Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Съдба ли бе да го срещна?Та само преди ден твърдях, че съдбата е измислица, която някой бе използвал , за да с обясни случайността.
И не само това.Бях твърдяла, че никога няма да се влюбя.Ала оковите на това чувство бяха хванали и мен.Не бяха тежки.Напротив караха ме да летя.
Но никой не трябваше да го разбира.Повечето аристократични особи се фукаха с новите си "завоевания".Ала на нас ни бе забранено.и само четирите дървени стени на малката стая щяха да са свидетел на чувствата ни.Никой друг.
Как щях да живея в миговете, когато щяхме да сме разделени?а такива щеше да има.Все пак аз бях Валерион.Макар и да мразех задушливата хвадка на тва име, осъзнавах задълженията си, опиращи до това да заемам мястото до брат си...така беше след смъртта на родителите ми.
важно бе настоящето-тези думи ме откъснаха от тревоните мисли
А настоящето бе Нептун.Неговите движения таваха все по-забързани , а доволните стонове, които чувах , предизвикаха усмивката на лицето ми.Исках да му дам всичко от себе си, да го задоволя по всички възможни начини.
Тялото ми се разтърси , а мускулите ми се свиха , обхващайки го в хвадка, придържаща го плътно до мен.Раздвижих краката си отново и продължих да изучавам езика м, използвайки своя.
И не само това.Бях твърдяла, че никога няма да се влюбя.Ала оковите на това чувство бяха хванали и мен.Не бяха тежки.Напротив караха ме да летя.
Но никой не трябваше да го разбира.Повечето аристократични особи се фукаха с новите си "завоевания".Ала на нас ни бе забранено.и само четирите дървени стени на малката стая щяха да са свидетел на чувствата ни.Никой друг.
Как щях да живея в миговете, когато щяхме да сме разделени?а такива щеше да има.Все пак аз бях Валерион.Макар и да мразех задушливата хвадка на тва име, осъзнавах задълженията си, опиращи до това да заемам мястото до брат си...така беше след смъртта на родителите ми.
важно бе настоящето-тези думи ме откъснаха от тревоните мисли
А настоящето бе Нептун.Неговите движения таваха все по-забързани , а доволните стонове, които чувах , предизвикаха усмивката на лицето ми.Исках да му дам всичко от себе си, да го задоволя по всички възможни начини.
Тялото ми се разтърси , а мускулите ми се свиха , обхващайки го в хвадка, придържаща го плътно до мен.Раздвижих краката си отново и продължих да изучавам езика м, използвайки своя.
