Центъра на града

Щом погледа на младата жена обходи Джени, тя усети тръпки да я побиват. Да не би косата ѝ да бе излезла от затвора си? Или може би заради лекия дъждац ризата бе полепнала по тялото ѝ? Размина се! Джени сдържа една въздишка и върна вниманието обратно на непознатата. Явно за всеки аристократ въжеше факта, че са доста приказливи. Но странното тук, че жената подържаше някакъв вид разговор с някой от обикновенното общество, да не говорим, че младата представителка на пиратите даже наподобяваше повече просяк.
Както и да е, хубавото сега бе, че скандала май се бе разминал.
-В такъв случай се радвам, че сме на публично място, та успях да се размина със скандала. – Вметна Джени и се усмихна на собствената си шега. Имаше чувството, че лицето ѝ се разстегна. Боже от кога не се бе усмихвала?! – Едва ли развалената причестка ще отклони погледите от вас госпожице.
Флинт отново се огледа и придърпа шапкапа така че отново да покрие почти изцяло лицето ѝ... не искаше да я разпознаят все пак.

Явно дамата бе пределно наясно със собствените си позиции и какво ѝ бе позволени, и какво не. Това се хареса на Джени. С всеки изминал ден колкото повече аристократи срещаше толкова повече те бяха заблудени. Живеещи във собствения си малък свят изпълнен и техните мечти, мислещи, че всичко им е позволено и, че могат да се измъкнат от всяка ситуация. Но това не бяха най-лошите... Не, най-лошите бяха скрити добре под формата на млада, невинно изглеждаща дама, която се правеше на малко агънце и всички се връзваха. Трябваше да признае, че те ѝ бяха най-интересни. Съумяваха да въртят всеки един властен мъж на кутрето си. Предимствата да си жена!
Слушаше жената пред нея да споделя мечтите си за това да опита от пиратския живот и някои моменти, които Джени свързваше с нещата, които тя изреди, все едно и минаха като на кадър. А някой, като че ли бяха жигосани на клепачите ѝ. След секунда тя се върна в настоящето и усети как дишането ѝ се бе забавило. Хората наоколо се бяха върнали към заниманията си и като изключим няколко чифта очи, които се обръщаха към тях от време на време, все още таящи надежда да се случи нещо по- интересно, за да им се развесели деня. Дребни капки дъжд продължаваха да се сипят отгоре им. Трябваше да се премести преди дрехите ѝ да се измокрят прекалено много, защото тогава нямаше да има възможност да прикрие самоличността си.
-Повярвайте ми госпожице, не искате да кръстосате шпаги в битка с освирепял пират... особено ако е един от тези, които се навъртат около тези острови. – Започна Джени като се подсмихна леко, едва доловимо. – А ако имате избор дали да го направите или не, съветвам ви да кажете ‘не’ ако ви е мил живота. Свободата, която вие описахте не се отнася до всички пирати... Свободата, която вие описахте, може да я има всеки, стига да има куража да се пресегне за нея. – Докато думите ѝ се лееха от устата, тя осъзна, че говори прекалено много. –Извинете ме. Ако вие сте мечтателка, то аз съм реалист.

Направо си я заболя щом разбра, че е разкрита. И как няма… наистина ли се бе предрешила толкова зле, че напълно непознат откри приликата с постерите. Ето на това му се вика лош късмет. И все пак не трябваше да се притеснява толкова много за това сега. Как трябваше да се измъкне от цялата създала се тук ситуация? До преди няколко месеца просто щеше да вземе момичето за заложник, все пак тя изглеждаше доста влиятелна, сигурно живота и струваше повече от този на Джени. Но сега времената бяха други… тя беше друга. Точно такава прибързана и необмислена постъпка я бе вкарала в затвора.Все още не можеше да си прости глупостта от онзи ден.

Тогава какво и оставаше? Да се помоли да не я разкрият… Да,да! По-добре да увисне на бесилото! Въпреки че и този момент ще да дойде рано или късно. И все пак късно и се струваше по-добрия вариант. Но твърдо отхвърли мисълта да се моли като куче, което е седнало до масата и се надяваше на милостинята на господаря си. Не! Трябваше да има друго решение!

-Добре! Предавам се от играта на криеница… Победи ме.-Започна Джени на свой ред, но продължаваше все така с престорения глас. Отдръпна се на крачка разстояние от жената. Хората се озъртаха, но бързо продължаваха пътя си и вече не им обръщаха почти никакво внимание.- Е, днес е щастливия ви ден, госпожице!-Продължи момичето и на лицето и заигра развълнувана усмивка.- Ще имате възможност да прекарате един прекрасен ден с всеизвестен пират! Мечтите ви ще станат реалност и ще вкусите от свободата на един пират. – Трябваше да пробва с добро. Може би тя бе разумна и щеше да се подчини. Та нали тя самата бе изявила желание нещата да се развият по този начин. Е ето на! А ако не станеше с добро, винаги имаше и по-лесен вариант. Все пак Джени не бе толкова заблудена, че да дойде невъоръжена. Ако при вида на оръжие жената отново откажеше да се подчини и решеше да издаде пирата, Джени нямаше нищо против да заличи още един аристократ от лицето на земята.

Прекрасно! Младата жена се бе доказала пълна мечтателка и достатъчно смела, че да тръгне с пират, който дори не познава и е търсен за не много леки престъпления. Е, поне на Джени не ѝ се налагаше за пореден път да вади оръжие на място пълно с тълпи от хора. Като че ли цялата тази игра на котка и мишка почваше да ѝ омръзва. Нещо в нея бе прещракнало...
-Добро решение взехте за възможност, която се представя веднъж в живот на виден представител на обществото като вас самата, госпожице ... – Тук бе момента, когато се сети, че жената всъщност не се бе представила, а и Джени не бе поискала име. – Не мисля, че е много честно вие да знаете толкова много за мен, а аз не знам дори вашето име.
Преди да дочака отговора на непознатата посочи на някъде из между хората и се запъти натам сама. Жената привличаше прекалено много погледи с роклята и грима, и всичко останало. Ако искаше ден с пирати трябваше да се предреши, за да не пострада по много болезнен начин от първия пират, който срещнат. А щом такъв момент настъпеше, Джени нямаше да се притече на помощ. Все пак тя трябваше да знае за какво точно бе мечтала.
-Вървете малко зад мен, за да не привличаме толкова внимание. Все пак, аз съм най-обикновен просяк, който се застоя прекалено дълго покрай толкова знатна дама. – Промълви Джени и когато погледана жената бе наясно, че тя сигурно ѝ няма и капка доверие.- Давам ви моята дума!- Добави Джени и почна да ходи малко по-напред, като си преправяше път измежду хората към една алея, която ѝ бе до болка позната и където имаше това, което ѝ трябваше.