Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Първа глава
По улиците вървеше красиво чернокосо момиче. Името на красавицата беше Анабела...Анабела Торес, но всички я наричаха Ана. Тя беше красива, умна и богата, беше най-популярното момиче в училище и всички момчета си падаха по нея, но това не беше достатъчно за красавицата, тя искаше да изживее нещо магическо и мечтата й скоро щеше да се сбъдне.Тя чу стъпки зад гърба си, обърна се за да види кой е, но когато се обърна не видя никого, момичето се обърнa и продължи пътя си, когато отново чу стъпки зад гърба си . Ана се огледа наоколо, нямаше нито един човек, момичето се обърна и хукна към къщата си, отново чуваше стъпките зад гърба си. Тя започна да тича по-бързо, кагото се бласна в някого, момичето вдигна глава и погледна към човека в когото се бе блъснало. Беше русокосо момиче с дълга руса коса стигаща са средата на гърба й и сини очи.
- Ей гледай къде ходиш-! Изкрещя русокоскатa и тръгна ядосана по улицата от която Ана току ща избяга.Ана извъртя очи недоволно и тръгна към къщата си. След десет минути красавицата се прибра в огромното имение на родителите си. Тя влезе в трапезарията, където родителита й тъкно вечеряха.
- Здравей слънчице!- Баща й и се усмихна с онази усмивка която казваше "Обичам те миличка" - Ще вечеряш ли с нас?
- Как мина в училище миличка?- Попита майка й, както обикновенно това беше първото което майка й казваше.
- Не не съм гладна татко!- Ана се усмихна и се обърна към майка си. - Мина добре мамо, както обикновенно..Ще се къча в стаята си!- Анабела се усмихна на родителите си и се качи по стълбите в стаята си, обикновенно тя използваше асансьора но днес не го направи. Красавицата влезе в стаята си и се просна на огромното легло с балдахин, лежеше така около пет минути и се изправи и отиде в банята. Ана погледна в голямото огледало пред себе си, лицето й беше бледо, кожата й беше като на мъртвец.Вятър премина през гарваново черната коса на Анабела, ледени тръпки преминаха през слабото тяло нa момичето, в черните й очи се четеше страх, отчаяние и гняв, искаше да извика, но не можеше гласът й бе заседнал като буца в гърлото й.По бледото и изморено лице на Анабела се стекоха няколко салзи, момичето не можеше да диша, опитваше се да си поеме дъх, но не можеше. През банята премина сянка, беше страховита и плашеща, тя се спря пред Ана.
- Ще умреш! - Леденият глас ня сянката прекъсна тишината, която цареше в банята и накара красавицата да трепери от страх. Черната сянка докосна лицето на Ана, красавицата изтръпна, не можеша помръдне, думите на сянката още отекваха в ушите й. Красавицата затвори очи и очаквaше мига в които ще умре, но нищо не се случи, Анабела отвори очите си и сянката я нямаше, лицетo й вече не беше бледo и отново можеше да диша.
Анабела сe огледа наоколо, но сянката я нямаше, тя се опита да се успокои и погледна в огледалото. Тя излезе от бяната, взе си чантата и тръгна към парка тичайки .
- Излизам!- Изкрещя момичето, когато мина през трапезарията родителите й си хвърлихя наколко странни погледа, сякаш можеха да се разбират само с поглед. Всъщност те можеха да го правят, но дъщеря им не знаеше за това, тя не знаеше почти нищо за семеъството си и за това какво точно са родителите й, но много скоро щеше да научи цялата истина за семейството си и за себе си. Ана стигна до парка, тя обичаше да се разхожда тук, когато е тъжна или нещо не беше наред, а днес найстина беше странен ден, красавицата имаше нужда да помисли за случилото се и да се успокои. Тя седна на една от зелените пейки, които се сливаха с обстановкото в парка, всичко наоколо беше зелено и обгърнато в мрак, дори Анабела са сливаше с тази обстановка, облечена в каса черна рокля и черни обуви на висок ток, единственото което се отличаваше от тази мрачна обстановка бе светлината на уличната лампа до пейката.
- Здравей! - Каза дрезгъв мъжки глас, които накара Ана да извика от страх, тя отново чу стъпки зад гърба си, които се приближаха все по-близо дo нея, всичко в нея крещеше "Бягай" но момичето дори не помръдна.
Мъжът или по-скоро момчето, което изплаши красавица застана пред нея и се усмихна мило. Момичето въздъхна и извъртя очи, не можеше да повярва че се бе изплашила от него, та той беше просто еднo обикновено момче или поне така изглеждаше. Всъщност той беше всичко друго, но не и обикновено момче въпреки, че изглеждаше като такова.
- Здравей!- Каза чернокоската й се усмихна на красивото момче, което стоеше пред нея. Той имаше къса черна коса, кафеви очи, красива усмивка и хубаво тяло, личеше си че прекарва доста време във фитнеса. Беше облечен с бяла тениска, черни панталони и черно кожено яке. Той беше най-красивото момче което Анабела някога беше виждала .
- Извинявай, не исках да те изплаша.- Момчето отново й се усмихна. - Аз съм Ерик!- Момчето подаде ръката си.
- Не си ме изплашиш.- Красавицата се усмихна на Ерик. - Аз съм Анабелa, но можеш да ме наричаш Ана.- Те си стиснаха ръцете и започнаха да се разхождат из парка . По време на разходката те не казаха нищо, само си размениха няколко погледа, разхождаха се из парка обгърнати в мрак, когато Ерик внезапно каза:
- Трябва да тръгвам!- Момчето й се усмихна и си тръгна тичайки от парка, преди Анабела дори да успее да каже нещо.Момичето гледаше няколко секунди към мястото, на което преди стоеше Ерик . След това тръгна към имението на родителите си, през целия път тя мислише за Ерик и не усети кога се е прибрала. Тя влезе в имението и се запъти кам стаята си отвори вратата и красивата й лилава стая вече беше пред погледа на чернокоската. Тя разкопча ципа на черната си рокля, каято се свлече в краката й след това свали черните си обувки на висок ток. Взе светло розовата копринена нощницата, която бе оставена на леглото й и я облече, след тава си легна и заспа.
По тъмната и мрачна улича вървеше Ана, беше облечена с черни дънки, боти на висок ток, черно кожено яке и бяла блуза. Тя чу стъпки зад гърба си и се обърнa, видя две червени очи, които светеха в тъмнината. Тъмната фигура с червените очи тръгна към красавицата, Анабела се обърна и хукна по улицата. Тъмната фигура тичаше след момичето фигурата хвана момичето за врата и я прилепи към едно дърво. Заби острите си зъби във врата на чернокоската и започна да пие от кръвта й, момичето изпищя от страх, но наоколо нямаше никого и никой не можеше да й помогне...
По улиците вървеше красиво чернокосо момиче. Името на красавицата беше Анабела...Анабела Торес, но всички я наричаха Ана. Тя беше красива, умна и богата, беше най-популярното момиче в училище и всички момчета си падаха по нея, но това не беше достатъчно за красавицата, тя искаше да изживее нещо магическо и мечтата й скоро щеше да се сбъдне.Тя чу стъпки зад гърба си, обърна се за да види кой е, но когато се обърна не видя никого, момичето се обърнa и продължи пътя си, когато отново чу стъпки зад гърба си . Ана се огледа наоколо, нямаше нито един човек, момичето се обърна и хукна към къщата си, отново чуваше стъпките зад гърба си. Тя започна да тича по-бързо, кагото се бласна в някого, момичето вдигна глава и погледна към човека в когото се бе блъснало. Беше русокосо момиче с дълга руса коса стигаща са средата на гърба й и сини очи.
- Ей гледай къде ходиш-! Изкрещя русокоскатa и тръгна ядосана по улицата от която Ана току ща избяга.Ана извъртя очи недоволно и тръгна към къщата си. След десет минути красавицата се прибра в огромното имение на родителите си. Тя влезе в трапезарията, където родителита й тъкно вечеряха.
- Здравей слънчице!- Баща й и се усмихна с онази усмивка която казваше "Обичам те миличка" - Ще вечеряш ли с нас?
- Как мина в училище миличка?- Попита майка й, както обикновенно това беше първото което майка й казваше.
- Не не съм гладна татко!- Ана се усмихна и се обърна към майка си. - Мина добре мамо, както обикновенно..Ще се къча в стаята си!- Анабела се усмихна на родителите си и се качи по стълбите в стаята си, обикновенно тя използваше асансьора но днес не го направи. Красавицата влезе в стаята си и се просна на огромното легло с балдахин, лежеше така около пет минути и се изправи и отиде в банята. Ана погледна в голямото огледало пред себе си, лицето й беше бледо, кожата й беше като на мъртвец.Вятър премина през гарваново черната коса на Анабела, ледени тръпки преминаха през слабото тяло нa момичето, в черните й очи се четеше страх, отчаяние и гняв, искаше да извика, но не можеше гласът й бе заседнал като буца в гърлото й.По бледото и изморено лице на Анабела се стекоха няколко салзи, момичето не можеше да диша, опитваше се да си поеме дъх, но не можеше. През банята премина сянка, беше страховита и плашеща, тя се спря пред Ана.
- Ще умреш! - Леденият глас ня сянката прекъсна тишината, която цареше в банята и накара красавицата да трепери от страх. Черната сянка докосна лицето на Ана, красавицата изтръпна, не можеша помръдне, думите на сянката още отекваха в ушите й. Красавицата затвори очи и очаквaше мига в които ще умре, но нищо не се случи, Анабела отвори очите си и сянката я нямаше, лицетo й вече не беше бледo и отново можеше да диша.
Анабела сe огледа наоколо, но сянката я нямаше, тя се опита да се успокои и погледна в огледалото. Тя излезе от бяната, взе си чантата и тръгна към парка тичайки .
- Излизам!- Изкрещя момичето, когато мина през трапезарията родителите й си хвърлихя наколко странни погледа, сякаш можеха да се разбират само с поглед. Всъщност те можеха да го правят, но дъщеря им не знаеше за това, тя не знаеше почти нищо за семеъството си и за това какво точно са родителите й, но много скоро щеше да научи цялата истина за семейството си и за себе си. Ана стигна до парка, тя обичаше да се разхожда тук, когато е тъжна или нещо не беше наред, а днес найстина беше странен ден, красавицата имаше нужда да помисли за случилото се и да се успокои. Тя седна на една от зелените пейки, които се сливаха с обстановкото в парка, всичко наоколо беше зелено и обгърнато в мрак, дори Анабела са сливаше с тази обстановка, облечена в каса черна рокля и черни обуви на висок ток, единственото което се отличаваше от тази мрачна обстановка бе светлината на уличната лампа до пейката.
- Здравей! - Каза дрезгъв мъжки глас, които накара Ана да извика от страх, тя отново чу стъпки зад гърба си, които се приближаха все по-близо дo нея, всичко в нея крещеше "Бягай" но момичето дори не помръдна.
Мъжът или по-скоро момчето, което изплаши красавица застана пред нея и се усмихна мило. Момичето въздъхна и извъртя очи, не можеше да повярва че се бе изплашила от него, та той беше просто еднo обикновено момче или поне така изглеждаше. Всъщност той беше всичко друго, но не и обикновено момче въпреки, че изглеждаше като такова.
- Здравей!- Каза чернокоската й се усмихна на красивото момче, което стоеше пред нея. Той имаше къса черна коса, кафеви очи, красива усмивка и хубаво тяло, личеше си че прекарва доста време във фитнеса. Беше облечен с бяла тениска, черни панталони и черно кожено яке. Той беше най-красивото момче което Анабела някога беше виждала .
- Извинявай, не исках да те изплаша.- Момчето отново й се усмихна. - Аз съм Ерик!- Момчето подаде ръката си.
- Не си ме изплашиш.- Красавицата се усмихна на Ерик. - Аз съм Анабелa, но можеш да ме наричаш Ана.- Те си стиснаха ръцете и започнаха да се разхождат из парка . По време на разходката те не казаха нищо, само си размениха няколко погледа, разхождаха се из парка обгърнати в мрак, когато Ерик внезапно каза:
- Трябва да тръгвам!- Момчето й се усмихна и си тръгна тичайки от парка, преди Анабела дори да успее да каже нещо.Момичето гледаше няколко секунди към мястото, на което преди стоеше Ерик . След това тръгна към имението на родителите си, през целия път тя мислише за Ерик и не усети кога се е прибрала. Тя влезе в имението и се запъти кам стаята си отвори вратата и красивата й лилава стая вече беше пред погледа на чернокоската. Тя разкопча ципа на черната си рокля, каято се свлече в краката й след това свали черните си обувки на висок ток. Взе светло розовата копринена нощницата, която бе оставена на леглото й и я облече, след тава си легна и заспа.
По тъмната и мрачна улича вървеше Ана, беше облечена с черни дънки, боти на висок ток, черно кожено яке и бяла блуза. Тя чу стъпки зад гърба си и се обърнa, видя две червени очи, които светеха в тъмнината. Тъмната фигура с червените очи тръгна към красавицата, Анабела се обърна и хукна по улицата. Тъмната фигура тичаше след момичето фигурата хвана момичето за врата и я прилепи към едно дърво. Заби острите си зъби във врата на чернокоската и започна да пие от кръвта й, момичето изпищя от страх, но наоколо нямаше никого и никой не можеше да й помогне...
