Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Съобщение [Страница 1 от 4]
2 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 2:33 am
Jenny Flint
-И гледайте да не се убиете.-Провикнах се след екипажа си,който отиваше да се напие с безбожно количество ром.
Нямаше как да пропуснат подобна възможност,когато се намирахме в Тортуга за малка почивка.Само преди няколко дни бяхме излезли от поредното плячкосване на поредния кораб.Е поне си заслужаваше.
Колкото и да ми се искаше да бъда с другите,реших просо да се поразходя и да си почина малко.От известно време не можех да се наспивам като хората и в момента всяко едно мускулче в тялото ми ме болеше.Естествено,това не можеше да се разбере от екипажа ми...И без това са доста бурни,ако разберат,че не съм в перфектно състояние ще станат направо необоздаеми.
Затова в момента,с малка усмивка на лицето и с бутилка ром в ръка,се бях запътила към пустия плаж.Почти никой не идваше тук,но това се подразбираше и от името му.Пустият плаж...Кой ли го бе нарекъл така?
Докато размишлявах над тези мисли седнах на пясъка и се загледах в морето.Дори сега,след толкова години прекарани плавайки по променливите му вълни,все още не можех да отделя очи от него.
Свалих шапката си и кестенявата ми коса се спусна свободно по раменете ми.Захвърлих я някъде покрай мен и се насладих на момента спокойствие.
Нямаше как да пропуснат подобна възможност,когато се намирахме в Тортуга за малка почивка.Само преди няколко дни бяхме излезли от поредното плячкосване на поредния кораб.Е поне си заслужаваше.
Колкото и да ми се искаше да бъда с другите,реших просо да се поразходя и да си почина малко.От известно време не можех да се наспивам като хората и в момента всяко едно мускулче в тялото ми ме болеше.Естествено,това не можеше да се разбере от екипажа ми...И без това са доста бурни,ако разберат,че не съм в перфектно състояние ще станат направо необоздаеми.
Затова в момента,с малка усмивка на лицето и с бутилка ром в ръка,се бях запътила към пустия плаж.Почти никой не идваше тук,но това се подразбираше и от името му.Пустият плаж...Кой ли го бе нарекъл така?
Докато размишлявах над тези мисли седнах на пясъка и се загледах в морето.Дори сега,след толкова години прекарани плавайки по променливите му вълни,все още не можех да отделя очи от него.
Свалих шапката си и кестенявата ми коса се спусна свободно по раменете ми.Захвърлих я някъде покрай мен и се насладих на момента спокойствие.
3 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 2:53 am
Nikkey
Спуснахме котва на Тортуга и целия екипаж изпадна в див екстаз. Всички се затичаха към палубата, а миг по-късно вече бяха и на острова. Веселият им смях и неприкритото детско вълнение ми напомниха по-скоро на група деца, отколкото на зрели пирати, които само преди ден ограбиха английски кораб на флотата и избиха половината войници на него.
Нечия ръка докосна рамото ми и се обърнах леко назад като инстинктивно посегнах към рапирата на кръста си.
- Спокойно, Никол. Тези дни си много напрегната. Да не би нещо да се е случило?
Усмихнатото лице на Джак, нашия капитан, поуталожи малко внезапната ми враждебност.
- Не - излъгах машинално и издърпах рамото си от ръката му. - Отивам да се поразходя.
Катара прехвърча покрай мен и бързо слезе от палубата на брега.
- Повесели се малко с момчетата поне веднъж.
- И да се разправям с пиянските им и женкарски истории? Не мисля, Джак.
Слязох от палубата и последвах Катара, която бавно вървеше пред мен. Може да се каже дори, че ме водеше, защото аз лично изобщо не бях в състояние да мисля в момента. Дали пък онова, което ми казаха не бе измислица, за да ме накарат да се върна? Може би случайно бяха разбрали къде се намирам... Не, загърбих миналото и не мислех да се връщам назад. Дори и да е истина, не можех да се върна, не и след всичко, което се случи от тогава.
Катара се спря и изсъска предупредително, което веднага привлече вниманието ми. Козината на гърба й настръхна, а опашката й се изпъна готова за бой. Погледнах я очудено, след което насочих погледа си към мястото, което гледаше. Не виждах нищо подозрително освен една жена, която бе дълбоко умислена. Едва ли предтсвляваше някаква заплаха.
- Стига момиче, дръж се прилично.
Вгледах се в лицето на жената, което наистина бе замислено. Подобни хора търсеха усамотение и едва ли бе много разумно да се намесвам. Щом бе тук, значи предпочиташе да остане сама.
- Да вървим, Катара.
Подхвърлих вяло и се обърнах, но явно тя бе на друго мнение. Стрелна се напред иза миг си помислих, че ще я нападне, но тя само се спря пред нея и изсъска злобно. Затичах се напред използвайки един доста цветущ език, който бях усвоила от около година и половина.
- Аз казах ли ти да се връщаме и да не я безпокоим!
Извикай гневно на котката си, която се отказа от настървението си и ме погледна укорително. Скръстих ръце пред гърдите си и въздъхнах гледайки към Катара.
- Съжалявам за това, някой май все още не се е научил на елементарни обноски.
Нечия ръка докосна рамото ми и се обърнах леко назад като инстинктивно посегнах към рапирата на кръста си.
- Спокойно, Никол. Тези дни си много напрегната. Да не би нещо да се е случило?
Усмихнатото лице на Джак, нашия капитан, поуталожи малко внезапната ми враждебност.
- Не - излъгах машинално и издърпах рамото си от ръката му. - Отивам да се поразходя.
Катара прехвърча покрай мен и бързо слезе от палубата на брега.
- Повесели се малко с момчетата поне веднъж.
- И да се разправям с пиянските им и женкарски истории? Не мисля, Джак.
Слязох от палубата и последвах Катара, която бавно вървеше пред мен. Може да се каже дори, че ме водеше, защото аз лично изобщо не бях в състояние да мисля в момента. Дали пък онова, което ми казаха не бе измислица, за да ме накарат да се върна? Може би случайно бяха разбрали къде се намирам... Не, загърбих миналото и не мислех да се връщам назад. Дори и да е истина, не можех да се върна, не и след всичко, което се случи от тогава.
Катара се спря и изсъска предупредително, което веднага привлече вниманието ми. Козината на гърба й настръхна, а опашката й се изпъна готова за бой. Погледнах я очудено, след което насочих погледа си към мястото, което гледаше. Не виждах нищо подозрително освен една жена, която бе дълбоко умислена. Едва ли предтсвляваше някаква заплаха.
- Стига момиче, дръж се прилично.
Вгледах се в лицето на жената, което наистина бе замислено. Подобни хора търсеха усамотение и едва ли бе много разумно да се намесвам. Щом бе тук, значи предпочиташе да остане сама.
- Да вървим, Катара.
Подхвърлих вяло и се обърнах, но явно тя бе на друго мнение. Стрелна се напред иза миг си помислих, че ще я нападне, но тя само се спря пред нея и изсъска злобно. Затичах се напред използвайки един доста цветущ език, който бях усвоила от около година и половина.
- Аз казах ли ти да се връщаме и да не я безпокоим!
Извикай гневно на котката си, която се отказа от настървението си и ме погледна укорително. Скръстих ръце пред гърдите си и въздъхнах гледайки към Катара.
- Съжалявам за това, някой май все още не се е научил на елементарни обноски.
4 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 3:07 am
Jenny Flint
Усетих,че имаше някой друг освен мен на плажа,но честно да си кажа ме мързеше да погледна.Тази моя ужасна черта не веднъж ми бе коствала много.Не след дълго чух и тихия глас на някакво момиче.Е може и да не е бил особено тих,но в сравнение с виковете на кораба това си бе направо шепот.Реших да остана така както си бях,въпреки че мислите ми се насочиха към момичето и това,което изглеждаше като котка от звуците,които издаваше.
Но явно домашният любимец на момичето не беше на същото мнение и се стрелна към мен.Спря пред мен и изсъска злобно.Обърнах се към котката с очудено изражение.Не че беше изненада,че котката не ме харесваше...повечето котки не ме харесваха.Бях по скоро приятелка с кучетата,от колкото с котките.
Стопанката ѝ се стрелна след нея с доста цветущ език,който ме накара да се усмихна,че дори да се засмея леко.А погледа на котката към момичето...Това вече ме накара да се засмея доста по-оживено.
-Явно някой не е много познат с подчинението.-Казах с широка усмивка към момичето,след което върнах погледа си на котката.
След кратка пауза се сетих,че може и да се представя все пак.Ако не друго ми беше интересно да се запозная както с момичето,така и с котката,която продължаваше да ме гледа доста на криво.
-Аз съм Джени.
Но явно домашният любимец на момичето не беше на същото мнение и се стрелна към мен.Спря пред мен и изсъска злобно.Обърнах се към котката с очудено изражение.Не че беше изненада,че котката не ме харесваше...повечето котки не ме харесваха.Бях по скоро приятелка с кучетата,от колкото с котките.
Стопанката ѝ се стрелна след нея с доста цветущ език,който ме накара да се усмихна,че дори да се засмея леко.А погледа на котката към момичето...Това вече ме накара да се засмея доста по-оживено.
-Явно някой не е много познат с подчинението.-Казах с широка усмивка към момичето,след което върнах погледа си на котката.
След кратка пауза се сетих,че може и да се представя все пак.Ако не друго ми беше интересно да се запозная както с момичето,така и с котката,която продължаваше да ме гледа доста на криво.
-Аз съм Джени.
5 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 3:22 am
Nikkey
Катара се отдръпна леко назад и седна демонстративно на плажа като мясткаше ядно опашката си. Рядко й крещях, но вината си бе изцяло нейна. Не обичах да се натрапвам, а внезапната й реакция ме изненада. Попринцип се разбирахме и бяхме на едно мнение, но явно днес съдбата определено бе решила да ми прави напук!
- Найки - протегнах ръка към момичето, което се подсмихваше. Явно раздразнението ми и неподчинението на Катара й се сториха нещо забавно. - Това тук е Катара, макар и очевидно станала с опашката нагоре.
Тя присви очи и ме погледна ядно, а опашката й сякаш изплющя като камшик. Май днес наистина нямаше да се разбирам с никой. Въздъхнах и се обърнах към Джейни, игнорирайки своенравната си котка.
- Всъщност тя не ми е домашен любимец и не подлежи на дресировка. Прави каквото си поиска и както си поиска, като често не зачита чуждото мнение. Обикновенно се разбираме, но днес явно е решила да ме ядосва.
Сякаш малко ме ядосваха та трябваше и тя да го прави.
- Найки - протегнах ръка към момичето, което се подсмихваше. Явно раздразнението ми и неподчинението на Катара й се сториха нещо забавно. - Това тук е Катара, макар и очевидно станала с опашката нагоре.
Тя присви очи и ме погледна ядно, а опашката й сякаш изплющя като камшик. Май днес наистина нямаше да се разбирам с никой. Въздъхнах и се обърнах към Джейни, игнорирайки своенравната си котка.
- Всъщност тя не ми е домашен любимец и не подлежи на дресировка. Прави каквото си поиска и както си поиска, като често не зачита чуждото мнение. Обикновенно се разбираме, но днес явно е решила да ме ядосва.
Сякаш малко ме ядосваха та трябваше и тя да го прави.
6 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 3:34 am
Jenny Flint
-Приятно ми е.-Казах и поех ръката на момичето.Нищо не пречеше да съм любезна...И без това от доста време не бях играла тази роля.
-Аха...своенравна котка.-Казах като усмивката все още си играеше на устните ми.
За момент си помислих да погаля котката,но тя беше показала доста демонстративно,че не ме харесва и затова оставих сприятеляването за понататък или може би никога.След като се отказах от тази идеа се обърнах отново към момичето.
-Ако смея да попитам,какво те води теб и твоята приятелка Катара,на това самотно и пусто място?-Попитах като повдигнах леко вежда.
Силно се съмнявах,че Найки е една от леките жени на острова.Или поне не изглеждаше като една от тях.А и ако беше една от онези бамбини,с които в момента екипажът ми се забавляваше,не трябваше ли да е в някой бар или в някой уличка с някой мъртво пиян?!
Леко,почти незабележимо,тръснах глава,за да изкарам от нея картините,който си представих,докато размишлявах.Определено имах развинтено въображение и честно казано в момента съжелявах за това.
-Аха...своенравна котка.-Казах като усмивката все още си играеше на устните ми.
За момент си помислих да погаля котката,но тя беше показала доста демонстративно,че не ме харесва и затова оставих сприятеляването за понататък или може би никога.След като се отказах от тази идеа се обърнах отново към момичето.
-Ако смея да попитам,какво те води теб и твоята приятелка Катара,на това самотно и пусто място?-Попитах като повдигнах леко вежда.
Силно се съмнявах,че Найки е една от леките жени на острова.Или поне не изглеждаше като една от тях.А и ако беше една от онези бамбини,с които в момента екипажът ми се забавляваше,не трябваше ли да е в някой бар или в някой уличка с някой мъртво пиян?!
Леко,почти незабележимо,тръснах глава,за да изкарам от нея картините,който си представих,докато размишлявах.Определено имах развинтено въображение и честно казано в момента съжелявах за това.
7 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 3:50 am
Nikkey
- Усамотено и пусто място ли?
Повдигнах вежда като нея и се огледах наоколо. Наистина местността бе доста пуста, макар и красива. Залязващото слънце си играеше по повърхността на водата, отразявайки почти всички цветове на дъгата.
Клоните на палмите се полюшваха от съвсем лекия бриз, който идваше от океана. По топлия пясък нямаше много стъпки, така че това допълнително потвърждаваше думите й, че мястото бе пусто.
Обърнах се отново към нея и повдигнах рамене.
- Не съм забелязала, че мястото е пусто. Просто не исках капитана пак да ми опява, че не съм с момчетата в бара, макар че и да не исках пак ме смъмри - допълних последното почти под нос. Понякога Джак се държеше като някой миловиден и загрижен баща, което доста ме дразнеше. Не ми трябваше някой, който да ми се бърка в моите неща.
- Ами ти? Защо си тук? Да не би някой да те безпокои. Изглеждаше ми омислена, когато дойдох.
Повдигнах вежда като нея и се огледах наоколо. Наистина местността бе доста пуста, макар и красива. Залязващото слънце си играеше по повърхността на водата, отразявайки почти всички цветове на дъгата.
Клоните на палмите се полюшваха от съвсем лекия бриз, който идваше от океана. По топлия пясък нямаше много стъпки, така че това допълнително потвърждаваше думите й, че мястото бе пусто.
Обърнах се отново към нея и повдигнах рамене.
- Не съм забелязала, че мястото е пусто. Просто не исках капитана пак да ми опява, че не съм с момчетата в бара, макар че и да не исках пак ме смъмри - допълних последното почти под нос. Понякога Джак се държеше като някой миловиден и загрижен баща, което доста ме дразнеше. Не ми трябваше някой, който да ми се бърка в моите неща.
- Ами ти? Защо си тук? Да не би някой да те безпокои. Изглеждаше ми омислена, когато дойдох.
8 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 4:01 am
Jenny Flint
-Значи пират.-Казах с една от кривите си усмивки.Ето сега вече интересът ми бе пробуден,а и с пират покрай мен трябваше да съм нащрек,дори ако този пират бе момиче сигурно с 2-3 години по-малка от мен.
-Ако под умислено разбираш да се чудиш кой е кръстил този плаж "Пустият плаж"?Да тогава наистина бях много умислена.-Поясних като се засмях леко.Опърнах се отново към океана.Гледката успокояваше така или иначе уморените ми очи.
-Аз ли?Хм...Да кажем,че причината е същата,като изключим часта с капитана.Мен няма кой да ме мъмри...обикновенно аз съм тази,която опява на другите.
Надигнах бутилката,за коята за малко да забравя и отпих една доста солитна глътка.Течноста подпали гърлото ми,но след толкова години вече бях свикнала с вкуса и дори не потрепнах.Надигнах шишето към Найки и го поклатих леко.
-Искаш ли?-За момент погледнах към котката и усмивката ми стана още по-широка.-И за теб има,Катара.
-Ако под умислено разбираш да се чудиш кой е кръстил този плаж "Пустият плаж"?Да тогава наистина бях много умислена.-Поясних като се засмях леко.Опърнах се отново към океана.Гледката успокояваше така или иначе уморените ми очи.
-Аз ли?Хм...Да кажем,че причината е същата,като изключим часта с капитана.Мен няма кой да ме мъмри...обикновенно аз съм тази,която опява на другите.
Надигнах бутилката,за коята за малко да забравя и отпих една доста солитна глътка.Течноста подпали гърлото ми,но след толкова години вече бях свикнала с вкуса и дори не потрепнах.Надигнах шишето към Найки и го поклатих леко.
-Искаш ли?-За момент погледнах към котката и усмивката ми стана още по-широка.-И за теб има,Катара.
9 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 4:19 am
Nikkey
Пират? При това капитан. Хах, на това се казва късмет, макар че какво ли очаквах? Жените на Тортуга са или пиратки или проститутки, при това повечето грозни, но мъжко, невиждало и ненаслаждавало се на женска плът от месеци не подбира, нали?
Бледа усмивка се появи на лицето ми при тази мисъл. Кой знае с какви ги вършеха в момента момчетата. Дано само не се сбиеха с някой.
Джейни извади някаква бутилка, която по аромата подразбрах че е ром, и отпи една доста голяма глътка, след което ми я предложи.
- Не, благодаря. Не обичам да пия - поклатих глава. Очевидно все още не можех да изкореня напълно някои от аристократските си маниери, които и иначе не бяха кой знае колко много.
Катара като чели обаче се уживи при мисълта за предложения й ром. Обърна се към мен с блясък в очите. Завъртях моите и бръкнах в малката кожена торба, която носех със себе си, и извадих от там малка (малка, малка... към 300 мл.) желязна чаша и я подадох на Джейн.
- Признавам, успя да уцелиш слабостта й - подсмихнах се и седнах на плажа до нея.
Бледа усмивка се появи на лицето ми при тази мисъл. Кой знае с какви ги вършеха в момента момчетата. Дано само не се сбиеха с някой.
Джейни извади някаква бутилка, която по аромата подразбрах че е ром, и отпи една доста голяма глътка, след което ми я предложи.
- Не, благодаря. Не обичам да пия - поклатих глава. Очевидно все още не можех да изкореня напълно някои от аристократските си маниери, които и иначе не бяха кой знае колко много.
Катара като чели обаче се уживи при мисълта за предложения й ром. Обърна се към мен с блясък в очите. Завъртях моите и бръкнах в малката кожена торба, която носех със себе си, и извадих от там малка (малка, малка... към 300 мл.) желязна чаша и я подадох на Джейн.
- Признавам, успя да уцелиш слабостта й - подсмихнах се и седнах на плажа до нея.
10 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 6:07 am
Jenny Flint
-Оу,значи млад пират.-Казах по-скоро на себе си,когато момичето отказа рома.Едва ли имаше друг пират,който би го направил.Е освен съвсем 'зелените'.
Но това не беше нищо в сравнение с реакцията на котката ѝ.Ето това вече предизвика смеха ми.Поклатих леко глава и взех чашката,като налях вътре от алкохола и я сложих на пясъка,за да може Катара да пие от нея.
-Е толко бързо да уцелвах и слабостите на хората.-Казах с развеселено изражение и чукнах леко бутилката си в малката чашка.-Наздраве Катара.
Надигнах за пореден път шишето и поредната вълна гореща течност се разля по гърлото ми.Трябваше да забавя темпото или...е не ми се мислеше особено.
Но това не беше нищо в сравнение с реакцията на котката ѝ.Ето това вече предизвика смеха ми.Поклатих леко глава и взех чашката,като налях вътре от алкохола и я сложих на пясъка,за да може Катара да пие от нея.
-Е толко бързо да уцелвах и слабостите на хората.-Казах с развеселено изражение и чукнах леко бутилката си в малката чашка.-Наздраве Катара.
Надигнах за пореден път шишето и поредната вълна гореща течност се разля по гърлото ми.Трябваше да забавя темпото или...е не ми се мислеше особено.
11 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 7:17 am
Nikkey
Подсмихнах се на това, което каза, но бе права. Хората понякога бяха много по-трудни за разгадаване, отколкото животните. Макар че си имаше и изключения де. Някои от нашия екипаж бяха много по-предсказуеми и от риби. Дали пък случайно нямаха точно толкова мозък?
- Просто имаше късмет. Катара е по-сложна за изучаване, отколото ти изглежда. Понякога се чудя кой всъщност е човека тук - аз или тя.
Поклатих глава и подпрях ръцете си на коленете като отпуснах китките си и се заиграх с пръстите си за момент вгледана в морето.
- Знаеш ли, първият път, когато я срещнах едновременно проклинах и благодарях на Господ, че я има. Помислих я за демон, изскочил от дверите на Ада - засмях се, а Катара ме погледна лукаво и за пореден път се наведе над чашата с рома като близваше от парещата течност. Протегнах ръката си и я погалих зад ушите. - Никога обаче не съжалявам за това. От почти две години сме заедно, а имам чувството, че всъщност винаги е била до мен. Странно не мислиш ли?
Погледах към Джейн и оставих Катара на спокойствие. Загледах се за миг в леко усмихнатото й лице и поклатих глава като се засмях.
- Не знам защо ти го казах. Ти нямаш ли някой като нея, който да ти прави компания, а и как така стана капитан? Защо? Самата мисъл аз да ръководя цял кораб с тумба идиоти на него ми се вижда отблъскваща. Предпочитам да се изправя пред 1000 британски офицера от флота, отколкото да ръководя подобно безумие. Как изобщо се справяш?
Подсмихнах се като за момент си помислих за Джак, но определено щеше да е доста по-различно, ако жена ръководеше кораба ни, а не мъж.
- Просто имаше късмет. Катара е по-сложна за изучаване, отколото ти изглежда. Понякога се чудя кой всъщност е човека тук - аз или тя.
Поклатих глава и подпрях ръцете си на коленете като отпуснах китките си и се заиграх с пръстите си за момент вгледана в морето.
- Знаеш ли, първият път, когато я срещнах едновременно проклинах и благодарях на Господ, че я има. Помислих я за демон, изскочил от дверите на Ада - засмях се, а Катара ме погледна лукаво и за пореден път се наведе над чашата с рома като близваше от парещата течност. Протегнах ръката си и я погалих зад ушите. - Никога обаче не съжалявам за това. От почти две години сме заедно, а имам чувството, че всъщност винаги е била до мен. Странно не мислиш ли?
Погледах към Джейн и оставих Катара на спокойствие. Загледах се за миг в леко усмихнатото й лице и поклатих глава като се засмях.
- Не знам защо ти го казах. Ти нямаш ли някой като нея, който да ти прави компания, а и как така стана капитан? Защо? Самата мисъл аз да ръководя цял кораб с тумба идиоти на него ми се вижда отблъскваща. Предпочитам да се изправя пред 1000 британски офицера от флота, отколкото да ръководя подобно безумие. Как изобщо се справяш?
Подсмихнах се като за момент си помислих за Джак, но определено щеше да е доста по-различно, ако жена ръководеше кораба ни, а не мъж.
12 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 7:32 am
Jenny Flint
-Мога да разбера защо си си помислила,че котката е от ада.-Казах и преглътнах малко тежко,когато Катара ме стрелна с поглед.Сложих ръка пред устата си,за да не може котката да види как устните ми се движад,доката казвах останалите си думи на Найки.-Честно казано аз винаги съм ги смятала за демони.-Не можах да се сдържа и на лицето ми се разля широка усмивка.
Изслушах монолога,така да го наречем,на момичето до мен,като се бях загледала в котката,която се наслаждаваше на рома си,а аз като по чудо осавих бутилката малко по настрана.
-Животните са по-умни от хората в много отношения,тук спор,поне за мен,няма.-Казах с малко по-сериозно изражение,което бързо премина към развеселено,когато чух всички въпроси,с който ме заля Найки.
-Знаеш ли,люботитството може да те вкара в голяма беля.-Подчертах и се обърнах към нея.-Но все пак мисля,че мога да ти отговоря,поне на част от въпросите.-За момент се замислих,но знаех отговора на първия ѝ въпрос още докато излизаше от устата ѝ.-Не,нямам никой,който да ми прави компания или нещо подобно на това,което вие с Катара имате.А колкото до другите въпроси...Да кажем,че шпагата ме водеше през всеки един от тези моменти.-След като завърших на лицето ми се изписа една от кривите ми усмивки,от които екипажът ми ги побиваха тръпки.
Изслушах монолога,така да го наречем,на момичето до мен,като се бях загледала в котката,която се наслаждаваше на рома си,а аз като по чудо осавих бутилката малко по настрана.
-Животните са по-умни от хората в много отношения,тук спор,поне за мен,няма.-Казах с малко по-сериозно изражение,което бързо премина към развеселено,когато чух всички въпроси,с който ме заля Найки.
-Знаеш ли,люботитството може да те вкара в голяма беля.-Подчертах и се обърнах към нея.-Но все пак мисля,че мога да ти отговоря,поне на част от въпросите.-За момент се замислих,но знаех отговора на първия ѝ въпрос още докато излизаше от устата ѝ.-Не,нямам никой,който да ми прави компания или нещо подобно на това,което вие с Катара имате.А колкото до другите въпроси...Да кажем,че шпагата ме водеше през всеки един от тези моменти.-След като завърших на лицето ми се изписа една от кривите ми усмивки,от които екипажът ми ги побиваха тръпки.
13 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 7:58 am
Nikkey
Може да се каже, че почти видях същата усмивка на лицето й, каквато аз често отправях към момчетата от екипажа, когато исках да се разкарат. Едва ли бе чудно, че използваше подобни неща. Все пак ръководенето на тези идиоти не бе лека работа, трябваше да имаш усет, с който да уцелваш слабите им места и да се възползваш от тях като ги обръщаш в своя полза.
Усмихнах й се уж невинно и отместих погледа си към морето. Вълните се разбиваха в пясъчния бряг пред нас образувайки малка водна пяна. Катара се завъртя около чашата и се загледа за миг някъде зад нас към вътрешността на острова.
- Доста често ми го напомнят, но не ме е страх да питам. Ако беше така сега нямаше да съм тук.
Върнах погледа си за момент към Джейн и се подсмихнах като отпуснах глава на ръцете си, а руста ми коса се спусна надолу към пясъка като почти го докосна.
- И все пак мисля, че любопитсвото е положителна черта, защото по този начин може да натрупаш много и полезна информация, която да използваш някой ден. Никога не се знае къде и какво ще ти потрябва. Ти си капитан, предполагам разбираш това доста добре.
Усмихнах й се уж невинно и отместих погледа си към морето. Вълните се разбиваха в пясъчния бряг пред нас образувайки малка водна пяна. Катара се завъртя около чашата и се загледа за миг някъде зад нас към вътрешността на острова.
- Доста често ми го напомнят, но не ме е страх да питам. Ако беше така сега нямаше да съм тук.
Върнах погледа си за момент към Джейн и се подсмихнах като отпуснах глава на ръцете си, а руста ми коса се спусна надолу към пясъка като почти го докосна.
- И все пак мисля, че любопитсвото е положителна черта, защото по този начин може да натрупаш много и полезна информация, която да използваш някой ден. Никога не се знае къде и какво ще ти потрябва. Ти си капитан, предполагам разбираш това доста добре.
14 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 8:09 am
Jenny Flint
Това момиче започваше все повече и повече да ми харесва,е начина,по който мислеше поне.Кимнах ѝ в отговор на последното ѝ изречение.Ако имаше нещо,в случая неща,за които съжелявах,повечето от тях бяха по вина на любопитството ми.Но това не ме спираше да задавам въпроси.
-Просто внимавай някой ден да не се озовеш със сабя до гърлото благодарение на това качество.Повярвай ми не е особено приятно.-Казах и се засмях леко.-А и съм свикнала аз да задавам въпроси,не те да ми бъдат задавани.Така че,ако може да попитам,какво те придърпа към тъмния свят на пиратите?-Попитах като използвах прекалено много драма в гласа си,за да прозвучи по-смешно.
-Просто внимавай някой ден да не се озовеш със сабя до гърлото благодарение на това качество.Повярвай ми не е особено приятно.-Казах и се засмях леко.-А и съм свикнала аз да задавам въпроси,не те да ми бъдат задавани.Така че,ако може да попитам,какво те придърпа към тъмния свят на пиратите?-Попитах като използвах прекалено много драма в гласа си,за да прозвучи по-смешно.
15 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 8:30 am
Nikkey
Подсмихнах се при отдавнашен спомен, почти по този начин се озовах в тези среди само че сабята не бе опряна в мойто гърло. Ако трябва да бъда по-точна аз я държах опряна в това на Джак, но както казах, стара история.
Леко се бях поотнесла, когато въпроса й ме изненада и макар да долових леко насмешливата драма, която вкара в гласа си, не се засмях, а станах сериозна. Като едва доловима тръпка премина през тялото ми.
- Сама каза, че любопитсвото може да те вкара в беля.
Опитах се да се подсмихна, но си пролича, че точно тази тема не ми бе особено сред любимите за обсъждане, особенно след като получих онова писмо.
- Да кажем просто, че не обичам да ми заповядват, а живота често обича да си прави лоши шеги с такива като мен.
Усмихнах се и взех чашата с рома на Катара като я изпих на веднъж. Нямаше кой знае колко, но течноста прогори гърлото ми. леки сълзи избиха на очите ми, а Катара ме погледна обвинително, което ме накара да се засмея.
- Извинявай. Като се върнем ще ти дам цяла бутилка.
Тя вирна опашката си и сякаш завъртя очи като отново ме погледна обвинително. Не можах само да преценя дали го бях отнесла заради изпития алкохол или за това, че се държах странно.
Леко се бях поотнесла, когато въпроса й ме изненада и макар да долових леко насмешливата драма, която вкара в гласа си, не се засмях, а станах сериозна. Като едва доловима тръпка премина през тялото ми.
- Сама каза, че любопитсвото може да те вкара в беля.
Опитах се да се подсмихна, но си пролича, че точно тази тема не ми бе особено сред любимите за обсъждане, особенно след като получих онова писмо.
- Да кажем просто, че не обичам да ми заповядват, а живота често обича да си прави лоши шеги с такива като мен.
Усмихнах се и взех чашата с рома на Катара като я изпих на веднъж. Нямаше кой знае колко, но течноста прогори гърлото ми. леки сълзи избиха на очите ми, а Катара ме погледна обвинително, което ме накара да се засмея.
- Извинявай. Като се върнем ще ти дам цяла бутилка.
Тя вирна опашката си и сякаш завъртя очи като отново ме погледна обвинително. Не можах само да преценя дали го бях отнесла заради изпития алкохол или за това, че се държах странно.
16 Re: Пустият плаж Сря Дек 08, 2010 6:50 pm
Jenny Flint
Май днес нещо ми ставаше с "слабите места."Очевидно на нея не ѝ се говореше за прчината,поради която бе постъпила при пиратите.А в такъв случай аз нямаше да си вра носа,където не ми е работа.
Изненадах се,когато надигна чашката на котката си,но въпреки това се усмихнах леко и взех бутилката и ѝ напълних чашата отново.
-Повярвай алкохола не помага кой знае колко,но е хубаво от време на време да забравиш.-Казах и чукнах леко шишето в чашата в наздравица и поех поредната глътка.-А и така нещата стават по-забавни.
Усмивката ми стана още по-голяма,когато видях реакцията на котката.Явно обичаше да си пази рома...или стопанката?Да кажем просто,че обичаше да си пази нейните неща.
Изненадах се,когато надигна чашката на котката си,но въпреки това се усмихнах леко и взех бутилката и ѝ напълних чашата отново.
-Повярвай алкохола не помага кой знае колко,но е хубаво от време на време да забравиш.-Казах и чукнах леко шишето в чашата в наздравица и поех поредната глътка.-А и така нещата стават по-забавни.
Усмивката ми стана още по-голяма,когато видях реакцията на котката.Явно обичаше да си пази рома...или стопанката?Да кажем просто,че обичаше да си пази нейните неща.
17 Re: Пустият плаж Чет Дек 09, 2010 2:33 am
Nikkey
- Права си, но хич не ти е забавно когато на сутринта се събудиш със силно главоболие или ако още по-зле, ако се окаже, че спиш гола до най-голямия грозник.
Поклатих глава и се засмях. Не, това определено нямаше да си го простя. По-скоро щях да се самоубия, отколкото да си легна с някой от тези простаци. Не бях толкова отчаяна.
- И все пак наистина си права, че помага, или поне за момента. Жалкото е, че когато на сутринта изтрезнееш проблемите ти все още ще си стоят.
Завъртях чашата като се заглеждах в кадифената леко златиста тегност.
- Остава ни само да се надяваме, че като се намием ще имаме късмета да попаднем на някой красив пират.
На лицето ми се появи иронична усмивка като се обърнах и чукнах чашката си с бутилката й.
- Наздраве! Да пием за красивите пирати, който ще ни отрезвяват!
Надигнах чашата си и отмих малко по-голяма глътка, отколкото трябваше. Течноста докосна устните ми и прогори гърлото ми, когато Катара заби силно ноктите си в крака ми, при което едва не се задавих.
- Това пък за какво беше? - обърнах се ядно към нея, срещайки раздразнения й поглед. Задържах го за миг, след което въздъхнах и й оставих чашата.
- Добре де, може би си права. Извинявай.
Оставих й чашата и прокарах ръка през косата си. Понякога беше досадна с тази своя загриженост. И да исках нямаше да ми даде да се напия, не и след като я бях помолила да го прави. Това обаче не си я спираше тя да си попийва, нали? Въздъхнах с усмивка и погледнах към Катара.
- Котка с морал. Тя може да се напорка като свиня, нищо лично - побързах да отвърна на злобния й поглед. - но на мен няма да ми позволи да го направя. Каква ирония, а?
Поклатих глава и се засмях. Не, това определено нямаше да си го простя. По-скоро щях да се самоубия, отколкото да си легна с някой от тези простаци. Не бях толкова отчаяна.
- И все пак наистина си права, че помага, или поне за момента. Жалкото е, че когато на сутринта изтрезнееш проблемите ти все още ще си стоят.
Завъртях чашата като се заглеждах в кадифената леко златиста тегност.
- Остава ни само да се надяваме, че като се намием ще имаме късмета да попаднем на някой красив пират.
На лицето ми се появи иронична усмивка като се обърнах и чукнах чашката си с бутилката й.
- Наздраве! Да пием за красивите пирати, който ще ни отрезвяват!
Надигнах чашата си и отмих малко по-голяма глътка, отколкото трябваше. Течноста докосна устните ми и прогори гърлото ми, когато Катара заби силно ноктите си в крака ми, при което едва не се задавих.
- Това пък за какво беше? - обърнах се ядно към нея, срещайки раздразнения й поглед. Задържах го за миг, след което въздъхнах и й оставих чашата.
- Добре де, може би си права. Извинявай.
Оставих й чашата и прокарах ръка през косата си. Понякога беше досадна с тази своя загриженост. И да исках нямаше да ми даде да се напия, не и след като я бях помолила да го прави. Това обаче не си я спираше тя да си попийва, нали? Въздъхнах с усмивка и погледнах към Катара.
- Котка с морал. Тя може да се напорка като свиня, нищо лично - побързах да отвърна на злобния й поглед. - но на мен няма да ми позволи да го направя. Каква ирония, а?
18 Re: Пустият плаж Чет Дек 09, 2010 4:30 am
Jenny Flint
-Че те останаха ли такива?-Попитах по-скоро себе си.От толкова време не бях говорила с друг човек освен с членовете на екипажа си,че вече не знаех дали все още има хубави пирати,защото мойте другари определено не бяха.
Тази котка почваше да ме плаши все повече и повече.Само какво влияние имаше върху Найки...направо нямам думи.Но все пак двете правеха страхотно шоу и ако не друго то поне в момента ме развеселяваха.
-Е поне една от двете трябва да стой в правия път.-Казах с усмивка и потново глътнах от течността.Не след дълго бутилката вече бе наполовина празна.
-Между другото,как се "запознахте"?-Попитах като изведнъж наистина ми стана интересно.
Тази котка почваше да ме плаши все повече и повече.Само какво влияние имаше върху Найки...направо нямам думи.Но все пак двете правеха страхотно шоу и ако не друго то поне в момента ме развеселяваха.
-Е поне една от двете трябва да стой в правия път.-Казах с усмивка и потново глътнах от течността.Не след дълго бутилката вече бе наполовина празна.
-Между другото,как се "запознахте"?-Попитах като изведнъж наистина ми стана интересно.
19 Re: Пустият плаж Пет Дек 10, 2010 8:56 am
Nikkey
Не отговорих на въпроса й за свестните пирати, защото аз познавах точно двама - единия бе капитана ни, а другия отдавна бе мъртъв, така че може би не се броеше или пък да...
Подсмихнах се и разклатих леко чашата с огнената течност.
- Всъщност, историята в момента ми се струва доста комична, но по онова време си бях изкарала акъла.
Подсмихнах се аз и погледнах към Катара, която едва доловимо се засмя като мен. Отлично помнех тази проклета нощ преди почти две години, когато я срещнах.
- Беше една доста студена и мъглива вечер. Точно бях избягала от нас, а този, а приятелят ми почина и бях останала сам. Да се връщам нямаше смисъл, за това просто обикалях улиците и се чудех какво да правя. Мина ми за секунда през ума да кандидатствам за капер, понеже обожавах морето, но се отказах понеже... Май се подразбра, че не обичам много да ми заповядват, нали?
Засмях се леко и поклатих глава.
- За това бях решила да стана пират. Отидох да говоря с капитана на един от по-добрите кораби, но той ми отказа - не искал жени на борда си, а аз не съм била и достатъчно надеждна. - изкъках под нос. - Както и да е. На връщане, когато разйбоника ме причакаха в една тясна уличка. Изглежда бяха подслушали разговора ни, защото един вид едва ли не ми се подиграваха за това, че искам да стана пират, но просто не осъзнаваха явно с кого си имат работа.
Поклатих глава и бледа усмивка се появи на лицето ми при спомена за онази вечер. За звъна на сабите и почти безкървавия бой.
- Беше добра битка, но копеленцата не бяха честни. Изиграха ме и дори в момента се чудя как успях да се хвана на елементарния им капан. Единия от тях опря нож в гърлото ми и почти бях сигурна, че ще последва нещо доста неприятно, когато някакво черно привидение му се нахвърли и ухапа силно ръката му, а това ми стигаше. Не след дълго онези избягаха, а когато се обърнах и погледнах към Катара, тя стоеше и ме гледаше злобно, все едно аз бях следващата. Нямаш си и на представа колко силно и дълбоко дереше онези типове. В този момент бях истински изплашена.
Направих кратка пауза като погледнах към котката до себе си, която в момента наистина ми се смееше. Няколко пъти вече й бях признавала, че ме бе изплашила не на шега и винаги изкарваше подобно изражение на лицето си.
- След това извадих от чантата си малкото храна, която имах и й я оставих, като не знам как бях успяла да запазя хладнокръвие. Казах й "Благодара" и се обърнах като си тръгнах. На следващия ден когато се събудих, тя бе там. Стоеше и ме гледаше с големите си очи като бавно развяваше опашката си. От тогава сме заедно.
Привърших историята си й се обърнах към Джейн с усмивка.
- Е, сега ти ще ми разкажеш ли как така се озова в пиратските среди?
Подсмихнах се и разклатих леко чашата с огнената течност.
- Всъщност, историята в момента ми се струва доста комична, но по онова време си бях изкарала акъла.
Подсмихнах се аз и погледнах към Катара, която едва доловимо се засмя като мен. Отлично помнех тази проклета нощ преди почти две години, когато я срещнах.
- Беше една доста студена и мъглива вечер. Точно бях избягала от нас, а този, а приятелят ми почина и бях останала сам. Да се връщам нямаше смисъл, за това просто обикалях улиците и се чудех какво да правя. Мина ми за секунда през ума да кандидатствам за капер, понеже обожавах морето, но се отказах понеже... Май се подразбра, че не обичам много да ми заповядват, нали?
Засмях се леко и поклатих глава.
- За това бях решила да стана пират. Отидох да говоря с капитана на един от по-добрите кораби, но той ми отказа - не искал жени на борда си, а аз не съм била и достатъчно надеждна. - изкъках под нос. - Както и да е. На връщане, когато разйбоника ме причакаха в една тясна уличка. Изглежда бяха подслушали разговора ни, защото един вид едва ли не ми се подиграваха за това, че искам да стана пират, но просто не осъзнаваха явно с кого си имат работа.
Поклатих глава и бледа усмивка се появи на лицето ми при спомена за онази вечер. За звъна на сабите и почти безкървавия бой.
- Беше добра битка, но копеленцата не бяха честни. Изиграха ме и дори в момента се чудя как успях да се хвана на елементарния им капан. Единия от тях опря нож в гърлото ми и почти бях сигурна, че ще последва нещо доста неприятно, когато някакво черно привидение му се нахвърли и ухапа силно ръката му, а това ми стигаше. Не след дълго онези избягаха, а когато се обърнах и погледнах към Катара, тя стоеше и ме гледаше злобно, все едно аз бях следващата. Нямаш си и на представа колко силно и дълбоко дереше онези типове. В този момент бях истински изплашена.
Направих кратка пауза като погледнах към котката до себе си, която в момента наистина ми се смееше. Няколко пъти вече й бях признавала, че ме бе изплашила не на шега и винаги изкарваше подобно изражение на лицето си.
- След това извадих от чантата си малкото храна, която имах и й я оставих, като не знам как бях успяла да запазя хладнокръвие. Казах й "Благодара" и се обърнах като си тръгнах. На следващия ден когато се събудих, тя бе там. Стоеше и ме гледаше с големите си очи като бавно развяваше опашката си. От тогава сме заедно.
Привърших историята си й се обърнах към Джейн с усмивка.
- Е, сега ти ще ми разкажеш ли как така се озова в пиратските среди?
20 Re: Пустият плаж Пет Дек 10, 2010 9:42 am
Jenny Flint
Не можех да повярвам,че толкова мило изглеждащо коте би направило подобно нещо.За момент реших да я погаля,но тя се обърна към мен и ме погледна с зловещите си очички и аз бързо отдръпнах ръка...Сега като се замисля,тя си беше самото зло.Е поне към мен,да не припомняме как ме беше поздравила.
-Трябва да призная имаш доста интересна история.-Казах с лека усмивка,когато най-после отделих поглед от котката и погледнах Найки.
-Няма да се откажеш,докато не ти разкажа нали?-Попитах,което с беше напълно риторичен въпрос.Поглатих леко глава и отново отпих от шишето.-Добре предавам се.-Казах и се засмях леко като легнах на пясъка и се загледах към небето.
-Баща ми беше пират,а майка ми една от леките жени,с който той е спал.-Започнах без да овъртам или каквото и да било.Когато разказвах тази история,гледах да свърши бързо.-Но той заминал,а майка ми умира при раждането.7 години съм отглеждана от баба си.Не особено приятни години.Но тогава баща ми се появява и ме взима с него на кораба.Старата чанта (баба ми) ме е дала без да се увери,че той всъщност е баща ми.-Плеснах с ръце и на досега сериозното ми изражение се появи усмивка.-И така на 7 години аз станах пират.
-Трябва да призная имаш доста интересна история.-Казах с лека усмивка,когато най-после отделих поглед от котката и погледнах Найки.
-Няма да се откажеш,докато не ти разкажа нали?-Попитах,което с беше напълно риторичен въпрос.Поглатих леко глава и отново отпих от шишето.-Добре предавам се.-Казах и се засмях леко като легнах на пясъка и се загледах към небето.
-Баща ми беше пират,а майка ми една от леките жени,с който той е спал.-Започнах без да овъртам или каквото и да било.Когато разказвах тази история,гледах да свърши бързо.-Но той заминал,а майка ми умира при раждането.7 години съм отглеждана от баба си.Не особено приятни години.Но тогава баща ми се появява и ме взима с него на кораба.Старата чанта (баба ми) ме е дала без да се увери,че той всъщност е баща ми.-Плеснах с ръце и на досега сериозното ми изражение се появи усмивка.-И така на 7 години аз станах пират.
21 Re: Пустият плаж Пет Дек 10, 2010 10:35 am
Nikkey
Поклатих глава като неволно се засмях, но това може би по-скоро се дължеше на ентусиазмът й, отколкото на историята й, която положително бе сериозна и не чак толкова щастлива.
- Поне си имала свободата да правиш онова, което искаш. Кръстосвала си моретата надлъж и нашир.
Отправих замечтания си поглед към безбрежния син хоризон.
- Моите родители постоянно ме юркаха. "Направи това, направи онова, дръж се възпитано, това не е поведение на една млада дама"... - започнах да имитирам майка си, с леко превзет акцент. - Учителите бяха още по-отвратителни, а да не говоря, че езиците ги мразех най-много от всичко, макар че в момента се благодаря на това, че знам нещо и мога да се пооправям с някой и друг човек.
Подсмихнах се съркастично и отпих от рома като погалих Катара зад ушите.
- Накрая решиха, че трябва да ме женят за човек, когото дори не познавах, а аз естествено не исках. Избягах с друг и сега съм тук. Седя и си говоря най-спокойно с жена пират, при това капитан и галя котка-демон. Страхотен живот, не мислиш ли?
Засмях се накрая, а Катара се отскубна от мен и тръгна на някъде по плажната ивица.
- Поне си имала свободата да правиш онова, което искаш. Кръстосвала си моретата надлъж и нашир.
Отправих замечтания си поглед към безбрежния син хоризон.
- Моите родители постоянно ме юркаха. "Направи това, направи онова, дръж се възпитано, това не е поведение на една млада дама"... - започнах да имитирам майка си, с леко превзет акцент. - Учителите бяха още по-отвратителни, а да не говоря, че езиците ги мразех най-много от всичко, макар че в момента се благодаря на това, че знам нещо и мога да се пооправям с някой и друг човек.
Подсмихнах се съркастично и отпих от рома като погалих Катара зад ушите.
- Накрая решиха, че трябва да ме женят за човек, когото дори не познавах, а аз естествено не исках. Избягах с друг и сега съм тук. Седя и си говоря най-спокойно с жена пират, при това капитан и галя котка-демон. Страхотен живот, не мислиш ли?
Засмях се накрая, а Катара се отскубна от мен и тръгна на някъде по плажната ивица.
22 Re: Пустият плаж Пет Дек 10, 2010 8:30 pm
Jenny Flint
Докато ря разсъждаваше над моята история,усмивката ми леко по леко изчезна.Хубаво бе,че Найки се бе загледала на някъде другаде.Естествено пропуснах подробностите,като това,че са ме смятали за проклятие и самото държание на баща ми към мен.От собствен опит знаех,че не е особено хубаво да споделяш всичко.Това някой ден може да те докара до гроба.
Но това не ми пречеше да слушам нейната история,която,трябва да си призная,е доста интересна.Момичето до мен,поне от разказа ѝ,ставаше дота ясно,че си е бунтарка.Но това си беше ясно,все пак е пират...дори и от скоро.
-Напълно съгласна за страхотния живот.-Казах като на лицето ми се появи една от 'кривите' ми усмивки.
Погледнах към небето,а звездите блещукаха като малки лампички.Време бе да се връщам на кораба.Не след дълго щеше да се зазори и ние трябваше да отплаваме.Погледнах за момент към Найки.Взех си шапката и си я сложих нна главата като прибрах косата си.Изправих се и се протегнах леко.
-Беше ми приятно,Найки.-Обърнах се към котката.-Това важи и за теб Катара.-Усмивката не слизаше от лицето ми докато говорех.-Но трябва да вървя.Може да се засечем пак,някой път.
След тези думи погледнах към почти празната бутилка поставена на пясъка.Реших да я оставя за някой клетник,който дойде тук.Кимнах им за последен път и се запътих обратно към кораба си.
Но това не ми пречеше да слушам нейната история,която,трябва да си призная,е доста интересна.Момичето до мен,поне от разказа ѝ,ставаше дота ясно,че си е бунтарка.Но това си беше ясно,все пак е пират...дори и от скоро.
-Напълно съгласна за страхотния живот.-Казах като на лицето ми се появи една от 'кривите' ми усмивки.
Погледнах към небето,а звездите блещукаха като малки лампички.Време бе да се връщам на кораба.Не след дълго щеше да се зазори и ние трябваше да отплаваме.Погледнах за момент към Найки.Взех си шапката и си я сложих нна главата като прибрах косата си.Изправих се и се протегнах леко.
-Беше ми приятно,Найки.-Обърнах се към котката.-Това важи и за теб Катара.-Усмивката не слизаше от лицето ми докато говорех.-Но трябва да вървя.Може да се засечем пак,някой път.
След тези думи погледнах към почти празната бутилка поставена на пясъка.Реших да я оставя за някой клетник,който дойде тук.Кимнах им за последен път и се запътих обратно към кораба си.
23 Re: Пустият плаж Пон Дек 13, 2010 7:44 am
Nikkey
Изчаках Джени да се изгуби от погледа ми и се излегнах на пясъка загледана в звездното небе. Протегнах ръката си, опитвайки се сякаш да докосна всичките блещукащи светлинки по небето. Беше си ясно, че няма да мога, но едва ли някога щях да се откажа да опитвам. Бледа усмивка се появи на устните ми, връщайки си за миг някъде назад в онзи тих и спокоен живот. Понякога ми липсваше. Всичките онези глупости, балове, приеми... Някои от тези неща наистина ми липсваха.
Катара се надвеси над мен връщайки ме отново на земята. Отправих й една мила усмивка и се изправих като изтупах пясъка от задника си.
- Хайде, момиче. Да се връщаме при Джак и останалите момчета. Чудя се какви ли са успели да ги надробят този път.
Подсмихнах се при внезапно появилата се картина в главата ми - охлузвания, синини, счупени бутилки и разлят ром. Поклатих глава и заедно с Катара се отправихме обратно към кораба.
Катара се надвеси над мен връщайки ме отново на земята. Отправих й една мила усмивка и се изправих като изтупах пясъка от задника си.
- Хайде, момиче. Да се връщаме при Джак и останалите момчета. Чудя се какви ли са успели да ги надробят този път.
Подсмихнах се при внезапно появилата се картина в главата ми - охлузвания, синини, счупени бутилки и разлят ром. Поклатих глава и заедно с Катара се отправихме обратно към кораба.
24 Re: Пустият плаж Съб Яну 29, 2011 9:46 am
Алис Старк Валерион
След отвличането от пирати, повечето хора биха получили една неизлечима травма в съзнанието си, от която няма оттърване.Аз не се чувствах с нищо по различна, но да си призная така си ми беше добре.Е, моето отвличане не бе стандартната процедура, включваща превръзка на очите и вързани ръце.Беше малко по-просто, но също тъй вълнуващо.Успях да убедя Дейлън, че ненавиждам пиратите/частична истина/.След нещастния инцидент на бала, ми бяха назначили охрана и параноичният ми брат не ме изпускаше от поглед.Аз обаче успях както винаги да намеря вратичка и да се измъкна от зоркия поглед на Дейлън.Малко дегизировка и ето ме...
Всъщност къде бях?
Естествено, отличното ми чувство за ориентация даваше своя принос и това, че се изгубих бе факт.Един бърз поглед и останових, че съм..на плажа.Мястото бе тихо и наоколо не се мяркаха хора.Тъкмо щях да остана за малко на саме с хаотичните си мисли.Точно сега обаче не желаех това.Имах нужда от компания и от разговор.
Продължих да хода по плажа.Отново бях облечена в едно от онези ужасни неща наречеи рокли.Уви благоприличието изискваше жертви..в моя случай огромни жертви.
И ето, че забелязах една фигура в далечината.Най-накрая някой, с който можех да проведа разговор..или не съвсем.
Възможността да е пират бе доста голяма..ама и аз се забърквах в едни каши!
Всъщност къде бях?
Естествено, отличното ми чувство за ориентация даваше своя принос и това, че се изгубих бе факт.Един бърз поглед и останових, че съм..на плажа.Мястото бе тихо и наоколо не се мяркаха хора.Тъкмо щях да остана за малко на саме с хаотичните си мисли.Точно сега обаче не желаех това.Имах нужда от компания и от разговор.
Продължих да хода по плажа.Отново бях облечена в едно от онези ужасни неща наречеи рокли.Уви благоприличието изискваше жертви..в моя случай огромни жертви.
И ето, че забелязах една фигура в далечината.Най-накрая някой, с който можех да проведа разговор..или не съвсем.
Възможността да е пират бе доста голяма..ама и аз се забърквах в едни каши!
25 Re: Пустият плаж Съб Яну 29, 2011 9:58 am
Старк Ефрон
Тортуга ,мястото където се бях родил и където израстнах. Тук прекарах първите десет години от живота си ,а после идвах само когато не скитах по света. Сега обаче бях отново тук в своя собствен дом. Преди обаче да стигна до плажа успях да мина през кръчмата на чичо ми и да напълня манерката си с ром.
Фигура се виждаше в делечината ,най-вероятно на някоя пиратеса или проститутка ,което и от двете да беше определено нямаше да ми се понрави. Проститутките бяха прекалено лесни за моя вкус ,а повечето от пиратесите бяха опасни и най-добре беше да не се замесвам с тях. Колкото повече обаче се приближаваше фигурата толкова по лесно ми беше да различа роклята 'и ,да тя небеше пиратеса или проститутка ,но ако беше аристократка какво по дяволите правеше тук?
-Добър ден госпожице! - когато думите излязоха от устата ми се почувствах като пълен идиот. Макар ,че бях син на аристократ аз никога не бях минавал през някакво обучение за маниери или нещо такова. Бях си обикновен пират ,който обаче познаваше доста млади дами и графини. Лошото беше ,че облеклото ми може би щеше да я стресне. Да бях чист ,което за повечето пирати беше рядкост ,но цялото ми тяло беше покрито с оръжия.
Фигура се виждаше в делечината ,най-вероятно на някоя пиратеса или проститутка ,което и от двете да беше определено нямаше да ми се понрави. Проститутките бяха прекалено лесни за моя вкус ,а повечето от пиратесите бяха опасни и най-добре беше да не се замесвам с тях. Колкото повече обаче се приближаваше фигурата толкова по лесно ми беше да различа роклята 'и ,да тя небеше пиратеса или проститутка ,но ако беше аристократка какво по дяволите правеше тук?
-Добър ден госпожице! - когато думите излязоха от устата ми се почувствах като пълен идиот. Макар ,че бях син на аристократ аз никога не бях минавал през някакво обучение за маниери или нещо такова. Бях си обикновен пират ,който обаче познаваше доста млади дами и графини. Лошото беше ,че облеклото ми може би щеше да я стресне. Да бях чист ,което за повечето пирати беше рядкост ,но цялото ми тяло беше покрито с оръжия.
Съобщение [Страница 1 от 4]
Иди на страница : 1, 2, 3, 4
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|