Северният плаж

- Бръм - бръм, чики уики бам, оо!
Странно как бях започнала да си измислям пародии на чужди езици. Е, можеше и да съм уцелила някоя друга дума ...
Другото странно нещо - когато нямаше нищо за плечкосване или пък нямаше особен повод да хвана пътя си стоях на Сейнт Джон и се наливах с ром. А сега, за капак на цялата работа случила се на площада/от тогава не бях виждала нито един пират от нашата група/ хойках напред назад из островите със спасителна/пред разпадане/ лодка.
Понякога адски много ми се искаше да отида и да заколя онези пуяци с наконтените шапки. Проблема беше че бяха много и в най-добрият случай щях да се окажа първа приятелка на килийните мишки. И най-вероятно трябваше да деля храната си с тях. Ъъъъ.
Потръпнах при мисълта, докато крачех по плажната ивица. Някъде пред мен се мъдреше раче. То се движеше бавно към морето, спирайки на всеки пет сантиметра. беше някак сладко... но какво пък?
Извадих ножа си и бързо, без да давам шанс на малкото вижотинче да усети нещастната си съдба, го забих право в малкото му телце. Черупката/или каквото там беше... не бях особено запозната с термините свързани с каквито и да е животни/ се бе разпукала и раздробила.
Добре, един рак нямаше да ми е достатъчен, за да се нахраня. Пристегнах по здраво превръзката, която преди представляваше любимата ми риза, на ръката си и нагазих във водата, търсейки нещо, което да мога да опека.

Повдигнах вежди. И питаше. Та аз умирах от глад.
Вдигнах пръст във въздуха когато ми просветна нещо.
Протрих мокри длани в дрехите си, за да ги изсуша и за да предотвратя превръщането ми в маймуняк да поеме в опасна посока.
Причината. Една ламя като мен нямаше да се задоволи с един ...половин кокос. А и той си бе на Натаниъл така че нямаше да му го взема.
Хванах здраво дървото за кората, изтегляйки се нагоре.
Да... Бях си за цирка.
Когато най сетне успях да докопам няколко броя от плода, извадих ножа си. Колкото и да имах маймунски качества без него нямаше начин да надвия коварните кафеви .. топки.
Погледнах надолу за да се уверя че капитана няма да пострада/отново/ от обстрела ми с кокоси и започнах да ги хвърлям ноду. Добре де, трябваше да си призная. От мен нямаше да стане добра маймуна. И се уверих че не само ръката на Натаниел е предателка но също така и моята, все още мокра длан. За секунди се озовах тупнала по задник на пясъка
- Ето така се пада...

Станах унило, с кокосите д ръцете, и тръгнах към опуления капитан. Какво толкова гледаше, та беше толкова учуден? Пред мен .. Пред нас стояха олеле. Ама те си бяха еднакви! Дали съществуваха наистина или пък бяха плод на съпътстваното с ром въображение?
Добре, въображението ми не би ми изневерило до толкова, че да създава образите на онези пуяци с шапки, пък било то и напълно еднакви.
Чакайте... Пуяци с шапки!
Започнах да ръчкам Натаниел с лакът. Тези бяха от флотата, нищо че гледаха стреснато понеже най вероятно ги бяхме открили преждевременно..
Капитана се размърда неудобно и ме погледна възмутено, сякаш не се държа прилично. Изпуфтях и му връчих кокосите, понеже пуяците започваха да добиват ухилено изражение/напълно еднакво/. Те очевидно не си губеха времето и посегнаха към оръжията си. Олеле, май се разбираха с поглед.
Сръчках Натаниел още веднъж, който дори не забелязваше че си имаме врагове и че те много се забавляват от внезапната непохватност сполетяла пиратския главатар. За бога, понякога си мислех че глава му е по празна и от кокос. Само понякога.
Забих юмрук в здравата му ръка, с надеждата че ще се поосвести. Е, май се получи. Май.

Май бях прекъснала мислите на Натаниел.Покани ме да седна до него на пясъка,но аз останах права.Мъжът се извини за случилото се на последната ни и също така първа среща.Засмях се.
-Натаниел мисля,че аз съм тази която трябва да се извинява.Избухнах без причина.Не знам какво ми става.-поклатих глава.Кучето дойде при мен и ме подуши,а после се върна при стопанина си и легна какво преди.Настаних се до тях на пясъка и се загледах във вълните.Може да не бях от години на борда,но напоследък ми се гадеше от вода.Капитаните които са с години плават на корабите си без да видят суша как издържат?Подуха лек ветрец който развя косата ми.Придърпах крака към гърдите си въпреки,че щеше да е по-хубаво да се излегна на пясъка и да се попека.
-Е нещо ново при теб?-попитах го.Над нас беше надвиснало мълчание,но поне беше за кратко докато аз не го разбралих.Чуваше се шумът на вълните разбиващи се в скалите.Въздъхнах и се загледах в пясъкът.

Чаках отговоря на Натаниел.Както и очаквах той каза "Съвсем нищо".Въздъхнах.Легнха по корем и се загледах в мъжът до мен.Беше поставил ръце под главата си,а кучето лежеше до него.Имаше и бутилка ром от която беше някъде до средата на стъкленото шише.
-Не...освен,че със сестра ми ни приеха на нов кораб...-измрънках тихичко последните думи за кораба.Този път поне не се налагаха мерките които прилагах с Джером.Задъвках долната си устна все още загледана в него.Спомних си миналата ни среща.Как ми "помогна" да се съблека не,че имах нужда от помощ,но ми допадаше тази идея,а после скокът от скалата...и неприятния момент когато се развиках като истеричка.Като?Доста хора казваха,че съм...сменях настроенията и темите както се качват хората в тролея.Отново надвисна мълчание.
-Как се казва?-попитах го поглеждайки към кучето което се надигна и наостри уши.Изглеждаше ми като хрътка.Усмихнах се.Обичах животните,но нямаше как да влачим някое на борда на някой кораб.Е Натаниел като гледам успяваше,но бях чувала доста за него и от разговора му с момичето което ни е представи на Джени бях разбрала,че е капитан.Ето защо имаше повече власт от всеки на кораба.

Потънала в мисли и чакайки отговора.Бях се надигнала и затова отночо легнах на горещия пясък затваряйки очи и сладайки ръка на лицето си сякаш да се прикрия от слънцето.Можех да си стоя тук вече - е или поне исках - беше някак си приятно,а и си имах компания.Макар и малко мълчалива компания.Вълните се разбиваха в скалите,а лек ветрец подухваше наоколо...Мм да беше приятно.Наистина приятно.Ако не бяхме избягали със сестра ми от баща ни дали щях да бъда тук сега.Определено не.Щях да си стоя у нас най-вероятно с някое друго дете.Потръпнах при мисълта за баща ми и деца.Това което искаше да направи със сестра ми преди години си беше нечовешно.Е направи го с мен...само и само за да я предпазя се дадох без бой.Но аз бях дванадесет или тринадесет годишна.Какъв бой...нямах шанс в тази битка.А всичко това се повтаряше вечер след вечер докато накрая не избягахме.Но защо не поех в друга посока?Някоя земна,а не морска.Интересен въпрос.Замислих се какво е накарало Натаниел да стане това което е сега.Както и Елизабет и Хера.Защо всички те са поели по този път.Дали всички са искали да се отървът от миналото.Или просто нови приключения.Може би просто нещо ново...различно.Не всеки става за пират.Ако си кротък,мил,добър и подобни просто няма как.Ще ревнеш на първата секунда.Не,че аз бях много гадна.Попринцип бях.Към който си поискам,но напоследък гледах да се държа мило и само защото Кати ме помоли не зареди друго.Искаше ми се отново да скоча от някоя скала и да се потопя в студената вода.За повечето хора прекарващи живота си на кораб сушата беше добро или лошо нещо.Зависи.Аз харесвах и двете.Кое повече обаче не знам.
Усетих,че нещо или някой или по-скоро Натаниел се извъртя над мен.Преди да отворя очи усетих устмите му върхо свойте.Топло и меки в настоятелна целувка.А може би не чак толкова настоятелна.Отворих очи.Той се отдръпна - или по-точно отдели устни от мойте - и най-накрая каза името на кучето.Блу.Не,че сега ме интересуваше кучето и името му.Не и след тази целувка.Но защо го беше направил?Чувства?Скука?Липса на идеи?Нямах си ни най-малка идея.И какво да направя сега?Да го целуна?Да го ударя?Не..беше твърде хубав за да го удрям.Усмихнах и обвих ръце около вратът му и на свой ред го целунах.Целувката ми беше настоятелка.Езикът ми проникна в устата му и палаво докосна неговият.Отпуснах ръце и вече те не бяха около вратът му.Едната ми ръка хвана неговата и я придвижи по тялото ми.От бедото до едната ми гърда.Плъзнах другата си ръка по него стигнайки до издутината в панталоните му.Стиснах го леко.Все пак не исках да го оставя без поколение.

П.п:Късо...знам...;х