Синята лагуна

Исках да съм щраус. Умирах си да съм щрау... поне за един ден. Просто когато съзра проблем да си заровя главата в пясъка. Толкова надълбоко да я заровя, че да не мога да се измъкна после. Може би пък от пясъка щяха да излязат буболечки, подобни на скарабеи или нещо шантаво и да се просмучат в главата ми, изяждайки мозъка ми. Щях да им благодаря. Вече не чувствах себе си, а по скоро една непозната която върши абсолютно всичко машинално, с обиграни движения, без да влага и грам чувство в това, което прави...
Морето сякаш бе единственото което имах. Чакайте! Наистина беше единственото което имах.
И понякога ми се искаше да мога да съм от вода.. Да мога да се слея с едно от нещата които ме правеха щастлива и да остана там завинаги... Но май на всички ни е ясно че никога не получаваме това което искаме...
Море, пясък, вълни. Е, поне те щяха да ме разберат.
Пристъпих напред, забелязвайки човек пред себе си. Просто чудесно. Морето, пясъкът и вълните сервирани в порция с непознато момиче въобще не бяха това от което се нуждаех. Но ... с риск да се повторя : всички знаем че никога не получаваме това, което искаме.

- Марсианец от планетата Буууу - отвърнах хапливо и се тръшнах на пясъка. Знаех че не трябва да си го изкарвам на разни непознати хора, било то пирати .. Но не можех да го държа в себе си вечно - Какво? Не ми ли виждаш антенките? - поклатих глава и я изгледах с присвити очи. Е, тя се държеше групо ... значи и аз можех. Какво пък толкова?
Тя изсъска нещо, което дори не си направих труда да разбера. Помахах й и с ехидна усмивка се насочих в нейна посока.
- Кажи ми сега. Какъв ти е проблема?

Отново бях тук. Отново бях тук, по същото време по което идвах винаги. Застанах на брега на морето, зарових крака в пясъка, вдишах миризмата на водата и зареях поглед в хоризонта. Отново започнах да мисля за родителите си... за него. Беше облачно, а морето буйно. Бях облечена леко и ми беше хладно. Но нищо не ме спря да отида на брега, да погледна хоризонта и да се надявам, че ще го видя. Как приближава с лодка и ми маха отдалеч, но.. нищо нямаше. Виждаше се само синият хоризонт и нищо повече. Изведнъж зад мен се чуха стъпки, които ме върнаха в реалността. Обърнах се и видях момиче, което ме гледаше..

Момичето седна на пясъка до мен. И тя също като мен зарея поглед в морето. Погледнах я, после отново към морето, после отново към момичето. Изглеждаше ми позната. Поседях няколко минути, гледайки морето и се чудех дали наистина я познавам. Накрая просто реших да отида и да я попитам. Приближих се със бавна стъпка към нея, седнах на пясъка, обърнах се към момичето и казах:
- Извинявай, познаваме ли се? - Винаги ми беше трудно да направя първият контакт. Момичето се обърна..

Със Серена просто стояхме. От доста време не ми се беше случвало да седя и просто да мълча. Момичето до мен изглеждаше приятно, а и имаше хубаво име. Сигурно е пират, ама естествено, че ще е пират. Обикновен човек не би припарил до тези острови. Усмихнах се на мислите, които преминаваха през главата ми. Пак започнах да мисля откачено. За първи път не се чувствах неловко да седя и да мълча. Седяхме още известно време, накрая се обърнах към момичето и казах:
- Аз съм Кейтлин, Кейтлин Ууп, но можеш да ми викаш Кейт. - Подадох ръка на момичето, то също подаде своята и се здрависахме:
- Е, Серина, какво те води по тези острови? - Попитах аз, оглеждайки се около мен и се засмях..

Не отговорих веднага на въпросите на момичето. Първо се замислих какво да и кажа. Всичко или просто част от всичко. Можех и да я излъжа, но не исках да започвам ново приятелство така. Пък и мразех лъжата, какъв беше смисълът да я използвам. Накрая просто реших да и кажа част от истината:
- Тук съм от няколко месеца, за пират смятам, че се справям добре и да, сама живея! - Усмихнах се и погледнах към момичето до мен, което също ме гледаше..

Усмихнах се на момичето. Определено беше много приятна, пък и като се има в предвид, че е пират, направо е супер:
- Ооо да, определено ще си помогнем! - Отвърнах аз и и се усмихнах. Погледнах към морето, после небето и казах:
- Аз трябва да вървя. Ще се виждаме из острова. - Станах, усмихнах се и заминах. След себе си чух как Серена извика:
- Да, ще се виждаме!