Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Колкото повече се смрачаваше, толкова повече студа плъзваше по земята. Ривън усети как хладния въздух се плъзга по голото му тяло като змия, увивайки се около него. Хиляди тръпки побиха по него и чернокоското инстинктивно плъзна ръка по гърдите си, опитвайки се да се стопли. Нямаше значение, не бе болка за умиране, нито нещо, което да не можеше да преживее. Точно в момента имаше по - голям проблем. Проблем в нарязана рокля с красиви, кристално сини очи, които сега бяха впити недоволно в лицето му.
Ривън очудено повдигна едната си вежда, когато чу смеха на аристократката. Трябваше да признае, че е приятен - напомняше му за онези топли, пролетни дни, когато всичко изглежда наред, а като че ли света не може да бъде по - подреден. Само, че сега нямаше нищо подобно в това, което се случваше между двамата младежи.
- Забрави. - Ривън тъкмо бе започнал да обмисля най - различни варианти, с които отново да убеди Джаки, че не сега е момента да проявява твърдоглавието си и да доказва аристократичния си произход, който чернокоското свързваше с надменността. Тогава, за негова изненада, синеочката каза- Не искам да си изпатиш и ти, ако някой те види около мен лошо ти се пише. Не си мисли, че преувеличавам с "майката чудовище". - едва ли някой може да си представи физиономията на Рив, когато чаровницата произнесе тези думи. Тя не се оправдаваше със смелостта си, нито се придържаше към предишното си твърдоглавие.
Ривън наистина изпитваше огромно желание да се срещне с жената чудовище, която бе обсебила Джаки и като че ли дори, когато не бе около нея продължаваше да "налива акъл" в главата й. Това определено бе една жена, която да заслужава уважение, щом може да всее страх в една богаташка девойка. Какви ли бяха методите й? Да, на чернокоското му ставаше все по - интересно какво представлява майката на Джакимовея, така че нямаше да има абсолютно нищо против да се запознае с нея. Разбира се, щеше да бъде доста трудно и на двамата с Джаки, да обяснят на въпросното "чудовище" как са се срещнали. А и едва ли чернокоското го очакваше нещо добро...
- Както казах има риск да пострадаш, а е най-добре да си пострадам само аз. Така че май ще е най-добре да се върнем по-към пристанището където някой от "спасителите ми" ще ме види и върне вкъщи. Ще измисля с какво да замажа положението. - гласът на Джаки изкара Ривън от моментния транс, в който бе попаднал. Очевидно прихващаше някакви странни действия от чаровницата, все неща нетипични за него. Самия Ривън рядко се оставяше да размишлява върху каквито и да било въпроси. Този път обаче, синеочката му даде повод да се тормози върху един много интересен. Нима на надутото, аристократско девойче му пукаше за Ривън? За един долен пират, който не се срамува да ходи гол по пристанището и да стряска младите дами? За човек, който уж привидно презира? Да, определено това бяха неща, които трудно щяха да оставят Рив да заспи в близките няколко дни.
-Ооо, пука ти за мен! - възкликна с изтънял глас като от анимационен герой чернокоското, поставяйки ръце върху голите рамена на девойката. - Сериозно? Притесняваш се от това какво може да ми се случи?! На мен?! - Ривън не спираше да говори, подскачайки навсякъде около нея. Иронията бликаше от него като от огромен шадрафан. -Стига, моля те, аз съм един голям, силен пират, който знае как да се защитава! - възкликна като за финал чернокоското и се спря на едно място. Ръцете му все още докосваха голите рамена на Джаки, които също като неговата кожа бяха студени и гладки - като стъкло.
-Хайде де. - каза вече значително по - сериозно Ривън, повдигайки веждите си в една изключително сладка гримаса. Едва ли имаше някой, който да може да устои на дяволски, черни очи, впиващи се в тези на събеседника си като неизказана молба.
Ривън очудено повдигна едната си вежда, когато чу смеха на аристократката. Трябваше да признае, че е приятен - напомняше му за онези топли, пролетни дни, когато всичко изглежда наред, а като че ли света не може да бъде по - подреден. Само, че сега нямаше нищо подобно в това, което се случваше между двамата младежи.
- Забрави. - Ривън тъкмо бе започнал да обмисля най - различни варианти, с които отново да убеди Джаки, че не сега е момента да проявява твърдоглавието си и да доказва аристократичния си произход, който чернокоското свързваше с надменността. Тогава, за негова изненада, синеочката каза- Не искам да си изпатиш и ти, ако някой те види около мен лошо ти се пише. Не си мисли, че преувеличавам с "майката чудовище". - едва ли някой може да си представи физиономията на Рив, когато чаровницата произнесе тези думи. Тя не се оправдаваше със смелостта си, нито се придържаше към предишното си твърдоглавие.
Ривън наистина изпитваше огромно желание да се срещне с жената чудовище, която бе обсебила Джаки и като че ли дори, когато не бе около нея продължаваше да "налива акъл" в главата й. Това определено бе една жена, която да заслужава уважение, щом може да всее страх в една богаташка девойка. Какви ли бяха методите й? Да, на чернокоското му ставаше все по - интересно какво представлява майката на Джакимовея, така че нямаше да има абсолютно нищо против да се запознае с нея. Разбира се, щеше да бъде доста трудно и на двамата с Джаки, да обяснят на въпросното "чудовище" как са се срещнали. А и едва ли чернокоското го очакваше нещо добро...
- Както казах има риск да пострадаш, а е най-добре да си пострадам само аз. Така че май ще е най-добре да се върнем по-към пристанището където някой от "спасителите ми" ще ме види и върне вкъщи. Ще измисля с какво да замажа положението. - гласът на Джаки изкара Ривън от моментния транс, в който бе попаднал. Очевидно прихващаше някакви странни действия от чаровницата, все неща нетипични за него. Самия Ривън рядко се оставяше да размишлява върху каквито и да било въпроси. Този път обаче, синеочката му даде повод да се тормози върху един много интересен. Нима на надутото, аристократско девойче му пукаше за Ривън? За един долен пират, който не се срамува да ходи гол по пристанището и да стряска младите дами? За човек, който уж привидно презира? Да, определено това бяха неща, които трудно щяха да оставят Рив да заспи в близките няколко дни.
-Ооо, пука ти за мен! - възкликна с изтънял глас като от анимационен герой чернокоското, поставяйки ръце върху голите рамена на девойката. - Сериозно? Притесняваш се от това какво може да ми се случи?! На мен?! - Ривън не спираше да говори, подскачайки навсякъде около нея. Иронията бликаше от него като от огромен шадрафан. -Стига, моля те, аз съм един голям, силен пират, който знае как да се защитава! - възкликна като за финал чернокоското и се спря на едно място. Ръцете му все още докосваха голите рамена на Джаки, които също като неговата кожа бяха студени и гладки - като стъкло.
-Хайде де. - каза вече значително по - сериозно Ривън, повдигайки веждите си в една изключително сладка гримаса. Едва ли имаше някой, който да може да устои на дяволски, черни очи, впиващи се в тези на събеседника си като неизказана молба.
