Водопадът

След като се развиках Натаниел се извини.Той улови Дени за ръката и я постави да седне на един камък,а после тръгна на някъде.Тя тръгна след него и почнаха нов спор.Чудех се дали Натаниел ми е сърдит за тази случка,но не мислех да тръгна да го гоня.С малко късмет пътищата ни щяха да се пресекът.Прозрение ми дойде като гръм от ясно небе.Бях познала Натаниел от някъде,но не се сетих от къде.Може и да прекарах последните няколко месеца по вода,но бях свързана с цивилизацията.Бях видяла негови снимки в града.Знаех,че е пират,но...той беше капитан на един от кобаите...онези в който мислише на ходи Хера и който доколкото знаех не се понасяше с Ред.
-Мамка му!-изругах тихо под носа си.Станах от камъка и отидох до дрехите си.Обух си набързо панталоните,а после си облякох блузата.Нямах си на идея къде да отида,но просто не ми се стоеше тук...случилото се преди малко.Трябваше да забравя всичко това.
-Съжалявам момичета...аз ще тръгвам...-посочих с пръст някъде зад мен.Надявах се да ги видя скоро.С Хера не трябваше да се сближавам,но...тя и Елизабет бяха добри и исках да ги опозная.Дори исках да опозная Натаниел.
-Ще се видим скоро...гарантирам ви го!А с малко късмет може и да сме на един кораб...-помахах им и се отдаелчих по посока на Джени и Натаниел,но ако случайно ги засека...е няма да говоря с тях.

Това беше то.. скуката. Или нещото, царуващо над всички останали сили. Точно тя имаше способността да накара хората да излизат от кожата си и до известна степен да полудяват.
И точно тя се изявяваше като причината за поредното безцелно шляене, което предприемаше Дрейк.
Да, може би се чудите какво бе станало с жизнерадостната страна на нашият герой... Нали именно тя го правеше това което е. Всъщност той нямаше представа защо става така и къде са се дянали проклетията и инатестите му заложби, принципно измъкващи го от подобни пагубни кризи на бездействие.
И по дяволите. Целодневното обикаляне беше една от най-глупавите идеи които му беше хрумвала. Вярно, че се случваше прекалено често и всеки един човек, запознат със ситуацията би решил че Гордън е свикнал на известен вид натоварване. плюс факта че бе пират..
Ала въпросното натоварване имаше цел в много от случаите. За разлика от сега. Като че ли точно неведението и празноттата в главата му го уморяваха повече от каквито и да било физически усилия.
Шумът на падаща вода успя да преустанови курса на забавените му крачки до колкото бе възможно. И паралелно на това, го принуди да вдигне отегчен поглед нагоре.
Дали действията му бяха възнаградени подобаващо, представете си, в създалата се ситуация му "костваше много" за да го направи, не можеше да се каже с точност.
Присъствието на женски индивид не много далеч от него имаше възможността да спада и към положителните и към отрицателните варианти. Все пак в онези времена трябваше да бъде подготвен за всичко. Самият той бе нещо като пример.
Сбръчи вежди, вторачвайки се във фигурата, окопирала близкият камък. Като се замислеше не бе говорил с представител на нежния пол доста отдавна.. Ако срещата с мечката се причисляваше към събития в далечното минало.
Направи няколко крачки към нея, а глуповатата усмивка, която винаги заемаше лицето му без предупреждение реши да се изяви като велика.
Отне му близо минута за да разбере какво точно го смущава, щом погледне към няколкото вида поли и корсети, образуващи тоалета на момичето, плюс изражението на лицето й, което определено би могло да мине за познато.
- Лора, нали? - след секунда си даваше сметка, че името й смътно се носи из главата му под формата на спомен. Пиратската група бе голяма и като че ли точно заради факта че бе невеж се появяваха случаите в които... ами.. забравяше. Сеага обаче потенциалната склероза си бе взела почивка.

ПП: Прощавай че се забавих и надявам се не е проблем че писах че се познаваме, просто за друго не се сетих.. хД