Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Пристанището

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Go down  Съобщение [Страница 5 от 7]

101 Re: Пристанището on Чет Дек 23, 2010 11:05 am

Съдба ли бе да го срещна?Та само преди ден твърдях, че съдбата е измислица, която някой бе използвал , за да с обясни случайността.
И не само това.Бях твърдяла, че никога няма да се влюбя.Ала оковите на това чувство бяха хванали и мен.Не бяха тежки.Напротив караха ме да летя.
Но никой не трябваше да го разбира.Повечето аристократични особи се фукаха с новите си "завоевания".Ала на нас ни бе забранено.и само четирите дървени стени на малката стая щяха да са свидетел на чувствата ни.Никой друг.
Как щях да живея в миговете, когато щяхме да сме разделени?а такива щеше да има.Все пак аз бях Валерион.Макар и да мразех задушливата хвадка на тва име, осъзнавах задълженията си, опиращи до това да заемам мястото до брат си...така беше след смъртта на родителите ми.
важно бе настоящето-тези думи ме откъснаха от тревоните мисли
А настоящето бе Нептун.Неговите движения таваха все по-забързани , а доволните стонове, които чувах , предизвикаха усмивката на лицето ми.Исках да му дам всичко от себе си, да го задоволя по всички възможни начини.
Тялото ми се разтърси , а мускулите ми се свиха , обхващайки го в хвадка, придържаща го плътно до мен.Раздвижих краката си отново и продължих да изучавам езика м, използвайки своя.

Вижте профила на потребителя

102 Re: Пристанището on Чет Дек 23, 2010 11:33 am

Красота...бил съм с много жени, но тогава по-скоро бе диво, не нежно и красиво както го чувствах сега.
Плавните движения, забързани понякога, но въпреки това внимателни, ми напомняха за онези представи които имах за нежното докосване на мъж и жена...като малък имах доста романтичен поглед над света, странно че сега сякаш започваше да се възвръща, след дългото си отсъствие което направи в годините ми на жестокост и мъст.
Устните й ми припомниха че съм в тази малка стая, че телата ни са слети....че аз я имах, тя бе моя!
Тази мисъл предизвика нов екстаз, заедно с който дойде и огромната физическа наслада.
Вече минаха много минути, но се чувствах така сякаш я имам от цяла вечност и в същото време тепърва я докосвам.
У мен се породи онова чувство на експлозия, но все още в зародиш, отново се насочих към устните й, прехапвайки долната й, вкусвайки страстта.
А дланта ми намери нежната й гръд, докосвайки я нежно и в същото време диво.
ПП: много амма много съжалявам че се бавя така, но тези хораа в скайп нямат граници ;х

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

103 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 12:31 am

Бях чела стотици истории за нередна любов.Ето, че и аз попаднах в една такава.Пират и аристократка...Грешно и предизвикващо скандали в света, м който живеех.
Но сега осъзнавах, че не ме интересува.Дори брат ми да ме прогонеше от вкъщи.Нямаше да се откажа от Нептун.Макар да не знаех нищо за него.Но сърцето ми биеше в един ритъм с неговото.Какво по-важно от това?
Ръцете ми обвиха врата му.Не знаех кога пак ще имаме възможност да сме заедно по този начин...
Ами , ако отговорът бе никога?
Не, в историите , които четях , имаше хубав край.Всичко завършваше добре..Но говорехме за реалността все пак.Тук ние пишехме и създавахме и финалът не бе задължително хубав.
Но точно сега ми се струваше, че може би и моета история щеше да е щастлива.
Тялото му се забързваше , а заедно с него и моят ритъм.Усмивката не слизаше от лцето ми , а всяка моя клетка ликуваше.Всички мисли за бъдещето се изпариха.Както и трябваше.
Още няколко стона на наслада се отрониха от устните ми, които продължаваха да целуват неговите.

Вижте профила на потребителя

104 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 1:11 am

Не исках да мисля за нищо и никого, не се интересувах от това че не можехме да бъдем заедно, от това че границите помежду ни се прекалено големи, за да сбъднат породените у съзнанието ми мечти.
Нямаше значение това че си бяхме наговорили хиляди глупости, нямаше значение че не я познавах изобщо...но нима това бе сляпа любов, такава...от пръв поглед...може би.
Все пак още в онзи ден когато я зърнах, аз разбрах че е различна, че искам да е моя, затова и я отвлякох, затова й се оставих без да проявявам присъщата ми жестокост и безскрупулност....да определено любовта съществуваше, по един приятен и мелодичен начин, каращ кръвта във вените ми да танцува под горещото й тяло...ако трябва да го погледнем откъм реална картина, над горещото й тяло, но това бяха чисто и просто подробности.
Езика ми отново докосна нейния, предавайки й импулсите в тялото, ума ми, пръстите ми се заиграха с втвърдилите й се зърна, а само след секунди горещите ми устни вече обсипваха и тях с целувки.
Повика на тялото ми, усещащо че всеки момент ще изгуби напълно контрол, ме накара да издам звук на удоволствие и отново да впия устни в нейните, точно в мига когато вътрешния ми свят изригна.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

105 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 3:39 am

Устните му , обсипвмащи ме с целувки, се движеха умело и караха ума ми да експлодира.
Цялото удоволствие, което се бе разляло по кравта ми, се усилваше всяка изминала минута.Още няколко по-бързи движения и ако не бяха устните му щях да викам.
Подобно на мен и от него се ронеха звуци на задоволство.
Вплетох пръстите на едната си ръка в тъмната му мека коса, а с другата стиснах здраво чершафа под нас.Целият ми свят се разтресе.
Трезвоо мислене вече бе невъзможно.
Усещах аромата му, който щях да разпозная на край света.Кожата ми се опитваше да запомни всяка негова извивка...
Споменът за тази нощ едва ли някога щеше да изчезне от съзнанието ми.Макар понякога да забравях разни неща...като рожденя ден на Дейлън.Но в двете неща имаше огромна разлика.едното бях сигрна, че щях да преживея поне още веднъж.А другото...
Тялото ми следваше неговото и двете се бяха сляли в общ ритъм.И върховната наслада бе настъпила.
Жадните ми устни продължаваха да са върху неговите и това попречи на новия сподавен вик идващ от гърлото ми.

Вижте профила на потребителя

106 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 3:46 am

Привличането бе нещо наистина странно и крехко нещо, съзнавах как макар в момента да се чувствам...влюбен, бе възможно да не искам да сме заедно отново, само че това бе просто теория, факт или по-скоро предположение, съзнанието ми не бе способно да приеме друго развитие освен щастлива розова рамка обградена от безброй много любов и най-вече Алис.
Движенията ми се забавиха отново, след сладостната експлозия на страст и върховно удоволствие, идваше онзи момент в който искаш още и още, но съзнанието ти нашепва че е по-добре да спреш, още повече сега, когато тялото й тъй крехко за първи път бе срещнало дивата страст на мъжката сила.
Отпуснах се, а устните ми се отлепиха нежно от нейните, запаметявайки всяко нейно движение и невероятния й вкус.
С силните си длани прихванах нежния й таз и я издърпах към мен, по точно аз се наместих до нея, лягайки на не много удобното легло, но въпреки това изиграло важна роля.
Страхувах се да кажа каквото и да е, опасявах се че бих развалил с дрезгавия си глас този така приятен и неповторим момент.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

107 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 3:58 am

След огромното количество наслада избухнало във вените ми, настъпи и краят.
Тялото му се отпусна до моето и ме придъърпа към себе си.Тясното легло успя да ни побере , но нещо ме притесняваше.
Той не казваше нищо.Не исках да микли , че е направил грешка.Аз го исках.С цялото си същество копнеех да го почувствам по този начин.И желанието ми се бе сбъднало.
-Не казваш нищо..-гласът ми разцепи мрака и надвисналата тягостна тишина
Обичах да говоря, обичах шума.А отсъствието на думи ме плашеше и никак не ми се нравеше.Особено след такава важна стъпка.
Взрях се отново в очите му, опитвайки да разбера какво си мсили.Как исках само да мога да чета мисли.Всичко щеше да е милиони пъти по-лесно.
А неговите мисли ме интересуваха най-живо.Защото той може би бе променил решението си.Може би само ме бе използвал..
Не, това нямаше как да е вярно.Чувствах го по един странен и необясним начин, но знаех, че значех нещо за него...
-Съжаляваш ли за това , което се случи?-Продължих с въпросите и с ъка започнах да чертая фигурки по кожата на ръката му

Вижте профила на потребителя

108 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 9:41 am

Обожавах тези моменти на мълчание, вярно че за мнозина си бе истинско мъчение да не разговарят и предполагам, по-точно, доколкото знам, Алис спадаше към тази група, но пък разговорите с нея не бяха чак толкова неприятни и досадни както с останалите, напротив.
Беше ми интересно, въпреки че все още си предпочитах изпълнената с липса на думи, тишина.
Да усещам дъха й върху кожата си, да чувствах как ме докосва нежно...тези дребни неща бяха по-изразни за мен и от най-силните думи.
- Не си мисли подобни глупости, щастлив съм, точно затова не говоря.
Казах аз и се усмихнах.
Голямата ми и гореща длан обърна нежното й лице към мен и аз я целунах внимателно, вкусвайки всяка нейна клетка.
Нямаше да се уморя да го правя, но дали щях да имам шанс за подобно нещо, дали отново щях да мога така спокойно да я притискам в обятията си.
Тази зловеща за мен мисъл ме накара с стисна очи и да я притисна още по-силно, до почувствам близостта й, за да имам достатъчно "храна" за онези дни в които тя нямаше да е до мен...по дяволите колкото и да не исках, трябваше да я пусна, точно тази мисъл ме подлудяваше.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

109 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 9:53 am

Усмихнах си и вълна на облекчение ме заля цялата.
Притисна ме близо до себе си и затворих очи, опитвайки се да се насладя на момента.
-По това се различаваме.аз говоря и то много.И понякога е трудно човек да ме спре.И на всичкото и отгоре рядко мисля и казвам някоя глупост, за която после съжалявам..като онези неща, които ти наговорих..сещаш се.Преди малко...
Поех си дъблоко въздух.Нощта бе студена, ала тялото му ме топлеше.
-Уморен ли си?-попитах го загрижено
Изглеждаше отпаднал още когато ме донесе на кораба.А оттогава бе минало доста време..да не говорим, че се бе струполил на пода.
А и моите приказки доста успиваха хората около мен.Брат ми сдаваше багажа още на третата моя дума.Или беше това или се преструваше, защото обикновено го заливах с ненужна информация, от която той никак, ама никак не се нуждаеше...
Непремено трябваше да попитам Нептун разни важни неща като това на колко години е..и да се опитам да изкопча информация за Натаниел.Убедена бях, че той знаеше нещо...и ако успееше да ми помогне, щя да намеря брат си.

Вижте профила на потребителя

110 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 10:48 am

Усмихнах се и кимнах, определено се различавахме при това доста, но нали все пак противоположностите се привличат, нещо в което вече бях повече от убеден.
Вдишах отново дълбоко хладния въздух и се насладих в същото време на топлината издаваща тялото й.
- Малко, ти?
Попитах аз и я погледнах усмихвайки се.
Вярно е че едва гледах, но тя определено бе успяла да ме "разсъни", да не говорим за другите неща които успя да ми стори, при това с иначе невинния си вид.
Засмях се на ум и я целунах нежно по челото, а ръката ми се пъхна под гърба й, а с другата придърпах опърпаната завивка над голите ни тела, предполагам й бе студено, надали у големия им и удобен дом имаше подобен "лукс"...за първи път в живота си съжалих че нямах онова което по право ми принадлежеше и то за да задоволя навиците й.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

111 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 10:59 am

Въпреки , че си дремнах малко преди да ме донесе, се чувствах изцедена като лимон върху риба...
Ох!Дори срамненията не ми се получаваха.
-Определено-промърморих и се прозях
Затворих очи , но нямаше да заспя спокойно преди да му кажа най-важното.
-На деветнадесет съм, не мога без ягодово сладко и без да си дремна поне час следобед.Мразя розовото и ако бях животно щях да съм муха.Блъскат се в разни неща...аз също се блъскам-признах
Държах се като откачалка..Не , че не бях.Все пак на пръсти се брояха хората качили се на дърво и ритнали стълбата от чиста скука и само за да проверят къде ще падне.
-Реших да ти кажа най-важните неща за себе си
Знаех, че не обича да говори, но все пак наострих уши и зачаках да чуя някакъв отговор.Междувременно се опитах да не заспивам, което се оказа доста трудна задача.Все пак бях виден представител на поспаланковците и неведнъж го бях доказвала.Бях заспала дори днес, когато един синеок пират ме отвлече...А малко бяха хората, които биха пропуснали такъв важен исторически момент в живота си.И сега, когато един ден децата ми ме попитаха какво е станало , когато са ме отвлекли пирати, най-вероятно щях да смънкам някоя глупост или да се оправдая, че нещо в кухнята гори и спешно трябва да погледна...

Вижте профила на потребителя

112 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 12:30 pm

Изглежда и тя уморена...факт който леко ме притесни, макар да се очакваше подобно нещо да я изтощи, въпреки всичко не ми се искаше да я гледам едва задържаща очите си отворени, тъкмо смятах да й кажа че е по-добре си почине, когато тя заговори...защо ли не се учудвах.
Пороя от думи леко неочакван ме накара да присвия вежди...деветнадесет години, стига бе, значи не съм бил много по-голям, ох поне ми падна камък от сърцето, което ме накара да се усмихна.
Ягодово сладко, е не го обичах толкова много, но в главата ми изплува нова фантазирана картинка "Ягодовото царство на Алис" или по-точно "голата Алис", господи не подозирах че съзнанието ми е толкова перверзно, макар в представите си да не обръщах внимание на голотата й, а на красотата която притежаваше.
Последвалото отново мълчание ме накара се усетя че може би няма да е зле да кажа и аз нещо.
- О, ами...аз съм на двадесет и една години...обичам ром....друго...знам ли, питай каквото те интересува.
Казах аз и се усмихнах повдигайки рамене.
Определено не ме биваше в споделянето и това бе живо доказателство.
ПП: Весела Коледа!

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

113 Re: Пристанището on Пет Дек 24, 2010 10:18 pm

Двадесет и една...хъм, не беше много по-голям от мен.Факт , който ме зарадва.
Ром и ягодово сладко.Странна комбинация предположих.Не бях пила ром в живота си.Само вино , а и страдах от болестта на бързото напиване.Една глъдка ми бе достатъчна, за да виждам три пръста като осем както и малки зелени танцуващи човечета, носещи смешни червени шапки.За жалост на приемите винаги сервираха алкохол и изглеждах доста странно в чуждите очи като отказвах да пия.Добре , че не ми пукаше особено какво мислят аристократите за мен.
Имаше много неща , които исках да го питам.Например откъде знае да свири на пияно и защо каза онова за думата му на благородник.Не исках да му се меся в личното пространсто и реших да го оставя за друг път.
-Добре, ще те питам нещо много, ама много важно-казах със сериозна интонация.Последва кратка драматична пауза преди да продължа-Глухарче или жълтурче?
Отговорът му имаше ужасно значение за мен ,колкото и глупав да звучеше въпроса.Дължеше се на факта , че глухарчетата ме плашеха до смърт.Изглеждаха стращно с тази мъхеста повърхност.А жълтурчетата бяха любимите ми цветя.Имаха един слънчев вид, който ме караше да се усмихвам.И видех ли жълтурче, знаех , че лятото е дошло.А то бе любимият ми сезон.

Пп:Мерси /сън/ Весела и на теб Smile

Вижте профила на потребителя

114 Re: Пристанището on Съб Дек 25, 2010 8:08 am

Липсата на очаквания порой от въпроси, леко успя да ме слиса...наистина предполагах че ще ме залее поне с два три, а тя някак неочаквано приятно ме попита един от онези, любимите ми...
Ако зависеше от мен само на такива щях да отговарям, бяха кратки, ала в същото време точно те съдържаха смисъл, стига да можеше да разчетеш посланието в тях, разбира се.
Усмихнах се доволно и скръстих вежди.
- Та то е едно и също растение, жив пример за това как едно същество крие у себе си разцъфваща красота и пагубна примамливост...не всъщност...глухарчето като младо растение прилича на жълтурчето, но после се накокошинва в бяло, докато жълтурчето цял живот си е едно и също..доколкото са ме учили, в крайна сметка смятам че и двете са достойни за избора ми, но да речем глухарчето, понеже минава през един вид...."метаморфоза", а промяната е хубаво нещо.
Ето на това му се викаше говорене, май се вживях повечко в ролята си на "споделяч".
Повдигнах рамене и погледнах към тавана на каютата.
Колко ли бе часа, предполагам доста късно...ох по дяволите скоро щеше да се наложим да отидем на Тортуга, следователно да отделя Алис от обятията си...скапан живот.
Мисли като тази ме караха да бъда толкова посърнал напоследък, само че свързани с други неща за които в момента не исках да се сещам.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

115 Re: Пристанището on Съб Дек 25, 2010 9:47 am

Това май бе най-дългата реч , която бях чувала от неговата уста.
-А, не.Това е лошо.Глухарчето не случайно е наречено глухарче.Изпитвам панически страх от него, защото то може да те остави без едно от най-важтине сетива-слуха.А жълтурчето има един слънчев вид, склонен да те издърпа и от най-жестока депресия.-излях поредния поток от думи аз
Само аз си знаех колко кошмарни съм имала с това мъхесто растение.Малко бяха децата крещящи и ръкомахащи при вида му.Но аз бях едно от тях.
-Добре, това, че сме на различни мнения, е добре.Щеше да е ужасно скучно да сме единодушни.Тогава щяхме само да си кимаме и да си казвеме едно просто двубуквено "да" и ако имаме късмет придружено с "наистина е така"
Погледа ми падна върху прозореца.Навън бе започнало да ръми.Какво ли ставаше в имението?
Бе минало доста време откакто ме бе отвлякъл.
-Трябва да вървиш-казах го по-скоро като факт-Ако ни видят заедно, ще стане лошо....
Коставаха ми доста усилия да изрека поседните си думи без гласът ми да потрепери.
Целунах го за последен път преди да вляза в ролята на похитанета наследница на рода Валерион..Как само мразех това име, станало причина Дейлън да реши да изтребва пирати, станало причина да не познавам Натаниел.Как исках да съм обикновено момиче, живеещо за мига .Нямаше да ми се налага да пия рибено масло, да нося рколя докато яздя , да посещавам скучни часове като математика и физика , в които разни издокарани професори ме приспиваха с непрестанното си говорене.а от мен се очакваше да съм примерна..Що за жестока шега на съдбата?

Вижте профила на потребителя

116 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 1:59 am

В интерес на истината бе права, но всяко красиво нещо е и до известна степен опасно, точно като нашата връзка...
Не можехме да останем заедно, не че бяхме смъртни врагове или нещо от този род, нямах нищо против отделните аристократи, а просто към цялата им група, а това май водеше до извода че имах нещо против отделните аристократи...по дяволите дори и да исках не можех да го извъртя по друг начин.
-Трябва да вървиш...Ако ни видят заедно, ще стане лошо...
Думите й ме накараха да посърна за поред път, а очите ми да се свият от болка.
- Права си, но не искам да си тръгвам.
Промърморих аз и целунах устните й, докосвайки ги нежно, опитвайки се за последно да попия вкуса й и поема аромата й, дълбоко в дробовете си.
- Обичам те...
По дяволите какво казах!?
Това беше дума която за нищо на света не можех да използвам...

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

117 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 5:20 am

-Но трябва-повторих още по тихо , отдръпвайки се от целувката
Трябваха ми доста сили , за да го направя.А топлотата на тялото му не ми помагаше.Нито последните му думи...
-Това са тежки думи...
Всичко се бе объркало.Знаех, че изпитваме чувства един към друг , но тази думи ги чувах за пръв път от нечия уста.И ме разтърсиха цялата.Две чувства изпълниха цялото ми съзнание.Едното бе по-силно от другото.Болката.Ужасната болка.Не исках да го пусна никога, но трябваше.Защо винаги трябваше да спазваме правилата?
Защото такъв бе живота...
Другата чувство бе щастие.Ала в битката с болката, то губеше и оставаше на заден план.Мъчех се да се вкопча в него, ала не успявах.
Съвсем скоро щяхме да сме разделени.Протегнах ръка към тънката верижка , лежаща спокойно върху врата ми.На нея бе закрепен медальона, който баща ми ми бе подарил , когато станах на десет.Свалих го и му го подадох.
-Вземи го.Когато ме няма, просто го погледни и ще се сетиш за мен...-издърпах горещата му длан и го пуснах вътре
-И аз те обичам-тежки думи.Сама го бях казала, но в момента ми се сруваха най-правилините.
Впих устни в неговите.Може би за последен път...
Тази бе най-силната целувка, която му бях давала.В нея бяха вложени всичките ми емоции.
Не обичах да плача.Чувствах се слаба и днес се опитах да потисна сълзите.Успях, но не знаех колко дълго ще удържа фронта..
Просто бъдещето ми се струваше толкова мрачно.Също като бурята разразила се навън.
-Нептун, навън вали-задъхано казах аз
Предполагам бе забелязал.Все пак това клатене на кораба трудно можеше да се игнорира , както и няколкото светкавици , прорязващи въздуха.

Вижте профила на потребителя

118 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 10:05 am

Чувствах се объркан, а целия ми свят се срина заедно с увереността която винаги до сега ме бе съпътствала, не исках и не можех да си позволя проява на слабост, все пак бях мъж, а с малкото ми останало достойнство нямаше да е зле ако се стараех да запазя тази чест.
Въздишка се откъсна от устните ми след раздялата с нейните, целувката ни тъй чувствена и емоционална бе успяла да ме натъжи още повече, а думите й, в отговор на моите, се забиха в сърцето ми като най-острото острие на света.
Медальона намиращ се в горещите ми длани най-вероятно бе много скъп за нея, а това че ми го даде ме накара да се почувствам дори още по-зле...напомни ми това че аз не можех да я даря с нищо друго освен нещастие, колкото и силно да желаех да не е така.
Ръката ми стисна верижката, впивайки пръстите си в нея,искаше ми се да бе кама, толкова голяма и непоклатима, че да разреже плътта ми и изгарящата ми като вряла вода, кръв, да се разлее по дланта ми, изтичайки заедно с душата ми.
-Нептун, навън вали...-произнасянето на името ми ме накара де се усмихна криво, макар лицето ми да бе изпълнено от болезнена гримаса.
- Зная, дори времето усеща болката ни от това че трябва да се разделим.
Казах аз и вместо да я целуна, така както желаех безмерно силно, аз се изправих от леглото, обръщайки се с гръб към нея, а пъргавите ми ръце, успяха да върнат дрехите отново върху тялото ми, за броени секунди.
Исках да остана, да се върна в топлото легло, запечатано завинаги с нашия съюз, с дивия танц на телата ни...
Ала уви.
Трябваше да поема контрол над екипажа, понеже вече чувах възторжените им викове, а кораба отдавна бе по вода.
Въпреки това тялото ми замръзна в тази моя поза, загледан в дървените дъски, безизразни като моето лице, а душата ми страдаше подобно на дърветата от чиито стволове бяха изрязани, отделени завинаги, така какво аз най-вероятно щях да се отделя от Алис.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

119 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 11:16 am

Не биваше да го поглеждам още веднъж.ако го направех, сълзите щяха да потекат от очите ми.Вместо това забих поглед в малкия прозорец на каютата.Морето бе посивяло, а облаците се бяха съгстили.
Дори времето усеща болката ни от това, че трябва да се разделим.Това бе казал...той.Не можех да изрека името му дори мислено, защото болката бе неописуема.
Как щях ад прекарам следващите..години може би?Седейки на прозореца зад тухлените стени на имението и чакйки да видя големите бели платна на кораба му?Или пък Дейлън щеше да реши, че ще е най-добре за мен да замина за Европа и да продължа обучението си в сферите на науката?
И двата вариянта не ми харесваха.Аз исках да съм свободна.Да живея по свои правила.Не потъваща като труп вързан за гюле..
Ох!Дори сравненията в главата ми се получаваха мрачни.. и зловещи.
Щях да избягм!Това беше вариянт.На някой далечен остров.Така щях да се виждам с Нептун без да се страхувам, че ако ни хванат ще трябва да прекарам остатъка от живота си заточен с малко евангелие в някой отдалечен манастри, по чийто ливади пасат пухкави овце.
Тези мисли предизвикаха усмивка у мен.
Потреперих леко.Все още бях без дрехите си, а тялото му го нямаше и топлината бе изчезнала.Обърнах се и го съзрях .Все още бе в стаята и не помръдваше.Измъкнах се от леглото и без да продумам събрах дрехите си.
Успях да навлека по-голямата час сама.Ала корсета не можех да стегна собственоръчно.Потънала в мълчание коленичих на пода пред него и преметнах косата си на една срана, откривайки гърба си.
-Би ли ми помогнал?-попитах плахо и сведох поглед на долу

Вижте профила на потребителя

120 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 11:31 am

В живота имаше хиляди неща които трябваше да сторим без самите ние да го искаме, ала досега нито едно от тях не ми се бе сторило тъй трудно и мъчително.
Нито заминаването ми надалеч, макар да бе изпълнено по мое собствено желание, истината бе че изпивах тъга от факта че изоставих братята и сестрите си...
Поредния буреносен гръм прозвуча зловещо, а поредната светлина, вече съпроводена от друг дори по-зловещ гърмеж, освети небето и раздра съзнанието ми.
Трябваше да я предам...по дяволите!
Тази ужасна мисъл накара тялото ми да потрепери по-силно и от ударено от гръм, а очите ми да се присвият от злоба.
С какво бях заслужил това...вярно не бях много добър човек, никак дори....ох, добре, но тогава с какво бе заслужила тя това.
Искаше ми се никога да не я върна, да я задържа при мен завинаги, ала тогава ме очакваше сигурна смърт или бягане цял живот...всъщност май си заслужаваше.
Думите й прекъснаха терзанията ми, а лицето ми се наведе, поглеждайки нежното й тяло.
Приклекнах а пръстите ми, все още помнещи тези сложни преплитания, успяха да стегнах корсета й, а тихите й въздишки се забиваха в мен, напомнящи ми на онези докато се любехме.
Исках да я прегърна, да извърна лицето й към моето и да впия жадно устни в нейните, ала вместо това отново останах като препариран, безсилен пред болката.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

121 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 11:49 am

Без да пророни дума той започна да затяга корсета ми.Топлите му пръсти се движеха по кожата ми и предизвикваха спомени...
Как придш малко тялото му се движеше върху моето и как усещах всяка негова извивка .Тихи въздишки се отрониха от устните ми.
Когато най-после той приключи, пуснах косата си обратно.Изправих се и седнах на леглото.
По даволите, всичко ми напомняше за Нептун.За сините му очи, за страстните движения...
-Моляте кажи нещо.-отчаяно продумах най-накрая
Тищината ме убиваше.Още повече , че никой от нас не знаше кога ще се видим отново.
Имах да го питам толкова много неща...преди малко не успях...
Ами любимия му цвят?Все пак като се върнех вкъщи трябваше да правя нещо.Да плета например.и щях даму оплета някой половер.Но целта трябваше да знам каква прежда да използвам..
Това бяха мисли на отчаян човек.А аз бях именно такава.
погледа ми отново падна върху тъмната нощ.Мразех светкавиците.Плашеха ме.Свих колене към гърдите си за пореден път и зарових глава в тях.Опитах се да не обръщам внимание на страха..
Но той бе така силен.Като малка се криех под леглото.Сега кях да изглеждам смещна, ако го направех.
но какво друго можех да направя като единственият извор на сила за мен бе Нептун.А той стоеше и не проронваше и дума...
Това Бе по-тежко от опцията да си бе оптишал.Тогава спокойно щях да се навра под леглото като глава на щраус в пясъка...

Вижте профила на потребителя

122 Re: Пристанището on Нед Дек 26, 2010 12:16 pm

Ръцете ми паднаха безжизнени до тялото ми, а погледа ми се зарея отново в нищото...мислите ми просто липсваха.
Не можех да мисля или сторя каквото и да е...състояние напомнящо ми на лудост, ала не онази в която щом изпаднеш започваш да крещиш и размяташ ръце...
Лудост от неописуемата болка...сякаш знанието че ще бъда далеч от нея, ме караше да се скъсвам на малки хартиени парченца, на които е било написано нейното име, всеки път щом си поемех дъх.
Щом сега се чувствах така....то тогава не исках да мисля какво би било в мига в който я предам на брат й...най-ужасното бе че не мога просто да избягаме или пък да го убия, това би я наранило още повече, не исках да изпитва болката от липсата на единствената й останала роднина, не исках да ме свързва с неговата загуба.
Думите й ме прорязаха за пореден път....какво трябваше да кажа, какво би било достатъчно за да изрази онзи емоционален срив в който бях изпаднал...надали имаше подобни думи, доближаващи се дори за миг до това...
Най-глупавото бяха чувствата ми, бе толкова абсурдно...не можех просто така да се влюбя, бе невъзможно, не го исках...не, исках го, ала не исках съпровождащата любовта, болка.
Вместо да кажа нещо, седнах до нея като робот, а дългите ми ръце се обвиха около нея, докосвайки я нежно сякаш бе парченце чуплив кристал.
- Не мога да ти дам нищо, нито да ти кажа каквото и да е, за да докажа чувствата си...прости ми.
Казах аз и забих погледа си в земята, желаейки да потъна в нея, да се скрия завинаги.
И изведнъж една невероятна идея проблесна в ума ми.
- Бъди моя жена!
Изненадата в очите й за миг ме накара да се усмихна.
- Знам че е глупаво, ала не говоря за обикновена женитба, а за символично дарявана на този пръстен,чрез който искам да ти докажа че сърцето ми вече е твое.
Казах аз, сваляйки златния, изкован с родословен надпис, пръстен...бе малко груб за жена, ала изглеждаше истинско олицетворение на връзката ни.
Красивия му нежен диамант на върха бе чистото прераждане на любовта, а преплетените нишки, във формата на кръг, показваха че нищо не би могло да бъде идеално.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

123 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 3:24 am

Внезапно ръцете му ме обгърнаха , а думите , които изрече ме стъписаха.
Отдръпнах се леко и го погледнах в очите.Беше напълно сериозен.Щом чуех думата пират в съзнанието ми изникваха милион асоцияции , но нито една не включваше предложение за брак..макар и този да бе невалиден и символичен.
-Да.-сериозно отвърнах аз
Погледнах към пръстена ,който държеше.Беше направен от злато ,а на върха му проблясваше диамант.Явно бе ценен за него, щом стоеше на ръката му.Тоа че ми го даваше, ме накара де се почувствам специална, а думите му подсилваха ефекта.
-Да.Ще бъда твоя жена-радостната усмивка се появи на лицето ми
Протегнах ръка напред и оставих Нептун да слоги пръстена.Свидетели на нашия символичен брак оставаха само малкото легло и дървените дъски.Напълно достатъчни като се замисли човек.В дните , в които щяхме да сме разделени, щях да поглеждам пръстена и да се сещам за пирата , пленинл сърцето ми.
На сватбите младоженеца и булката си разменяха пръстен.Но аз нямах такъв, който да му дам.
Погледът ми падна върху един малък конец на пода.Идеално!
Изправих се взех го и се върнах при Нептун.
-Подай ми ръката си!-ухилх се аз
Поех топлата му длан и завързах малкия черевен конец около пръста му.Не беше като пръстена , който ми бе дал, но все пак беше нещо...
Добре.Какво друго се правеше на сватбите?
Ох!Ами да .След паметното разменяне на пръстени , обикновено идваше ред на първата целувка на двамата като семейна двойка...
Когато бях дете обикновено съботирах подобни церемони.Бяха натруфени за вкуса ми, а и твърдях, че няма да се влюбя и сърцето ми никога няма да почувства нещото, наречено любов.Сега обаче бе различно.Все още смятах, че сватбите са скучни събития.Но пък и това не се броеше за истинска сватба.Нямахме нито свещенник , нито мрънкащ брат , който да ме отведе до олтара.Ала този съюз значеше много за мен.

Вижте профила на потребителя

124 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 9:44 am

Неописуем екстаз от щастие се разпръсна в сърцето ми, веднага щом чух отговора...
Вярвах че няма да приеме, по-скоро се страхувах от това мое предположение,оказало се напълно погрешно и нелепо.
Очите ми останаха отворени, а устата ми висна до земята...
Символичния "пръстен" който сложи на ръката ми,ме направи дори по-щастлив, а факта че не бе нещо скъпо и ценно ме накара да изпитам истинско задоволство, понеже и без това предпочитах евтините, но нематериално скъпи неща.
Вече бяхме "женени"...тези три така прости думички, ми звучаха някак изпълнени с магия, топли и някак близки.
Ами сега....
Какво се очакваше да направя, да изляза съвсем спокойно, забравяйки за нея, до мига в който не се наложи да я върна на брат й,миг който наближаваше все повече и повече.
Въздъхнах тежко, опиянението от случилото се между нас, започваше да изчезва, ала чувствата ми бях сигурен че дълго ще останат дълбоко у сърцето ми, колкото и нежелано да бе това от мен...не исках да обичам, нито да бъда обичан, понеже това водеше до повече болка отколкото ако те мразят.
Изведнъж ми светна лампичка над главата...май трябваше да я целуна.
Устните ми леко се разтвориха, а топлия ми език докосна властно нейния, с надеждата това да не е последния път в който го прави.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

125 Re: Пристанището on Пон Дек 27, 2010 10:39 am

Получих си целувката,но за жалост трябвяше да се ондръпна.И отново той не ми помагаше особено.
Обвих ръце около врата му, а радостна въздишка успя да спробие път.
-Ох.Трябва да спрем-недоволно отбелязах и се отдръпнах-
Ала всяка моа клетка копнееш за него.Искаше отново да почувства тялото му...Да усети движенията..
по дяволтие, Алис, спри да мислиш за такива неща-наредих си мислено
Завъртях халката , седяща върху пръста ми.Беше толокав хубава.и бе символ на нашета забранена любов..леле, звучеше драматично.
-Сега ще ме заведеш при Дейлън нали?-попитах плахо
Всичко бе като сбъднта мечта.Имах Нептун, знаех, че ме обича.Но човек не можеше да избяга от реалността.Колкото и да тичаш, тя винаги взема преднина и те сграбчва най-нахално.Такъв беше животът...
Щеше да е лъжа, ако кажех, че искам да се върна.Брат ми беше грижовен, но мрънкаше повече от необходимото , а обичаше даа ме командва.Мразех да ми се казва какво да прая.Това беше свободна страна..е, не съвсем, но кой ти гледа....
Още една севеткавица и още едно потрепване от моя страна.Нямаше ли край тази буря?Не разбра ли, че не яхаресвам?
Вече и на времето говорех..дам, бях се чаланала повече от обиконвено...ако това въобще беше възможно..

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 5 от 7]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите