Балната зала

Harper Collins · 51 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 7:36 am

Harper Collins

Брой мнения : 5

Кияра Блек дер Фридрих написа:- Е, защо реши да ме поканиш? Не сме се виждали отдавна. - попитах аз. Малко необичаен въпрос от моя страна, но пък любопитството ми... Пък и трябваше да разбера...

Кияра. Защо ли се сетих точно за нея? Може би, защото бе една от най-добрите ми приятели.
А живее на другия остров и не сме се виждали отцял век?? А и разбрах за бала с маски. На нейния остров.
Идеалният момент за среща. Та...ден по-рано изпратих писмо до Кияра. И така....както и написах - отидох да
я взема точно в посочения час. Както обикновенно не беше готова и се наложи да я поизчакам.
След около двайсет минути беше готова и слезе. Огромна синя рокля, очертаваща формата на тялото й...
Възхитително... Скоро стигнахме и до имението Валерион. Вече беше пълно. Явно малко сме закъснели.
Хвана ме под ръка и бавно влязохме в огромната бална зала. Бързо взех две чаши и й подадох едната. Тя
се усмихна и почна да се оглежда.
- Е, защо реши да ме поканиш? Не сме се виждали отдавна. - попита и ме погледна.
- Както каза - не сме се виждали отдавна. От доста дълго време, бих казал. - усмихнах се и отпих.
- Та... Как е при теб? Не съм чувал нищичко относно теб или семейството ти през последнато десетилетие.
- леко се засмях.

Уилям Джоунс · 52 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 8:57 am

Уилям Джоунс

Брой мнения : 20

Вървях и се бутах с хора по пътя си,от далече се виждаше,че побързам,но се надявах никой да не разбере за какво точно се дължи това,усещах дъха им,чувах гласовете им,докосвах се в тях,пълна гнусотия.
След около едно секунда вече се бях изморил и незнаех какво да направя,замислих се,какво биха направили хората от книгата,която чета,вероятно ще се избият,но точно сега не трябва да се бием на очи.
Замислих се,ако някъде има пират,то тогава аз ще го разпозная и ще разбера,но точно сега в главата ми,абсолютно всички ми се струваха като прикрити пирати.
След малко видях едно момиче,от нашия кораб,сто процента бях сигурен,че е тя,беше ужасно мила с мен и постоянно си разговаряхме,може да се каже,че тя е една от най - добрите ми приятелки от кораба,а точно сега не изглеждаше много добронамерена и приятелски настроена,някакво момиче,вероятно аристократка,сигурно щеше да я разкрие,а Вики,както обичах да я наричам,едвам се стърпяваше да не `и вкара две прави.
Добре,казах си и въздъхнах,отидох при момичето и застанах зад нея.
-Миличка толкова те търсих,имаме семеен проблем трябва да говорим насаме,много е спешно. - казах `и и я хванах за ръката.
Обърнах се към момичето при нея и се усмихнах мазно,както винаги в компания от аристократи.
-Млада госпожице,ще извините ли мен и съпругата ми за малко имаме семейни проблеми с чичо ми,той почина! - казах и се загледах в пода. - Надявам се да нямате нищо против да довършите разговора си друг път. - казах и двамата с Виктория изчезнахме в тълпата от аристократи.
След малко бяхме,малко по встрани от хората.
-Хей,какво искаше тая от теб? - попитах я и `и се усмихнах.

Виктория ван де Камп · 53 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:09 am

Виктория ван де Камп

Брой мнения : 36

Виктория нервно почесваше косата си,като че ли имаше въшки. Още малко и Анна щеше да я разкрие. Цялата работа щеше да отиде на кино. Шарлът щеше да я убие,че се е провалила с мисията,а Хенри щеше да я накаже за още дълго време. Този път нямаше да му позволи да властва над нея. Да не беше някоя мравка,че да я тъпче постянно?
Точно поради тази причина мразеше всички аристократи.
- Анна...не разбирам за какво ми говориш. - твърдо и с висок глас каза Ван Де Камп. Цялата се беше препотила от толкова вълнение. Тази рокля! Веднага щеше да я изгори,когато се махне оттук! Прислужническите дрехи бяха далеч по удобни и свободни от тези натруфени и префърцунени бални рокли.
Точно когато щеше да каже още нещо на Анна, в полезрението й попадна един младеж. Висок,рус...със сини очи,които се виждат от далеч. Не можеше да бъде! Или пък можеше? Но какво за бога би правил той тук? Не...не можеше да е той. Уилям Джоунс,който познаваше по-скоро би избил всички в залата,отколкото да разговаря така свободно с тях. Но той...нима се приближаваше? О,боже той беше! Уилям Джоунс от плът и кръв! ПИРАТЪТ Уилям Джоунс? Подчертавам пират! Какво би търсил такъв като него на такъв прием?
Това прозвуча странно. Все едно тя да питаше себе си какво прави на този прием.
-Миличка толкова те търсих,имаме семеен проблем трябва да говорим насаме,много е спешно. - изтърси той и я хвана за ръката. Вече нямаше и съмнение. Това беше той.
Преди Виктория да успее да реагира,той каза още нещо за някакъв починал чичо или нещо подобно, и набързо я повлече някъде към другият край на залата.
Когато се отдалечиха от Анна,която очевидно беше толкова объркана,той я попита какво искала от нея тази аристократка,но вместо да отговори на въпроса му,тя се измъкна от хватката му и се обърна лице в лице с него.
- Уилям Джоунс! - извика тя и смръщи вежди. - Това,наистина ли си ти?- с Уилям се познаваха от много време. Винаги помагаше на него и останалите пирати от кораба му,когато акустираха на Сейнт Кроа. Той почти я смяташе за част от екипажа,въпреки че не беше точно така. Онези момчета,по-скоро биха я убили,отколкото да я пуснат на кораба им.

Уилям Джоунс · 54 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:18 am

Уилям Джоунс

Брой мнения : 20

Тя реагира доста буйно,а аз не очаквах такова нещо,и едно мерси би ми помогнало,но както от това,сега беше прекалено превъзбудена,както бях и аз и виждаше вероятно двойно.
-Да,аз съм,а ти си Виктория ван де Камп,до колкото си спомням,приятно ми е да се запознаем на този приятен и красив прием. - казах и се засмях,наистина сега не беше до шеги,но точно на това ме избиваше сега,за да отклоня темата от сорта на"Ти си Уилямс Джоунс" бързо реших да я сменя с някоя по - лесна.
-Та,какво правите на този прием млада госпожице? - попитах,я понеже някакъв шишко мина покрай нас,и ако ни беше чул,че си говорим традиционно по пиратски,работата ни беше тотално прецакана.
Залата,сякаш се пълнеше с всяка изминала секунда и ставаше все по - трудно да се разговаря,затова се приближих малко до нея и зачаках отговора `и.

Виктория ван де Камп · 55 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:27 am

Виктория ван де Камп

Брой мнения : 36

В главата й напираха толкова много въпроси,които само чакаха да бъдат зададени. Всички от сорта на "Какво,по дяволите,правиш тук?", "Защо,по дяволите, си облякъл този костюм?", "Как така,по дяволите, си успял да се вмъкнеш в имението" и "Знаеш ли какво,по дяволите,направи туко-що?". Единственото сигурно беше,че който и въпрос да зададеше изразът "по дяволите" обезателно щеше да присъства там. Тя беше станала една от думите,които могат да се сложат в графа "използвани всеки ден".
Веднага щеше да му каже всичко,която беше насъбрала,през последните няколко минути,докато говореше с Анна Адамс,но нямаше тази възможност. Всички ги оглеждаха и нарочно минаваха покрай тях,за да разберат за какво всъщност си говорят. Двама,усамотили се младежи, бяха доста очебийна гледка.
- Какво правя ля...-доби тя сериозният си тон и най-после си отдъхна,след като дълго време си беше преправяла гласа. - На Шарлът й скимна,че иска да се срещне с любимия си и изпрати мен да се преструвам на нея,на този скапан прием,на който не издържам и секунда. На всичкото отгоре трябваше да търпя гадния френски акцент на една френска свиня! - идваше й да се изплюе,но прекалено много хора щяха да видят.
Уилям знаеше цялата й история. че е прислужница в дома на Фитцрой,че младата госпожица Фитцрой и Виктория си приличат поразително, и господарката често изпращаше прислужницата си,да й върши "черната работа",както я наричаше самата Ван Де Камп. - Сега е твой ред! Какво,по дяволите,правиш тук? - ето думичката "по дяволите" най-после беше зададена.

Уилям Джоунс · 56 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:36 am

Уилям Джоунс

Брой мнения : 20

Така,и тя чувстваше същото,което чувствах и аз,не трябваше да я карам да се ядосва повече.
Тя набързо ми разказа историята си,и ме попита аз какво правя там,усмихнах `и се,наистина не знаех какво по - точно правим тук,но все пак се успокоих и започнах да говоря,бавно и равномерно.
-Ами,нашия капитан ни каза да облечем тези проклети,мръсни дрехи и направо ни инжектира в това проклето място,сега не знам къде е някъде наоколо.
Казах и се загледах наоколо,а след това видях,момичето,проклетата аристократка,която обикаляше и ни търсеше,явно усъмнила се в малката ни история,бързо започнах да мисля какво да направя за да я разкарам,по най - добрия възможен начин без да задава дразнещи въпроси,започнах да мисля на ум,докато Викторя се оглеждаше,изпях си наум любимата песен,преброих до десет и се обърнах към нея,лицето `и - цялото бяло,вероятно видяла русото момиче.
Трябваше да я измъкна от тази ситуация.
Приближих се към нея и я целунах,както се надявах да изглежда прекалено реално.
-Мила,надявам се да съм те утешил,но все пак не искам да те пускам,моля те остани,така ни е много приятно. - и отново я целунах,а с периферното си зрение видях,как момичето,само ни видя и се завъртя и тръгна на някъде.
-Хиляди извинение,онази идваше да те търси,и вероятно щеше да те подхване пак,удари ми шамар,ако трябва не те предупредих. - казах `и и се загледах в далечината.

ПП: Сори на обидените,(ако има такива) не исках,просто такъв е характера на героя ми.

Анна Адамс · 57 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 12:40 pm

Анна Адамс

Брой мнения : 21

Анна бе останала доста объркана. Нямаше представа, че Шарлът бе женена и й се струваше невъзможно толкова много неща да се бяха случили в толкова кратък период от време. Мозъкът й прехвърляше различни варианти за обяснение, но реално тя се спираше само на един единствен. Това не бе Шарлът. Рускинята наблюдаваше залата добре и се опита да ги потърси за да провери достоверността на случващото се. Макар и да имаше целувка между "Шарлът" и този, който бе с нея, Анна започваше все повече да се съмнява в случващото се. Красивата й синя рокля се влачеше след нея, тя се обърна и тръгна към питиетата все още обмисляйки ситуацията. Ако не бе Шарлът, коя бе тогава и защо се правеше на нея? Ами ако само й се струваше? Прекалено много неща за една вечер, които не се вързваха. Блондинката отново отпи от чашата си, но без да изпуска тях двамата от очи. Хубавото бе, че беше застанала така, че те не можеха да забележат, че тя ги набблюдава.
Красавицата хвърли и малък поглед на приказливия французин, който явно не забелязваше липсата на "Шарлът".
"Интересно" каза си девойката и остана, наблюдавайки нея и събеседникът й.

Виктория ван де Камп · 58 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:45 pm

Виктория ван де Камп

Брой мнения : 36

След като разбра каква е причината,Уилям да е тук,облечен в тези дрехи,които очевидно не понасяше,Виктория се изсмя...точно преди малко си беше помислила,че ако тук имаше пирати, щеше да бъде много по-интресно. И явно капитана на кораба си беше помислил същото.
"За да бъдат тук явно има причина...на такъв голям прием! Ами да! Щяха да плячкосат нещо!Мръсникът му с мръсник! Не ми е казал нищо!" наум укоряваше приятеля си,докато той стоеше като изтукан пред нея и не казваше нищо.
Само поклащеше главата си наляво надясно и завърташе очи в различни посоки.
"Аха,ясно пак си пее онази песен". Той винаги си я пееше,когато беше нервен или пък когато обмисляше някой план. "След това ще преброи до десет." продължи да си мисли момичето,и когато се обърна , попадна точно на Анна,която си мислеше,че не се вижда,но всъщност се виждаше и то добре. Явно не беше много добра по прикрията.
Вече беше се усъмнила. И то как да не го направиш,след като разбереш,че приятелката ти има татуировка и се омъжила за някакъв,който никога не си го виждала. А на всичкото отгоре имала и мъртъв чичо. По-късно,когато се измъкнха от тази конфузна ситуация, Уилям щеше да си плати за това.
Точно,когато Виктория разсъждаваше на глас, Джоунс я придърпа и я целуна! "Какъв нахалитет!" първоначално си помисли тя. Дори искаше да го удари,но накрая се прадеде и изчака целувката да свърши.
- Не ми се слушат обясненията ти. Няма да те ударя. Поне не сега. - с усмивка на лице и заканващ тон, каза Виктория. Явно целувката наистина я беше върнала на земята. Вече беше по-спокойно от преди.
- И какво ще правим? - нямаше да остане безучастна в тази игра. Не искаше да пропуска екшъна,който според нея отдавна трябваше да е започнал вече. Едва ли на всички пирати в залата им харесва да стоят толкова дълго с тези тесни и грозни дрехи.
Макар да не беше истински пират,тя винаги искаше да участва в мисията им. Не веднъж бе помагала на някои от тях да "задигнат" нещичко. А щом бяха замесени аристократи...естествено,че щеше да помогне!

Sponsored content

Балната зала

51 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 7:36 am

Harper Collins

52 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 8:57 am

Уилям Джоунс

53 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:09 am

Виктория ван де Камп

54 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:18 am

Уилям Джоунс

55 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:27 am

Виктория ван де Камп

56 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:36 am

Уилям Джоунс

57 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 12:40 pm

Анна Адамс

58 Re: Балната зала Съб Дек 18, 2010 9:45 pm

Виктория ван де Камп

59 Re: Балната зала

Sponsored content