Тереза извади сабята си с широка усмивка на лицето си. Радваше се, че поне си е намерила занимание. Обичаше битките, особено сладки и ставаха,когато дори не знаеше срещу кого и за какво се бие.
- И аз това се чудя. Но мисля, че знам кой е в дъното на това.Искам да те попитам едно нещо Кат: Твоят брат-как се казва. Чух нещо да си мърмориш мисля, че вече разбрах всичко.
Точно в този момент, доста неспортсменски, един пират скочи иззад нея и замахна. Тереза обаче го чу и го парира. Тя замахна, но мъжът пикира, отстъпи назад и си пое дъх. Обаче Тереза също не беше особено честна в двубои,дуели и всякакви битки, затова замахна и раздра панталона му като му остави дълбока рана. Той изквича и излезе навън, след което се чу плясък- явно бе скочил във водата, за да поуспокои болката. Младата пиратка се подсмихна и зачака отговора на новата си приятелка. Никой не смееше да ги доближи. Тереза не спираше да се усмихва, след това се сети, че ще е по-добре да се представи, нищо,че знаеше,че не е непозната за никого.
- Аз съм Тереза Елизабет Мериуедър, капитан на "Златния лъв" и незаконна дъщеря на великият пират Черната Брада?
Чакайки реакцията на всички тя продължаваше да се усмихва.