Пристанището

.......
Корабът акустира.
''Хвърлете котва;Приберете платната и завържете въжетата от пристанището за гъбите''.
Щом чух разпорежданията на капитана станах от леглото и за няколко минути си приготвих нещата.Взех плика с документи и се запътих към палубата.Дъждът се усилваше с всяка секунда.
-Мътните да го вземат.Сега ще трябва да вървим през бурята-чух гласа на Едуард до мен.
Едуард беше банкер и приятел на баща ми.Сега двамата бяхме тук,за да сключим договор с едни търговци.Трябваше да ги убедим,че им е по-изгодно да складират житото си в нашите складове,но твърдоглавите търговци немошеха да се примирят с мисълта,че 25% от реколтата им ще отива при нас.
-Хайде,Хектор,търговците не обичат да чакат.-каза нервно спътника ми
-Не се притеснявай ще стигнем на време-отвърнах му аз.
Незнайно защо ме беше обзел един позитивизъм.
Слязохме от кораба и започнахме да вървим по дървената козирка на пристанището.Изведнъж нещо привлече погледа ми.Едно босо и доста тънко облеченo за дъждовен ден като този,момиче седеше на няколко метра от мен.Девойката отначало не ми обърна внимание,докъто не забеляза,че се приближавам.На лицето и беше изписано и гнях и като,че ли разочарование и безпомощност.
-Здравейте,госпожице мога ли да ви бъда полезен с нещо?-попитах аз след като прокарах поглед по нея.
-Не,неможете нищо да направите сър.-отвърна ми тя с един студен тон.
Аз свих рамене като за втори път прокарах поглед по нея и казах:
-Поне вземете това.
Свалих сакото си и и го подадох.Останах по бяла риза,която бързо се намокри от дъжда.
-Вие,жегувате ли се-засмя се невярващо момичето.
-.....Не.....
-За просякиня ли ме смятате.
-Не.Просто се замислих,че ако аз бях облечен като вас,въобще нямаше да ми е топло.
Тя като че ли се умилостиви,но не пое сакото:
-Впрочем аз съм Самър.....Самър Търнър.Извинете,че не се представих от начало.
-Не се притеснявайте.Както виждате и аз все още не съм се представил.Аз съм Хектор Форджсторм.От Сейнт Томас......

Сега ли намериха пристигат още кораби? В 3 през нощта?! Явно тези хора не знаеха какво е сън. Намери кой да го каже. Чуха се някакви разпореждания, след няколко минути хора започнаха да слизат от кораба, други си стояха на палубата. Явно дори тук, по това време, не можеше да се усамоти поне малко човек.
Непознат мъж се приближи към мен. Или просто оттук му бе пътя, в което малко се съмнявах. Е, ако не знаеше къде отива, защо да не мине направо през мен, сякаш съм призрак, през който всеки може да си минава щом поиска. Или трябваше да си завържа за врата една голяма табела, на която да пише "Тук има човек. Не преминавай през него!".
Но се оказах с грешни предположения, защото мъжът ме заговори. Страхотно, вече минава и за просякиня. И тъй като си бях бясна никой не ме спря да си го изкарам на него. Но след това си спомних на какво ме бе учила майка ми. И веднага след като се представих съжалих. Каква идиотка съм само. Ами да мина през всяка кръчма и да се представя на всеки, дори и на хората по улиците. Ще си кажа и адреса. Защо не.
- Не ми е студено, благодаря! - казах все така студено. - Преди често стоях под дъжда - с това изречение обаче гласът ми омекна до толкова, че не бях сигурна дали съм го казал на глас или само си го помислих.
- Както и да е, няма нужда от помощ, нито от сакото Ви, благодаря. - отвърнах и извъртях главата си на другата страна.

Почаках малко,за да видя дали госпожица Търнър няма да благоволи да ми обърне някакво внимание все пак.Но..не.Е аз нямаше да се предам толкова лесно.В този миг,Едуард прекъсна мисълта ми.
-Хектор,ще закъснеем.Какво те прихваща днес?
Погледнах към Еди,после пак към момичето,когато накрая се затичах и отидох при банкера.
-Вземи.Това са документите,които ти трябват.Отиди сам.Аз ще остана тук.После,че се чакаме на пристанището.Хайде!
-Ти полудя ли?
-После ще ти обясня тръгвай.
-...Д-Добре,но.....но...после ще си говорим.
Щом се разбрах с Еди,веднага отидох отново към госпожица Търнър.Тя се беше отдалечила малко и може би смяташе,че вече съм я оставил на мира.
-Да не си помислихте,че се отървахте от мен-попитах след като се приближих на може би 1 метър от нея.
-Какво желаете от мен?-попита ме отново със същия раздразнен тон момичето.
-Може би,желая да ви почерпя нещо.
-Забравете.
-Вижте госпожице Търнър.Отложих една много важна среща заради вас.Отложих я,защото бях сигурен,че ще приемете.
-И защо мислите така?
-Ммм...Да обсъдим това на по питие.-подсмихнах се аз.

Подаох на дамата ръка.Тя неуверео ме хвана и двамата тръгнахме към една мх....ами кръчма.Дали щях да заведа едно толкова нежно момиче в една..кръчма?О,не!Съвсем не.Поведох госпожица Търнър към въпросната кръчма,която се намираше непосредственно до пристанището.Щом стигнахме достатъчно близо започнаха да се чуват крясъци, нечленоразделни викове,закани и тем подобните неща стандартни за едно такова заведение.Обърнах очи къйм момичето и побързах да я успокоя,защото забелязах нейния леко смутенин и притеснен поглед.
-Не се притеснявайте госпожице.Собственника ми е приятел.
И в действителност беше така.Управителят на кръчмата беше приятел н баща ми,който също живееше на Сейнт Томас,но по незнайни дори за нас причини беше изгубил къщата си и останал на улицата.Тогава баща ми му беше дал пари,за да започне нов живот.Том(така се казваше собственикът) беше направил тази страноприемница,която по-късно заприлича повече на кръчма,а сега беше изцяло кръчма.
--------------
Отворих вратата и с жест приканих дамата да влезе.Вътре ни заля музика,дим,песни,смях,закани....
Прекосихме разтоянието от вратата до бара,за секунди.За късмет на барплота седеше самият Том.Малко побелял,но пак същия веселяк Том.
-Хектор,ти ли си?Немога да повярвам толкова си пораснал-каза развълнувано стареца след 1-2 секунди взирране.Какво те води насам?
-Ами тук трябваше да съм по работа,но плановете ми малко се промениха.Ще имаш ли някое по-усамотено местенце тук?
-Естественно.Само това да ти е желанието.
След това ни направи знак да идем при него зад бара.Отвори една врата,която водеше до стая.Влязохме вътре.Тиха,незадимена стая с една маса за двама.Стаята не беше нищо особенно.Отидох до единият стол издърпах го и казах:
-Заповядайте госпожице Търнър.

Вече бях обеден.Това беше най-твърдоглавото момиче ,което някога бях срещал.Седях и я гледах.Тя отбягваше погледа ми зтова ми беше по-удобно да я разглеждам.Взирането ми продължи една-две минути,когато ненадейно чух познат глас да изрича името ми.
-Хектор?
Обърнах рязко поглед.На няколко метра от мен седеше самата Алис Валерион.Покрай брат познавах и нея още от много малък.Можеше да се каже,че тя и брат и бяха едни от първите ми приятели.Също така се виждахме по приеми,делови срещи и въбще всякакви срещи с рода Валерион.А срещите ни с тях бяха много.Въпреки всичко обаче напоследък не я бях виждал.Та сега бях доста изненадан.Изглеждаше ми пораснала.Най-вероятно обаче си беше същата и на мен така ми се струваше:
-Алис....какво правиш тук ?!-възкликнах аз в следващия момент.

- Това няма да го забравя - промърмори под нос Дрейк, бавно крачейки напред-назад...
Дървените дъски, позеленели от влагата, изскръцваха от време на време под тежестта му и създаваха онова страхотно чувство у пирата, което му напомняше че той е господар на себе си и е свободен да живее както си пожелае.
Да, изглежда липсата на плаване през последните седмици му внушаваше мисли, различни и не от порядъка "обичай живота", оставяйки го с единственото приключение нарочено като "свирепата мечка и неблагоприличния клон".
Но какво, по дяволите, правеше още тук? Единствен от своята група на чужд кораб, радвайки се на факта че в огромната дървена конструкция беше сам.
Хм ... можеше да го вземе за себе си. Сякаш някой щеше да забележи. Но пък като се замислеше голям удивителен знак засвяткваше в червено пред тъмните му очи. Алис бе от онези човекоподобни, наречени аристократи, макар самата тя въобще да не създаваше илюзията на надута, префърцунена кукла в сто чаршафа. Ала именно затова Дрейк се мъчеше... Тихата вода е най-дълбока. Нищо чудно момичето да си отвореше устата пред комодора. Е, и? Най-много да го накараше да потича малко, да се поразкърши.
Както и да е.. Реши да остави окопирането на кораба за после.
Изцъка с език, огледа се, сякаш да прецени обстановката, и след секунда вече потъваше под дебелия слой водна маса.
Брега се оказа прекалено близо, като му оставяше прекалено малко време за размисъл.
Изсочи енергичо от водата, изтръсквайки се, подобно на куче. Асоциацията с животно му напомни за разярената мечка и го накара да потръпне.

Какво правя тук...Отговорът бе ясен за мен-бягах от мечки.Ала даа кажа това на Хектор.Не мислите, че щеше да ме помисли за луда откачалка...Е,нямаше да бъде незаслужено, но все пак...
-Ами бягам от ддъжда.-бше си чистата истина с краткотрайно премълчаване
И ето какво успях да забележа:
Точно пред прозорецана кръчмата, нацупената физиономия на Дрейк си проправяше път напред.Сега веме я загазих.Пиратите бяха врагове.Хектор беше приятел на Дейлън.Резултат:много много лош за Дрейк.Трябваше да го евакуирам незабавно.
-Сега се връщам!-врътнах се по-скоростно от мини торнадо и прекосих разстоянието, което делеше мен и пирата
-Какво по...-затворих си устата преди поредната рогатня да огласи пространството между нас.Все пак не се знаеше дали наоколо няма да се пръкне някой аристократ, който да прозре под панталоните и мократа и разрошена коса-Влизаш вътре и кимаш ..ясно?!
Без да съм му дала и мминута, за да каже каквото и да било, го повлякох вътре.
-Хектор, това е...ъм братовчеда на лелята на чичо Ернесто-обясних на бързо..
Добре, давах си сметка, че не звуча убедително, но какво можх да направя..Да оставя Дрейк в ръцете на закона.Съвсем не.

Чичо Ернесто ми беше доста далечен познат.Може би го бях виждал само 1-2 пъти.Да не говорим за леля му.
-Приятно ми е да се запознаем аз съм Хектор Форджсторм-подадох ръка на младежа.
-Това тук е госпожица Самър Търнър може да я познавате все пак сте от един остров,но за всеки случай ви запознавам.Аз самият се познавам с нея само от няколко часа.-продължих като запознах всички ни вече.
-Алис ако желаете с господина може да се настаните на нашата маса.-реших да бъда любезен.
Ситуацията стана леко странна.Отначало идеята ми беше да вечерям с госпожица Търнър,а изведнъж видях Алис,а после някакъв господин,който се водеше братовчет на лелята на чичо и .... или нещо такова.Неможех да изгоня Алис и човека, разбира се.А и не исках.Алис беше моя много добра приятелка,а и не я бях виждал от много време.В същевременни обаче срещата ми с госпожица Търнър тотално се проваляше.Тази тревога обаче изезна за миг от главата ми,когато забелязах облеклото на момчето,което Алис ми представи.Изглеждаше доста странно.Така да се каже....не аристократично.По-скоро приличае хм....ами на пират.Но не.Не беше възможно.....