Гробището

Анабет де Ан Крист · 26 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:21 am

Анабет де Ан Крист

Брой мнения : 101

Затворих очи. Странното бе ... допреди малко само мислех как мога да убия този човек пред мен, а сега - едва минути по-късно всичко се беше променило. Разбирах го. Разбирах тъгата му. И очевидно не беше такъв за какъвто го мислех пълрвоначално. Не беше някой от онези които влизаха във флота само за да показват какво не могат. Той си имаше причина. И всъщност не го винях. Искал е само да отмъсти заради родителите си и нищо повече...
Едва сега разбирах колко е било трудно... На майка ми, на баща ми ... и на ди Анджело и синът му ... Било е трудно на всички.
Ами ако бях на мястото на Савлая ... сигурно нямаше да мога да се справя. Колко силна трябва да е била? Щом го е обичала, а се е отказала от него. И все пак с това е провалила своят живот.Или поне своето щастие. И неговото.
Чак сега си давах сметка за всичко това.. Имах чувството че ще прегрея ако продължавам да разсъждавам но имах нужда от това..
- Много ми се иска тя да беше жива... - усетих се да казвам.

Вишъс Фюри Райдър · 27 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:33 am

Вишъс Фюри Райдър

Брой мнения : 75

Думите 'и сякаш ме пронизаха с нож ,не защото желаеше майка 'и да е жива ,а защото точно след като ги каза осъзнах колко силно желаех мойте родители отново да са живи и колко много исках отново ,за едни послед миг ,да ги видя...Обаче реалността беше ,реалност в този свят тях ги нямаше ,бях сам ,нямах никой останал роднина ,но бях свикнал с тази мисъл одавна и въпреки това сега се чувствах самотен. Бях постигнал толкова много ,за толкова малко време ,но все още чувствах липса. Липсваше ми семейството което одавна загубих ,не само родителите ми ,но и покойната ми жена която загина преди да даде живот на детето ми.
-Липсват ми... - чух се да казвам и смотено обърнах поглед отново към шията на коня. Всички те ми липсваха ,родотелите ми ,дядо ми ,съпругата ми и дори нероденото ми дете ,което толкова силно желаех да държа в обятята си. Сега обаче ги нямаше ,а аз отново се ровех в миналото. Бях се заклел да отмъщавам за всеки един от тях и изведнъж тази клетва загуби смисъл...Това нямаше да ги върне при мен само щеше да ми напомня колко ми липсват.
-Така е по-добре за всички... - казах и се обърнах към пиратесата с лека и нежелана усмивка. - Сега майка ти навярно е с баща ми и си живеят живота в Рая или каквото там има след като умре човек. - наведох се и взех ризата си ,която все още беше на земята. Изтупах я и я сложих на седлото.

Анабет де Ан Крист · 28 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:53 am

Анабет де Ан Крист

Брой мнения : 101

- Надявам се - подсмръкнах тихо и прибрах ножа си. И какво щях да правя сега? С една дузина истини отгоре? Навярно щях да се тръшна на някой кораб и да се тъпча с жалки буламачи от ябълки и месо ... Истината беше че тези нови истини можеха само да ми напомнят на живота койт имах преди родителите ми да умрат и за живота койт винаги сълм искала да водя. За това което никога съм нямала и за майка ми, преживяла и превъзмогнала толкова много само заради щастието на семейсвото си. И не бе същото без нея. Бих дала всичко, бих се отказала дори и от това да бъда пират само за да я върна.
- Съжалявам за баща ти - кимнах срещу комодора, който всъщност щях да се старая да не нападам в бъдещи битки. Вече възвърнала куража си /надявах се Вишъс никога да не кажеше за размекването ми пред някой друг/ затегнах отпусналият се колан, издърпах ботушите си нагоре и погледнах за последно към гроба на майка ми.
- Обичам те - прошепнах й с надеждата че може би ме чува. Че може би е с мен.
Извърнах поглед към вече качилият се на коня комодор.

Вишъс Фюри Райдър · 29 Re: Гробището Пет Фев 04, 2011 7:44 am

Вишъс Фюри Райдър

Брой мнения : 75

-Искаш ли да те изпратя до някъде или да отидем заедно някъде? -попитах спокойно ,като се бях погрижил тъгата и всякакви подобни да се махнат от гласа ми. Сега говорех спокойно и с тон който неизразяваше нищо друго освен пълно безразличир ,това обикновенно беше тона който използвах ,за да прикрия какво се въртеше в главата ми или какво изпитвах.
Слязох от коня като изтупах старателно ризата и сакото си ,а после ги облякох. За комодор ,още повече за аристократ не беше умно да ходя полугол. Просто "закона" на аристократите не го позволяваше...Ние трябваше да сме пример за обществото ,а всъщност повечето аристократи бяха просто надувки ,който си вирахе носа и се мислеха за господари на света...Мразех тази част от живота си ,но се бях родил такъв и трябваше да се придържам към "закона" ,който имаше в този снобски свят...

Анабет де Ан Крист · 30 Re: Гробището Пет Фев 04, 2011 8:38 am

Анабет де Ан Крист

Брой мнения : 101

- Не, благодаря - не можех да повярвам че му се усмихвам и то без капка ирония в гласа - А и не мисля че ще се отрази особено добре на репутацията ти, ако те видят с пират. Същото важи и за мен. - вече звучах като себе си и онези нотки на тъга и отчаяност които до преди малко се прокрадваха в гласа ми, вече се бяха изпарили и дори не напомняха за евентуалното си присъствие. Зарадвах се че поне бях достатъчно силна и успявах да превъзмогвам подобни внезапни новини и погроми. - Разбрахме няколко истини, не знам до колко полезни, но все пак ... - огледах се за последно, сякаш търся нещо което съм забравила, но всъщност не ми се щеше да поглеждам комодора. - Това е. Сега се налага да потърся кораба иначе рискувам да стигна до останалите след около ... хм ... 30-40 години. - въобще не знаех защо му говоря, камо ли пък такива неща, но някак в самият момент не ми изглеждаше странно.
Погледнах отново към него и той кимна с разбиране. Устните ми се изкривиха в полу усмивка. - Бих казала че ми беше приятно да се запознаем, но не знам до колко това е истина - вдигнах рамене и тръгнах на север...

Вишъс Фюри Райдър · 31 Re: Гробището Съб Фев 05, 2011 5:25 am

Вишъс Фюри Райдър

Брой мнения : 75

Когато тя си тръгна аз все още седях на гробището. Не мърдах ,опитвах се да усмисля информацията ,която одавна бях приел ,но не желаех да повярвам че е истина. Седях на гробището може би минути ,може би часове. Седях съвсем спокойно ,не мърдах ,дишах едвам ,едвам. Седях мирно ,спокойно ,но най-накрая осъзнах че истинският живот ме чакаше. Аз бях комодор ,освен това бях и аристократ ,не можех да си позволя лукса да седя тук.
Вдишъх дълбоко и погледнах за последно към параклиса ,но не се усмелих да погледна двата гроба на родителите ми. Качих се на конят ми и потеглих. През целият си живот знаех ,че нещо в семейството ми не е както трябва. Не винях баща си ,поне не много. Той дори не си беше направил труда да се опита да обикне мен и майка ми. Неможех да върна времето назад ,затова реших да загърбя миналото и да се насоча към настоящето ,а после и да потърся своето бъдеще.

Sponsored content

Гробището

26 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:21 am

Анабет де Ан Крист

27 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:33 am

Вишъс Фюри Райдър

28 Re: Гробището Чет Фев 03, 2011 7:53 am

Анабет де Ан Крист

29 Re: Гробището Пет Фев 04, 2011 7:44 am

Вишъс Фюри Райдър

30 Re: Гробището Пет Фев 04, 2011 8:38 am

Анабет де Ан Крист

31 Re: Гробището Съб Фев 05, 2011 5:25 am

Вишъс Фюри Райдър

32 Re: Гробището

Sponsored content