Центъра на града

Вървях си съвсем спокойно из града без никаква насока, без никаква цел, без нищо. И въпреки това се чувствах доста добре въпреки,че залагах живота си пред доста голяма опастност. Та тук гъмжеше от хора,който ако знаеха,че съм пират щяха да сложат с огромно удоволствие въжето около шията ми. Но дори да знаех това до болка, щастието,което се бе ‘заселило’ в мен не ме напусна. Явно отново бях изпаднала в един от онези,необяснимо защо, весели дни.
Наближавах центъра на града и за момент се огледах. Покрай мен минаваха какви ли не хора, от костюмари и примадони до дриплювци и така нататък. Тогава се сетих да погледна към себе си и свойте дрехи. Панталон,ботуши,риза и шапка. Косата ми бе скрита под шапката,а багодарение на широките дрехи можех да мина и за момче... доста ниско момче,но все пак. Единственото,което привличаше доста внимание,бе сабята препасана около кръста ми. Това определено събра погледите на доста хора и въпреки това аз реших,че изглеждам като всеки един от нисшата класа тук и продължих пътя си като си тананиках някаква песен.
Не след дълго вече бях сред тълапата и сега вече никой не ми обръщаше внимание. Защо бях тук изобщо?! Не знаех, но не ме и интересуваше много. Просто бях почуствала,че имам малко нужда от разходка сред хора. Но спокойствето ми скоро беше нарушено от група малки деца.
-Пират!!! Тук има пират!!! – Извика някакво момченце и аз замръзнах.
Това вече бе за смях! Бях хваната от дете?! Как бях замръзнала изведнъж осъзнах,че няколко мъже се обръщат в моя посока. За момент мозъка ми отказа.Но само за момент. Бях спасена от група деца,който тичаха след едно от другарчетата си и викаха : „Пират!Спрете го.”
Доста шумна въздишка ми обягна,когато видях това,а също и че хора продължават пътя си без особено внимание на случващото се. Сега вече спокойна,че наистина днес ще ми е щастлив деня се обърнах без да внимавам с доста сила и това,което ме посрещна не беше никак хубаво.
Някакъв човек, по тоалета му можеше да се разбере,че е готвач, бе застанал само на крачка зад мен заедно с една от онези колички,в който слагат мръсните чинии по ресторантите,за ги предвижват по-бързо. Е,тази количка беше нещото,в което попаднах,така и не разбрах как.
Следващото нещо,което знаех бе,че съм в количката и тя се движи с значителна скорост право напред сред хората.Започнах да викам неща от типа „Пазете се!” И тем подобни и хората наистина ме избягваха. Тогава започнах да си мисля как,по дяволите, щях да спа тази количка.И точно тогава пред мен се изпречи позната фигура.
-Натаниел? –Промълвих тихо аз като се замислих какво ли прави той тук.
Късно се сетих,че още съм в количката и се движа право срещу него.Единственото,което можех да направя бе да се опитам да завия и точно това направих. Естествено последствието беше,че количката падна на една страна,а заедно с нея и аз. Приземих се точно между момичето вдигнало сабя срещу Натаниел и него. Не отгелих много внимание на момиче и се обърнах към мъжа направо.
-Здрасти. – Казах с обичайната за мен широка усмивка,от която си личеше,че определено в момента не ми пука особено какво се случва.

Ех? Защо винаги,когато съм покрай него изглеждам като малкото разглезено хлапе.Е както ѝ да е,точно в момента не ми беше до това.Но не след дълго забелязах кучето,на което явно бях спечелила вниманието.Без да се замислям забравих бързо бързо за Натаниел и момичето и почнах да си играя с кучето с още по-голяма усмивка. Естествено, щастието ми бързо бе прекъснато от капитана,който ме 'изправи' по не най-милия начин като през това време мърмореше нещо,че все ни вкарвам в беля или нещо от този сорт.
- Е ако не беше така, нямаше ли да ти е скучно?- Попитах аз на свой ред с малка дяволита усмивка.
Тогава се усетих,че нещо не е като хората и се огледах наоколо. Явно бяхме привлякли доста нежелана компания. Погледнах към мажът застанал пред нас,който явно смяташе,че само Натаниел е пират. Нямаше как да скрия насмешката си и забавлението ми от всичко случващо се в моментс. Предположих,че Натаниел ще иска да се занимава с него следкато сабята беше насочена към него.
Какво ми оставаше да правя?! Все още с усмивка седнах на земята и придърпах кучето към мен и отново почнах да си играя с него. За момент се зачудих колко напечено всъщност щеше да стане. А сега като се замисля ...
За момент се обърнах отново към мъжа до мен и повдигнах леко вежда.
-Какво наистина правиш тук?

Гледах го докаато се изправяше и определено си личеше,че знае,че си е заслужил удара. Но коментарите му никак не ми помагаха, а и в същото време не помагаха на самия него. Погледнах за малко към кучето и порепнах при поредните му думи по мой адрес. С всичка воля се надявах да не се скараме точно сега, на центъра на града преди битка,но явно той искаше точно обратното.
Въпреки всичко успях да се здържа,докато той не се обърна с думата 'милейди' към мен. Погледът ми отново стана студен като го наблюдавах.
-Знаете ли?Ще ви направя услуга. Оставете мъчението на мен. - Обърнах се отново към непознатия, след което пристъпих към Натаниел, докато той пресушаваше бутилката.
Определено в момента исках да си изкарам яда на него,но пак се сетих за обстановката,която ни заграждаше. А и докато се приближавах към него вече напълно забелязах начин,по който пресушаваше бутилката.
- Пиян ли си? - Промърморих по-скоро на себе си,но тогава усетих миризмата на ром. -Идиот! Намери,кога да се напиеш! Какво те е докарало до такава депресия?! - Прошепнах достатъчно силно само той да чуе, но не дочаках отговор, а изватид сабята си и се обърнах към 'враговете' ни. Явно сега не беше най-точното време за веселба. Ако той беше с всички я си нямаше никакъв проблем аз да се лигавя,но сега ...

- О, стига де! - Казах, когато забелязах новодошлите. - Днес не бях в настроение да убивам... - Промърморих и застанах пред кучето като завъртях сабята си в ръка.

-И си готов да идеш на бесилото заради любовта или по-точно депресията след любовта?-Попитах като погледнах надолу към капитана си.-Дано си е заслуавало.
Сега вече към мен бяха насочени три шпаги и то благодарение на Натаниел. Избягвах ударите им без проблеми,но трудно ми се доставяше възможност да атакувам,а трябваше да гледам и него да не го намушкат,докато приказваше за извънземни.
- Знаете ли капитане, мисля,че сте много нечестен спрямо мен.- Казах с усмивка. И двамата намирахме незнайно забавление във всичко това,а краят ни се видаше доста скоро,ако още от тези с шпагите се появят.- Погледния път ме карахте да връзвам хора,а сега да ви защитавам,докато си почивате...
Още няколко избегнати удара и един,който ме одраска по рамото.
-А колкото до танца.-В този момент един от враговете ми се спусна по-силно от колкото трябваше към мен и аз го пронизах през гърдите.- Мисля,че ще трябва да се задоволите с това-и посочих трупа- като последна гледка преди бесилото.А да! И ако се измъкнем от тук, ми дължите нови дрехи. Тези са целите в кръв!- Допълних и посочих ризата си.
Когато се появиха още направо ми идеше да забегна на някъде,но какво да се прави, Продължих със сражението и още два трупа паднаха на земята,когато командора се обади по мой адрес. Само с една крачка вече бях до него и сабята ми бе опряна в гърлото му. Благодарение на сражението ми с онези горили имах тук таме няколко драскотини,който кървяха,а и шапката ми беше изчезнала на някъде,заради което косата ми беше пусната и малко ми пречеше.
-А защо вие двамата не си потънцувате взаймно!- Казах с открита злоба,но вниманието ми бе заето от още няколко,който ме нападнаха и нямах избор освен да се защитавам.