Явно бях направила поредното грешно движение,когато бях взела тази хъртишка или поне това прецених от реакцията му. За момент отново сведох глава и седнах на леглото. Зачетох се в надписите за момент и не след дълго се обърнах отново към Рикард. Може би той не искаше да се меся в личния му живот или въобще в живота му,но вече беше късно за това. А и всичко това не ми пречеше да кажа това,което мисля.
-Харесва ми.- Казах с усмивка като погледнах мъжа,който се бе тропясъл на леглото. - Предполагам,че всички тези творения са прекрасни. - За секунда погледнах към другите листа по земята.- Наистина би било интересно да се прочетат мислите,който минават през главата на един луд пират. - Допълних като вдигнах още едно листче,което беше наблизо.- Поне аз бих го намерила за много интересно.
Разгънах листчето и с периферното си зрение видях как Ром се настанява съвсем удобно на пода. Хвърлих му един бърз поглед придружен с усмивка,след което върнах погледа си отново на предметите в ръката ми. Колко ли труд беше хвърлил по всичко това? Колко ли години? И сега какво?! Всичко това бе разпокъсано и захвърлено на пода като нищо повече от непотребности. Чувството от по-рано се върна. Но какво можех да направя?! Какво друго можех да направя освен да кажа :
- Съжелявам ...
-Харесва ми.- Казах с усмивка като погледнах мъжа,който се бе тропясъл на леглото. - Предполагам,че всички тези творения са прекрасни. - За секунда погледнах към другите листа по земята.- Наистина би било интересно да се прочетат мислите,който минават през главата на един луд пират. - Допълних като вдигнах още едно листче,което беше наблизо.- Поне аз бих го намерила за много интересно.
Разгънах листчето и с периферното си зрение видях как Ром се настанява съвсем удобно на пода. Хвърлих му един бърз поглед придружен с усмивка,след което върнах погледа си отново на предметите в ръката ми. Колко ли труд беше хвърлил по всичко това? Колко ли години? И сега какво?! Всичко това бе разпокъсано и захвърлено на пода като нищо повече от непотребности. Чувството от по-рано се върна. Но какво можех да направя?! Какво друго можех да направя освен да кажа :
- Съжелявам ...