Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Порт Роял преди около две седмици

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Отново на суша.Малки ми беше странно.Толкова време на кораб и изведнъж да докосна твърда земя и наоколо да има къщи,кръчми и какви ли още не сгради.Бях свикнала всичко наоколо да е синьо-зелено.
Тъкмо се бяхме отървали от Джером и всичко можеше да е добре...да е наред...и аз реших да се откажа от този кораб и да тръгна по света...с нови хора...нов кораб...и дори не бях открила този "нов кораб".Колко умно! Да избера да съм Бог знае каква на нечий чужд кораб от колкото да съм капитан на кораба на Джером...така де вече мой кораб....и вече не мой...защото го отстъпих на друг.Обърнака му работа.
Не разбирам и защо Катерина се влачише след мен.Еее да беше непълнолетна,но и оставаше една година докато навърши осемнадесет...пък и тя можеше да стане капитан на кораба..щях да и дам това място.Момчетата щяха да и помагат и така...,но не.Тя избра да е с мен и да се влачи по "белия" свят.И ето ни сега тук...по-точно ето ме сега тук.Бях се отървала и от нея за известно време за да остана сама...да остана на саме с мислите си.
През последната година бях преживяла толкова много.Да не говорим как по чудо бунта срещо Джером проработи.Дори не беше измислено много добре...дори не беше измислено...просто се реших...споделих и пиратите се вдигнаха на бунт...без да мислят.И слава Бого,че сестра ми почти винаги беше край мен и добре владееше меча защото...хъм ами..иначе не се знаеш дали ще съм тук.Джером си беше опитен...и можеше да ме убие без да му мигне окото.Не,че з не го убих по същия начин.Това копеле обаче заслужаваше да умре от моята ръка!И слава бого..аз го убих...,но мисля,че това не му стигше за всичко което беше причинил на мен и на всички други...да прави секс с осемнадесет годишна за да има на кораба му седемнадесет годишно момиче..той беше луд!И какво ли още не...мислишесе за голямата работа..каквато всъшност беше...уж.
Бях потънала в мислите си и вървах напред с наведена глава.Усещах,че има странни погледи върхо мен.Бях свикнала да ме гледат като луда такаче не обръщах много внимание и просто си вървях.Трябваше скоро да намрим кораб и да се махнем от тук...това място не беше много безопасно за нас...за пиратите като цяло.Имаше ги всякви...,а на мен никак ама никак не ми се свършваше с затвора...все пак имах да се грижа и за сестра си...ха!Да се грижа?Аз за себе си не можех да се грижа па камоли за нея!

П.п:И заглавието май не трябваше да е така хД и поста се получи хипер тъп и зле ;хх сориии... *гледа миличко*

Вижте профила на потребителя
Най-после бе успял да се изплъзне от зоркия поглед на капитана си и да се наслади на малко време на сушата. Джак никога не е бил човек на морето. Съгласи се да стане част от морската флота, защото имаше познанията и хъса за работа, но това бе всичко. Той не притежаваше онази любов, която пирати имаха стаена в сърцата им за синьото вълнение. Затова и в момента се радваше на няколкото часа ‘свобода’, която бе успял да си спечели. После сигурно цял ден щеше да търка дъното на някой кораб, но според неговия объркан мозък това си заслужаваше, не ден а два.
И ето го сега разхождащ се безцелно из Порт Роял. Бе успял и по пътя някъде да загуби онази малка напаст, която само го тормозеше за храна. Загубил е силно казано, тя бе решила да го лиши от присъствието си, което накара Джак да мисли, че нищо интересно няма да се случи този ден. Все пак, когато имаше някаква забава невестулката винаги го следваше по петите.
На къде се бе запътил? И той нямаше на идея. Тананикаше си някаква песен под носа си и бе забил поглед в земята, като подритваше някой и друг камък от време на време, за да има за какво да мисли. Една крачка...втора...трета... А не! Това го побъркваше! Той бе общителен човек, който се нуждаеше от компания, каквато и да била. Всъщност това бе лъжа, той се нуждаеше от начин да се забавлява.
„Гледай си пътя, момче!” Някакъв вътрешен глас като че ли извика в главата му и той моменталичести вдигна поглед, за да види какви са препятствията пред него. Дъхът му почти секна, когато за малко да се сблъска в някакво момиче. В последния момент успя да премести крачката си малко по – в ляво. Следващите три секунди не знаеше какво точно става, но когато всичко свърши предположи, че се бе подхлъзнал на нещо, защото бе на земята с пламнало лице. Ето, още не бе казал и една дума на момичето, а странната му фобия вече се изразяваше на лицето. Погледна нагоре и погледа му попадна на объркания поглед на същото тъмнокосо момиче. По най-бързия възможен начин Джак скочи на крака и се поклони до земята. В моменти като този се държеше като добре възпитано малко момче, което се извиняваше от все сърце..., което си бе самата истина, само че в 24 годишен вариант.
- Изключително много съжалявам, госпожице. Добре ли сте? –Попита той с явно стреснат и изпълнен с притеснение глас. Вдигна поглед към момичето. – Не гледах къде ходя и за малко да се блъсна във вас. Съжалявам! – За какво се обясняваше?! Та тя бе там, дори бе взела участие в цялата сцена, едва ли ѝ бе нужно разяснение по темата на какво се бе случило. И все пак той се чувстваше длъжен да изкаже всичко това.

Вижте профила на потребителя
Вървах си загледана в земята и вървейки на някъде...без конкретна посока.Лек ветрец подуха и разроши косата ми.Усмихнах се.Хареса ми това...Изведнъж нещо или по-точно някой едва не се сблъска с мен.Действията се развиха толкова бързо,че едва разбрах какво точно стана.Мъжът почна да ми се извинява,а аз гледах объркано.Дори се беше поклонил и от това ми стана неудобно.
- Ъъ...добре,добре..няма проблем... - изрекох и се усмихнах.Не бях свикнала някой да ми се извинява да ми се клани и да е мил с мен и ми стана хипер неудобно.Дори не знаех какво да кажа...не бях свикнала да казвам и думите "съжалявам" и подобни.Просто не ми беше нужно да ги използвам.Живота ми си беше Ад още от самото начало...или почти от самото начало.
- Само..спри с тези извинения и поклони и всичко... - изрекох малко по-студено.Понякога таз истуденина си беше в мен...колкото и да не исках да я излъчвам.Понякога бях мила...понякога не.Настроенията ми се меняха дяволски бързо.Зачудих се дали да се представя на мъжът или да го подмина като пътен знак сякаш не сме се сблъскали...почти."Еее хайде...докажи,че не си безчувствена кучка!" - изрече едно гласче в мен.Въздъхнах.Подадох ръка с надежда да я поеме и да се запознаем...Ох!
- Изабел... - гледах да си придам вид на някой съвсем обикновен човек..е аз бях що годе обикновен човек.Но..това което бях всъшност не си беше за пред хора.Така де...все някой можеше да те издаде на когото не трябва и да пуснат обява със снимката ти отгоре и една хубава сумичка за главата ти.Обаче това зависише от доста неща.

Вижте профила на потребителя
Наистина прекаляваше с цялата тази история. Изправи се и изпъна тялото си, за да скрие, че всъщност се чувства адски неловко от създалата се ситуация. Как успяваше винаги да се набута при шамарите? Това нямаше значение в момента.
-Приятно ми е да се запознаем, госпожице Изабел. Аз съм Джак Харис. – Когато ръката бе протегната към него, стаения джентълмен в него се обади и той пое китката ѝ като допря устните си до хладната ѝ кожа съвсем леко. Действаше без да мисли... отново. Едва след всичко това се досети, че може би това не бяха намеренията на момичето, когато си бе предложило ръката. Точно мислеше отново да почне да се извинява, когато думите ѝ от преди секунди заляха ума му и той прехапа вътрешността на бузата си, за да не изръси поредната глупост.
Как трябваше да се държи в подобна ситуация? Това бе една от причините да изпада в паника покрай нежния пол.. Та той беше шута, клоуна... този, който бе писан, за да забавлява, а освен това бе и този, който всеки, който го познава търсеше за съвет. Той бе главния герой на второстепенните герои. Никога не бе искал да е под светлината на прожектора. Беше прекалено блед герой, за да заеме челната позиция. А и в тази приказка имаше толкова много герой, кой беше той, за да се бута при ‘висшата лига’. Нищо чудно дори момичето пред него в момента- Изабел, да бе точно една от главните героини в този театър. В такъв случай – какво трябваше да направи сега? Да си играе ролята как какво!
-Съжалявам, сигурно ви откъснах от пътя ви.- Започна той и се премести, за да открие отново свободно място пред момичето, за да продължи пътя си. Въпреки че в ума му бе заседнало едно желание да размени няколко думи с нея. Изглеждаше интересна и тя бе първата, която се държеше така с него, което всъщност я правеше интересна в очите му.

Вижте профила на потребителя
Мъжът или по-скоро Джак пое ръката ми и я целуна.Това ме учуди.Защо пък по дяволите го правише?Каква бях аз,че да го прави?Дори ми говорише на "Ви".Уау!Определено не очаквах това.Той споме на нещо за откъсване от пътя и ми направи място.И също така се извини.Дали щеше да е уместно да му кажа,че ако още веднъж се извини ще го сритам?Ами не..не исках да го плаша.Кимнах и тръгнха напред.Направих две крачки и се спрях като се обърнах към нея.
- Ами..всъшност аз нямам конкретна посока... - признах си и се усмихнах,но усмивката ми не беше истинска.По-скоро беше на лицето ми само за да разведри всичко наоколо.Все пак не се бях отнесла много добре с него като го "помолих" да спре да се извинява.Малко хора можеха да разберът,че усмивката ми не е истинска.Тези малко хора просто трябваше да ме познават отлично...и тогава воала!Щяха да го разберат.
Огледах мъжът от главата до петите и се спрях на лицето му.
- Искаш ли да се поразходим? - зададох един прост въпрос.Някак да се разхождам сама не ми беше на кеф...с компания беше по-добре.Компания,компания,но само да не е сестра ми.Не..не,че не обичах сестра си.Ооо обичах я,но тя ми беше като сянка.Пък и не исках да плашим хората...с нея бяхме като ходещи клонинги.Тя приличаше ужасно много на мен.Да не кажа,че е точно същата...някои хора дори не можеха да ни различът.А някои ни различаваха доста добре та чак ме изненадваха.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите