Вайола бе станала рано тази сутрин, но заради студеният вятър, който навяваше, нямаше особено желание да излиза навън. Бе свършила всичките си скучни аристократични задължения за деня, за това реши, че би било добре да излизе и да се порадва на хубавото слънце, излязло по обяд. Тя върза небрежно светлата си коса, леките й къдрици се спускаха по рамената и надолу. Роклята й беше голяма и с пепеливо розов цвят - типична ренесансова рокля, въпреки че на Вайола от далече й личеше, че не е просто състоятелна. Грациозната й походка, самообладанието, маниерите - всичко. Не, че не иска да се държи по друг начин, просто едно, че на това е учена винаги и второ, че всички около нея се държат по този начин и очакват от нея да се държи така.
С плавна походка, Вайола небрежно кривна от главната пътека и продължи навътре към горите. Принципно, това си е чисто глупава постъпка, защото можеш да се изгубиш в гъстите гори. Ви обаче знаеше точно къде иска да отиде - водопадът. Той някак си беше... спокоен, за да може да си отдъхне от целия този шум около нея, но и някак си загадачен и вълнуващ. И така, след няколко минути, тя вече беше там. Остана за няколко секунди, за да му се порадва, след което седна на един от камъните и се загледа. Внезапно, забеляза момче, мъкнещо .. хмм, задоволително количество багаж. Той не я беше забелязал, но и Ви реши да не казва нищо - все пак нито искаше да го стресне, нито да привлече вниманието му твърде бързо и да остави впечатление за една невъзпитана млада Лейди.