Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Отново на суша.Малки ми беше странно.Толкова време на кораб и изведнъж да докосна твърда земя и наоколо да има къщи,кръчми и какви ли още не сгради.Бях свикнала всичко наоколо да е синьо-зелено.
Тъкмо се бяхме отървали от Джером и всичко можеше да е добре...да е наред...и аз реших да се откажа от този кораб и да тръгна по света...с нови хора...нов кораб...и дори не бях открила този "нов кораб".Колко умно! Да избера да съм Бог знае каква на нечий чужд кораб от колкото да съм капитан на кораба на Джером...така де вече мой кораб....и вече не мой...защото го отстъпих на друг.Обърнака му работа.
Не разбирам и защо Катерина се влачише след мен.Еее да беше непълнолетна,но и оставаше една година докато навърши осемнадесет...пък и тя можеше да стане капитан на кораба..щях да и дам това място.Момчетата щяха да и помагат и така...,но не.Тя избра да е с мен и да се влачи по "белия" свят.И ето ни сега тук...по-точно ето ме сега тук.Бях се отървала и от нея за известно време за да остана сама...да остана на саме с мислите си.
През последната година бях преживяла толкова много.Да не говорим как по чудо бунта срещо Джером проработи.Дори не беше измислено много добре...дори не беше измислено...просто се реших...споделих и пиратите се вдигнаха на бунт...без да мислят.И слава Бого,че сестра ми почти винаги беше край мен и добре владееше меча защото...хъм ами..иначе не се знаеш дали ще съм тук.Джером си беше опитен...и можеше да ме убие без да му мигне окото.Не,че з не го убих по същия начин.Това копеле обаче заслужаваше да умре от моята ръка!И слава бого..аз го убих...,но мисля,че това не му стигше за всичко което беше причинил на мен и на всички други...да прави секс с осемнадесет годишна за да има на кораба му седемнадесет годишно момиче..той беше луд!И какво ли още не...мислишесе за голямата работа..каквато всъшност беше...уж.
Бях потънала в мислите си и вървах напред с наведена глава.Усещах,че има странни погледи върхо мен.Бях свикнала да ме гледат като луда такаче не обръщах много внимание и просто си вървях.Трябваше скоро да намрим кораб и да се махнем от тук...това място не беше много безопасно за нас...за пиратите като цяло.Имаше ги всякви...,а на мен никак ама никак не ми се свършваше с затвора...все пак имах да се грижа и за сестра си...ха!Да се грижа?Аз за себе си не можех да се грижа па камоли за нея!
П.п:И заглавието май не трябваше да е така хД и поста се получи хипер тъп и зле ;хх сориии... *гледа миличко*
Тъкмо се бяхме отървали от Джером и всичко можеше да е добре...да е наред...и аз реших да се откажа от този кораб и да тръгна по света...с нови хора...нов кораб...и дори не бях открила този "нов кораб".Колко умно! Да избера да съм Бог знае каква на нечий чужд кораб от колкото да съм капитан на кораба на Джером...така де вече мой кораб....и вече не мой...защото го отстъпих на друг.Обърнака му работа.
Не разбирам и защо Катерина се влачише след мен.Еее да беше непълнолетна,но и оставаше една година докато навърши осемнадесет...пък и тя можеше да стане капитан на кораба..щях да и дам това място.Момчетата щяха да и помагат и така...,но не.Тя избра да е с мен и да се влачи по "белия" свят.И ето ни сега тук...по-точно ето ме сега тук.Бях се отървала и от нея за известно време за да остана сама...да остана на саме с мислите си.
През последната година бях преживяла толкова много.Да не говорим как по чудо бунта срещо Джером проработи.Дори не беше измислено много добре...дори не беше измислено...просто се реших...споделих и пиратите се вдигнаха на бунт...без да мислят.И слава Бого,че сестра ми почти винаги беше край мен и добре владееше меча защото...хъм ами..иначе не се знаеш дали ще съм тук.Джером си беше опитен...и можеше да ме убие без да му мигне окото.Не,че з не го убих по същия начин.Това копеле обаче заслужаваше да умре от моята ръка!И слава бого..аз го убих...,но мисля,че това не му стигше за всичко което беше причинил на мен и на всички други...да прави секс с осемнадесет годишна за да има на кораба му седемнадесет годишно момиче..той беше луд!И какво ли още не...мислишесе за голямата работа..каквато всъшност беше...уж.
Бях потънала в мислите си и вървах напред с наведена глава.Усещах,че има странни погледи върхо мен.Бях свикнала да ме гледат като луда такаче не обръщах много внимание и просто си вървях.Трябваше скоро да намрим кораб и да се махнем от тук...това място не беше много безопасно за нас...за пиратите като цяло.Имаше ги всякви...,а на мен никак ама никак не ми се свършваше с затвора...все пак имах да се грижа и за сестра си...ха!Да се грижа?Аз за себе си не можех да се грижа па камоли за нея!
П.п:И заглавието май не трябваше да е така хД и поста се получи хипер тъп и зле ;хх сориии... *гледа миличко*
