Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Това бе връзката на Порт Роял с останалата част от света.Тук постоянно пускаха котва търговски кораби от Англия и Франция.Разбира се, освен тях идваха и пиратски кораби пренасящи контрабандна стока.
Пристанището
+11
Summer Turner
Старк Ефрон
Катердина Фелерде
Nikkey
Алис Старк Валерион
Франческа Нери
Neptune
Карла Ан Моргън
Ривън Стоун
Джаки Уелс Болдуин
Nathaniel S. Wildstorm
15 posters
Съобщение [Страница 1 от 7]
2 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 9:40 am
Джаки Уелс Болдуин
Джаки повдигна дългата си разкроена рокля и пристъпи напред по скърцащите дъски на пристанището. Искаше максимално да се приближи към необятното море и да вдиша дълбоко от аромата на солена вода, която някак си й напомняаше ръжда, а ръждата на кръв.
Да, странни логики вкарваше момичето, но пък за хората, които я познаваха беше ясно, че тя винаги се е славела с интересно мислене и оригиналност, която липсваше у другите. Джаки бе човек на действията, но въпреки това не можеше да се отрече, че умът й сечеше като бръснач, колкото и самодоволно да звучеше това определение.
Момичето пое дълбоко въздух и остави "солената миризма" да нахлуе в ноздрите й и дори да я накара да сбръчка нос, но не защото й бе неприятно. Приклекна ниско до ръба и протегна ръка към водата, за съжаление не й достигнаха няколко сантиметра за да докосне повърхността на морето и да усети студената морска вода.
- Джакимовея! - чу крясък и моментално се изправи и обърна.
Пусна дългите поли на роклята си и сключи пръсти пред себе си. Емили отново я беше погнала по заръка на майка й, страшно много мразеше тази жена да й върви по петите, но се оказа в безизходица и нямаше право на глас...нито на живот, както ясно се виждаше.
- Не правех нищо. - гласът й прозвуча меко и кадифено, може би дори и малко басово, което не е типично за женски глас.
- Но щеше, ако не те бях спряла. - измърмори Емили. - Майка ти иска да се прибираме. - добави тя и тръгна напред по дъсчения път, а Джаки покорно я последва.
Умишлено изоставаше все поназад докато Емили не се изгуби в тълпата и Джаки не се скрие зад една стена притискайки се в нея докато със сигурност останови, че Емили е далеч от нея.
Да, странни логики вкарваше момичето, но пък за хората, които я познаваха беше ясно, че тя винаги се е славела с интересно мислене и оригиналност, която липсваше у другите. Джаки бе човек на действията, но въпреки това не можеше да се отрече, че умът й сечеше като бръснач, колкото и самодоволно да звучеше това определение.
Момичето пое дълбоко въздух и остави "солената миризма" да нахлуе в ноздрите й и дори да я накара да сбръчка нос, но не защото й бе неприятно. Приклекна ниско до ръба и протегна ръка към водата, за съжаление не й достигнаха няколко сантиметра за да докосне повърхността на морето и да усети студената морска вода.
- Джакимовея! - чу крясък и моментално се изправи и обърна.
Пусна дългите поли на роклята си и сключи пръсти пред себе си. Емили отново я беше погнала по заръка на майка й, страшно много мразеше тази жена да й върви по петите, но се оказа в безизходица и нямаше право на глас...нито на живот, както ясно се виждаше.
- Не правех нищо. - гласът й прозвуча меко и кадифено, може би дори и малко басово, което не е типично за женски глас.
- Но щеше, ако не те бях спряла. - измърмори Емили. - Майка ти иска да се прибираме. - добави тя и тръгна напред по дъсчения път, а Джаки покорно я последва.
Умишлено изоставаше все поназад докато Емили не се изгуби в тълпата и Джаки не се скрие зад една стена притискайки се в нея докато със сигурност останови, че Емили е далеч от нея.
3 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 10:23 am
Ривън Стоун
Вятърът се отъркваше около голото до кръста тяло на Ривън, като че ли напомняйки му за съществуването си. Пиратът отдавна бе свалил измачканата си, червена риза, която обличаше за празненство ( каквото и бе преживял миналата нощ ) и с това се свършваха чистите му дрехи. Въпреки това чернокоското не си бе направил труда да изпере някоя от старите си. Много по - логично му се струваше да се спазари за някоя опърпана, обикновена риза от колкото да полага каквито и да било усилия в пране. Корабът, с който Ривън пътуваше от няколко седмици насам сега бе спуснал котва в близост до Порт Роялското пристанище. Част от екипажа се бе събрала в малките, дървени лодки ,вероятно по - стари, но и здави от самия пират, за да стигнат до брега. И понеже част от пиратите се бяха разпръснали из градчето, къде да правят бели, къде да се спазарят с някой по - нормален търговец, Рив бе решил да остане на пристанището. От много време насам не му се бе отдавал случай да остане сам със себе си, за това щеше да се възползва от всяка една минута тишина. Не, че около него имаше такава, де...Странното бе, че чернокоското не чуваше нищо друго освен шума на морската вода, разбиваща се в близкия кей. Наоколо бе пълно с хора от най - различни социални слоеве, които успешно се подминаваха един друг като че ли без да се забелязват.
"Колко странно..." мислеше си Рив, докато разглеждаше девойките около пристанището. Някои от тях бяха облечени в обемни, лъскави рокли, които можеха да привлекат погледи от Луната, а други в обикновени, дрипави поли. Общото между тях, обаче не бе толкова далечно. Вероятно всяка една от обикновените, бедни жители можеше да изглежда като истинска аристократка облечена в скъпа рокля.
-Джакимовея! - и макар Ривън да се бе захласнал по обичайните си анализи на случващото се около него, той не можа да пропусне вика на притеснена дама. А и името, което извика му се стори необичайно... Заинтригуван от случилото се, Рив зачака няколко секунди, докато не видя как жената се приближава към девойка, вперила поглед в океана. Инстинктивно, сложил ръце в дълбоките си джобове, пиратът закрачи гордо по кея. Той бе един от малкото, които толкова свободно се разхождаха без горни дрехи без да осъзнават как изглеждат в очите на младите, изискани дами. Нека просто кажем, че жените с, които Рив бе свикнал да общува не се изчервяваха при вида на гола, мъжка плът.
-Джакимовея! - извика Ривън, когато най - накрая момичето остана само. Не знаеше защо, но му доставяше удоволствие да произнася нестандартното име. Точно в момента бе шегаджийски настроен и много му се искаше да направи нещо по въпроса, за да не развали музата си. Изчака малко, за да може девойката да го фокусира, след което на лицето му се появи лукава, дяволита усмивка, която само пират би могъл да използва като изкусно оръжие.
"Колко странно..." мислеше си Рив, докато разглеждаше девойките около пристанището. Някои от тях бяха облечени в обемни, лъскави рокли, които можеха да привлекат погледи от Луната, а други в обикновени, дрипави поли. Общото между тях, обаче не бе толкова далечно. Вероятно всяка една от обикновените, бедни жители можеше да изглежда като истинска аристократка облечена в скъпа рокля.
-Джакимовея! - и макар Ривън да се бе захласнал по обичайните си анализи на случващото се около него, той не можа да пропусне вика на притеснена дама. А и името, което извика му се стори необичайно... Заинтригуван от случилото се, Рив зачака няколко секунди, докато не видя как жената се приближава към девойка, вперила поглед в океана. Инстинктивно, сложил ръце в дълбоките си джобове, пиратът закрачи гордо по кея. Той бе един от малкото, които толкова свободно се разхождаха без горни дрехи без да осъзнават как изглеждат в очите на младите, изискани дами. Нека просто кажем, че жените с, които Рив бе свикнал да общува не се изчервяваха при вида на гола, мъжка плът.
-Джакимовея! - извика Ривън, когато най - накрая момичето остана само. Не знаеше защо, но му доставяше удоволствие да произнася нестандартното име. Точно в момента бе шегаджийски настроен и много му се искаше да направи нещо по въпроса, за да не развали музата си. Изчака малко, за да може девойката да го фокусира, след което на лицето му се появи лукава, дяволита усмивка, която само пират би могъл да използва като изкусно оръжие.
4 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 10:38 am
Джаки Уелс Болдуин
Притисната в стената, заблуждавайки се, че така се е скрила от всякакви погледи, Джаки не осъзна кога се е заплеснала в задачата си да се увери, че Емили не се е върнала все още обратно за да я търси. Чувстваше се като куче на кишка с тази странна жена по петите си...или може би като някакъв обект пазен от огормно, злобно и бясно куче на каишка. И да, Емили беше въпросното куче, което трябваше с живота си да брани своя обект, в случая Джакимовея - 20 годишното момиче, което все още не беше наясно какво е истинския живот и какво седи отвърд семейната окова, която здраво бе прихванала крехките й глезени.
- Джакимовея!
Джаки се сепна и се притисна по-близо до стената, но в случая само приличаше на слон опитващ се да се скрие зад клечка за зъби. Отне й известно време да останови, че гласът не е на Емили, а на някакъв мъж. Естествено момичето още от самото начало бе разбрала, че е мъжки, но част от заблуденото й съзнание беше решило, че Емили е толкова ядосна, че дори е способна да достигне толкова твърди октави като на един типично мъжки глас.
Аристократката се огледа подозрително, а боготото й въображение на секундата започна да изобразява в съзнанието й какви ли не сцени, които можеха да й предстоят. Това, което момичето срещна, обаче не можеше никак да се сравни с възможностите, които въображението й предостави.
Мъж. Добре сложен, определено. На възраст не по-голяма от тази на Джаки.
Това, което я накара да се смути бе голято му от кръста нагоре тяло, въпреки това Джаки не даде вид, че някак си очертаните му мускули са й повлияли.
- Познавам ли ви? - попита го момичето като вдигна високо брадичка и го изгледа преценяващп "отгоре". Естествено, не го познаваше, тя кой ли познаваше. - От къде знаете името ми? И как си осмелявате да го изрещите просто ей така? - в гласа й ясно си пролича "напудреността", с която бе отгледана Джаки, и на която тя самата се дразнеше изключително много, но понякога й бе нужно време докато остави възпитанието си настрана и се отпусне по време на разговор.
- Джакимовея!
Джаки се сепна и се притисна по-близо до стената, но в случая само приличаше на слон опитващ се да се скрие зад клечка за зъби. Отне й известно време да останови, че гласът не е на Емили, а на някакъв мъж. Естествено момичето още от самото начало бе разбрала, че е мъжки, но част от заблуденото й съзнание беше решило, че Емили е толкова ядосна, че дори е способна да достигне толкова твърди октави като на един типично мъжки глас.
Аристократката се огледа подозрително, а боготото й въображение на секундата започна да изобразява в съзнанието й какви ли не сцени, които можеха да й предстоят. Това, което момичето срещна, обаче не можеше никак да се сравни с възможностите, които въображението й предостави.
Мъж. Добре сложен, определено. На възраст не по-голяма от тази на Джаки.
Това, което я накара да се смути бе голято му от кръста нагоре тяло, въпреки това Джаки не даде вид, че някак си очертаните му мускули са й повлияли.
- Познавам ли ви? - попита го момичето като вдигна високо брадичка и го изгледа преценяващп "отгоре". Естествено, не го познаваше, тя кой ли познаваше. - От къде знаете името ми? И как си осмелявате да го изрещите просто ей така? - в гласа й ясно си пролича "напудреността", с която бе отгледана Джаки, и на която тя самата се дразнеше изключително много, но понякога й бе нужно време докато остави възпитанието си настрана и се отпусне по време на разговор.
5 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 10:52 am
Ривън Стоун
Обратно на очакванията на Ривън, които повярвайте ми, бяха доста далеч от реакциата, с която откликна девойката, въпросната Джакимовея му обърна внимание. Разбира се, пиратът нямаше как да пропусне изискания, почти скован начин, по който чернокоското възприемаше говора на всички аристократи ( които държаха на непознатия за Рив, етикет ). Въпреки това гласа на девойката му се стори някак приятен, не толкова отегчителен и високомерен. Това, което го накара да промени началния си подход - а именно шутово - шегаджийски, бе начинът по който аристократката го гледаше. Нямаше нещо в погледа й, което да крещи " Аз съм повече от теб...", нито пресмехулните нотки, които често бе намирал у богаташите, с които се срещаше. И макар аристократ и богаташ да не бяха пряко свързани, по начина, по който Джакимовея бе облечена, Рив можеше да прецени с какви материални средства разполага семейството й.
Чернокоското се направи още няколко крачки напред, прекарвайки ръка през и без това разрошената си от вятъра, коса и се усмихна повторно. Очите му съвсем безсрамно се плъзнаха от нежното, кукленско лице на девойката към шията, гърдите и талията й. Да, това му бе хубаво на роклите с корсети - правеха женската фигура толкова примамлива, че дори за най - изискания мъж бе трудно да сдържи жарките си погледи. Какво оставаше за един пират?! Определено от Ривън не се очакваше кой знае какъв етикет и след като се разхождаше безсрамно без риза едва ли един не скрит поглед щеше да развали мнението на Джаки за него. Ако имаше някакво мнение, де.
-Не, но може да се запознаем. - отвърна с широка, усмивка чернокоското, показвайки два реда перлено бели зъби. Нямаше как да не признаеш, че Ривън има очарователна усмивка. Точно с нея, пиратът бе успял да покори не едно женско сърце. - Името ми е Ривън Джеймс Стоун. - и съвсем противно на всички действия на Рив, той протегна ръка и нагло хвана тази на девойката. Хватката му силна и настойчива, но устните му, които се доближиха до дланта й бяха нежни и меки. -Нали така се прави? - попита пиратът, пускайки най - накрая ръката на Джакимовея. - Гледал съм го в не един филм и в повечето случаи действа. - смехът на Ривън бе нисък и съблазнителен. Точно в момента, обаче прозвуча грубо и подигравателно, при това без Рив да влага никакво старание в това.
Чернокоското се направи още няколко крачки напред, прекарвайки ръка през и без това разрошената си от вятъра, коса и се усмихна повторно. Очите му съвсем безсрамно се плъзнаха от нежното, кукленско лице на девойката към шията, гърдите и талията й. Да, това му бе хубаво на роклите с корсети - правеха женската фигура толкова примамлива, че дори за най - изискания мъж бе трудно да сдържи жарките си погледи. Какво оставаше за един пират?! Определено от Ривън не се очакваше кой знае какъв етикет и след като се разхождаше безсрамно без риза едва ли един не скрит поглед щеше да развали мнението на Джаки за него. Ако имаше някакво мнение, де.
-Не, но може да се запознаем. - отвърна с широка, усмивка чернокоското, показвайки два реда перлено бели зъби. Нямаше как да не признаеш, че Ривън има очарователна усмивка. Точно с нея, пиратът бе успял да покори не едно женско сърце. - Името ми е Ривън Джеймс Стоун. - и съвсем противно на всички действия на Рив, той протегна ръка и нагло хвана тази на девойката. Хватката му силна и настойчива, но устните му, които се доближиха до дланта й бяха нежни и меки. -Нали така се прави? - попита пиратът, пускайки най - накрая ръката на Джакимовея. - Гледал съм го в не един филм и в повечето случаи действа. - смехът на Ривън бе нисък и съблазнителен. Точно в момента, обаче прозвуча грубо и подигравателно, при това без Рив да влага никакво старание в това.
6 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 11:06 am
Джаки Уелс Болдуин
Устните на Джаки се свиха. Не можеше ли този мъж просто да види това, което всички виждаха в нея и да я остави намира? Та тя беше една от Болдуин, фамилия славеща се с усехи, популярност и арогантност и самолюбивост до небето. Обикновенно всеки приемаше Джакимовея за същата като всички членове на семейството й и просто я държаха на растояние от себе си сякаш за да се предпазят от излишни проблеми.
Да, вярно беше, че Джаки имаше самочувствие до небето и притежаваше невъобразима арогантност, но някак си да я сръвняват с останалото й семейство си беше като подигравка за нея. Като обида, която не можеше да преглътне или истина, която не можеше да приеме.
Явно бе, че мъжа пред нея си нямаше и на идея от коя фамилия е Джаки и я приемаше като това, което виждаше. В случая момиче с изучени до болка маниери и изкуствено държание на примадона, но нали всички искаха от нея да бъде именно рази Джакомовея, та тя нямаше особен избор.
Странно беше, но понякога й се искаше да се бе омъжила за непознатя й годеник преди години, само и само да се откъсне от семейната къща и от майка си.
Потънала в размисъл и вероятно изглеждаща като абсолютна глупачка, Джаки не осъзна колко време е седяла със свити устни и сбръчкано чело.
- Да, но едва ли по филмите ръката на дамата се изтръгва по този начин и се стиска сякаш е чаша с вино, която има вероятност да ви бъде открадната. - отвърна му Джаки и сложи едната си ръка на хълбока, а с другата си повдогна леко полите на роклята.
- И все пак, понеже възпитанието ми го повелява. - извъртя театрално очи тя. - Джакимовея Уелс Болдуин. - представи се Джаки и направи лек реверанс кимайки едновременно с глава.
Проклета етикеция.
Да, вярно беше, че Джаки имаше самочувствие до небето и притежаваше невъобразима арогантност, но някак си да я сръвняват с останалото й семейство си беше като подигравка за нея. Като обида, която не можеше да преглътне или истина, която не можеше да приеме.
Явно бе, че мъжа пред нея си нямаше и на идея от коя фамилия е Джаки и я приемаше като това, което виждаше. В случая момиче с изучени до болка маниери и изкуствено държание на примадона, но нали всички искаха от нея да бъде именно рази Джакомовея, та тя нямаше особен избор.
Странно беше, но понякога й се искаше да се бе омъжила за непознатя й годеник преди години, само и само да се откъсне от семейната къща и от майка си.
Потънала в размисъл и вероятно изглеждаща като абсолютна глупачка, Джаки не осъзна колко време е седяла със свити устни и сбръчкано чело.
- Да, но едва ли по филмите ръката на дамата се изтръгва по този начин и се стиска сякаш е чаша с вино, която има вероятност да ви бъде открадната. - отвърна му Джаки и сложи едната си ръка на хълбока, а с другата си повдогна леко полите на роклята.
- И все пак, понеже възпитанието ми го повелява. - извъртя театрално очи тя. - Джакимовея Уелс Болдуин. - представи се Джаки и направи лек реверанс кимайки едновременно с глава.
Проклета етикеция.
7 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 11:20 am
Ривън Стоун
Веждите на Ривън бавно започнаха да се изкачат по челото му, като че ли всеки момент щеше да я засипе с куп въпроси. Въпреки това единственото нещо, което правеше чернокоското бе да я гледа, при това с изумение. Изглеждаше точно толкова надута, колкото и говора й, но въпреки това имаше нещо в нея, което не отблъскваше пиратът. И понеже Ривън от доста време насам бягаше от аристократите като дявол от тамян, очевидно Джакимовея бе по - различна с нещо, но с какво... Вероятно факта, че чернокоското не можеше да си отговори на въпроса " Кое е нещото, което ме привлича у нея", все още го задържаше в близост до нейната особа с множество заучени маниери.
- Да, но едва ли по филмите ръката на дамата се изтръгва по този начин и се стиска сякаш е чаша с вино, която има вероятност да ви бъде открадната. - Ривън трябваше да признае, че сравнението й му допадна изключително много. Самия той имаше голям афинитет към пиенето, така че изказването на младата дама му се стори подходящо. Въпреки това пиратът се засмя отново, присвивайки леко очи, като че ли опитвайки се да фокусира девойката по - добре. Едва се сдържа да не коментира изказването й, но все още чакаше момичето да се представи.
- Джакимовея Уелс Болдуин. - и понеже на Ривън имената й не му говореха абсолютно нищо, това което му направи впечатление бе реверансът й. Проклетите им маниери! Караше го да се чувства като абсолютен глупак, кланяйки му се като на ... крал!
-Да, да, да... Стига с тези маниери, моля те. Ще ме довършиш. Така като ме гледаш... - ръцете на Ривън очертаха във въздуха тялото му, карайки Джаки да проследи движенията на чернокоското мислено. - Да ти изглеждам като човек, който почита маниерите!? - и преди аристократката да му отвърне, Ривън отговори сам на току що зададения си въпрос. - Не, нали? И аз така си помислих.
- Да, но едва ли по филмите ръката на дамата се изтръгва по този начин и се стиска сякаш е чаша с вино, която има вероятност да ви бъде открадната. - Ривън трябваше да признае, че сравнението й му допадна изключително много. Самия той имаше голям афинитет към пиенето, така че изказването на младата дама му се стори подходящо. Въпреки това пиратът се засмя отново, присвивайки леко очи, като че ли опитвайки се да фокусира девойката по - добре. Едва се сдържа да не коментира изказването й, но все още чакаше момичето да се представи.
- Джакимовея Уелс Болдуин. - и понеже на Ривън имената й не му говореха абсолютно нищо, това което му направи впечатление бе реверансът й. Проклетите им маниери! Караше го да се чувства като абсолютен глупак, кланяйки му се като на ... крал!
-Да, да, да... Стига с тези маниери, моля те. Ще ме довършиш. Така като ме гледаш... - ръцете на Ривън очертаха във въздуха тялото му, карайки Джаки да проследи движенията на чернокоското мислено. - Да ти изглеждам като човек, който почита маниерите!? - и преди аристократката да му отвърне, Ривън отговори сам на току що зададения си въпрос. - Не, нали? И аз така си помислих.
8 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 11:36 am
Джаки Уелс Болдуин
Той не избяга! Това бе първата мисъл промъкнала се в съзнанието на момичето след като се бе представила с трите си имена. Обикновенно след като фамилията "Болдуин" биваше спомената от нея събеседниците й побързваха да използват някое от многото си оправдания и да избягат възможно най-бързо. Защо никой не осъзнаваше колко различна от семейството си е Джаки?
-Да, да, да... Стига с тези маниери, моля те. Ще ме довършиш. Така като ме гледаш... - той очерта тялото си във въздуха, а Джаки проследи с ясно сините си очи въпросните очертания и се постара да запази благоприличието си, на което бе учена през годините.
Консервативно момиче като нея трябваше да бъде запазено непокътнато и чисто за жениха си до първата брачна нощ. Мхм, звучеше сякаш е едно същество подлежащ на дресировка...може би беше именно такава, защото сама бе позволила на родителите си да я превърнат в това, което е сега.
- Да ти изглеждам като човек, който почита маниерите!? - Джаки излезе от мислите си за да отговори на този въпрос.
Вдигна показалец във въздуха и отвори уста, но преди да успее да каже каквото и да е било мъжът я прекъсна.
- Не, нали? И аз така си помислих. - отговори си той сам на въпроса.
Устните на Джаки отново се свиха, а ръцете й се кръстосаха под гърдите. Тежкия плат на полата й се разлюля когато го пусна от лявата си ръка.
- Всъщност ми изглеждате като човек, който отчаяно се нуждае от нова риза. - отговори му Джаки. - Освен това малко маниери и етикеция няма да си ви в излишък.
-Да, да, да... Стига с тези маниери, моля те. Ще ме довършиш. Така като ме гледаш... - той очерта тялото си във въздуха, а Джаки проследи с ясно сините си очи въпросните очертания и се постара да запази благоприличието си, на което бе учена през годините.
Консервативно момиче като нея трябваше да бъде запазено непокътнато и чисто за жениха си до първата брачна нощ. Мхм, звучеше сякаш е едно същество подлежащ на дресировка...може би беше именно такава, защото сама бе позволила на родителите си да я превърнат в това, което е сега.
- Да ти изглеждам като човек, който почита маниерите!? - Джаки излезе от мислите си за да отговори на този въпрос.
Вдигна показалец във въздуха и отвори уста, но преди да успее да каже каквото и да е било мъжът я прекъсна.
- Не, нали? И аз така си помислих. - отговори си той сам на въпроса.
Устните на Джаки отново се свиха, а ръцете й се кръстосаха под гърдите. Тежкия плат на полата й се разлюля когато го пусна от лявата си ръка.
- Всъщност ми изглеждате като човек, който отчаяно се нуждае от нова риза. - отговори му Джаки. - Освен това малко маниери и етикеция няма да си ви в излишък.
9 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 11:46 am
Ривън Стоун
Ривън остана крайно очуден от факта, че Джакимовея продължава да разговаря с него. Повечето аристоркати стояха на страна от простолюдието, а да не говорим за пиратите. И не, че чернокоското бе жигосан с надпис " Аз съм пират, бягайте", просто като че ли се надушваха едни - други. Така, както той бе успял да "надуши" Джаки. Въпреки това, очевидно животинските му усещания не бяха толкова изострени, щом пиратът нямаше и бегла идея за това от какъв род произлиза девойката. Не, че ако знаеше нещо щеше да се промени. Той не бе от хората, които деляха аристократите. Жалко, че за него всички изглеждаха плоски и сковани. Е, почти всички...
- Всъщност ми изглеждате като човек, който отчаяно се нуждае от нова риза. - отговорът на аристократката предизвика огромна, широка усмивка на лицето на Ривън. Да, двамата очевидно мислеха по един и същ начин, но пък Рив нямаше намерение да си го признае точно сега. -Освен това малко маниери и етикеция няма да си ви в излишък. - последните й думи прозвучаха толкова сериозно, че чернокоското избухна в шумен смях. Няколко човека се обърнаха към него, дали защото полу - гол мъж говореше с изискана дама или заради шумния му изблик на чувства, едва ли някой от двамата можеше да разбере.
Ривън се престори на обиден, свивайки не много дебелите си устни. Едната му вежда бавно се вдигна, като че ли питайки "Така изглеждам ли ти достатъчно сърдит или да се нацупя още?!", след което вложил възможно най - много старание, Рив се опита да вложи маниери:
-Скъпа, благородна аристократке... -гласът му прозвуча като че ли започваше да разказва приказка за лека нощ. - Мога да ви съобщя, че моите маниери са на едно изключително високо ниво и ако ризата е това, което ще ме прикрие от безпощадните ви, нескрити погледи, с които ме дарявате всеки път, когато погледът ви попадне върху моето скромно тяло, то ще бъда така добър да ви отвърна, че ризата ще бъде закупена при първа възможност. - Ривън се постара да изглежда възможно най - сериозен, макар едно тънко - тънко гласче в него да се смееше с все сила. Устните му се помръднаха, но въпреки това чернокоското не прихна. Само добави - Е, достатъчно изискано ли беше?
- Всъщност ми изглеждате като човек, който отчаяно се нуждае от нова риза. - отговорът на аристократката предизвика огромна, широка усмивка на лицето на Ривън. Да, двамата очевидно мислеха по един и същ начин, но пък Рив нямаше намерение да си го признае точно сега. -Освен това малко маниери и етикеция няма да си ви в излишък. - последните й думи прозвучаха толкова сериозно, че чернокоското избухна в шумен смях. Няколко човека се обърнаха към него, дали защото полу - гол мъж говореше с изискана дама или заради шумния му изблик на чувства, едва ли някой от двамата можеше да разбере.
Ривън се престори на обиден, свивайки не много дебелите си устни. Едната му вежда бавно се вдигна, като че ли питайки "Така изглеждам ли ти достатъчно сърдит или да се нацупя още?!", след което вложил възможно най - много старание, Рив се опита да вложи маниери:
-Скъпа, благородна аристократке... -гласът му прозвуча като че ли започваше да разказва приказка за лека нощ. - Мога да ви съобщя, че моите маниери са на едно изключително високо ниво и ако ризата е това, което ще ме прикрие от безпощадните ви, нескрити погледи, с които ме дарявате всеки път, когато погледът ви попадне върху моето скромно тяло, то ще бъда така добър да ви отвърна, че ризата ще бъде закупена при първа възможност. - Ривън се постара да изглежда възможно най - сериозен, макар едно тънко - тънко гласче в него да се смееше с все сила. Устните му се помръднаха, но въпреки това чернокоското не прихна. Само добави - Е, достатъчно изискано ли беше?
10 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 12:03 pm
Джаки Уелс Болдуин
Джаки се постара максимално да скрие раздразнението си. При други обстоятелства(ако имаше изобщо друг такъв късмет да срещне човек, който да не се интересува от фамилията й) би свалила демонстративно обувката си и би налага мъжа пред себе си с нея крещейки му обидни думи, които по принцип са под нивото й и далеч от речника й, но в този случай след кратък размисъл на Джаки й идеше да се засмее.
Не знаеше дали е, защото мъжът я бе накарал да се отпусне по някакъв начин, или защото всъщност казваше самата истина, колкото и да не искаше да си го признае тя самата.
- Млади господине, съдейки по вида ви вие сте човек, който просто си проси подобни погледи. - каза Джаки свивайки рамене.
Устните й трепнаха едва видимо в крайчетата, но тя упорито сдържа усмивката си и характерния си, заразителен смях. Нямаше начин да покаже, че той искренно я забавлява с присъствието си и начина на изразяване. Нямаше начин да признае, че един пират(поне такъв предполагаше, че е...всъщност беше на 99, 99% сигурна, че бе именно пират) я кара да се отпусне и малко по малко да забрави за етикецията и възпитанието си...
- Ох... - ахна момичето и излезе от мислите си толкова бързо, че сякаш за момент главата й се замая.
Дали беше от това или от факта, че виждаше майка си и Емили на пътя, беше големия въпрос в момента.
Погледа на Джаки бързо се отклони от фигурата на майка й и се върна на господина пред нея.
- Ако ме скриете и избавите от сигурна смърт ще съм ви вечно задължена! - каза момичето и се заогледа за изход. Да, сякаш ей сега от небето щеше да падне една врата през, която тя да се озове на място далеч от майка си.
Не знаеше дали е, защото мъжът я бе накарал да се отпусне по някакъв начин, или защото всъщност казваше самата истина, колкото и да не искаше да си го признае тя самата.
- Млади господине, съдейки по вида ви вие сте човек, който просто си проси подобни погледи. - каза Джаки свивайки рамене.
Устните й трепнаха едва видимо в крайчетата, но тя упорито сдържа усмивката си и характерния си, заразителен смях. Нямаше начин да покаже, че той искренно я забавлява с присъствието си и начина на изразяване. Нямаше начин да признае, че един пират(поне такъв предполагаше, че е...всъщност беше на 99, 99% сигурна, че бе именно пират) я кара да се отпусне и малко по малко да забрави за етикецията и възпитанието си...
- Ох... - ахна момичето и излезе от мислите си толкова бързо, че сякаш за момент главата й се замая.
Дали беше от това или от факта, че виждаше майка си и Емили на пътя, беше големия въпрос в момента.
Погледа на Джаки бързо се отклони от фигурата на майка й и се върна на господина пред нея.
- Ако ме скриете и избавите от сигурна смърт ще съм ви вечно задължена! - каза момичето и се заогледа за изход. Да, сякаш ей сега от небето щеше да падне една врата през, която тя да се озове на място далеч от майка си.
11 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 12:19 pm
Ривън Стоун
През цялото време докато Ривън слушаше театралниченето на девойката му идеше да избухне в смях. Това момиче определено имаше артистични заложби, а и дори да не бяха достатъчни, външния й вид вероятно много щеше да допринесе за благополучна кариера в театралните среди. Въпреки това самата мисъл, че девойка, която само посещава театъра ( в най - добрия случай след като си избере подходяща пиеса, съобразена с политическите изисквания, които тогава определено бяха определящи за това чия пиеса да види бял свят), да играе на сцената заедно с актьори, които едвам си изкарват прехраната му се видя просто смехотворна.
- Млади господине, съдейки по вида ви вие сте човек, който просто си проси подобни погледи. - Тъкмо, когато Ривън щеше да каже, че очевидно има защо при положение, че аристократична дама като Джакимовея му е обърнала внимание, момичето прекъсна намеренята му.
- Ох... - пиратът извърна главата си по посока на погледа на Джаки, който сега витаеше някъде напред из тълпата от хора. Чернокоското присви очи, така че хладния му поглед да изглежда още по - злобен от колкто всъщност бе и се опита да фокусира нещата пред него. Можеше да види няколко улични търговци, жени чиито дълги фусти обират мръсотията от прашната земя и... Да, най - вероятно Джаки бе впила поглед във фигурите на две аристократични дами, които скептично оглеждаха насъбралата се тълпа.
-Ако ме скриете и избавите от сигурна смърт ще съм ви вечно задължена! - Очевидно съмненията на пирата се потвърдиха, когато Джакимовея го помоли за помощ. И макар пиратът да бе лишен от каквато и да била състрадателност, нещо в него го накара да се съгласи.
-Не съм от тези, които биха направили добро без да им се отплатят, но... Какво пък. За всичко си има първи път, нали така? - засмя се Ривън лукаво. Ръката му се плъзна по тази на Джаки неочаквано и от допира на грубата му, мъжка кожа до нейжната й, гладка плът по тялото на Рив полазиха тръпки. Развеселен от мисълта какви неща му хрумват, Ривън почти забрави за това, което трябва да направи. -А, да... Следвай ме и не изоставай! - настоя чернокоското, извръщайки глава назад. Бе почти сигурен, че на девойката не й е приятно да бъде докосвана от "такъв като него", но това само допринасяше за сладостта на цялата ситуация.
Ривън забърза крачка напред, така че на Джайки се наложи да му навакса с кратък бяг.
- Млади господине, съдейки по вида ви вие сте човек, който просто си проси подобни погледи. - Тъкмо, когато Ривън щеше да каже, че очевидно има защо при положение, че аристократична дама като Джакимовея му е обърнала внимание, момичето прекъсна намеренята му.
- Ох... - пиратът извърна главата си по посока на погледа на Джаки, който сега витаеше някъде напред из тълпата от хора. Чернокоското присви очи, така че хладния му поглед да изглежда още по - злобен от колкто всъщност бе и се опита да фокусира нещата пред него. Можеше да види няколко улични търговци, жени чиито дълги фусти обират мръсотията от прашната земя и... Да, най - вероятно Джаки бе впила поглед във фигурите на две аристократични дами, които скептично оглеждаха насъбралата се тълпа.
-Ако ме скриете и избавите от сигурна смърт ще съм ви вечно задължена! - Очевидно съмненията на пирата се потвърдиха, когато Джакимовея го помоли за помощ. И макар пиратът да бе лишен от каквато и да била състрадателност, нещо в него го накара да се съгласи.
-Не съм от тези, които биха направили добро без да им се отплатят, но... Какво пък. За всичко си има първи път, нали така? - засмя се Ривън лукаво. Ръката му се плъзна по тази на Джаки неочаквано и от допира на грубата му, мъжка кожа до нейжната й, гладка плът по тялото на Рив полазиха тръпки. Развеселен от мисълта какви неща му хрумват, Ривън почти забрави за това, което трябва да направи. -А, да... Следвай ме и не изоставай! - настоя чернокоското, извръщайки глава назад. Бе почти сигурен, че на девойката не й е приятно да бъде докосвана от "такъв като него", но това само допринасяше за сладостта на цялата ситуация.
Ривън забърза крачка напред, така че на Джайки се наложи да му навакса с кратък бяг.
12 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 12:40 pm
Джаки Уелс Болдуин
Няколко бързи тръпки пробягаха по гърба на момичето, в момента в, който той докосна ръката й. Електричеството от допира накара и най-финните косъмчета на врата й да настръхнат, а самата Джаки да разтресе глава след като за момент бе потънала в някаква дупка гледайки Ривън и все пак обмисляйки импулсивното си решение да го помили за помощ. В крайна сметка в момента, в който се прибереше вкъщи(това си беше неизбежно) Джаки щеше да се окаже в една битка, където хубав край за нея нямаше да има. И все пак искаше за още малко да се откъсне от реалността и да остане с този пират, който я бе отвел някъде другаде, докато тя се опитваше да задържи аристократичното в себе си.
-А, да... Следвай ме и не изоставай! - каза мъжът, сякаш и той за момент се бе отнесъл и забравил какво щяха да правят, както направи и самата Джаки.
Когато Ривън тръгна напред дъпрайки я за ръката, на момичето му се наложи да подтича след него и да повдигне роклята си с една ръка.
Колкото и да обичаше корестите и разкроените рокли, те определено не бяха подходящи за тичане или въобще движение по-бързо от изключително бавен ход...
- Чакай... - измърмори момичето в отчаян опит да го спре за момент. - Спри за малко. - добави и дръпна ръката си отскубвайки я от неговата и това го накара да спре.
Джаки се огледа наоколо за да види дали майка й и Емили не са наблизо, а междувременно се наведе и свали обувките си, които й пречеха повече и от роклята. Захвърли ги настрани, а след това погледна Ривън и погледа й се спря на ножа подаващ се от джоба му. Дръпна го бързо и след това погледна мъжа.
- Обърни се. - наред му, а той я погледна объркано. - Говоря сериозно, обърни се. - настоя момичето и той очудващо я послуша. Нямаше да прави кой знае какво, но дори и това си беше нещо голямо за консерваторка като нея.
След като се обърна с гръб към нея, Джаки свали горните платове на роклята си, оставяйки само най-долния пласт, който бе заедно с корсета за разлика от останалите пластове, които се натрупваха отделно. Захвърли платовете върху някакви стари бъчви и след това с помоща на ножа направи най-долния пласт, на вече заприличалата си на нищо рокля, по-къс.
- Готова съм. - каза момичето заобикаляйки го и пое забързано по пътя, който следваха от преди малко.
-А, да... Следвай ме и не изоставай! - каза мъжът, сякаш и той за момент се бе отнесъл и забравил какво щяха да правят, както направи и самата Джаки.
Когато Ривън тръгна напред дъпрайки я за ръката, на момичето му се наложи да подтича след него и да повдигне роклята си с една ръка.
Колкото и да обичаше корестите и разкроените рокли, те определено не бяха подходящи за тичане или въобще движение по-бързо от изключително бавен ход...
- Чакай... - измърмори момичето в отчаян опит да го спре за момент. - Спри за малко. - добави и дръпна ръката си отскубвайки я от неговата и това го накара да спре.
Джаки се огледа наоколо за да види дали майка й и Емили не са наблизо, а междувременно се наведе и свали обувките си, които й пречеха повече и от роклята. Захвърли ги настрани, а след това погледна Ривън и погледа й се спря на ножа подаващ се от джоба му. Дръпна го бързо и след това погледна мъжа.
- Обърни се. - наред му, а той я погледна объркано. - Говоря сериозно, обърни се. - настоя момичето и той очудващо я послуша. Нямаше да прави кой знае какво, но дори и това си беше нещо голямо за консерваторка като нея.
След като се обърна с гръб към нея, Джаки свали горните платове на роклята си, оставяйки само най-долния пласт, който бе заедно с корсета за разлика от останалите пластове, които се натрупваха отделно. Захвърли платовете върху някакви стари бъчви и след това с помоща на ножа направи най-долния пласт, на вече заприличалата си на нищо рокля, по-къс.
- Готова съм. - каза момичето заобикаляйки го и пое забързано по пътя, който следваха от преди малко.
13 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 1:05 pm
Ривън Стоун
И макар да нямаше никаква представа къде се намира, Ривън смело водеше Джаки през улици непознати и за него самия. Ръката му здраво стискаше тази на девойката, без да осъзнава, че за разлика от останалите момичета, с които общуваше пиратът, аристократката едва ли бе свикнала с грубо отношение към нея, още повече груби действия. И макар пръстите на Рив да се впиваха в китката на момичето почти до посиняване, Джаки не се оплака нито веднъж, поне не и до момента, в който рязко издърпа ръката си от неговата. За секунда откъсналата се тежест от Ривън ( която представляваше тялото на момичето) създаде едно странно усещане на празнота в дланта му, като че ли бе изгубил нещо. Чернокоското извърна глава и няколко рошави кичурчета коса се обърнаха към лицето му, заставайки непокорно във всички страни. И макар да не го направи умишлено, Ривън също извърна поглед към мястото, от което току що бяха дошли, за да види дали имат компания. Не, че го интересуваше какво ще се случи с богатата аристократка, просто... Е, добре. Нямаше точно обяснение защо бе извърнал глава, но бе сигурен, че след като се прибере в каютата си ще успее да намери такова след по - задълбочено мислене по въпроса... Но, това, което всъщност го изтръгна от мислите му бе постъпката на Джакимовея, която направо го смая. За пръв път виждаше момиче от благородническо потекло, което с такава лекота да захвърля обувките си в страни, без да се притеснява от това в какво състояние ще са краката й най - накрая. Още повече, че дори не се и оплака - нито веднъж. Чернокоското винаги си бе мислил, че щом са аристократки и са разглезени, благородните дами би трябвало да са и невероятни лигли, ненадминати в оплакванията. На лицето на Ривън се появи лека, едва забележима усмивка, което премина като сянка, в момента в който пръстите на Джаки се увиха около любимия му нож и го извадиха от джоба му. За момент Ривън си помсили, че чародейката е готова да пререже гръкляна му, но после, решен, че няма тази смелост, поне не и още, се усмихна чаровно. Тъкмо щеше да попита какво смята да прави с този нож, когато Джаки му нареди да се обърне. И макар да не бе сигруен дали иска да го прави, а и дали имаше смисъл,Рив покорно се обърна. Бе му изключително интересно да залага на ум за това какво ще прави с ножа му. Може би щеше да го хвърли, за да е сигурна, че няма да я заплаши с него? Но пък защо трябваше да се обръща с гръб?! Мистерията бе разкрита, когато чаровницата каза:
- Готова съм. - и без да осъзнава Ривън остана като залепен за мястото си, с чене виснало до колената. С горда походка, Джакимовея вървеше пред него, с изрязана рокля, чиято горна част поразително много бе започнала да прилича на дамско бельо. За пръв път Ривън виждаше дама от горните слоеве на обществото, която да показва толкова много плът. Да, ето това му бе харесало в това момиче... Единственото, което му бе харесало, разбира се.
-Очевидно моето разголване ти действа и на теб, а? - подхвърли закачливо Ривън, настигайки я с весела походка. - Мисля, че това е мое. - намигна й той, вземайки ножа от ръката й. -Знаех си, че те карам да се разгорещяваш.
- Готова съм. - и без да осъзнава Ривън остана като залепен за мястото си, с чене виснало до колената. С горда походка, Джакимовея вървеше пред него, с изрязана рокля, чиято горна част поразително много бе започнала да прилича на дамско бельо. За пръв път Ривън виждаше дама от горните слоеве на обществото, която да показва толкова много плът. Да, ето това му бе харесало в това момиче... Единственото, което му бе харесало, разбира се.
-Очевидно моето разголване ти действа и на теб, а? - подхвърли закачливо Ривън, настигайки я с весела походка. - Мисля, че това е мое. - намигна й той, вземайки ножа от ръката й. -Знаех си, че те карам да се разгорещяваш.
14 Re: Пристанището Пет Дек 10, 2010 6:40 pm
Джаки Уелс Болдуин
Подобен вид държание най-вероятно трябваше да принизи Джакимовея до всички останало около нея. Онези, които не знаеха или не можех ада се обличат стилно и онези, които не знаеха какво е що дъражние и етикеция. В случая обаче Джаки беше прекалено заслепена от вълнуващото си преживяване(да, имайки предвид живота на Джаки, това определено бе нещо голямо и вълнуващо) за да мисли за каквото и да е около държанието си в момента.
- Очевидно моето разголване ти действа и на теб, а? - подхвърли той с развеселен глас. Джаки го погледна готова да успорти своето "разголване", но той проължи преди тя да каже каквото и да е било. - Знаех си, че те карам да се разгорещяваш. - допълни Ривън.
Джаки извъртя театрално очи. Отлично знаеше какво ще последва след необмислените й действия, но беше прекалено изморена от етикецията си, потеклото, дрехите и всичко останало, което беше тя за да мисли точно сега. Просто искаше да се оттърве от всичко, което представляваше някаква пречка към сегашното й действие, което щеше да бъде строго наказано от майка й довечера, още повече щом видеше вида й.
- По-скоро съм уморена от тежките поли на роклята и в случая всичко това ми пречи да избягам от лапите на майка ми, която със сигурност ще ме направи на пихтия довечера. - поправи го момичето и все така гордо закрачи до него, без изобщо да се интересува, че без обувките, пластовете на роклята и цялостния й изтънчен вид изобщо не приличаше на момиче във висшето общество, с благородно потекло и изтънчена аристократка.
- Очевидно моето разголване ти действа и на теб, а? - подхвърли той с развеселен глас. Джаки го погледна готова да успорти своето "разголване", но той проължи преди тя да каже каквото и да е било. - Знаех си, че те карам да се разгорещяваш. - допълни Ривън.
Джаки извъртя театрално очи. Отлично знаеше какво ще последва след необмислените й действия, но беше прекалено изморена от етикецията си, потеклото, дрехите и всичко останало, което беше тя за да мисли точно сега. Просто искаше да се оттърве от всичко, което представляваше някаква пречка към сегашното й действие, което щеше да бъде строго наказано от майка й довечера, още повече щом видеше вида й.
- По-скоро съм уморена от тежките поли на роклята и в случая всичко това ми пречи да избягам от лапите на майка ми, която със сигурност ще ме направи на пихтия довечера. - поправи го момичето и все така гордо закрачи до него, без изобщо да се интересува, че без обувките, пластовете на роклята и цялостния й изтънчен вид изобщо не приличаше на момиче във висшето общество, с благородно потекло и изтънчена аристократка.
15 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 8:29 am
Ривън Стоун
За кратко, през главата на Ривън мина мисълта как може да прекара доста време в изучаване на реакциите на девойката. Харесваше му начинът, по който театрално въртеше очи. Изглеждаше толкова сладко, когато веждите й се вдигнеха нагоре по челото, а лицето й придобиеше онзи вид, който като че ли казва " Далеч под моето ниво си...". Но незнайно защо, чернокоското не вярваше Джаки да го мисли наистина. Точно в момента, единственото нещо, което Ривън можеше да види върху лицето на аристократката бе притеснение. Той самия от много време насам се справяше сам и родителския контрол не бе нещо познато за чернокоското. Може би точно за това и страха породен от нарушени правила не го бе преследвал така, както преследваше Джакимовея. Личеше си, че майка й е успяла да наплаши достатъчно дъщеря си, но най - интересно за пирата бе с какво. От малкия опит, придобит от срещите с аристократи, който Рив бе имал, чернокоското си бе изградил мнение, че благородниците вършат всичко тихомълком. И ако в един момент те изглеждат абсолютно уравновесени, в друг се превръщат в сървършено различни хора, по - страшни дори и от пиратите.
- По-скоро съм уморена от тежките поли на роклята и в случая всичко това ми пречи да избягам от лапите на майка ми, която със сигурност ще ме направи на пихтия довечера. - отбеляза Джаки, карайки Ривън да й отвърне с един поглед изпълнен с недоверие. Звучеше му толкова неестествено жена като майката на чаровницата да може да направи каквото и да било, за да нарани дъщеря си. Въпреки това чернокоското се постара да бъде максимално толерантен до колкото можеше и отпрати мислите си в по - различна посока, а именно... Факта, че без огромната, надиплена рокля и малките, кокетни обувчици Джакимовея бе изгубила своето надуто излъчване. Сега изглеждаше като обикновено момиче и като че ли се чувстваше като такова.
На лицето на Ривън се плъзна тайнствена усмивка, когато Джаки закрачи бодро пред него. Не изглеждаше да страда по обезобразената си рокля, нито по вида, който сама си бе създала. По мнение на чернокоското, аристократката изглеждаше много по - добре и по - реална, сега, когато вървеше наравно с него без дрехите й да крещят " аз съм изтъкана от маниери и правила". Дори за секунда приратът си я представи в мъжки панталон от груб плат, поставила ръце пред гърдите си, впила поглед в залязващото слънце. Краката й, уверено поставени един пред друг, стъпващи върху голям, красив кораб, порещ вълните като същинско чудовище.
-Сигурно майка ти е опасна жена... - отбеляза Ривън, прогонвайки нелепите мисли от главата си. Джаки едва ли щеше да стъпи на пиратски кораб някога. Какви бяха тези глуповати хрумвания от негова страна. - Да не би да се опита да те задуши в множество коприна или... Почакай малко... Може би.. - Ривън избърза напред и започна да върви назад, така че да може да вижда реакциите на Джаки. Ръцете му, скръстени пред гърдите, създаваха илюзията за хладина, която реално не бликаше от него в момента. - Може да те накара да се откажеш от диамантената огърлица или... О, не, ще те накара да се откажеш от прислугата си. Боже, какъв ужас! - възкликна с престорено изтънял глас пиратът.
- По-скоро съм уморена от тежките поли на роклята и в случая всичко това ми пречи да избягам от лапите на майка ми, която със сигурност ще ме направи на пихтия довечера. - отбеляза Джаки, карайки Ривън да й отвърне с един поглед изпълнен с недоверие. Звучеше му толкова неестествено жена като майката на чаровницата да може да направи каквото и да било, за да нарани дъщеря си. Въпреки това чернокоското се постара да бъде максимално толерантен до колкото можеше и отпрати мислите си в по - различна посока, а именно... Факта, че без огромната, надиплена рокля и малките, кокетни обувчици Джакимовея бе изгубила своето надуто излъчване. Сега изглеждаше като обикновено момиче и като че ли се чувстваше като такова.
На лицето на Ривън се плъзна тайнствена усмивка, когато Джаки закрачи бодро пред него. Не изглеждаше да страда по обезобразената си рокля, нито по вида, който сама си бе създала. По мнение на чернокоското, аристократката изглеждаше много по - добре и по - реална, сега, когато вървеше наравно с него без дрехите й да крещят " аз съм изтъкана от маниери и правила". Дори за секунда приратът си я представи в мъжки панталон от груб плат, поставила ръце пред гърдите си, впила поглед в залязващото слънце. Краката й, уверено поставени един пред друг, стъпващи върху голям, красив кораб, порещ вълните като същинско чудовище.
-Сигурно майка ти е опасна жена... - отбеляза Ривън, прогонвайки нелепите мисли от главата си. Джаки едва ли щеше да стъпи на пиратски кораб някога. Какви бяха тези глуповати хрумвания от негова страна. - Да не би да се опита да те задуши в множество коприна или... Почакай малко... Може би.. - Ривън избърза напред и започна да върви назад, така че да може да вижда реакциите на Джаки. Ръцете му, скръстени пред гърдите, създаваха илюзията за хладина, която реално не бликаше от него в момента. - Може да те накара да се откажеш от диамантената огърлица или... О, не, ще те накара да се откажеш от прислугата си. Боже, какъв ужас! - възкликна с престорено изтънял глас пиратът.
16 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 8:50 am
Джаки Уелс Болдуин
Моментното й успокоение и продошлото добро настроение се изпариха за секунди от Джаки. Лицето й веднага застина в каменна гримаса, а челюстта й се стегна сякаш за да прикрие треперенето на брадичката си и долната си устна. Първите признаци, че е попаднала в една от нейните "паник атаки", които идваха всеки път когато момичето се ядоса на някого и сълзите започнат да избиват в очите й от яд.
Яд, защото като една Болдуин не е присъщо за нея да изкарва яда си открито, научена е да го подтиска дълбоко и да го трупа с положителни мисли. В един момент обаче целия натупал се гняв само чакаше да избухне и да се излее върху някого. Не напразно хората казваха, че не е хубаво да сдържаш чувствата в себе си, защото пораженията бяха тежки и дълбоки.
Гордостта й обаче не й позволяваше да се разплаче или да покаже каквато и да е било слабост в този момент или в който и да е било друг. Самоуверена, че ще се справи с всяка ситуация, Джаки винаги подтискаше чувствата си и се стараеше да отвръща на всички с повече думи, отколкото действия. Нищо, че дефакто беше човек на действията.
В този момент обаче, мъжа пред нея бе отключил една друга страна на Джаки и точно тази страна не можеше да сдържи целия насъбрал се яд.
Джакимовея се закова на едно място и когато Ривън също српя се приближи непосредствено близо до лицето му и размаха показалец сякаш той бе непослушно дете.
- Нямаш никаква идея какъв живот водя, нито каква майка имам. Това, че приличам на безгрижна принцеса не означава, че съм такава, защото слотеното ми семейство е такова само привидно и когато довечера се прибера ме очаква ад, който искам или не ще трябва да изтърпя. Не говоря за едно просто конско, говоря за нещо далеч по-болезнено и нетърпимо. Нещо, което никога не се споменава навън и което е умело прикито зад идеалната актьорска игра на Болдуинови. - Джаки изрицитира всичко на един дъх. Гласът й бе съскащ, а думите сякаш излизаха като процедени през зъби.
Гневните сълзи бяха избили в ясно сините й очи, но тя упорито ги бе преглътнала. Остъпи крачка назад, отметна косата си назад с типичен аристократичен жест и след това тръгна в някаква абсолютно непозната й посока.
Забързаните й крачки по грубата повърхност на земята вече бяха причина за наранените й стъпала, обедена беше, че по бедрата й си личат продълговатите синини, които вече избледняваха.
Крачката й обаче бе все така горда, аристократична и непоклатима. Дори и някак наранено момичето продължаваше да излъчва сила и борбеност, която малко хора можеха да покажат в подобен момент.
Яд, защото като една Болдуин не е присъщо за нея да изкарва яда си открито, научена е да го подтиска дълбоко и да го трупа с положителни мисли. В един момент обаче целия натупал се гняв само чакаше да избухне и да се излее върху някого. Не напразно хората казваха, че не е хубаво да сдържаш чувствата в себе си, защото пораженията бяха тежки и дълбоки.
Гордостта й обаче не й позволяваше да се разплаче или да покаже каквато и да е било слабост в този момент или в който и да е било друг. Самоуверена, че ще се справи с всяка ситуация, Джаки винаги подтискаше чувствата си и се стараеше да отвръща на всички с повече думи, отколкото действия. Нищо, че дефакто беше човек на действията.
В този момент обаче, мъжа пред нея бе отключил една друга страна на Джаки и точно тази страна не можеше да сдържи целия насъбрал се яд.
Джакимовея се закова на едно място и когато Ривън също српя се приближи непосредствено близо до лицето му и размаха показалец сякаш той бе непослушно дете.
- Нямаш никаква идея какъв живот водя, нито каква майка имам. Това, че приличам на безгрижна принцеса не означава, че съм такава, защото слотеното ми семейство е такова само привидно и когато довечера се прибера ме очаква ад, който искам или не ще трябва да изтърпя. Не говоря за едно просто конско, говоря за нещо далеч по-болезнено и нетърпимо. Нещо, което никога не се споменава навън и което е умело прикито зад идеалната актьорска игра на Болдуинови. - Джаки изрицитира всичко на един дъх. Гласът й бе съскащ, а думите сякаш излизаха като процедени през зъби.
Гневните сълзи бяха избили в ясно сините й очи, но тя упорито ги бе преглътнала. Остъпи крачка назад, отметна косата си назад с типичен аристократичен жест и след това тръгна в някаква абсолютно непозната й посока.
Забързаните й крачки по грубата повърхност на земята вече бяха причина за наранените й стъпала, обедена беше, че по бедрата й си личат продълговатите синини, които вече избледняваха.
Крачката й обаче бе все така горда, аристократична и непоклатима. Дори и някак наранено момичето продължаваше да излъчва сила и борбеност, която малко хора можеха да покажат в подобен момент.
17 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 10:37 am
Ривън Стоун
Ривън бе много далеч от мисълта, че с думите си може да нарани по какъвто и да било начин девойката, точно за товареакцията й го изненада и шокира едновременно. Въобще не очакваше подобен изблик на чувства и емоции от нейна страна. Чернокоското винаги бе виждал аристократите като безчувствани фигури, направени от камък - самите им маниери бяха хладни и изключително сдържани, което за Рив изглеждаше просто снобарско. И когато Джакимовея застана пред него, размахвайки пръст през шокираното му лице като магьосник - новобранец, Ривън просто нямаше как да сдържи усмивката си. Тя се плъзна на лицето му като лед по изключително гладка повърхност и също толкова бързо се прибра, когато Джаки му повиши тон.
- Нямаш никаква идея какъв живот водя, нито каква майка имам. Това, че приличам на безгрижна принцеса не означава, че съм такава, защото слотеното ми семейство е такова само привидно и когато довечера се прибера ме очаква ад, който искам или не ще трябва да изтърпя. Не говоря за едно просто конско, говоря за нещо далеч по-болезнено и нетърпимо. Нещо, което никога не се споменава навън и което е умело прикито зад идеалната актьорска игра на Болдуинови. -за пръв, а вероятно и последен път, Ривън бе видял Джакимовея в различна светлина. Сега тя не изглеждаше в очите му като бездушна кукла, лишена от каквото и да било мнение и възможност да се защити сама. Сега той бе успял да види в нея нещо, което рядко срещаше в някоя млада дама - било то уважавана или не. Хъс. Борба. Характер. И това му хареса, колкото и да не искаше да си признава, просто нямаше как да пренебрегне факта, че избухването на "безчувствената" девойка го е издигнала в пиратските му очи. Въпреки това, в гърлото на чернокоското бе заседнала буца на вина, която той с огромно старание се опитваше да отстрани безуспешно. Най - накрая просто спря да й обръща внимание, надявайки се, че тя ще се стопи, когато девойката се успокои. Но нещата определено не се стекоха по по - благополучен начин за чернокоското. И макар той да не успя да види сълзите, промъкнали се в кристалните й, сини очи, внезапното тръгване на Джаки само засили чувствто му за вина ( а той не изпитваше често такова). Самия Ривън бе израснал без родителски контрол и не бе имал възможността да се оплачи от който и да било от родителите си. Точно за това идеята за майката - чудовище му се струваше изключително странна. Но въпреки това не можеше да успори истинността на думите на Джаки. Някак си самата й реакция го подтикна да й повярва. Прекалено късно, обаче... На лицето му вече стоеше онази подигравателна усмивка, с която рядко се разделяще и която в комплект с реакцията му накара Джакимовея да си тръгне ядосано. Тя пое по път, съвършено непознат за чернокоското, без да се обръща назад. Няколко секунди Ривън остана загледан в бързо предвижващата се напред фигура и когато видя, че аристократката няма да се върне, изпсува на ум и побягна след нея. Не му бе присъщо да преследва момичета - каквито и да са те, точно за това, което му се наложи да направи сега не бе особено приятно за пирата.
Трябваха му само няколко по - големи крачки в бяг, за да настигне чаровницата. И понеже тя не извърна глава назад, ръката на Ривън за пореден път се плъзна по нейната, хващайки я за предмищницата. Пръстите му бавно се спуснаха надолу към китката й, все повече затягайки хватката си, когато най - накрая Рив я извъртя към себе си със засилка. Можеше да усети пулсът на девойката пълзящ по възглавничките на пръстите му, сливаще се с неговия. Това предизвика една странна, непозната вълна в тялото на пирата, която той умело потисна.
-Какво си мислиш, че правиш?! - попита абсолютно сериозно той, без да я пуска.
- Нямаш никаква идея какъв живот водя, нито каква майка имам. Това, че приличам на безгрижна принцеса не означава, че съм такава, защото слотеното ми семейство е такова само привидно и когато довечера се прибера ме очаква ад, който искам или не ще трябва да изтърпя. Не говоря за едно просто конско, говоря за нещо далеч по-болезнено и нетърпимо. Нещо, което никога не се споменава навън и което е умело прикито зад идеалната актьорска игра на Болдуинови. -за пръв, а вероятно и последен път, Ривън бе видял Джакимовея в различна светлина. Сега тя не изглеждаше в очите му като бездушна кукла, лишена от каквото и да било мнение и възможност да се защити сама. Сега той бе успял да види в нея нещо, което рядко срещаше в някоя млада дама - било то уважавана или не. Хъс. Борба. Характер. И това му хареса, колкото и да не искаше да си признава, просто нямаше как да пренебрегне факта, че избухването на "безчувствената" девойка го е издигнала в пиратските му очи. Въпреки това, в гърлото на чернокоското бе заседнала буца на вина, която той с огромно старание се опитваше да отстрани безуспешно. Най - накрая просто спря да й обръща внимание, надявайки се, че тя ще се стопи, когато девойката се успокои. Но нещата определено не се стекоха по по - благополучен начин за чернокоското. И макар той да не успя да види сълзите, промъкнали се в кристалните й, сини очи, внезапното тръгване на Джаки само засили чувствто му за вина ( а той не изпитваше често такова). Самия Ривън бе израснал без родителски контрол и не бе имал възможността да се оплачи от който и да било от родителите си. Точно за това идеята за майката - чудовище му се струваше изключително странна. Но въпреки това не можеше да успори истинността на думите на Джаки. Някак си самата й реакция го подтикна да й повярва. Прекалено късно, обаче... На лицето му вече стоеше онази подигравателна усмивка, с която рядко се разделяще и която в комплект с реакцията му накара Джакимовея да си тръгне ядосано. Тя пое по път, съвършено непознат за чернокоското, без да се обръща назад. Няколко секунди Ривън остана загледан в бързо предвижващата се напред фигура и когато видя, че аристократката няма да се върне, изпсува на ум и побягна след нея. Не му бе присъщо да преследва момичета - каквито и да са те, точно за това, което му се наложи да направи сега не бе особено приятно за пирата.
Трябваха му само няколко по - големи крачки в бяг, за да настигне чаровницата. И понеже тя не извърна глава назад, ръката на Ривън за пореден път се плъзна по нейната, хващайки я за предмищницата. Пръстите му бавно се спуснаха надолу към китката й, все повече затягайки хватката си, когато най - накрая Рив я извъртя към себе си със засилка. Можеше да усети пулсът на девойката пълзящ по възглавничките на пръстите му, сливаще се с неговия. Това предизвика една странна, непозната вълна в тялото на пирата, която той умело потисна.
-Какво си мислиш, че правиш?! - попита абсолютно сериозно той, без да я пуска.
18 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 10:54 am
Джаки Уелс Болдуин
Докато крачеше самоуверено в непозната й посока Джаки се стараеше да подтисне напълно издигналия се гняв. За момент пред очите й беше паднало черно перде, което й пречеше да гледа трезво и реално на случващото се около нея.
Вече й се искаше да не бе избухвала така, трябваше да си държи емоциите подтиснати както правеше винаги и да си остане безчувствената и бездушна кукла на конци, която бе марионетката на мама. Прекалено късно осъзна, че този човек я бе накарал да бъде себе си, онова нейно аз, което родителите й учеха да загърбва.
Почувства се изключително слаба без маската си на принцеса, някак празна без заучените си реплики и етикецията. Почувства се свобона, без натрупалия се гняв в душата й, който всеки път щом майка й и удареше шамар се засилваше, но никога не избухваше. Почувства се като себе си, а се предполагаше, че това е грешно.
Усети как Ривън я настига и хвана за предмишницата. Ръката му се плъзна надолу към китката й като едновременно с това пирата рязко я завъртя с лице към него.
Очите на Джеки се бяха разшилили от ужас, макар да се стараеше да не показва страх. Пулса й се бе увеличил за секунди, до такава степен сякаш до сега бе тичала, ли тичала. Сърцето й блъскаше бясно, а дъхът й се учести и накъса.
Сините й очи се взираха в тези на Ривън, а съзнанието й колкото и да крещеше на краката й да тръгват, те просто не помръдваха. Цялото й тяло просто бе отказало да й се подчинява.
- Какво си мислиш, че правиш?! - попита я Ривън.
Гласът му прозвуча така сериозно и рязко, че Джаки за момент се зачуди дали случайно не й се пречува. Не очакваше, че гласа на момчето можеше да се промени до такава степен, след като преди малко бе шеговит и дори подигравателен.
- Прибириам се вкъщи, къде си мислиш че отивам?! - попита го на свой ред момичето, като отново се опита да бъде по-смела от колкото всъщност беше. - Да бера гъби ли? - допълни, а след това се дръпна назад, но безуспешно.
Хватката на пирата около китката й бе прекалено здрава за да успее да се отскъбне от него.
Искаше да му поакже, че не се страхува от него, че е преживяла много повече от това, което той си мислише, че е живота й.
Въпроса който я глождеше обаче беше, защо така иска да впечатли този човек? Защо искаше да му покаже, че е много по-различна от марионетка, от принцеса с предвсрително описани действия и обмислени крачки. Защо искаше да му се докаже като различна от всички останали аристократи?
Вече й се искаше да не бе избухвала така, трябваше да си държи емоциите подтиснати както правеше винаги и да си остане безчувствената и бездушна кукла на конци, която бе марионетката на мама. Прекалено късно осъзна, че този човек я бе накарал да бъде себе си, онова нейно аз, което родителите й учеха да загърбва.
Почувства се изключително слаба без маската си на принцеса, някак празна без заучените си реплики и етикецията. Почувства се свобона, без натрупалия се гняв в душата й, който всеки път щом майка й и удареше шамар се засилваше, но никога не избухваше. Почувства се като себе си, а се предполагаше, че това е грешно.
Усети как Ривън я настига и хвана за предмишницата. Ръката му се плъзна надолу към китката й като едновременно с това пирата рязко я завъртя с лице към него.
Очите на Джеки се бяха разшилили от ужас, макар да се стараеше да не показва страх. Пулса й се бе увеличил за секунди, до такава степен сякаш до сега бе тичала, ли тичала. Сърцето й блъскаше бясно, а дъхът й се учести и накъса.
Сините й очи се взираха в тези на Ривън, а съзнанието й колкото и да крещеше на краката й да тръгват, те просто не помръдваха. Цялото й тяло просто бе отказало да й се подчинява.
- Какво си мислиш, че правиш?! - попита я Ривън.
Гласът му прозвуча така сериозно и рязко, че Джаки за момент се зачуди дали случайно не й се пречува. Не очакваше, че гласа на момчето можеше да се промени до такава степен, след като преди малко бе шеговит и дори подигравателен.
- Прибириам се вкъщи, къде си мислиш че отивам?! - попита го на свой ред момичето, като отново се опита да бъде по-смела от колкото всъщност беше. - Да бера гъби ли? - допълни, а след това се дръпна назад, но безуспешно.
Хватката на пирата около китката й бе прекалено здрава за да успее да се отскъбне от него.
Искаше да му поакже, че не се страхува от него, че е преживяла много повече от това, което той си мислише, че е живота й.
Въпроса който я глождеше обаче беше, защо така иска да впечатли този човек? Защо искаше да му покаже, че е много по-различна от марионетка, от принцеса с предвсрително описани действия и обмислени крачки. Защо искаше да му се докаже като различна от всички останали аристократи?
19 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 11:20 am
Ривън Стоун
Парфюмът на Джаки се разнесе навсякъде около пиратът, като че ли доказвайки му колко по - добре миришат аристократките - да, знам че това звучи смешно и глупаво, но бе така. И макар да не знаеше защо, чернокоското бе сигурен, че този аромат ще го преследва още дълго време. За стотни от секундата Рив си представи Джакимовея, легнала върху бялата му възглавница и парфюмът й, попиващ в колосаната калъфка, Въпреки това бяха само глупави, неосъществими идеи върху които нямаше смисъл да се размишлява. Видимо ободрен от сопствените си мисли, чернокоското повдигна предизвикателно вежди, очаквайки отговор. Той продължаваше да стиска ръката на девойката, колкото и неприятно да й беше. Ривън нямаше никакво намерение да я остави да върви сама, все пак всякакви хора се срещаха по улиците... Можеше някой... Е, някой по - лош от него да я пресрещне и да й изкара акъла, нали така? Боже, какви неща минаваха през красивата, но празна главица на пиратът. Определено бяха налудничави, такива които никога до сега не му бяха хрумвали дори.
- Прибириам се вкъщи, къде си мислиш че отивам?! - ама разбира се, че това правеше. Нали трябваше да докаже колко героична, самостоятелна и... глупава е? Малко остана Ривън да й го каже, но Джакимовея го изпревари допълвайки - Да бера гъби ли? - тя се опита да отскубне ръката си от тази на Рив, но не успя. Единственото нещо, което се получи бяха две червени петна, отбелязани върху китката й като следи от белезници. И дори това да я бе заболяло, чаровницата не бе издала и звук.
-Ама да, разбира се. - засмя се шумно Ривън, отмятайки глава назад. Имаше чувството, че ако прекара малко повече време с девойката ще умре от смях или от нейната ръка, но това бе друг въпрос, върху който нямаше намерение да размишлява точно сега. -Сигурен съм, че знаеш къде се намираме, на къде да тръгнеш и как да се отбраняваш. - каза уж между другото Ривън. Въобще нямаше идея какво се опитва да докаже аристократката. Вече бе успяла да се покаже по - различна от останалите, но какво повече искаше? Жалко, че на Рив не му се отдаваше да влиза в женските умове така както в леглата им. Колко жалко...
- Прибириам се вкъщи, къде си мислиш че отивам?! - ама разбира се, че това правеше. Нали трябваше да докаже колко героична, самостоятелна и... глупава е? Малко остана Ривън да й го каже, но Джакимовея го изпревари допълвайки - Да бера гъби ли? - тя се опита да отскубне ръката си от тази на Рив, но не успя. Единственото нещо, което се получи бяха две червени петна, отбелязани върху китката й като следи от белезници. И дори това да я бе заболяло, чаровницата не бе издала и звук.
-Ама да, разбира се. - засмя се шумно Ривън, отмятайки глава назад. Имаше чувството, че ако прекара малко повече време с девойката ще умре от смях или от нейната ръка, но това бе друг въпрос, върху който нямаше намерение да размишлява точно сега. -Сигурен съм, че знаеш къде се намираме, на къде да тръгнеш и как да се отбраняваш. - каза уж между другото Ривън. Въобще нямаше идея какво се опитва да докаже аристократката. Вече бе успяла да се покаже по - различна от останалите, но какво повече искаше? Жалко, че на Рив не му се отдаваше да влиза в женските умове така както в леглата им. Колко жалко...
20 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 8:41 pm
Джаки Уелс Болдуин
Със сигурност беше прав. Малката пинцеса нямаше идея къде се намира и как да стигне до вкъщи, а вида й определено не беше особено подходящ за да се лута сама из улиците на Сейнт Джон. И въпреки това гордостта й не й позволяваше да си признае, че има нужда от неговата помощ, само защото за момент той й бе паднал в очите, така както се беше издигнал преди няколко минути.
Не беше лъжа, че една от лошите страни на Джки беше да съди хората по свои усмотрение. Често прибързваше с обвиненията си, прекаляваше и преиграваше с реакциите си, но това си беше тя и някои хора, като родителите й и сестра й, просто бяха свикнали да я търпят. Ако все пак излезеше извън релси, твърдата ръка на майка й се справяше бързо с положението и затваряше устата на Джаки, образно и буквално казано.
Сега обаче се чувстваше виновна, че го лъже. Нямаше идея защо, но не искаше да й се налага да го прави и въпреки, че за момент беше паднал в очите й, Ривън беше компанията, която Джаки предпоиташе пред всяка друга. Момичето само не можеше да си обясни тези объркани мисли, които се въртяха в красивата й главица, и които я объркваха страшно много, но явно беше, че трябва да сложи пред себе си някои факти и да ги обмисли.
- Знам на къде да тръгна и как да се прибера, познавам Сейн Джон откакто се помня. - и ето я и лъжата, която до одеве обмисляше. Сега беше моментът в който се предполагаше, че на Ривън ще му писъне от игричките на Джаки, ще му писне от цялата й напудрена същност и ще я остави, а тя ще се погрижи да се загуби възможно най-много из улиците на острова.
Джаки погледна ръката си и опита да разтвори пръсти, но здравата хватка на Рив бе спрял притока на кръв към дланта й и това простичко действие се оказа непосилно за красацивата.
- Би ли ме пуснал? - попита тя с малко по-тих глас, а сините й очи се взряха с умолителен поглед в неговите.
Изключително рядко беше да видиш Джаки да моли за нещо. В момента обаче хватката му прекалено много й напомняаше на една друга болка, която искаше да остави зад гърба си...поне до довечера.
Не беше лъжа, че една от лошите страни на Джки беше да съди хората по свои усмотрение. Често прибързваше с обвиненията си, прекаляваше и преиграваше с реакциите си, но това си беше тя и някои хора, като родителите й и сестра й, просто бяха свикнали да я търпят. Ако все пак излезеше извън релси, твърдата ръка на майка й се справяше бързо с положението и затваряше устата на Джаки, образно и буквално казано.
Сега обаче се чувстваше виновна, че го лъже. Нямаше идея защо, но не искаше да й се налага да го прави и въпреки, че за момент беше паднал в очите й, Ривън беше компанията, която Джаки предпоиташе пред всяка друга. Момичето само не можеше да си обясни тези объркани мисли, които се въртяха в красивата й главица, и които я объркваха страшно много, но явно беше, че трябва да сложи пред себе си някои факти и да ги обмисли.
- Знам на къде да тръгна и как да се прибера, познавам Сейн Джон откакто се помня. - и ето я и лъжата, която до одеве обмисляше. Сега беше моментът в който се предполагаше, че на Ривън ще му писъне от игричките на Джаки, ще му писне от цялата й напудрена същност и ще я остави, а тя ще се погрижи да се загуби възможно най-много из улиците на острова.
Джаки погледна ръката си и опита да разтвори пръсти, но здравата хватка на Рив бе спрял притока на кръв към дланта й и това простичко действие се оказа непосилно за красацивата.
- Би ли ме пуснал? - попита тя с малко по-тих глас, а сините й очи се взряха с умолителен поглед в неговите.
Изключително рядко беше да видиш Джаки да моли за нещо. В момента обаче хватката му прекалено много й напомняаше на една друга болка, която искаше да остави зад гърба си...поне до довечера.
21 Re: Пристанището Съб Дек 11, 2010 11:35 pm
Карла Ан Моргън
Измина повече от месец, откакто накарах Дейвид да ме остави тук. Тогава мислех, че новото начало ще ми помогне да забравя, но не се оказа толкова лесно. Кошмарите ме преследваха, заради това прекарвах все по-малко време на мястото, което ми се налагаше да наричам дом. Годините прекарани в четене на медицински книги сега ми помагаше толкова много. Не беше трудно да излъжа докторите в лечебницата с някоя сладка историика за безпроблемният ми живот.
Морският близ развяваше кестенявите къдрици, вързани с бяла панделка, полите на роклята се увиваха около мен. Да си призная пиратските дрехи бяха много по-удобни, но това не е най-добрият начин да останеш незабелижим.
Морският близ развяваше кестенявите къдрици, вързани с бяла панделка, полите на роклята се увиваха около мен. Да си призная пиратските дрехи бяха много по-удобни, но това не е най-добрият начин да останеш незабелижим.
22 Re: Пристанището Нед Дек 12, 2010 1:30 am
Ривън Стоун
Отговор на мнението на Джаки Уелс Болдуин...
Точно в момента Ривън съжаляваше изключително много, че бе побягнал след аристократката като първ глупак. Трябваше да я остави да понесе последствията от твърдоглавието си, да се изгуби и да осъзнае, че не винаги студената й самоувереност е най - доброто качество, по което да се води. Но не... Обратно на всичките си разбирания, Рив бе решил да се прояви като един истински рицар, умолявайки дама в беда да го послуша и да бъде спасена. Да, но останалите девойки, които имаха нужда от помощ едва ли щяха да я откажат. Но ето, че Джаки все по - уверено настояваше, че ще се справи сама, толкова уверено, че за момент самия Ривън й бе повярвал.
- Би ли ме пуснал? - интонацията в гласа на Джакимовея и погледа, пронизващ неговия го накара да размисли. Нека правеше каквото иска, нека се загубеше.
-Хубаво! - тросна се Ривън, отблъсквайки ръката й от своята така, че за секунда пръстите на момичето изглеждаха като гумени. В очите му можеха да бъдат прочетени много смесени чувства, но това, което преобладаваше в момента бе яд. Както на него, така и на нея. Защо постоянно трябваше да му доказва, че е по - различна от останалите надути богаташки? Не можеше ли поне за малко да пренебрегне твърдоглавието и самоувереността си и да признаеше, че няма идея как да се справи сама? -Хайде, тръгвай. Свободна си да се оправиш сама... Но искам само едно нещо да ми кажеш. - Ривън повдигна лукаво вежди. В главата му вече се въртеше план как да докаже на аристократката, че няма никаква идея на къде да поеме. Не, че тя не го знаеше...Просто чернокоското искаше да го каже на глас. -Кажи ми, ако обичаш, къде се намираме в момента? Както вероятно си забелязала аз не съм от тук. Така, че помогни на един изгубен...- в главата му прозвуча думата "пират", но решил ,че не е особено уместно да я споменава сега, Ривън продължи - мъж на къде да поеме, за да стигне навреме при останалата част от екипажа си?
И макар да не му се искаше да показва задоволството си, на лицето на чернокоското се изписа очарователна, дяволита усмивка, показваща всичките му перлено бели зъби.
Точно в момента Ривън съжаляваше изключително много, че бе побягнал след аристократката като първ глупак. Трябваше да я остави да понесе последствията от твърдоглавието си, да се изгуби и да осъзнае, че не винаги студената й самоувереност е най - доброто качество, по което да се води. Но не... Обратно на всичките си разбирания, Рив бе решил да се прояви като един истински рицар, умолявайки дама в беда да го послуша и да бъде спасена. Да, но останалите девойки, които имаха нужда от помощ едва ли щяха да я откажат. Но ето, че Джаки все по - уверено настояваше, че ще се справи сама, толкова уверено, че за момент самия Ривън й бе повярвал.
- Би ли ме пуснал? - интонацията в гласа на Джакимовея и погледа, пронизващ неговия го накара да размисли. Нека правеше каквото иска, нека се загубеше.
-Хубаво! - тросна се Ривън, отблъсквайки ръката й от своята така, че за секунда пръстите на момичето изглеждаха като гумени. В очите му можеха да бъдат прочетени много смесени чувства, но това, което преобладаваше в момента бе яд. Както на него, така и на нея. Защо постоянно трябваше да му доказва, че е по - различна от останалите надути богаташки? Не можеше ли поне за малко да пренебрегне твърдоглавието и самоувереността си и да признаеше, че няма идея как да се справи сама? -Хайде, тръгвай. Свободна си да се оправиш сама... Но искам само едно нещо да ми кажеш. - Ривън повдигна лукаво вежди. В главата му вече се въртеше план как да докаже на аристократката, че няма никаква идея на къде да поеме. Не, че тя не го знаеше...Просто чернокоското искаше да го каже на глас. -Кажи ми, ако обичаш, къде се намираме в момента? Както вероятно си забелязала аз не съм от тук. Така, че помогни на един изгубен...- в главата му прозвуча думата "пират", но решил ,че не е особено уместно да я споменава сега, Ривън продължи - мъж на къде да поеме, за да стигне навреме при останалата част от екипажа си?
И макар да не му се искаше да показва задоволството си, на лицето на чернокоското се изписа очарователна, дяволита усмивка, показваща всичките му перлено бели зъби.
23 Re: Пристанището Нед Дек 12, 2010 1:52 am
Джаки Уелс Болдуин
"Невероятно!..." мислеше си Джакимовея докато гледаше злорадствената усмивка изписала се по лицето на Ривън, и докато леко разтъркваше китката си, която преди малко той бе пуснал. "...намери се още един човек, който да ми показва грешките макар те да бяха ясни и очевидни. Не обичам да излизам слаба. Мразя да излизам салаба и това беше единствената причина да се държа самодоволно, само и само по този начин да покажа, че съм достатъчно зряла за да се грижа сама за себе си, макар в голяма част то времето да не мога. Това разбира се беше по вина на майка ми и Емили, които още от малка вършеха всичко вместо мен.", изтече вече минута, а Джаки продължаваше просто да гледа Ривън и да диша учестено неспособна да каже каквото и да е било.
"Нали не мислиш, че винаги ще можеш да обвиняваш някой друг за собствените си грешки?", заговори вътрешния си глас. Точно с него не й се спореше в момента.
"Мъкни!", заповяда му момичето чувствайки се като пълна глупачка да си говори сама. "Ти си тази, която трябва да млъкне. Аз съм ти, нали си наясно?", самодоволното гласче в главата й иделано допринасяше към гримасата на Ривън, в която Джаки продължаваше да се взира като пълна идиотка.
"Майната ти!", измърмори на ум момичето и беше обедена, че чува кикот. "Цт цт цт, каква дама си ти?".
Джакимовея разклати рязко глава, до такава степен, че й се зави свят и й се наложи да се подпря на стената до нея за да не се озове на земята.
- Развивам раздвоение на личността. - прошепна момичето на себе си и след това погледна към босите си стъпала.
Чак сега бе осъзнала, че я боляха и изобщо не искаше да ги поглежда отдолу.
Мълчеше. Отлично знаеше, че Ривън я наблюдава отстрани, вероятно така сякаш беше психично болна и се налага веднага да влезе в клиника и да й бъдат забранени всякакви контакти с външния свят, но тя мълчеше, защото не знаеше как да признае грешката си. Никога до сега не й се бе налагало да признава на някого, че не е права по простата причина, че около нея всички отстъпват. Дори понякога в споровете й със Вайола, малката й сестричка отстъпваше, само и само Джаки да се окаже права. Всички знаеха, че момичето мрази, а и не може да губи.
Погледът й се вдигна към небето когато усети студен вятър. Мракът вече се спускаше бавно и най-вероятно баща й вече беше вдигнал всички на крака за да я търсят, майка й със сигурност беше изпаднала във фалшива паника и единствено Вайола щеше да е наясно, че Джаки просто се е откъснала от всичко и всички за да бъде сама със себе си. И щеше да е права, само където не беше сама.
Момичето въздъхна и погледа й се премести на Ривън. Беше мълчала сигурно минути наред, а той просто я наблюдаваше острани и чакаше.
- Не знам пътя, не знам къде сме, не знам как да се прибера. - призна си с тих и примирен глас тя. - Доволен ли си?! - попита го и поклати леко глава, а след това я облегна на стената.
"Нали не мислиш, че винаги ще можеш да обвиняваш някой друг за собствените си грешки?", заговори вътрешния си глас. Точно с него не й се спореше в момента.
"Мъкни!", заповяда му момичето чувствайки се като пълна глупачка да си говори сама. "Ти си тази, която трябва да млъкне. Аз съм ти, нали си наясно?", самодоволното гласче в главата й иделано допринасяше към гримасата на Ривън, в която Джаки продължаваше да се взира като пълна идиотка.
"Майната ти!", измърмори на ум момичето и беше обедена, че чува кикот. "Цт цт цт, каква дама си ти?".
Джакимовея разклати рязко глава, до такава степен, че й се зави свят и й се наложи да се подпря на стената до нея за да не се озове на земята.
- Развивам раздвоение на личността. - прошепна момичето на себе си и след това погледна към босите си стъпала.
Чак сега бе осъзнала, че я боляха и изобщо не искаше да ги поглежда отдолу.
Мълчеше. Отлично знаеше, че Ривън я наблюдава отстрани, вероятно така сякаш беше психично болна и се налага веднага да влезе в клиника и да й бъдат забранени всякакви контакти с външния свят, но тя мълчеше, защото не знаеше как да признае грешката си. Никога до сега не й се бе налагало да признава на някого, че не е права по простата причина, че около нея всички отстъпват. Дори понякога в споровете й със Вайола, малката й сестричка отстъпваше, само и само Джаки да се окаже права. Всички знаеха, че момичето мрази, а и не може да губи.
Погледът й се вдигна към небето когато усети студен вятър. Мракът вече се спускаше бавно и най-вероятно баща й вече беше вдигнал всички на крака за да я търсят, майка й със сигурност беше изпаднала във фалшива паника и единствено Вайола щеше да е наясно, че Джаки просто се е откъснала от всичко и всички за да бъде сама със себе си. И щеше да е права, само където не беше сама.
Момичето въздъхна и погледа й се премести на Ривън. Беше мълчала сигурно минути наред, а той просто я наблюдаваше острани и чакаше.
- Не знам пътя, не знам къде сме, не знам как да се прибера. - призна си с тих и примирен глас тя. - Доволен ли си?! - попита го и поклати леко глава, а след това я облегна на стената.
24 Re: Пристанището Нед Дек 12, 2010 6:23 am
Ривън Стоун
През цялото време докато Джаки мълчеше, Ривън просто стоеше и я гледаше. Като свръхестествен екземпляр попаднал в ръцете му. И той, като един истински учен се взираше неразбиращо в нея, очаквайки от някъде да му проблясне идея, която да го отведе към пътя на успеха. Чернокоското се опитваше да проникне зад каменната фасада, която чаровницата бе поставила на лицето си и да разбере какво всъщност става в главата й. Той нямаше как да не предположи, че всичко това, което се случва в момента е само и единствено благодарение на неговата подигравателна постъпка. Джаки мълчеше в продължение на няколко минути, взирайки се в лицето му. Но нещо подсказваше на Ривън, че в момента благородничката не виждане него или поне не осъзнава това, което стои пред очите й. По - скоро бе потънала в собствените си размишления, които я завличаха по - надолу и надолу в чувствата й. Ривън, от своя страна не бързаше. Той нямаше никакво намерение да отстъпи или да се откаже. Знаеше, че Джакимовея рано или късно ще се откаже. Колкото и да бе самоуверена, Джаки определено не бе глупава. От разговорите, които бяха провели малко преди чаровницата да побегне, Ривън бе успял да разбере, че тя наистина се страхува от майка си. И колкото и смела да бе Джаки, не изглеждаше че на този етап девойката ще може да се изправи срещу майка си, така че нямаше да рискува да си навлече повече неприятности. Поне не и за днес... Това, разбира се, бяха само и единствено мислите на чернокоското базирани главно на наблюденията му от краткото време прекарано заедно. Другото нещо, което подкрепяше тезата му бе факта, че Джаки продължаваше да стои пред него, все още бе там и не си бе тръгнала. Щом не го беше направила в момента, в който Рив я бе оставил кротко да си замине.
- Развивам раздвоение на личността. - това бе пръвото нещо от няколко минути насам, което Джаки си бе позволила да изрече. И макар Ривън да я чу, той бе достатъчно досетлив за да разбере, че не го е казала на него. Въпреки това чернокоското тихо се разсмя, поставяйки ръка на устните си престорено, като че ли това можеше да го заглуши.
С очи, Ривън следеше всяко действие, което Джаки предприемеше. За това и той вдигна глава към небето, осъзнавайки че започва да се стъмнява. Това бе нещо, което със сигурност беше отбягнало на чернокоското. Той нямаше идея какво е станало с останалите от екипажа, но ако Джаки я чакаше една ядосана майка, то него вероятно щяха да го очакват няколко разярени мъже. Въпреки това Ривън не си тръгна, дори не помръдна от мястото си. Той просто се оказа непряк участник в монолозите на чаровницата.
- Не знам пътя, не знам къде сме, не знам как да се прибера. - Джаки най - накрая си бе признала това, което Рив чакаше да чуе. - Доволен ли си?! - върху лицето на пирата се появи широка усмивка, която трябваше да говори на Джакимовея много повече от каквито и да било изрчени думи. Въпреки това Ривън й отвърна:
-Много. Ужасно съм доволен, всъщност... Очевидно не си чак такова дърво... - и усетил, че изразът не е точно така, Рив се поправи - Камък, исках да кажа.- Ривън се засмя, мислейки си как до сега ако бе някоя друга девойка щеше да си е изпросил няколко шамара. -Само ми кажи до къде трябва да стигнем и ще те изпратя до там.
- Развивам раздвоение на личността. - това бе пръвото нещо от няколко минути насам, което Джаки си бе позволила да изрече. И макар Ривън да я чу, той бе достатъчно досетлив за да разбере, че не го е казала на него. Въпреки това чернокоското тихо се разсмя, поставяйки ръка на устните си престорено, като че ли това можеше да го заглуши.
С очи, Ривън следеше всяко действие, което Джаки предприемеше. За това и той вдигна глава към небето, осъзнавайки че започва да се стъмнява. Това бе нещо, което със сигурност беше отбягнало на чернокоското. Той нямаше идея какво е станало с останалите от екипажа, но ако Джаки я чакаше една ядосана майка, то него вероятно щяха да го очакват няколко разярени мъже. Въпреки това Ривън не си тръгна, дори не помръдна от мястото си. Той просто се оказа непряк участник в монолозите на чаровницата.
- Не знам пътя, не знам къде сме, не знам как да се прибера. - Джаки най - накрая си бе признала това, което Рив чакаше да чуе. - Доволен ли си?! - върху лицето на пирата се появи широка усмивка, която трябваше да говори на Джакимовея много повече от каквито и да било изрчени думи. Въпреки това Ривън й отвърна:
-Много. Ужасно съм доволен, всъщност... Очевидно не си чак такова дърво... - и усетил, че изразът не е точно така, Рив се поправи - Камък, исках да кажа.- Ривън се засмя, мислейки си как до сега ако бе някоя друга девойка щеше да си е изпросил няколко шамара. -Само ми кажи до къде трябва да стигнем и ще те изпратя до там.
25 Re: Пристанището Нед Дек 12, 2010 6:40 am
Джаки Уелс Болдуин
Студеният вятър, който беше излязъл накара момичето да потръпне, а косъмчетат ана врата й настръхнаха. Когато пое дълбоко въздух усети познатата солена миризма на морето и се изпъна като струна. Бяха близо.
Може би в крайна сметка след цялото това лутане и бягане се бяха приближили до дома й повече от колкото тя очакваше. Имението на семейство Болдуин се намираше в покрайнините на острова. Определено се славеше с внушителни размери, но Джаки мразеше да остава вътре. Чувстваше се като затворница в собствения си дом и до голяма степен беше именно такава. Призрачното имение принадлежеше от поколения насам на Болдуинови, а Джаки със своето прекалено развинтено въображение доста често си въобразяваше, че чува странни звуци и тракане на вериги. Като по-малка й беше интересно да търси призраци, но сега подозрителните шумове само я плашеха.
-Много. Ужасно съм доволен, всъщност... Очевидно не си чак такова дърво... - моментното замисляне на Джаки беше прекъснато от Ривън и всъщност се оказа, че този път не бе потънала в мислите си за минути, а само за няколко секунди.
- Камък, исках да кажа. - чу го да добавя, но това ни най-малко не оправи потресената й гримаса и отворените на гевреци очи. - Само ми кажи до къде трябва да стигнем и ще те изпратя до там. - сега вече беше нейн ред да се засмее искренно.
Кокетния й смях се разнесе наоколо, сякаш момичето наистина беше развеселено от нещо.
- Забрави. - поклати глава Джаки. - Не искам да си изпатиш и ти, ако някой те види около мен лошо ти се пише. Не си мисли, че преувеличавам с "майката чудовище". - добави момичето и въздъхна.
- Както казах има риск да пострадаш, а е най-добре да си пострадам само аз. Така че май ще е най-добре да се върнем по-към пристанището където някой от "спасителите ми" ще ме види и върне вкъщи. Ще измисля с какво да замажа положението. - сви рамене Джаки.
Очуди се колко загрижена бе изведнъж за Ривън, но наистина не искаше той да пострада с нещо, а видеха ли го до нея във вида, в който бяха и двамата нямаше да му се размине арестуването.
Може би в крайна сметка след цялото това лутане и бягане се бяха приближили до дома й повече от колкото тя очакваше. Имението на семейство Болдуин се намираше в покрайнините на острова. Определено се славеше с внушителни размери, но Джаки мразеше да остава вътре. Чувстваше се като затворница в собствения си дом и до голяма степен беше именно такава. Призрачното имение принадлежеше от поколения насам на Болдуинови, а Джаки със своето прекалено развинтено въображение доста често си въобразяваше, че чува странни звуци и тракане на вериги. Като по-малка й беше интересно да търси призраци, но сега подозрителните шумове само я плашеха.
-Много. Ужасно съм доволен, всъщност... Очевидно не си чак такова дърво... - моментното замисляне на Джаки беше прекъснато от Ривън и всъщност се оказа, че този път не бе потънала в мислите си за минути, а само за няколко секунди.
- Камък, исках да кажа. - чу го да добавя, но това ни най-малко не оправи потресената й гримаса и отворените на гевреци очи. - Само ми кажи до къде трябва да стигнем и ще те изпратя до там. - сега вече беше нейн ред да се засмее искренно.
Кокетния й смях се разнесе наоколо, сякаш момичето наистина беше развеселено от нещо.
- Забрави. - поклати глава Джаки. - Не искам да си изпатиш и ти, ако някой те види около мен лошо ти се пише. Не си мисли, че преувеличавам с "майката чудовище". - добави момичето и въздъхна.
- Както казах има риск да пострадаш, а е най-добре да си пострадам само аз. Така че май ще е най-добре да се върнем по-към пристанището където някой от "спасителите ми" ще ме види и върне вкъщи. Ще измисля с какво да замажа положението. - сви рамене Джаки.
Очуди се колко загрижена бе изведнъж за Ривън, но наистина не искаше той да пострада с нещо, а видеха ли го до нея във вида, в който бяха и двамата нямаше да му се размине арестуването.
Съобщение [Страница 1 от 7]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|