- Мхм... - Дерек кимна вяло. - Помага.
Единствената малка подробност беше, че той не идваше, защото е тъжен. В интерес на истината рядко беше тъжен.... всъщност, той самият не се сещаше за момент, когато да е бил наистина натъжен за нещо. Никога нищо не бе губил, никога нищо не го бе наранявало до толкова, че да се почувства така. Животът му би приличал на същинска приказка, ако не го преследваше онова чувство на празнина, сякаш нещо винаги му липсва....
Когато осъзна, че пак е потънал в мислите си, напълно изолирайки момичето до себе си, побърза отново да се върне към разговора с нея. Въпреки че не си спомняше за какво говореха... Помъчи се да се сети и дали тя го е попитала нещо, но спомените така и не изплуваха. Когато я погледна, тя изглеждаше също толкова замислена, затова реши той да зададе въпрос.
- Е, Катерина, защо не ми разкажеш нещо за себе си? - усмихна се.