И макар да нямаше никаква представа къде се намира, Ривън смело водеше Джаки през улици непознати и за него самия. Ръката му здраво стискаше тази на девойката, без да осъзнава, че за разлика от останалите момичета, с които общуваше пиратът, аристократката едва ли бе свикнала с грубо отношение към нея, още повече груби действия. И макар пръстите на Рив да се впиваха в китката на момичето почти до посиняване, Джаки не се оплака нито веднъж, поне не и до момента, в който рязко издърпа ръката си от неговата. За секунда откъсналата се тежест от Ривън ( която представляваше тялото на момичето) създаде едно странно усещане на празнота в дланта му, като че ли бе изгубил нещо. Чернокоското извърна глава и няколко рошави кичурчета коса се обърнаха към лицето му, заставайки непокорно във всички страни. И макар да не го направи умишлено, Ривън също извърна поглед към мястото, от което току що бяха дошли, за да види дали имат компания. Не, че го интересуваше какво ще се случи с богатата аристократка, просто... Е, добре. Нямаше точно обяснение защо бе извърнал глава, но бе сигурен, че след като се прибере в каютата си ще успее да намери такова след по - задълбочено мислене по въпроса... Но, това, което всъщност го изтръгна от мислите му бе постъпката на Джакимовея, която направо го смая. За пръв път виждаше момиче от благородническо потекло, което с такава лекота да захвърля обувките си в страни, без да се притеснява от това в какво състояние ще са краката й най - накрая. Още повече, че дори не се и оплака - нито веднъж. Чернокоското винаги си бе мислил, че щом са аристократки и са разглезени, благородните дами би трябвало да са и невероятни лигли, ненадминати в оплакванията. На лицето на Ривън се появи лека, едва забележима усмивка, което премина като сянка, в момента в който пръстите на Джаки се увиха около любимия му нож и го извадиха от джоба му. За момент Ривън си помсили, че чародейката е готова да пререже гръкляна му, но после, решен, че няма тази смелост, поне не и още, се усмихна чаровно. Тъкмо щеше да попита какво смята да прави с този нож, когато Джаки му нареди да се обърне. И макар да не бе сигруен дали иска да го прави, а и дали имаше смисъл,Рив покорно се обърна. Бе му изключително интересно да залага на ум за това какво ще прави с ножа му. Може би щеше да го хвърли, за да е сигурна, че няма да я заплаши с него? Но пък защо трябваше да се обръща с гръб?! Мистерията бе разкрита, когато чаровницата каза:
- Готова съм. - и без да осъзнава Ривън остана като залепен за мястото си, с чене виснало до колената. С горда походка, Джакимовея вървеше пред него, с изрязана рокля, чиято горна част поразително много бе започнала да прилича на дамско бельо. За пръв път Ривън виждаше дама от горните слоеве на обществото, която да показва толкова много плът. Да, ето това му бе харесало в това момиче... Единственото, което му бе харесало, разбира се.
-Очевидно моето разголване ти действа и на теб, а? - подхвърли закачливо Ривън, настигайки я с весела походка. - Мисля, че това е мое. - намигна й той, вземайки ножа от ръката й. -Знаех си, че те карам да се разгорещяваш.