Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Северният плаж

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Северният плаж on Пет Дек 03, 2010 6:01 am

Вижте профила на потребителя

2 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 8:27 am

- Бръм - бръм, чики уики бам, оо!
Странно как бях започнала да си измислям пародии на чужди езици. Е, можеше и да съм уцелила някоя друга дума ...
Другото странно нещо - когато нямаше нищо за плечкосване или пък нямаше особен повод да хвана пътя си стоях на Сейнт Джон и се наливах с ром. А сега, за капак на цялата работа случила се на площада/от тогава не бях виждала нито един пират от нашата група/ хойках напред назад из островите със спасителна/пред разпадане/ лодка.
Понякога адски много ми се искаше да отида и да заколя онези пуяци с наконтените шапки. Проблема беше че бяха много и в най-добрият случай щях да се окажа първа приятелка на килийните мишки. И най-вероятно трябваше да деля храната си с тях. Ъъъъ.
Потръпнах при мисълта, докато крачех по плажната ивица. Някъде пред мен се мъдреше раче. То се движеше бавно към морето, спирайки на всеки пет сантиметра. беше някак сладко... но какво пък?
Извадих ножа си и бързо, без да давам шанс на малкото вижотинче да усети нещастната си съдба, го забих право в малкото му телце. Черупката/или каквото там беше... не бях особено запозната с термините свързани с каквито и да е животни/ се бе разпукала и раздробила.
Добре, един рак нямаше да ми е достатъчен, за да се нахраня. Пристегнах по здраво превръзката, която преди представляваше любимата ми риза, на ръката си и нагазих във водата, търсейки нещо, което да мога да опека.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 9:44 am

По даволите, как само мразеше факта, че му бяха подарили свободата.
Все още не можеше да си обясни защо графинята бе навила крачола му.Но се бе научил, че жените са странни.Самата Нимерия бе живото доказателство.Понякога тя чисто и просто изперкваше и Натаниел отдаваше този малък факт на някой ген, с който разполагаха жените.Някой мъничък и твърдоглав, който при определени ситуации се издуваше и придобиваше застрашителни размери.И в тези нередки случаи издулия се ген плъзваше пипалата си по целия и мисловен мехънизъм и я караше да прави разни неща, който нямаха смисъл.Като онзи път, когато реши, че ще подрежда всички ябълки на кораба.Не бе тайна, че именно те са любимият плод на Самър.Това водеше до факта, че трюмовете са пълни с тях.И в една слъвчева утрин, малкия ген се бе издул и Натаниел бе събуден от тропот.Секунди по-късно вече стоеше лице в лице с Ри, която...подреждаше ябълки.Да.По три купчини за всеки цвят.Първо червените, после жълтите и накрая зелените.Именно тая Натаниел обичаше най-много.Защото притежаваха един мек и същевременно кисел вкус.Приличаха та Ри.На запитването защо го прави, тя не бе отговорила.Напротив, сякаш не чула въпроса, тя бе продължила...червени, жълти, зелени, червени, жълти, зелени...
Да, жените бяха объркващи.Но точно сега не бе момента да мисли за тях.Защото имаше един по належащ проблем.Пиратите имаха едно правило.Ако някой падне, се оставя.Другите трябва да продължат без него..И това глупаво правило бе причината Самър да се покатери по изтърканото въже на един търговски кораб.Благодарение на гореспоменатия плавателен съд нашият герой успя да се добере до мачтите на друг кораб..и така докато не смени десеттина.Имаше известни проблеми с прикритието му.Но Уайлдсторм успя да се справи и най-накрая бе усетил, че нещата започват да се нареждат.Така му действаха очертанията на острова на Смъртта.Успокояващо..нашепваха му неща, от които и дяволът би се уплашил.
Още един проблем бе стъпил на сцената и заявил, че е достоен претендент за челната позиция с належащи дела.-Гладът.Натаниел не помнеше от кога не е слагал нищо в устата си.Червата му протестираха подобно на група кисели глаждани, недоволни от поредния данък, вещаещ сериозни спадове в бюджетния им план.
И тогава я видя.Голямото туловище на палмата заемаше почти цялото полезрение на Натаниел.Той се ухили самодоволно и впи пръсти в стеблото.
Ала ръката му още не бе съвсем наред.Даваше накъсо.Раната почти бе заздравяла, но почти бе водещото.Упоритостта обаче бе ударила с железния си юмрук и Уайлдсторм се бори дълго.Първоначалните изгледи бяха, че победата, че отнесе дървото.Ала съперникът му успя.Натаниел се изкатери и протегна ръка към грапавата повърхност на един кокос.
Дум!
И ето, че все пак палмата отнесе почитната титла победител.Натаниел се бе стоварил върху пясъка и сега стискаше очи.
-Ох!-изстена тихо и се изправи до седнало положение
Изгледа гневно палмата, но после фокусира друг виновник.Ръката.Тя го бе предала.
-Аз мислех, че сме приятели-хвърли сърдит поглед на пръстите си


_________________
Вижте профила на потребителя

4 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 10:05 am

Започвах да приличам на Робинзон Крузо. Трябваше да си хвана и един канибал за домашен любимец, да го кръстя Петкан и да го карам да ми лови риба. Защото явно точно това не можен и точно това ми беше разликата с Робин.
Изврещях, обезумяла от двадесетият ми опит, безуспешен опит да наниша риба на ножа, захвърляйки го във водата. Щях да си остана гладна...
Туп.
Извърнах глава към звука. Нещото което го бе издало не беше някой благороден кокос решил да ме нахрани, а .. Капитана?
Беше тупнал от близката палма. Ъ защо?
Засмях се тихо и заджваках обратно към сушата.
- Коварни кокоси, а? - казах замислено изцеждайки косата си. Всъщност нямах намерение да плувам, но другото коварно нещо бяха риби
те.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 6:39 pm

Първоначално Натаниел реше, че го нападат туземци.Да, откачено звучеше, но нашият герой бе твърде объркан от внезапното си тупване..говореше на ръце, привиждаха му се туземци...май заприличваше на Ри.И май коварния ген не нападаше само жени.объркано затърси ноща си, но някой беше казал "три пъти мери, веднъж режи".Той примижи поглед и..разбра, че това пред него не е туземец.
-По дяволите, Анабет, изкара ми ангелиите!-извика Самър и побърза да се изправи
Бе решил, че ще стане на туземски шиш кебаб или пък, че ще го завържат в клетка и ще го угояват докато не стане с размерите на някой едър хищник, каквито бяха...канадските лосове например.Всичките му притеснения свързани с въображаемото племе, което носеше импровизирани поли от суха слама веднага изчезнаха.
-Друг е предателя, не кокосите-той отново изгледа преценяващо ръката си
Раздвижи я веднъж, после още веднъж и накрая му просветна нещо.
-Риба ли ловиш?-повдигна вежда
Май сега бе момента, в който трябваше да признаем една от стренните черти в цялостния образ на Натаниел.Той бе вегетариянец.Не ядеше нито риба, нито месо.Да, изненадващо звучи.Пиратски главатар, който не вкусва месо.Май затова трюмовете бяха пълни с ябълки.
Без да дочака отговор, той впи пръстите си за пореден път в стеблото на палмата и успя да се озове горе.С помощта на любимия си нож, се добра до кокосите.Заби металното острие в туловището на един от едрите плодове.Придърпа го по-близо и в крайна сметка го хвърли на земята.
-Пази се!-извика Уайлдсторм преди да метне кокоса.
Глухото тупване бе причина за усмивката на Натаниел.Но за втори път ръката му даде на късо и той се озова...върху кокоса.
изправи се бързо, преглътна болката и се зае с разрязването на храната си.Няколко дупи и след секунда вече жадно пиеше от сока.Протегна ръката си към Анабет.
-Искаш ли?


_________________
Вижте профила на потребителя

6 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 8:19 pm

Повдигнах вежди. И питаше. Та аз умирах от глад.
Вдигнах пръст във въздуха когато ми просветна нещо.
Протрих мокри длани в дрехите си, за да ги изсуша и за да предотвратя превръщането ми в маймуняк да поеме в опасна посока.
Причината. Една ламя като мен нямаше да се задоволи с един ...половин кокос. А и той си бе на Натаниъл така че нямаше да му го взема.
Хванах здраво дървото за кората, изтегляйки се нагоре.
Да... Бях си за цирка.
Когато най сетне успях да докопам няколко броя от плода, извадих ножа си. Колкото и да имах маймунски качества без него нямаше начин да надвия коварните кафеви .. топки.
Погледнах надолу за да се уверя че капитана няма да пострада/отново/ от обстрела ми с кокоси и започнах да ги хвърлям ноду. Добре де, трябваше да си призная. От мен нямаше да стане добра маймуна. И се уверих че не само ръката на Натаниел е предателка но също така и моята, все още мокра длан. За секунди се озовах тупнала по задник на пясъка
- Ето така се пада...

Вижте профила на потребителя

7 Re: Северният плаж on Нед Фев 20, 2011 9:19 pm

Северния плаж. Две думи, описващи доста добре едно по принцип безлюдно място. Северен пасваше на това, че вятъра нахлуващ през бялата ми риза, пристегната отгоре с други части на униформата, успяваше да разтрепери стегнатите ми гърди. Прекарах длан загладената си назад коса и се опитах да изправя гръб, въпреки налегналата ме жажда за сън. Унилото ми настроение допънитено допронасяше към уносона на пейзажа. Обърнах се назад, за да видя онази шматка, брат ми, дали е до мен. Не знам защо, но напоследък изпитвах огромно желание да го напердаша, бяхме станали прекалено сериозни и делови. Състояние което никак не ни бе присъщо. Така е като го слушам и приемам да се занимавам с подбни задачи. Извъртях глава, още в мига щом врещнах сините му очи и познатото лице, ясно отражение на моето. И той като мен оглеждаше мястото, трябваше първо да го опознаем, за пореден път и тогава да пристъпим към изпълнение на плана. План...тази дума до скоро не участваше в бедния ми речник. Измърморих нещо под носа си и въздъхнах, изкарвайки силна струя въздух през зачервените си устни. Не смеех да кажа нищо, не че щяха да ни чуят или нещо подобно, бяхме се укрили достатъчно добре, за да не може дори зоркия капитан на пиратите да ни види,просто не ми идваше нищо на ума. Ако заговорех вероятно щях да изрека поредната идиотщина, което в момента съвсем нямаше да е на място т моя страна.
- Какъв беше плана?
В крайна сметка не успях да се сдържа, не можеше то само да се мълчи, дори и да се говорят неща повтаряни поне три пъти за последния час, пак трябваше да има нещо, развалящо така заспалата обстановка.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Северният плаж on Пон Фев 21, 2011 7:12 am

Няколко кокоса паднаха опасно близо до тялото на Натаниел.Той се зае да ги подрежда и..по дяволите, наистина прихващаше от лудостта на Ри.Първо ги изледа изпитателно и когато най-после реши кой ще отнесе титлата "най-голем", го сложи най-отпред.Смръщи вежди и в крайна сметка разтърси глава.
- Ето така се пада...-долветя гласа на Анабет
Уайлдсторм бе толкова вглабен в историята с подреждането на плячката, че не усети кога момичето бе паднало до него.Самър сведе глава в знак на почит и ленива усмивка се разтегли върху лицето му.
-Признавам ти...по-добра беше..-каза съвсем сериозно
Луд ли бе или му се счу нечий глас?Е, въпросът с лудостта отдавна бе решен.Все пак нашият герой не опроверга съмненията за мозъчното си състояние.Още в затвора бе започнал да си говори сам.Признаваше, че така имаше честта да комуникира с човек със сходни интереси...но, по дяволите къде отиваше тръпката от воденето на спор?..Да, къде наистина.
Завъртя глава на север и погледа му не обхвана нищо необичайно.Просто гладката повърхност на ситния пясък и спокойните вълни на лазурното море.Тук-там по някоя палма, чието туловище се извиваше в странни форми и правеше трудна за катерене.Завъртя глава на юг и ...и видя край на немия риза.Ето, че комодорът пак си търсеше белята.-Явно на Натаниел щеше да му се наложи отново да се изправя лице в лице с него.Самър все още не бе преглътнал предишния развой на събитията.Затърси оръжие...и видя само кокосите.Какво пък.
-Имаме си компания-оповести той преди да метне плода в посока на издайническото парче плат.
Само дето ръката му пак даде на късо.
-Предателка-погледна я презрително за пореден път.
Изправи се бързо и босите му крака се запътиха към мястото, на което се предполагаше, че се крие неприятелят му.Какво казваше Ри..."три пъти режи, веднъж мери"...Не, определено не беше така.Дори Натаниел бе убеден в това."Три пъти мери, веднъж режи!".Да, така имаше повече смисъл.Все пак това можеше да бъде всичко.От разгневения комодор, до някоя заблуден заек.Всъщност, нямаше как да е заблуден заек.Защото зайците не носеха дрехи.Това го знаеха дори малките деца.Е, Натаниел не се съмняваше, ме малките деца имат по-голям умствен капацитет от неговия, но все пак...
-Гръм да ме удари и на мъх да стана!-стреснато каза Уайлдсторм, изправяйки се лице в лице с две напълно еднакви физиономии
Искрено учудване заля цялото му същество.Те имаха абсолютно еднакви лица.Като се почнеше от сините очи и се стигнеше до пръстите на краката.Е, Самър не виждаше пръстите на краката им, но предполагаше, че са еднакви.
-Оле майко-повтори той-Анабет ела да видиш това!-подвикна той, забравил, че може да са неприятели
-Вие защо сте толкова еднакви?-попита пирата


_________________
Вижте профила на потребителя

9 Re: Северният плаж on Пон Фев 21, 2011 8:19 pm

Станах унило, с кокосите д ръцете, и тръгнах към опуления капитан. Какво толкова гледаше, та беше толкова учуден? Пред мен .. Пред нас стояха олеле. Ама те си бяха еднакви! Дали съществуваха наистина или пък бяха плод на съпътстваното с ром въображение?
Добре, въображението ми не би ми изневерило до толкова, че да създава образите на онези пуяци с шапки, пък било то и напълно еднакви.
Чакайте... Пуяци с шапки!
Започнах да ръчкам Натаниел с лакът. Тези бяха от флотата, нищо че гледаха стреснато понеже най вероятно ги бяхме открили преждевременно..
Капитана се размърда неудобно и ме погледна възмутено, сякаш не се държа прилично. Изпуфтях и му връчих кокосите, понеже пуяците започваха да добиват ухилено изражение/напълно еднакво/. Те очевидно не си губеха времето и посегнаха към оръжията си. Олеле, май се разбираха с поглед.
Сръчках Натаниел още веднъж, който дори не забелязваше че си имаме врагове и че те много се забавляват от внезапната непохватност сполетяла пиратския главатар. За бога, понякога си мислех че глава му е по празна и от кокос. Само понякога.
Забих юмрук в здравата му ръка, с надеждата че ще се поосвести. Е, май се получи. Май.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Северният плаж on Вто Юли 26, 2011 8:41 am

И ето че котвата беше пусната.Отново корабът бе спрял да се движи, а Натаниел реши, че ще е най-добре да се поразтъпче.Нещо, което несъмнено бе трудно за изпълнение на борда.Първо защото мястото бе малко и второ..ами просто не беше същото.
След инцидента с Джени, нервите му бяха опнати докрай като струни на китара.Беше и ядосан.Защото жените в неговия живот приличаха на приливите.Идваха и си отиваха.А Уайлдсторм оставаше сам, гледаше морето и се утешаваше с мисълта, че приливи винаги ще има.Въпросът бе колко щеше да трае следващия?
Босите му крака стъпваха по пясъка и оставяха равномерни следи.Бутилката ром както обикновено бе без тапа, а течността едва стигаше средата на стъкленото шише.Устните му бяха разтеглени в широка усмивка.Някой щеше да помисли Натаниел за беглец от лудница.Не, че на нашият герой му пукаше особено.Такива бяха пиратите.Притесняваха се само за това дали на масата им има достатъчно храна, дали трюмовете са пълни със злато..но не и дали изглеждат като откачалки.
Просна се безжизнено под слънчевите лъчи, далеч от сянката, която хвърляха няколкото палми наоколо.Опита се да не разлее течността и успя.За щастие го биваше във вършенето на няколко неща едновременно.
Блу легна до стопанина си.Явно само кучето му бе вярно.
Натаниел разтърси глава, опитвайки се да прочисти главата си.Най-после му се получи и той заби поглед в небето.


Пп:Съжалявам, че стана толкова бозаво,но нещо съм зациклил :/


_________________
Вижте профила на потребителя

11 Re: Северният плаж on Вто Юли 26, 2011 8:50 am

Със сестра ми "успешно" ни приеха на новия коръб,но аз не бях кой знае колко щаслива.Миналите хора ми липсваха."По дяволите"-изругах на ум.Разхождах се на един плаж,а корабът беше "малко" по-надоло.Имах нужда от суша въпреки,че обичах да плавам.Слънцето печеше доста силно,а пясъкът беше нагорещен.Имах чуство,че скоро ще получа слънчев удар.Палмите горе доло осигуряваха сянка,но аз исках да се разхождам.Продължих да ходя забила поглед в пясъка под краката си.Забелязах,че има още едни стъпки,но с лек повей на вятъра купчина пясък ги "затри" .Дори с един поглед можех да кажа,че са мъжки следи.Не само защото бяха доста по-големи от мойте.Продължих да ходя и не след дълго го видях.Беше легнал под едни палмни с кучето си.От това разстояние го огледах и останових,че го познавам.Последната ни среща не свърши много добре,но може би сега щяхме да "изгладим" нещата.Приближих се към него с надежда да не скочи на крака и да не извади някой меч или пистолет.Аз в момента разполагах само...ами само с пистолет,но не мислех да стрелям по Натаниел.Само ако се наложи...,но иначе щях да се доверя на знанията си по ръкопашен бой.Кучето надигна глава.Явно ме беше надушило.
-Здравей...отново.-поздравих го аз.

П.п:Не ми хрумна друго..малко ми е лошо хД

Вижте профила на потребителя

12 Re: Северният плаж on Вто Юли 26, 2011 3:45 pm

Нечия сянка скри лицето му и той бе принуден да остави за момент предишното си занимание.Явно щеше да продължи с броенето на облаци по-късно.Минутите се точеха преди Натаниел да осъзнае, че познава нарушителя на спокойствието си.
Блу явно усети, че ситуацията е напечена.Надигна се неохотно от пясъка и се насочи в незнайна посока.
Ала ситуацията не бе напечена по вина на Уайлдсторм...Или може би беше.Все пак неговия помощник-капитан бе довтасал на първата среща на Самър и Изабел и бе превърнал всичко в семеен скандал.
Натаниел смръщи лице при спомена.Ето че се нуждаеше от ром..Отново.Само на двадесет и една, а вече със завидно алкохолно минало.Но какво друго му оставаше.А и глуповатата усмивка на лицето му си имаше причина...
-Изабел-нашият герой заряза за момент умствените брътвежи-ще седнеш ли?
Главата му се завъртя към пясъка до него, после премреженият му поглед се заби право на пред сред лазурно-сините вълни.
-Извинявай за предишната ни среща.-макар и пират, считаше за нужно да запази думи като "съжалявам" и "извинявай" в речника си
Пират..Как ли пък не.Напоследък единствените мисли в главата му бяха как да слезе от кораба.Нима съществуваше нещо подобно сред който и да било от морските вълци?Отговорът определено беше отрицателен.
И ето че Натаниел отново се бе изгубил сред вълните на мислите си.


Пп:Аз пък съм леко заспал :дд


_________________
Вижте профила на потребителя

13 Re: Северният плаж on Вто Юли 26, 2011 8:11 pm

Май бях прекъснала мислите на Натаниел.Покани ме да седна до него на пясъка,но аз останах права.Мъжът се извини за случилото се на последната ни и също така първа среща.Засмях се.
-Натаниел мисля,че аз съм тази която трябва да се извинява.Избухнах без причина.Не знам какво ми става.-поклатих глава.Кучето дойде при мен и ме подуши,а после се върна при стопанина си и легна какво преди.Настаних се до тях на пясъка и се загледах във вълните.Може да не бях от години на борда,но напоследък ми се гадеше от вода.Капитаните които са с години плават на корабите си без да видят суша как издържат?Подуха лек ветрец който развя косата ми.Придърпах крака към гърдите си въпреки,че щеше да е по-хубаво да се излегна на пясъка и да се попека.
-Е нещо ново при теб?-попитах го.Над нас беше надвиснало мълчание,но поне беше за кратко докато аз не го разбралих.Чуваше се шумът на вълните разбиващи се в скалите.Въздъхнах и се загледах в пясъкът.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Северният плаж on Сря Юли 27, 2011 6:39 am

Краткото време минало от последната им среща не бе уплътнено от кой знае колко събития за Натаниел.Обичайните дребни грабежи, част от пиратството, но нищо специално..Последователността на събитията обаче бе толкова убийствено монотонна за него, че
единствено сушата му даваше някаква сигурност.Сигурност, чийто липса не бе усещал толкова ясно изразено през целия си, макар и кратък, живот...Може би всичко се дължеше на това, че Натаниел Самър уайлдсторм не бе роден пират..А пълната противоположност.
Ала той не обичаше да споделя проблемите си.Предпочиташе да ги скатава дълбоко в себе си.Да не им обръща особено внимание..И май това бе причината да търси спасение в алкохола..
Все пак не искаше да товари никого.Затова бе казал на Джени, че Нимерия просто си е отишла, спестявайки и всяка подробност.
-Съвсем нищо-усмихна се нашия герой
Погледът му се отмести неохотно от морето и се заби в бутилката.Ала пръстите му така и не посегнаха към стъкленото гърло на шишето.Вместо това очите му се спряха на лицето на Изабел.
-Ами при теб?
Излегна се отново, подлагайки ръце под главата си.Затвори очи и се опита да се отпусне.Най-после опитите му бяха възнаградени с успех.


_________________
Вижте профила на потребителя

15 Re: Северният плаж on Сря Юли 27, 2011 7:40 am

Чаках отговоря на Натаниел.Както и очаквах той каза "Съвсем нищо".Въздъхнах.Легнха по корем и се загледах в мъжът до мен.Беше поставил ръце под главата си,а кучето лежеше до него.Имаше и бутилка ром от която беше някъде до средата на стъкленото шише.
-Не...освен,че със сестра ми ни приеха на нов кораб...-измрънках тихичко последните думи за кораба.Този път поне не се налагаха мерките които прилагах с Джером.Задъвках долната си устна все още загледана в него.Спомних си миналата ни среща.Как ми "помогна" да се съблека не,че имах нужда от помощ,но ми допадаше тази идея,а после скокът от скалата...и неприятния момент когато се развиках като истеричка.Като?Доста хора казваха,че съм...сменях настроенията и темите както се качват хората в тролея.Отново надвисна мълчание.
-Как се казва?-попитах го поглеждайки към кучето което се надигна и наостри уши.Изглеждаше ми като хрътка.Усмихнах се.Обичах животните,но нямаше как да влачим някое на борда на някой кораб.Е Натаниел като гледам успяваше,но бях чувала доста за него и от разговора му с момичето което ни е представи на Джени бях разбрала,че е капитан.Ето защо имаше повече власт от всеки на кораба.

Вижте профила на потребителя

16 Re: Северният плаж on Съб Авг 27, 2011 6:53 am

Какво знаеш за момичето срешу себе си..
Ха, на пръв поглед изключително лесен въпрос...Но за Натаниел притежаваше някаква необикновенна сложност.Сякаш го питаха колко аджеба моряци се бяха натровили с речни раци през далечната 1514, когато прословутият кораб "Отмъщението на кралица Ана", заседнал сред мъртвите вълни на залива Уайткап.Всъщност Уайлдсторм можеше да даде точен отговор на втората редица от думи, завършваща с въпросителен знак.Точно нула..Защото корабът "Отмъщението на кралица Ана" дори не е бил в проект.Историята на пиратството бе едно от нещата, които интересуваха Самър от години..Едно от нещата, от които не се отказваше с лека ръка..Но не той бе виновен за непостоянния си харастер нали?Самият вярваше, че всичко се дължи на прекомерното консумиране на морски въздух, в комплект с една и съща зеленясала супа от муруна, единственото нещо в репертуара на готвача на паубата.Но доколко теорията му бе вярна, можеше да се реши само на една бърза игра на зарове и залози.
Може би бе редно да я засипе с армия от банални въпроси, предвождана от негово генералско височество "кой е любимият ти цвят" и дясната му ръка, лейтанант "обичаш ли дълги разходки на лунна светлина?"Някак си му се вярваше, че няма да е приятно и за двамата.Първо, че Уайлсторм забравяше бързо като мухите, което пък значеше, че на няколко пъти ще и зададе жизненоважния въпрос " обичаш ли салата от раци?" докато не отегчи и двамата..Второ, породено от първото, изобщо нямаше да запомни паметните отговори, освен ако не накараше Блу да води записки и за двамата..Което можеше да се случи само и единствено, ако Самър продължеше да налива откачената си особа с ром.Трето...Ами по дяволите, той бе Натаниел Самър Уайлдсторм..баналните въпроси, букетите гардински рози бяха за глупавите женчовци, твърде кекави да държат сабия и твърде наивни да вярват, че три реда имат силата да накарат жените да се оттърват от корсета си.
Затова направи това, което смянаше за добре..или това, което му оставаше като възможност, предвид отсъствието на някоя книга, чийто страници са запълнени само и единствено от бозави изречение, описващи чувствата на млад мъж, твърде свенлив, че да каже едно просто "добро угро" на дамата на сърцето си.Завъртя се плавно, докосна устните и властно, без да се интересува шамар ли ще получи в отговор или някой възнаградителен стон в знак на удобрение.
-Блу.Просто Блу-изрече думите кратко, притискайки я към пясъка.


_________________
Вижте профила на потребителя

17 Re: Северният плаж on Нед Авг 28, 2011 5:12 am

Потънала в мисли и чакайки отговора.Бях се надигнала и затова отночо легнах на горещия пясък затваряйки очи и сладайки ръка на лицето си сякаш да се прикрия от слънцето.Можех да си стоя тук вече - е или поне исках - беше някак си приятно,а и си имах компания.Макар и малко мълчалива компания.Вълните се разбиваха в скалите,а лек ветрец подухваше наоколо...Мм да беше приятно.Наистина приятно.Ако не бяхме избягали със сестра ми от баща ни дали щях да бъда тук сега.Определено не.Щях да си стоя у нас най-вероятно с някое друго дете.Потръпнах при мисълта за баща ми и деца.Това което искаше да направи със сестра ми преди години си беше нечовешно.Е направи го с мен...само и само за да я предпазя се дадох без бой.Но аз бях дванадесет или тринадесет годишна.Какъв бой...нямах шанс в тази битка.А всичко това се повтаряше вечер след вечер докато накрая не избягахме.Но защо не поех в друга посока?Някоя земна,а не морска.Интересен въпрос.Замислих се какво е накарало Натаниел да стане това което е сега.Както и Елизабет и Хера.Защо всички те са поели по този път.Дали всички са искали да се отървът от миналото.Или просто нови приключения.Може би просто нещо ново...различно.Не всеки става за пират.Ако си кротък,мил,добър и подобни просто няма как.Ще ревнеш на първата секунда.Не,че аз бях много гадна.Попринцип бях.Към който си поискам,но напоследък гледах да се държа мило и само защото Кати ме помоли не зареди друго.Искаше ми се отново да скоча от някоя скала и да се потопя в студената вода.За повечето хора прекарващи живота си на кораб сушата беше добро или лошо нещо.Зависи.Аз харесвах и двете.Кое повече обаче не знам.
Усетих,че нещо или някой или по-скоро Натаниел се извъртя над мен.Преди да отворя очи усетих устмите му върхо свойте.Топло и меки в настоятелна целувка.А може би не чак толкова настоятелна.Отворих очи.Той се отдръпна - или по-точно отдели устни от мойте - и най-накрая каза името на кучето.Блу.Не,че сега ме интересуваше кучето и името му.Не и след тази целувка.Но защо го беше направил?Чувства?Скука?Липса на идеи?Нямах си ни най-малка идея.И какво да направя сега?Да го целуна?Да го ударя?Не..беше твърде хубав за да го удрям.Усмихнах и обвих ръце около вратът му и на свой ред го целунах.Целувката ми беше настоятелка.Езикът ми проникна в устата му и палаво докосна неговият.Отпуснах ръце и вече те не бяха около вратът му.Едната ми ръка хвана неговата и я придвижи по тялото ми.От бедото до едната ми гърда.Плъзнах другата си ръка по него стигнайки до издутината в панталоните му.Стиснах го леко.Все пак не исках да го оставя без поколение.


П.п:Късо...знам...;х

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите