Не отговорих на въпроса й за свестните пирати, защото аз познавах точно двама - единия бе капитана ни, а другия отдавна бе мъртъв, така че може би не се броеше или пък да...
Подсмихнах се и разклатих леко чашата с огнената течност.
- Всъщност, историята в момента ми се струва доста комична, но по онова време си бях изкарала акъла.
Подсмихнах се аз и погледнах към Катара, която едва доловимо се засмя като мен. Отлично помнех тази проклета нощ преди почти две години, когато я срещнах.
- Беше една доста студена и мъглива вечер. Точно бях избягала от нас, а този, а приятелят ми почина и бях останала сам. Да се връщам нямаше смисъл, за това просто обикалях улиците и се чудех какво да правя. Мина ми за секунда през ума да кандидатствам за капер, понеже обожавах морето, но се отказах понеже... Май се подразбра, че не обичам много да ми заповядват, нали?
Засмях се леко и поклатих глава.
- За това бях решила да стана пират. Отидох да говоря с капитана на един от по-добрите кораби, но той ми отказа - не искал жени на борда си, а аз не съм била и достатъчно надеждна. - изкъках под нос. - Както и да е. На връщане, когато разйбоника ме причакаха в една тясна уличка. Изглежда бяха подслушали разговора ни, защото един вид едва ли не ми се подиграваха за това, че искам да стана пират, но просто не осъзнаваха явно с кого си имат работа.
Поклатих глава и бледа усмивка се появи на лицето ми при спомена за онази вечер. За звъна на сабите и почти безкървавия бой.
- Беше добра битка, но копеленцата не бяха честни. Изиграха ме и дори в момента се чудя как успях да се хвана на елементарния им капан. Единия от тях опря нож в гърлото ми и почти бях сигурна, че ще последва нещо доста неприятно, когато някакво черно привидение му се нахвърли и ухапа силно ръката му, а това ми стигаше. Не след дълго онези избягаха, а когато се обърнах и погледнах към Катара, тя стоеше и ме гледаше злобно, все едно аз бях следващата. Нямаш си и на представа колко силно и дълбоко дереше онези типове. В този момент бях истински изплашена.
Направих кратка пауза като погледнах към котката до себе си, която в момента наистина ми се смееше. Няколко пъти вече й бях признавала, че ме бе изплашила не на шега и винаги изкарваше подобно изражение на лицето си.
- След това извадих от чантата си малкото храна, която имах и й я оставих, като не знам как бях успяла да запазя хладнокръвие. Казах й "Благодара" и се обърнах като си тръгнах. На следващия ден когато се събудих, тя бе там. Стоеше и ме гледаше с големите си очи като бавно развяваше опашката си. От тогава сме заедно.
Привърших историята си й се обърнах към Джейн с усмивка.
- Е, сега ти ще ми разкажеш ли как така се озова в пиратските среди?