Гората

- За теб не знам, но аз няма да се дам без бой - нашият герой се захили, напълно не намясто.
Да, дори да бе изправен пред високата и страховита фигура на смъртта /в случая фигурата бе не на кой да е, а на самата Баба Меца/, Гордън се хилосваше на поразия без особено да мисли за последствията или пък да си прави труда да мисли какво ли представлява задгробия живот...
- Аз, Дрейк Конрад Гордън, живях диво и крадливо и не съжалявам за стореното - едва сдържаше усмивката си - И с чест приемам титлата ловец на мечки! - прихна, улови китката на... Алис/нали така?/ и скочи долу, повличайки и момичето със себе си. - А сега предлагам с чест да се омитаме.
Хукна напред и подобно на някой гуро наставнически изгледа неговорещата норвежки...
- Тичкай... Припкай като вятъра...

Озовах се на земята..
Ах колко интересно.Умряла ли бях? Ако отговорът бе положителен, то несъмнено някоя голяма шоколадова торта трябаше да ме перне по носа.Нали това трябваше да има в рая..торти и пак торти..Да, определено бях гладна.
Гърлен звук ме накара да осъзная, че не бях в рая.
Значи бях в ада..О, не.И сигурно някъде зад мен ме чкаше някое червено люспесто чудовище с вилица в ръка и лукава зловеща усмивка.Преди да завъртя глава, краката ми започнаха да се движат.Тичах ли?
Не нещо ме влачеше...
- Тичкай... Припкай като вятъра...-крещеше Дрейк
Очите ми бяха затворени..Колко глупаво наистина и то при положение, че само на метри от нас Мецан се въртеше като пияна кокошка.
Един клон се изпречи право пред носа ми и ..
Ето я и мечтаната торта.Шоколадовият блат започна да добива очертания, а голямата черешка..
Някъде зад ялата илюзия чувах Мецан и Дрейк.
Браво, оставих се на клон да ме перне по носа..
"Загина в тежка битка с три тонна мечка стравница"-това щеше да пище на некролога ми и някъде отдолу с по-дребен шруф щяха да семъдрят следните думи "победена от злонамерен клон"

Идеше му да се хване за главата. Не можеше да повярва че има човек, на когото до такава степен ръцете да му пречат.
А и Гордън не беше бавачка... Най-малкото че не беше близък с момичето. И все пак не искаше да я зареже насред гората, така очевидно безпомощна да стане вечеря за разярената мечка.
Хвана я бързо, до колкото успя, и буквално започна да я влачи нанякъде.
- Не виждам ... клони! - заръкомаха тя и Дрейк изцъка с език, продължавайки да тича.
- Винаги ли си толкова ... - бе готов да каже "саката", но после реши че ще се изрази маалко по-меко - непохватна? - постара се да не се засмее, все така гледайки напред.
Веселият му крясък не дочака отговорът на Алис, и се извиси, стряскайки козинестия звяр.
Причината за него обаче, бе съвсем примлива, предвид ... къхъм.. напечената ситуация. Не бяха усетили колко надалеч бяха стигнали в привидно жалките и почти ненадеждни опити да се измъкнат живи, и точно заради това нашият герой бе така силно изненадан да забележи необятното море, което сякаш се поклащаше под напора на силния вятър.
Да.. море... и кораб... Нямаше представа чий е, но като че ли бе паднал от рая.
- Алелуя - затегли момичето отново към спасението.

-Непохватна?!-извиках и кълна се мечката замръзна на място-Ти Дрейк Гордън, си този който ме влачи без да гледа!
Веднага съжалих за последните си думи , защото Мецан започна да се приближава все повече.Вече усещах дъха му по тила си.
- Алелуя - извика пирата и се затича още по-силно
-Не отново пирати-простенах тихо, ала алтернативата бе злобно месоядно, което не беше яло от бог знае кога..
Корабът мъдрещ се прде нас, имаше голям черен флаг с неизменните череп и кръстосани кости.Явно моят късмет отново ме бе докарал там, откъдето започна всичко...
Само дето трябвае да се качим по въжетата.А това не го можех.По дяволите, наистина бях непохватна.
Ревът., сякаш казващ "Ще те ям!" обаче бе най-силната мотивация, която имах.По-бърза дори от Дрейк още веднъж благодарих на себе си, за дето бях обула панталони.
Глухо тупване оповести появата на пирата.Дрейк най-после бе горе и сега оставаше следващия въпрос "сега какво".
-Ти подкарай тоя кораб, аз ще се опитам да намеря пушка или нещо такова.-казах бързо и без да мисля, че необитаемите кораби са рядкост, се впуснах в издирването на огнестрелно оръжие.
Такова естествено имаше..за разлика от морски вълци-такива не се мяркаха.Стигнах до едното перило на кораба и се прицелих в кафявото нещо.Не, нямаше да убия мечка..Не бях толкова жестока.Все пак бе живо създание, както и аз.
Пуснах пушката и отидох при озадачения Дрейк.
-Някой трябва да опъне платната.-заключих накрая, иначе това нещо няма да мръдне-Издърпай котвата!
Да се катеря по паулба?!О боже, този късмет нямаше ли да спре да ми върти номера?!
Вече горе, нямах идея кое въже за какво служи, затова започнах да дърпам наред...