Мрачните улички

Казаното от Катерина го разсмя. "Примамливо, значи?" - помисли си той.
- Звучи добре. - усмихна се ангелски Дерек. Изглеждаше като перфектен джентълмен. Такова мило и учтиво държание не беше много характерно за него. Въпреки, че си падаше по романтичните жестове, рядко проявяваше тази си страна.
За секунда се замисли. Реката с водопада... Мястото му беше добре познато, но реши да запази тази малка подробност за себе си.
- Ти водиш, красавице.

П.П. пиши направо там : )

-Ох, няма нищо, аз съм виновна.-изстена тя, а болката в крака й отекваше по цялото й тяло и носеше съобщението, че явно е спукала няколко капиляра, чак към мозъка й. -Наистина много ме извинете, просто тук е такъв мрак. Пък и аз така и така се блъскам навсякъде.-съвсем невинно изрече това, като се усмихна, едва прикривайки сигналите, които съзнанието й пращаше по всички възможни нерви.
За момент вдигна очи от подутото си стъпало и погледна непознатия. А доколкото може да различи фигурата му в мрака, той не изглеждаше никак зле. Лицето му бе съвсем леко осветено от леката нощна светлина, но си личеше, че е доста красив мъж.
Ах, тази гледка й действаше като силно лекарство, предотвратяващо всяка една болка. Сърцето й се сви от притеснение и неловка руменина покри бузите й. И точно в този момент Джоан си помисли колко е хубаво, че е тъмно, опитът й сама да излъже себе си, повтаряйки си, че не се изчервява, се провали.
Изведнъж се опомни и разбра, че привлекателният непознат е поставил едната си ръка върху рамото й. Опита се да се отдръпне предпазливо, но единственото, което усети, бе как полита назад. Загубата на равновесие, счупеният й ток и гравитацията помогнаха на младата дама да се озове право върху твърдата земя.
Погледна го, усмихна се още веднъж, този път още по-странно, и се повдигна на ръце. Да... беше счупила тока си. На друго място и в друга компания тя би си помислила, че това е ужасно нещо, но идеята да се превъплъти в ролята на Пепеляшка, й допадна. А принцът беше даже по-добър от този в приказката.