Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Пристанището

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Go down  Съобщение [Страница 6 от 7]

126 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 11:04 am

Алис прекрати целувката ни...по дяволите вече и да се целувам ли не ми позволяваха, всичко ли в този живот бе забранено.
Усещах как старото ми аз се завръща...в крайна сметка това си бях аз и нямаше начин да се променя от случилото се,колкото и приятно да бе...
Трябваше да продължа, трябваше да бъда силен и безскрупулен точно какъвто бях преди да я срещна.
-Сега ще ме заведеш при Дейлън нали?
Не казах нищо, само се изправих и вдигнах маската от земята.
Трябваше да си наложа отново онази твърдост която притежавах, вече изпитвах силни чувства към дадено момиче и това не биваше да ме променя, щях да бъда Нептун Шун-Оксонос, а глупавите аристократи да се опасяват да не ги нападна, докато командвам строго глупавите ми пиратчета, които колкото и да ме ядосваха бяха единственото ми семейство.
- Алис, нали знаеш.... че за нас няма бъдеще?
Казах аз застанал с гръб, хванал дръжката на вратата, готова всеки момент да я отворя.
Не исках да с ебе случило така, бях си позволил неща, неприсъщи за мен, които щяха да наранят и то не само мен самия, а Алис, нея най-вече...по дяволите, бях толкова глупав.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

127 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 11:16 am

Какво по дяволите значеше това?!
Ох.Само за една вечер от устата ми бяха излязли толкова рогатни, колокото за цалия ми съзнателен живот до сега.
Не може в един момент да ме пита дали искам да съм негова жена,а в другия да ми казва , че нямаме бъдеще.
Аз самата бях раздвоена, но що се отнасяше до неща като ягодово или боровинково сладко оставя по-незаличими следи по тениската...
Изправих се от леглото и се опитах да звуча спокойно.Напразно уви..
-Виж сега, аз не съм кукла на конци, ясно?Много добре знам, че нямаме бъдеще-емоциите ми идваха в повечко и ако не престанех ,скоро щях да се опитам да му забия втори шамар..а аз не исках.-Освен, ако по този начин не ми казваш, че повече никога, ама никога в живота си няма да ис направиш труда да се свържеш с мен или ако аз дойда ще се направиш, че не ме познаваш.
Пак щях да кажа някоя глупост, ако не млъкнех незабавно.
-Просто ме върни.-отсякох накрая
Защо общуването с пирати бе толкова сложно.Като геометрична задача..само дето тук нямаше вълшебна формула, която магически да ми помогне или поне да ме насочи към правилиня подход.
А какво му ставаше и на него?!

Вижте профила на потребителя

128 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 11:33 am

Въздъхнах, а сърцето ми се сви.
Трябваше да продължа и щях да го направя.
Щях да го направя, независимо че щях да я нараня много.
Ала това щеше да е нищо, нищо в сравнение с онова което би станало.
Ръката ми натисна дръжката и врата се отвори.
Имаше едно единствено нещо за което се радвах в този момент и то бе че Алис не четеше мисли, иначе би било напразно да се опитвам да я заблудя.
- Това и ще направя.
Казах аз, а тялото ми се понесе навън, излизайки от задушната стая, оставяйки в нея сърцето си, разбито на хиляди парченца....
Щеше да се наложи да живея без него, не вярвам да бе толкова трудно, все пак бе по-добре да си безчувствено същество лишено от емоции, пред това да страдаш, причинявайки огромна болка и на скъпия за теб човек.
По този начин можеше и да не ме намрази, но поне щеше да разбере че пиратите сме такива, не може да ни се вярва.
Излязох от стаята, задържайки се пред нея за секунди, ала нямаше смисъл, щях да се кача горе и да зачакам кораба да спре при пещерата, а после да я предам...по дяволите!

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

129 Re: Пристанището on Пет Яну 07, 2011 9:25 pm

Всяка сутрин Катердина идваше да провери корабът и да пооправи нещо заедно с останалите моряци.Често останалите й се смееха,че е капитан на призрачен кораб и много често тези моряци се озоваваха във водата.Тя беше облякла някога бяла риза,сивият си панталон и бе обула черните си ботуше.
-Капитан на призрачен кораб...-промърмори тя под носът си докато се качваше на кораба.-Неблагодарни изроди....
Днес определено не беше в добро настроение и ако някой й каже нещо определено щеше да си изпати.Тя влезе в каютата на капитана и реше да попълни няколко документи.Мразеше тази работа,но беше неизбежна,след това се качи на палобата и се загледа някъде далече,навътре в морето.

Вижте профила на потребителя

130 Re: Пристанището on Нед Яну 30, 2011 11:17 pm

Да пътувам в компанията на пирати...бе стряскащо.Тези мъже ме гледаха сякаш не бяха виждали женско същество продължеие на ..месеци.
Да стъпя отново на пристанището не се оказа лесна задача.Твърде много спомени, които сякаш ме удряха право в лицето.
Тъмната нощ отново бе пред очите ми.
"Бъди моя жена".Това бяха думите на Нептун.Точно тук.Как можех да ги забравя?!Как изобщо можех да си помися, че животът ми няма да направи драстичен завй и да поеме по друг път.
А дали пътят бе правилен?Дали не отивах право в лапите на неизвестното пространство, осеяно с антагонисти.
Старк ме бе накарал да почувствам нещо.Но достатъчно силно ли бе то, за да заличи избледняващия и без това образ на моя синеок пиратски лорд.
Още един поглед към халката ми показа, че само каши забърквах.
Слязохме от кораба, придружени от коня, и аз на-накрая си отдъхнах.Край на ренгеновите погледи на пиратите.
-Ще си навлечеш неприятности, ако ме изпратиш до нас-казах на Старк тихо
Брат ми не бе особенно дрожелюбен.Особено след нападението.А появявайки се там, Старк рискуваше много.

Вижте профила на потребителя

131 Re: Пристанището on Нед Яну 30, 2011 11:30 pm

-Алис не се притеснявай имам навика да се забърква в неприятности постоянно. - засмях се ,просто защото се сетих за времената когато служех на Едноокия. Какви ли не глупости вършех ,крадях му стоката ,водех жени на по пътешествията ,което за жалост беше забранено. Той се опитваше да ме убие още от тогава и толкова пъти искаше да ме уволни ,но аз се се появявах ,само защото го ползвах за превос от точка A до точка Б.
-Пък и в момента преличам повече на някой сноб от колкото на пират ,а ако се стигне до разпити не се притеснявай добър лъжец съм. - усмихнах се и се качих на коня ,а после помогнах и на Алис да се качи.
-Сега направо към вас или искаш да смениш мократа рокля с някоя по-хубава. - огледах пристанището. Кораби ,кораби ,лодки и още кораби...Все накъде трябваше да има нещо от сорта на магазин. Не че имах намерение да купувам каквото и да било. Никога не носех пари в мен по простата причина ,че винаги можех да взема това което ми трябва без да плащам.

Вижте профила на потребителя

132 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 12:38 am

Погледнах към роклята си, която действително не приличаше на нищо.Червеният и цвят вече бе спорен.Но не бях от суетните и да се преобличам ми се сруваше допълнително усложняване.
-Как изобщо можеш да си мил с мен?-въпросът трябваше да остане в съзнанието ми, но някак си си бях позволила да го изрека на глас
Въпрос, който ме терзаеше от самото начало.Та аз му бях казала, че имам чувства и към друг мъж, а той ..той не се разделяше с ониз усмивка, която огряваше лицето му.
Направих му знак на къде да язди.До имението нямаше много път, но минутите сякаш отказваха да се движат.
Не трябваше да го целувам.Така щеше да е по-лесно.Той щеше да сведе глава и да намери момичето за него.Някоя също толкова усмихната и мила.Щеше да забрави за мен.Нямаше да има терзание, може би малко болка..но каква би била болката от една раздяла с човек, който познаваш едва, едва?Определено по-малка в сравнение с болка, трупана с години.Никой не заслужаваше да дели любимия си.
Разтърсих глава и се опитах да проясня мислите си..отново.Ала и този път нищо.
Трябваше да говоря с Нептун.Така щеше да е най-добре за всички.
Ала пиратът бе изчезнал..сякаш морето го бе погълнало.А дали щеше да се върне?
Спорен въпрос....

Вижте профила на потребителя

133 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 12:53 am

-Нима трябва да съм груб? Не си ме обидила с нищо казано до сега. - накарах коня да намали темпото като дръпнах леко юздите. Непознавах много добре острова ,нито града. Последното място на което бих искал да се намирам беше тук. Бях прекарал голяма час от изминалия ми живот в опит да избегна срещата с това място. Някъде тук из този град се намираше баща ми ,може би се занимаваше с някое от другите си признати деца или работеше. Каквото и да правеше със сигорност непомнеше майка ми ,за него тя най-вероятно е била поредната любовница. Нормално ли беше да изпитвам толкова много омраза към него ,достатъчно силна че да ме кара да избягвам това прокълнато ,за мен, място. Ако майка ми не беше дошла да работи тук за губернатора сега сигорно щеше да е още жива и да е щастлива със съпруг и едно ,може би две деца ,а защо не и цял отбор...
-Мразя това място! - казах тихо и осъзнах ,че съм казал думите на глас. В момента желанието ми да тръгна към пристанището беше по-голямо от всякога. Сега ми се искаше да се кача на някой кораб и да отплавам на далеч или може би да се върна в Тортуга. Да в Тортуга беше хубаво ,там не беше така спокойно като тук и хората там се веселяха ,всеки по свой си начин. Всички се страхуваха от Тортуга и страхът им пречеше да видят какво всъщност става там. Пиратите просто почиваха по свой си начин. Напиваха се ,сбиваха се ,смееха се и пееха песни да необятните океани и за страшни чудовища. Точно тези песни най ми харесваха и те бяха една от причините да стана пират.

Вижте профила на потребителя

134 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 1:07 am

Горчив смях.Само това успя да излезе от устните ми преди да се окопитя.
-Не става въпрос дали съм те обидила.А как се чувстваш-както бях казала и по-рано, никой не заслужаваше да дели любимия си.Протегнах ръка и хванах юздите.Издърпах ги и конят спря рязко.
Глупаво момиче-говореше ми един глас .Какви ги вършех?!
Нямаше значение, ако единственото решение бе да стоя далеч от него, то така да бъде.Най-вероятно щях да отида в манастир.Така щях да забравя за двамата пирати и кашата, която сама сътворих.
Слязох от коня с едно движение.
-Старк, забрави ме...има толкова много момичета, които ще те направят щастлив-предполагах, че повече няма да го видя.
Щеше да ми остане споменът.За момчето, което ме научи да държа щпага и определено не го биваше в кръщаването на риби.Момчето, което бе помолило за целувка, а после бе казало, че иска да съм щастлива.
Обърнах се и тръгнах в посока имението.Едва ли щеше да ме последва.
Аи да ме последваше, какво щеше да направи?Аз току-що му бях казала, че трябва да ме забрави.И така щеше да е най-добре.
По-добре сега, ще боли по-малко, отколкото по-късно, когато нещата се задълбочат-това казваше подсъзнанието ми
И поне веднъж щях да го послушам.

Вижте профила на потребителя

135 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 1:21 am

-Какво ти става по дяволите?! - извиках аз след нея и бързо я настигнах като скочих от коня в движение. Хвах ръката 'и ,и я сложих там където биеше сърцето ми.
-Първо това е моето сърце и аз решавам кой да го разбие и второ искам да съм с теб ,защото само ти и океана карате сърцето ми да бие така бързо ,само твоят допир изгаря кожата ми ,само ти ме интересуваш...Има милиони жени по този свят ,но нито една няма тези красиви и пълни с въпроси очи ,нито една не би се усмелила да помоли пират да я научи да се бие ,нито една не би приела целувка от човек който познава едва от няколко часа. - усмивката ми ставаше все по-широка с всяка изречена дума. В момента се чувствах като пълен глупак ,но не ми пукаше ,за пръв път в живота ми не ми пукаше за нищо...Сега ме интересуваше само тя и това от части малко ме ядосваше...Хлътвах по момиче което познавам само от няколко часа...
-Сега се качи на коня и ми позволи да те изпратя до вас. - гледах я право в очите и се опитвах да отгатна какво следва ,но по дяволите това момиче беше пълна мистерия за мен. Неможех да отгатна нищо свървано с нея ,можех само да чакам решението 'и.
"Дали ще се качи на коня или ще си тръгне?" - единственият въпрос който сега се намираше в главата ми и ми причиняваше отвратително главоболие.

Вижте профила на потребителя

136 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 2:05 am

Защо, защо, защо...
Защо го имаше слънцето?Защо то и луната никога не си поделяха небето?Тези въпроси изглеждаха прости в сравнение с този, който се въртеше в главата ми.Все някак щях да обясня наличието на слънцето.С някой шантав отговор..
Но защо той не можеше да разбере какво си причинява?
-Не.-отговорих накрая-Колкото повече време прекарвам с теб, толкова по-лошо ще стане.Нещата и така са достатъчно объркани.Ще ме забравиш..времето лекува всичко.И едни ден ще ти остане само горчив спомен.
Отскубнах ръката си и тръгнах в посока града.По дяволите!
Къде беше Нептун?!Защо изчезна така?!
Ако беше тук, всичко щеше да е наред.А сега?!Бях се оставила да изпитам нещо.Ами ако това нещо прераснеще в по-голямо нещо.
Не трябваше, защото и с двамата нямаше да стане нищо..Най-вероятно брат ми вече кроеше план да ме "свотаса" с някой друг.Пирати и аристократи.Това бях казала и на синеокия капитан.Двете неща бяха несъвместими.Макар да мразех живота си.Макар да копнеех за ласките на морето.
Сълзи?
Защо точно сега.Бях благодарлна, че той не вижда лицето ми.И за какво плачех?
Поредния въпрос, чийто отговор оставаше едно голямо неизвестно.

Вижте профила на потребителя

137 Re: Пристанището on Пон Яну 31, 2011 2:27 am

За един кратък миг се поколебах...Поколебах се да тръгна след нея ,но мигът отмина бързо и с тичане я настигнах. Неказах нищо когато видях сълзите 'и ,просто я дръпнах към мен и я прегърнах. В този миг осъзнах нещо което разби сърцето ми на милиони парчета...Тя беше дама ,а аз крадец ,пират и измамник. Нямаше бъдеще нито с мен ,нито с другия освен ако неизбягаше ,но после щеше да прекара целият си живот в бягство накрая всичко щеше да свърши с убийството на пирата който я е отнел от семейството 'и ,а после брат 'и щеше да я отведе ,да я затвори накъде на осамотено място...Такова бъдеще незаслужаваше никой...Но аз може би щях да стана достоен за нея и за семейството 'и. Щях да се откажа от това да бъда пират и щях да убедя баща ми да ме признае ,така щях да получа титла и щях да стана аристократ ,но нима бях способен да направя нещо такова ,да стана аристократ ,да поискам прошка за греховете си и да забравя за обиколките по света...Нима съм способен да направя всичко това за едно момиче...Обаче вече бях направил избора си ,момента в който се поколебах беше момента в който сърцето ми се раздвои на две напълно равни части...Да стана аристократ за нея или да остана пират за себе си...Бях избрал още преди да осъзная какво правя ,поколебах се и избрах нея пред свободата си.
-Не плачи ,няма за какво да плачеш...Каквото и да решиш ,мен или него...Винаги има начин да си с този който обичаш дори да избереш него аз ще остана твой приятел...Ако неискаш да сме нищо повече от приятели ще разбера...Хей аз съм твоят учител ,да немислиш че един урок е достатъчен ,за да увладееш оръжие. - засмях се и с пръст повдигнах брадичката 'и така че очите 'и да срещнат мойте.
-Направих своя избор ,избрах теб - усмихнах се и я целунах нежно и бързо. Все пак на около имаше хора който я познаваха ,а аз определено неисках да я посрамя пред тях.

Вижте профила на потребителя

138 Re: Пристанището on Вто Фев 01, 2011 1:29 am

Нищо на този свят не е просто.Всяко нещо е изпълнено от сложен механизъм.А любовта...Нейният механизъм спокойно можеше да се нарече, сложно увъртян.Който бе казал, че тя е просто нещо, определено грешеше.
А Старк?
Защо продължаваше да се самонаказва.Наясно бях, че изпитва нещо, но трябваше да ме забрави.Да жертва морето, защото е избрал мен, това бе...ужасно мило.Но аз не го заслужавах.Не и след всичко, което му бях казала.
-Както казах, ще говоря с Нептун.И на следващия ни урок ще разполагаш с отговорът ми-успях да кажа накрая
Пълната каша, която забърках, заплашваше да ме погълне.И ако не вземех мерки, нещата щяха да станат катастрофални.
Какво ме караше да продължавам да чувствам нещо към Нептун?
Имаше прост отговор:капитанът приличаше на мен.Не търпеше чуждото мнение.Правеше всичко противно на околните.Така ме бе отвлякъл.Набутал в кораба си, а после и хвърлил бомбата "бъди моя жена".
А Старк?
Боже, колко много си приличаха с Нептун.И двамата загрижени и тъй мило отнасящи се с мен.Макар, да бях прекарала нищожно малко количество време с тях.
-Моляте, остави ме да повървя.Трябва да си изясня всичко, което се случи-само тези думи успяха да излязат от устата ми
После се обърнах и закрачих към имението.
Сама с мислите си.
Време беше да реша какво искам.

Вижте профила на потребителя

139 Re: Пристанището on Вто Фев 01, 2011 5:31 am

Този път реших да я оставя. Нямаше смисъл да я измъчвам ,тя щеше да реши и каквото и да беше решението 'и аз щях да го подкрепя...Обърнах се и тръгнах към коня с бавни и спокойни крачки ,сякаш до сега бяхме говорили не за чувства ,а за всекидневни неща...Направих нещо което беше неприсъщо за мен ,нещо което никога не бях правил...Обърнах се ,за да я зърна отново ,имах нужда да я видя отново ,защото сърцето ми сякаш ми казваше ,че няма да я видя скоро пак...Усмихнах се и отново върнах погледа си към коня ,време беше да напусна това прокълнато място ,но нима бях способен да го сторя...Напуснех ли веднъж острова не се знаеше дали някога щях да се върна.
Всеки сам тръгнал по свой собствен път ,различни посоки ,различни съдби...
-Е момче да се прибираме - казах на коня и го потупах по връта ,а след това той започна да препуска бързо из уличите на града.

Вижте профила на потребителя

140 Re: Пристанището on Чет Май 05, 2011 8:45 am

Силни блъскания по вратата ми успяха да ме събудят от иначе неспокойния ми сън. При това в три сутринта. Не беше брат ми, той не би ми го причинил, освен това въобще не бе на острова. А и след като чух дрезгавия глас на човека, получил съвсем незаслужено правото да се нарича мой създател, викайки ме да му направя нещо за ядене, ме изкара извън нерви. Дъртата пияница не спеше ли? Знам, че не бива да говоря така за когото и да е било, камо ли за него, но той бе по-лош и от Дявола. А и обичайно за него бе още в 19 часа да си допълва чашката след всяка глутка и тка да продължи до полунощ. След което заспива непробудно чак до сутринта. Но три часа със сигурност не значеше сутрин за него.
До десет минути се бях облякла и вързала косата си, колкото да не ми пречи. Слязох в кухнята, където на стола си седеше само той. И продължаваше да пие. Тц, тц... Кога ли щеше да се свърши?!
- Какво искаш сега? Не знаеш ли колко е часът? - попитах го, все още сънена.
- Направи ми нещо за ядене и по-бързо, гладен съм.
- Какво? Уви, за да си купиш тази бутилка даде последните пари, намиращи се въобще в тази къща. Нахрани се с нея! - по принцип се страхувах да му повишавам тон, но с всяка капка ръбът на чашата приближаваше, а повярвай, капките се стичаха бързо, бързо.
Последваха няколко ругатни от негова страна и след като заявих, че отивам да си лягам, без да съм пипнала дори една чиния, той счупи дъното на бутилката си в масата, така че гърлото й остана в ръката му.
- Брат ми не издържа и се махна, не се надявай да се върне, няма да го направи. Не издържам тук и аз!
И аз се махам! - просто не издържах. Исках да се махна поне сега. Знаех ли дали няма да ме убие в съня ми или дари въобще ще ме остави да мигна. Но щом няма да мога да заспя, поне да не бях затворена тук. Половината от имението бе цялата в прах, имаше стаи в който не се влизаше от години и всичкот това защото един глупав човек е решил да посвети живота си на разрушаването му, както и на тези около него.
Така де, старият залитна към мен, но бе твърде близо. Опитвайки се да му се изплъзна одрасках ръката си на стъклото, но не бе сериозно. Дори не го усетих, а направо тръгнах към вратата. За капак навън валеше. Имаше и вятър, който обаче поне сега не бе много силен.
Не ме интересуваше къде, защо, как и докога. Единственото място което ненавиждах бе така нареченият ми "дом".
И така в дъжда, тъмнината и вероятно леката мъгла (за която не бях сигурна дали въобще я има), стигнах до пристанището. Но и тук се чуваха пиянски бикове от кръчмите разположени на не повече от километър от водата. Е, аз малко се отклоних, нямах намерение да се скрия на някой кораб и никога повече да не се завърна. Дъждът продължаваше да се сипе, като изливан от кофи, а цялото ми тяло бе студено. Поне усещах, че все още кръвта в мен се движи. Скъсах парче то роклята си, с което да увия ръката си. Не беше дълбока рана, по-скоро дълга. А и не течеше много кръв. Бях боса, но това не ми правеше впечатление. Като малка обичах да ходя боса под дъжда, а сега ми се налагаше да го правя. Защо за Бога ми се случваше всичко това? С какво го бях заслужила. Нима съм била толквоа лоша в предишния си живот? Ако въобще има такъв, а? Много, много въпроси имах към Бог и то не породени сега, още откакто малко по малко парите в семейството ми започнаха да се сипят в джобовете на продавачите на алкохол.
Седнах на земята, но не бях сигурна какво трябваше да правя - да се радвам, че не съм в онази порутена къща или да съм бясна че нямам покрив над главата си? Да ми харесва или да мразя дъжда в този момент?

Вижте профила на потребителя

141 Re: Пристанището on Пет Май 06, 2011 8:25 pm

.......
Корабът акустира.
''Хвърлете котва;Приберете платната и завържете въжетата от пристанището за гъбите''.
Щом чух разпорежданията на капитана станах от леглото и за няколко минути си приготвих нещата.Взех плика с документи и се запътих към палубата.Дъждът се усилваше с всяка секунда.
-Мътните да го вземат.Сега ще трябва да вървим през бурята-чух гласа на Едуард до мен.
Едуард беше банкер и приятел на баща ми.Сега двамата бяхме тук,за да сключим договор с едни търговци.Трябваше да ги убедим,че им е по-изгодно да складират житото си в нашите складове,но твърдоглавите търговци немошеха да се примирят с мисълта,че 25% от реколтата им ще отива при нас.
-Хайде,Хектор,търговците не обичат да чакат.-каза нервно спътника ми
-Не се притеснявай ще стигнем на време-отвърнах му аз.
Незнайно защо ме беше обзел един позитивизъм.
Слязохме от кораба и започнахме да вървим по дървената козирка на пристанището.Изведнъж нещо привлече погледа ми.Едно босо и доста тънко облеченo за дъждовен ден като този,момиче седеше на няколко метра от мен.Девойката отначало не ми обърна внимание,докъто не забеляза,че се приближавам.На лицето и беше изписано и гнях и като,че ли разочарование и безпомощност.
-Здравейте,госпожице мога ли да ви бъда полезен с нещо?-попитах аз след като прокарах поглед по нея.
-Не,неможете нищо да направите сър.-отвърна ми тя с един студен тон.
Аз свих рамене като за втори път прокарах поглед по нея и казах:
-Поне вземете това.
Свалих сакото си и и го подадох.Останах по бяла риза,която бързо се намокри от дъжда.
-Вие,жегувате ли се-засмя се невярващо момичето.
-.....Не.....
-За просякиня ли ме смятате.
-Не.Просто се замислих,че ако аз бях облечен като вас,въобще нямаше да ми е топло.
Тя като че ли се умилостиви,но не пое сакото:
-Впрочем аз съм Самър.....Самър Търнър.Извинете,че не се представих от начало.
-Не се притеснявайте.Както виждате и аз все още не съм се представил.Аз съм Хектор Форджсторм.От Сейнт Томас......



Последната промяна е направена от Hektor Forgestorm на Нед Май 08, 2011 2:17 am; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя

142 Re: Пристанището on Пет Май 06, 2011 8:44 pm

Сега ли намериха пристигат още кораби? В 3 през нощта?! Явно тези хора не знаеха какво е сън. Намери кой да го каже. Чуха се някакви разпореждания, след няколко минути хора започнаха да слизат от кораба, други си стояха на палубата. Явно дори тук, по това време, не можеше да се усамоти поне малко човек.
Непознат мъж се приближи към мен. Или просто оттук му бе пътя, в което малко се съмнявах. Е, ако не знаеше къде отива, защо да не мине направо през мен, сякаш съм призрак, през който всеки може да си минава щом поиска. Или трябваше да си завържа за врата една голяма табела, на която да пише "Тук има човек. Не преминавай през него!".
Но се оказах с грешни предположения, защото мъжът ме заговори. Страхотно, вече минава и за просякиня. И тъй като си бях бясна никой не ме спря да си го изкарам на него. Но след това си спомних на какво ме бе учила майка ми. И веднага след като се представих съжалих. Каква идиотка съм само. Ами да мина през всяка кръчма и да се представя на всеки, дори и на хората по улиците. Ще си кажа и адреса. Защо не.
- Не ми е студено, благодаря! - казах все така студено. - Преди често стоях под дъжда - с това изречение обаче гласът ми омекна до толкова, че не бях сигурна дали съм го казал на глас или само си го помислих.
- Както и да е, няма нужда от помощ, нито от сакото Ви, благодаря. - отвърнах и извъртях главата си на другата страна.

Вижте профила на потребителя

143 Re: Пристанището on Пет Май 06, 2011 9:42 pm

Почаках малко,за да видя дали госпожица Търнър няма да благоволи да ми обърне някакво внимание все пак.Но..не.Е аз нямаше да се предам толкова лесно.В този миг,Едуард прекъсна мисълта ми.
-Хектор,ще закъснеем.Какво те прихваща днес?
Погледнах към Еди,после пак към момичето,когато накрая се затичах и отидох при банкера.
-Вземи.Това са документите,които ти трябват.Отиди сам.Аз ще остана тук.После,че се чакаме на пристанището.Хайде!
-Ти полудя ли?
-После ще ти обясня тръгвай.
-...Д-Добре,но.....но...после ще си говорим.
Щом се разбрах с Еди,веднага отидох отново към госпожица Търнър.Тя се беше отдалечила малко и може би смяташе,че вече съм я оставил на мира.
-Да не си помислихте,че се отървахте от мен-попитах след като се приближих на може би 1 метър от нея.
-Какво желаете от мен?-попита ме отново със същия раздразнен тон момичето.
-Може би,желая да ви почерпя нещо.
-Забравете.
-Вижте госпожице Търнър.Отложих една много важна среща заради вас.Отложих я,защото бях сигурен,че ще приемете.
-И защо мислите така?
-Ммм...Да обсъдим това на по питие.-подсмихнах се аз.

Вижте профила на потребителя

144 Re: Пристанището on Нед Май 08, 2011 5:27 am

Беше настоятелен, но пък и убедителен. Исках да му откажа, но докато понечих да кажа, че не пия, с думите си учудих самата себе си.
- Ами щом толкова настоявате! - изправих се и едва сега усетих, че наистина е студено.
- Извинете ме за външния ми вид. Няма да се оправдавам, наистина е недопустимо да излизам така.
Настроението ми се менеше, решенията ми също, едно нещо си остана постоянно - и то бе времето. Дъждът си валеше и сякаш нямаше намерение да спира. От една страна това бе хубаво, защото земята дори се бе напукала от суша. Което ме подсети, че в най-скоро време трябваше да се изнеса от вкъщи. Мислех да си купя някое скромно именийце, като половината от него да не е в паяжини. Сама щях да си чистя, да си готвя. Живота ме бе научил на тези "неща" от малка. Онази свиня не знаеше, че имам събрани пари. Не бяха достатъчно, за да купя имение, колкото на майка ми, но за едно прилично малко именийце с градина стигаха.
- Ами да тръгваме тогава - казах и за първи път тази нощ се появи макар и лека усмивка на лицето ми.

Вижте профила на потребителя

145 Re: Пристанището on Нед Май 08, 2011 7:30 am

Подаох на дамата ръка.Тя неуверео ме хвана и двамата тръгнахме към една мх....ами кръчма.Дали щях да заведа едно толкова нежно момиче в една..кръчма?О,не!Съвсем не.Поведох госпожица Търнър към въпросната кръчма,която се намираше непосредственно до пристанището.Щом стигнахме достатъчно близо започнаха да се чуват крясъци, нечленоразделни викове,закани и тем подобните неща стандартни за едно такова заведение.Обърнах очи къйм момичето и побързах да я успокоя,защото забелязах нейния леко смутенин и притеснен поглед.
-Не се притеснявайте госпожице.Собственника ми е приятел.
И в действителност беше така.Управителят на кръчмата беше приятел н баща ми,който също живееше на Сейнт Томас,но по незнайни дори за нас причини беше изгубил къщата си и останал на улицата.Тогава баща ми му беше дал пари,за да започне нов живот.Том(така се казваше собственикът) беше направил тази страноприемница,която по-късно заприлича повече на кръчма,а сега беше изцяло кръчма.
--------------
Отворих вратата и с жест приканих дамата да влезе.Вътре ни заля музика,дим,песни,смях,закани....
Прекосихме разтоянието от вратата до бара,за секунди.За късмет на барплота седеше самият Том.Малко побелял,но пак същия веселяк Том.
-Хектор,ти ли си?Немога да повярвам толкова си пораснал-каза развълнувано стареца след 1-2 секунди взирране.Какво те води насам?
-Ами тук трябваше да съм по работа,но плановете ми малко се промениха.Ще имаш ли някое по-усамотено местенце тук?
-Естественно.Само това да ти е желанието.
След това ни направи знак да идем при него зад бара.Отвори една врата,която водеше до стая.Влязохме вътре.Тиха,незадимена стая с една маса за двама.Стаята не беше нищо особенно.Отидох до единият стол издърпах го и казах:
-Заповядайте госпожице Търнър.

Вижте профила на потребителя

146 Re: Пристанището on Нед Май 15, 2011 1:50 am

"Дишай Алис, мечката е далеч".
Само тази мисъл се въртеше в главата ми.Макар подсъзнанието ми да отичташе отсъствието на Мецан, ръцете и краката ми все още трепереха ясно доловимо от километри дори.Не знах колко време сме плавали.Докато Дрейк се опитваше да игнорира постояното ми мрънкане относно опъването на платната, аз се опитвах да разбера защо съдбата си играеше така с мен?Защо трябваше все на пирати да попадам?
И докато продължавах да терзая съзнанието си с въпроси от подобно естество, започна да вали..Да защо ли не се изненадах.Все пак моят късмет многократно бе успявал да ми докаже, че съм карък.Косата ми бе мокра, намирах се а кораб с пират и се опитвах да се спася не от друго, ами от около три тонна мечка, чиято основна мисъл е "храна!"
И ето че очертанията на пристанището на родния Сейнт Джон взеха да стават все по-ясно доловими.Емоцално пиршество за моята измокрена особа..
Ала Дрейк поклати глава.След кратко обяснение от негова страна ми стана ясно, че ще трябва сама да стигна до пристанището.Защо ли?Може би защото и брат ми Дейлън и нещо като бъдещия ми съпруг Вишъс, бяха обявили награда за главата на всеки, имащ нещастието да носи титлата "пират".
И ето как се озовах в лодка с чифт гребла, които не знах как да използвам..
След дълга борба най-накрая усетих твърдата земя под краката си и онзи познат мирис на барут, ясно доловим във въздуха на Сейнт Джон.
Ето как Алис СТарк Валерион, сестрата на губернатора се оказа мокра и насочваща се към вратата на..кръчма.В този дъжд нямаше как да се прибера..още повече, че в момента приличах повече на плашило, отколкото на представител на аристократичен род.
Остро изкърцване и ето че се озовах пред море от лица.Явно наистина изглеждах ужасно, защото никой не разпозна физиономията ми.
НАсочих се към по-празната част и ...
-Хектор?-попитах изненадано, изправила се пред един от приятелите на брат ми

Вижте профила на потребителя

147 Re: Пристанището on Пон Май 16, 2011 2:28 am

Вече бях обеден.Това беше най-твърдоглавото момиче ,което някога бях срещал.Седях и я гледах.Тя отбягваше погледа ми зтова ми беше по-удобно да я разглеждам.Взирането ми продължи една-две минути,когато ненадейно чух познат глас да изрича името ми.
-Хектор?
Обърнах рязко поглед.На няколко метра от мен седеше самата Алис Валерион.Покрай брат познавах и нея още от много малък.Можеше да се каже,че тя и брат и бяха едни от първите ми приятели.Също така се виждахме по приеми,делови срещи и въбще всякакви срещи с рода Валерион.А срещите ни с тях бяха много.Въпреки всичко обаче напоследък не я бях виждал.Та сега бях доста изненадан.Изглеждаше ми пораснала.Най-вероятно обаче си беше същата и на мен така ми се струваше:
-Алис....какво правиш тук ?!-възкликнах аз в следващия момент.

Вижте профила на потребителя

148 Re: Пристанището on Пон Май 16, 2011 8:07 am

- Това няма да го забравя - промърмори под нос Дрейк, бавно крачейки напред-назад...
Дървените дъски, позеленели от влагата, изскръцваха от време на време под тежестта му и създаваха онова страхотно чувство у пирата, което му напомняше че той е господар на себе си и е свободен да живее както си пожелае.
Да, изглежда липсата на плаване през последните седмици му внушаваше мисли, различни и не от порядъка "обичай живота", оставяйки го с единственото приключение нарочено като "свирепата мечка и неблагоприличния клон".
Но какво, по дяволите, правеше още тук? Единствен от своята група на чужд кораб, радвайки се на факта че в огромната дървена конструкция беше сам.
Хм ... можеше да го вземе за себе си. Сякаш някой щеше да забележи. Но пък като се замислеше голям удивителен знак засвяткваше в червено пред тъмните му очи. Алис бе от онези човекоподобни, наречени аристократи, макар самата тя въобще да не създаваше илюзията на надута, префърцунена кукла в сто чаршафа. Ала именно затова Дрейк се мъчеше... Тихата вода е най-дълбока. Нищо чудно момичето да си отвореше устата пред комодора. Е, и? Най-много да го накараше да потича малко, да се поразкърши.
Както и да е.. Реши да остави окопирането на кораба за после.
Изцъка с език, огледа се, сякаш да прецени обстановката, и след секунда вече потъваше под дебелия слой водна маса.
Брега се оказа прекалено близо, като му оставяше прекалено малко време за размисъл.
Изсочи енергичо от водата, изтръсквайки се, подобно на куче. Асоциацията с животно му напомни за разярената мечка и го накара да потръпне.


_________________


Fifteen men on a dead man's chest
Yo ho ho and a bottle of rum.
Drink and the devil had done for the rest
Yo ho ho and a bottle of rum.
The mate was fixed by the bosun's pike
The bosun brained with a marlinspike
And cookey's throat was marked belike
It had been gripped by fingers ten;
And there they lay, all good dead men
Like break o'day in a boozing ken
Yo ho ho and a bottle of rum.

Вижте профила на потребителя

149 Re: Пристанището on Пон Май 16, 2011 8:30 am

Какво правя тук...Отговорът бе ясен за мен-бягах от мечки.Ала даа кажа това на Хектор.Не мислите, че щеше да ме помисли за луда откачалка...Е,нямаше да бъде незаслужено, но все пак...
-Ами бягам от ддъжда.-бше си чистата истина с краткотрайно премълчаване
И ето какво успях да забележа:
Точно пред прозорецана кръчмата, нацупената физиономия на Дрейк си проправяше път напред.Сега веме я загазих.Пиратите бяха врагове.Хектор беше приятел на Дейлън.Резултат:много много лош за Дрейк.Трябваше да го евакуирам незабавно.
-Сега се връщам!-врътнах се по-скоростно от мини торнадо и прекосих разстоянието, което делеше мен и пирата
-Какво по...-затворих си устата преди поредната рогатня да огласи пространството между нас.Все пак не се знаеше дали наоколо няма да се пръкне някой аристократ, който да прозре под панталоните и мократа и разрошена коса-Влизаш вътре и кимаш ..ясно?!
Без да съм му дала и мминута, за да каже каквото и да било, го повлякох вътре.
-Хектор, това е...ъм братовчеда на лелята на чичо Ернесто-обясних на бързо..
Добре, давах си сметка, че не звуча убедително, но какво можх да направя..Да оставя Дрейк в ръцете на закона.Съвсем не.

Вижте профила на потребителя

150 Re: Пристанището on Пон Май 16, 2011 8:59 am

Чичо Ернесто ми беше доста далечен познат.Може би го бях виждал само 1-2 пъти.Да не говорим за леля му.
-Приятно ми е да се запознаем аз съм Хектор Форджсторм-подадох ръка на младежа.
-Това тук е госпожица Самър Търнър може да я познавате все пак сте от един остров,но за всеки случай ви запознавам.Аз самият се познавам с нея само от няколко часа.-продължих като запознах всички ни вече.
-Алис ако желаете с господина може да се настаните на нашата маса.-реших да бъда любезен.
Ситуацията стана леко странна.Отначало идеята ми беше да вечерям с госпожица Търнър,а изведнъж видях Алис,а после някакъв господин,който се водеше братовчет на лелята на чичо и .... или нещо такова.Неможех да изгоня Алис и човека, разбира се.А и не исках.Алис беше моя много добра приятелка,а и не я бях виждал от много време.В същевременни обаче срещата ми с госпожица Търнър тотално се проваляше.Тази тревога обаче изезна за миг от главата ми,когато забелязах облеклото на момчето,което Алис ми представи.Изглеждаше доста странно.Така да се каже....не аристократично.По-скоро приличае хм....ами на пират.Но не.Не беше възможно.....

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 6 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите