Беше някъде по обед, а Серена все още беше в леглото. Тя сънуваше странен сън, свързан със запознанството й с Кейт. Нещо прекъсна съня й, тя подскочи, хвана сабята си и се приготви за бой. За нейна радост това беше просто една котка, която се бе качила на леглото й.
Серена се облече, изми се, хапна каквото намери и тръгна към близката река. След като беше пътувала дни наред, за да стигне Лондон, тя беше толкова близо, но реши да си даде мъничка почивка от 1 ден.
Отиде край реката, до която беше нейният лагер. Седна на брега и се замисли. Реката беше толквоа красива... Водата не помръдваше, чуваше се само повеят на вятъра и песента на птичките. Серена се чувстваше в безопастност, сякаш можеше да остане там цяла вечност. Листата на дърветата бяха започнали да падат, което показваше, че есента наближава... Пейзажа беше толкова красив.