново се засмях.- Мисля,че да участваш в пиеса не е лошо!Така поне ще те видя в истиската момичешка светлина!

-А?!За мен детето е нещо невъзможно!Като имаш предвид,че мразя да ми натрясват годеник!-засмях се.-Наистина,ако искам дете ще е от човека,който обичам,а не от доведения ми годеник.-смръщих вежди и тръснах глава.-Уф мразя косата си!Тази червена,непокорна коса.Хей,какво ще кажеш когато си купиш имение да ти дам една моя рокля,да те нагласим и да те изпратим в театъра?!