Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Призрачната гора
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Призрачната гора Съб Фев 26, 2011 10:37 pm
Pria Hawkins
„И още един ден под комадването на непознати.” Това бяха мислите,който се въртяха в главата на Прия,докато тя крачеше доста ядосано към мрачната гора. Почти никой не идваше тук,защото ги беше страх.А това отдаваше възможност на каперата да си отдъхне от всичко и всички и понякога да се развика на няколко птички представяйки си ги за аристократи.
Днес беше един от най-ужасните ѝ дни. Всъщност беше като почти всички останали, с единствената разлика,че замалко да цапардоса един аристократ, който присъстваше на срещата ѝ с брат ѝ. Не го беше виждала от седмици. Правителството не позволяваше чести свиждания,защото според тях Прия би могла да измисли нещо и да измъкне брат си. Е, това е доста възможно но идеятаче нещо може да му се случи заради нея я караше да се примирява с всички тези префърцузени идиоти в чорапогащи.
Вече крачеше в продължение на близо 30 минути и бе забравила за всички пътеки из мразната местност. Не след дълго успя да успокой нервите си и седна на земята кръстосвайки ръце и крака,което явно показваше,че все още е доста ядосана. Не искаше този ден да свършва,защото много добре знаеше,че утре сигурно ще бъде изпратена на поредната мисия с онези некъдърници, които се наричаха нейн екипаж.
С тежка въздишка се облегна назад върху стеблото на близко дърво и затвори очите си. Ако продължаваше в същия дух щеше да си докара само главоболие. Съсредоточи се върху листата на заобикалящите я дървета и след миг наистина успя да забрави за проблемите си дори и за секунда. Всичко беше нарушено от стъпките на човек, който явно също обичаше да скита необезпокояван. Стъпките бяха на мъж безспорно, но вместо да се притесни или нещо такова Прия избута тези мисли настрани и върна вниманието си към безбройните листа.
Днес беше един от най-ужасните ѝ дни. Всъщност беше като почти всички останали, с единствената разлика,че замалко да цапардоса един аристократ, който присъстваше на срещата ѝ с брат ѝ. Не го беше виждала от седмици. Правителството не позволяваше чести свиждания,защото според тях Прия би могла да измисли нещо и да измъкне брат си. Е, това е доста възможно но идеятаче нещо може да му се случи заради нея я караше да се примирява с всички тези префърцузени идиоти в чорапогащи.
Вече крачеше в продължение на близо 30 минути и бе забравила за всички пътеки из мразната местност. Не след дълго успя да успокой нервите си и седна на земята кръстосвайки ръце и крака,което явно показваше,че все още е доста ядосана. Не искаше този ден да свършва,защото много добре знаеше,че утре сигурно ще бъде изпратена на поредната мисия с онези некъдърници, които се наричаха нейн екипаж.
С тежка въздишка се облегна назад върху стеблото на близко дърво и затвори очите си. Ако продължаваше в същия дух щеше да си докара само главоболие. Съсредоточи се върху листата на заобикалящите я дървета и след миг наистина успя да забрави за проблемите си дори и за секунда. Всичко беше нарушено от стъпките на човек, който явно също обичаше да скита необезпокояван. Стъпките бяха на мъж безспорно, но вместо да се притесни или нещо такова Прия избута тези мисли настрани и върна вниманието си към безбройните листа.
3 Re: Призрачната гора Нед Фев 27, 2011 7:57 pm
Вишъс Фюри Райдър
Вишъс се беше събудил рано сутринта или по-точно беше все още вечер. Някъде към два и полувина сутринта Ви вече беше буден ,тъй като поредния му кошмар не му позволи да се наспи. Кръговете под очите му ,символ на безсънието ,вече бяха нещо обичайно за него ,а умората беше просто стар приятел.
Тъй като нямаше какво да прави из имението си Вишъс реши ,че времето е идеално за лов. Той приготви най-бързия си кон и облече най-одобните му и най-широки дрехи ,а върху тях се накичи с оръжия. Комодора се метна върху коня си и точно преди изгрев слънце потегли към призрачната гора. Тази страховита област не беше обеспокоявана от човека и по логическия начин на мислене би трябвало да е пълна с животни ,но уви пред Вишъс не се появи нищо. Някой най-вероятно е решил да подплаши животните...
Селеди от човек бяха причината Вишъс да остави коня си и да поеме по една от многото патечки. С неговия късмет най-много да попадне на някой дивак ,а не на пират...Не че имаше голямо значение Вишъс и без това не беше в настроение да убива днес.
-Добро утро! - започна учтиво Ви като видя сянаката на човека. Неможеше да разпознае мъж или жена е ,невиждаше нищо усвен сянката...В тази гора определено беше тъмно...
Тъй като нямаше какво да прави из имението си Вишъс реши ,че времето е идеално за лов. Той приготви най-бързия си кон и облече най-одобните му и най-широки дрехи ,а върху тях се накичи с оръжия. Комодора се метна върху коня си и точно преди изгрев слънце потегли към призрачната гора. Тази страховита област не беше обеспокоявана от човека и по логическия начин на мислене би трябвало да е пълна с животни ,но уви пред Вишъс не се появи нищо. Някой най-вероятно е решил да подплаши животните...
Селеди от човек бяха причината Вишъс да остави коня си и да поеме по една от многото патечки. С неговия късмет най-много да попадне на някой дивак ,а не на пират...Не че имаше голямо значение Вишъс и без това не беше в настроение да убива днес.
-Добро утро! - започна учтиво Ви като видя сянаката на човека. Неможеше да разпознае мъж или жена е ,невиждаше нищо усвен сянката...В тази гора определено беше тъмно...
4 Re: Призрачната гора Нед Фев 27, 2011 9:44 pm
Pria Hawkins
Нямаше как да продължи и да игнорира човека пристъпващ към нея.Силно се надяваше да не е поредният всезнайко от флотата, който да почне да ѝразправя на дълго и широко,че не трябва да е тук,а да е на лов за пирати. Нямаше как да не се отврати от мисълта и да скочи на крака. Точно в момента ако този човек наистина ѝ досадаше, едва ли щеше да се прибере отново при семейството си.Но всички мисли бяха променени щом Прия чу гласа на новодошлия. Лека усмивка заигра на лицето ѝ като огледа сянката му.
-И какво би могъл да прави всеизвестният командор извън уютното си имение в този ранен час?- Попита момичето като се опита да не се разсмее.
Надяваше се гласът ѝ да е достатъчен за него да разпознае стара приятелка. Познаваше се с Вишъс от доста време,но с мисиите, които тя получаваше, а и с неговите задачи като командор, рядко се виждаха. Последното, което Прия бе чула по адрес на командора бе,че ще се жени за графинята, нещо за което всички аристократи мечтаят. А и за какво друго да мечтаят като на тях световете им се въртят само около пари. Е, това и сцената,която се разиграва всеки и друг ден на площада,щом на бесило увисне безжизненото тяло на някой клетник.
-Приличаш на призрак...- Промълви Прия като се опита да види командора по-добре и присви очи. И от части се получи,защото видя и всичките оръжия окачени по него. Което отговори на по-ранния ѝ въпрос- лов.-Силно се надявам да не си решил да използваш всичкия този арсенал срещу мен...
-И какво би могъл да прави всеизвестният командор извън уютното си имение в този ранен час?- Попита момичето като се опита да не се разсмее.
Надяваше се гласът ѝ да е достатъчен за него да разпознае стара приятелка. Познаваше се с Вишъс от доста време,но с мисиите, които тя получаваше, а и с неговите задачи като командор, рядко се виждаха. Последното, което Прия бе чула по адрес на командора бе,че ще се жени за графинята, нещо за което всички аристократи мечтаят. А и за какво друго да мечтаят като на тях световете им се въртят само около пари. Е, това и сцената,която се разиграва всеки и друг ден на площада,щом на бесило увисне безжизненото тяло на някой клетник.
-Приличаш на призрак...- Промълви Прия като се опита да види командора по-добре и присви очи. И от части се получи,защото видя и всичките оръжия окачени по него. Което отговори на по-ранния ѝ въпрос- лов.-Силно се надявам да не си решил да използваш всичкия този арсенал срещу мен...
5 Re: Призрачната гора Пон Фев 28, 2011 7:49 am
Вишъс Фюри Райдър
-Прия! - възкликна очудено Ви ,а после на лицето му се появи една приятелска усмивка ,която човек можеше рядко да види на лицето на Вишъс.
-Спокойно няма да те убивам търся някой друг глиган ,а ти не отговаряш на описанието - засмя се Вишъс и се приближи по-близо. Комодора седна на земята и се облегна на едно паднало и видимо старо дърво. Погледа му отново се насочи към Прия и после се усмихна отново.
-Какво те води насам? Да не си решила да причакаш някой глупав аристократ и да го ограбиш или нещо такова. С удоволствие ще ти помогна - засмя се Вишъс и спря погледа си на летящите из въздуха листа...
пп: сори ,че е толкова късо и тъпо ,но нямам време да го мисля пък и ми се спиии
-Спокойно няма да те убивам търся някой друг глиган ,а ти не отговаряш на описанието - засмя се Вишъс и се приближи по-близо. Комодора седна на земята и се облегна на едно паднало и видимо старо дърво. Погледа му отново се насочи към Прия и после се усмихна отново.
-Какво те води насам? Да не си решила да причакаш някой глупав аристократ и да го ограбиш или нещо такова. С удоволствие ще ти помогна - засмя се Вишъс и спря погледа си на летящите из въздуха листа...
пп: сори ,че е толкова късо и тъпо ,но нямам време да го мисля пък и ми се спиии
6 Re: Призрачната гора Вто Мар 01, 2011 12:52 am
Pria Hawkins
-Полъскана съм ...- Отвърна русокоската на коментара му за глигана и се засмя леко.
Не помнеше от кога не се бе усмихвала, не само за да дразни аристократите,които я тормозеха. Имаше чувството,че мускулите на лицето ѝ са замръзнали,но какво да се прави... Последва примера на новодошлия и също седна на земята срещу него.
-Да кажем,че ако някой аристократ мине от тук, няма да имам нищо против да си поиграм малко на куче и коте.- Усетих как адреналина ми се покачи само при мисълта за подобно действие,но момента не беше за това.- Въсщност бях на свиждане с брат ми. И там един в чирапогащи щеше да се прости с живота си...
Прия за момент си спомни колко хубаво е всъщност да злосториш по техен адрес. В последно време все беше сама и нямаше на кой да плямпа, освен на себе си,но това не беше толкова интересно.
- Както и да е... Какво може да те е накарало да излезеш от имението си толкова рано?- Попита на свой ред Прия с лека ирония като предполагаше,че отговора е безсъние. Но по-интересното беше какво бе причинило това безсъние.
пп. Сори,че е малко тъпо ма нещо музата ми бяга...
Не помнеше от кога не се бе усмихвала, не само за да дразни аристократите,които я тормозеха. Имаше чувството,че мускулите на лицето ѝ са замръзнали,но какво да се прави... Последва примера на новодошлия и също седна на земята срещу него.
-Да кажем,че ако някой аристократ мине от тук, няма да имам нищо против да си поиграм малко на куче и коте.- Усетих как адреналина ми се покачи само при мисълта за подобно действие,но момента не беше за това.- Въсщност бях на свиждане с брат ми. И там един в чирапогащи щеше да се прости с живота си...
Прия за момент си спомни колко хубаво е всъщност да злосториш по техен адрес. В последно време все беше сама и нямаше на кой да плямпа, освен на себе си,но това не беше толкова интересно.
- Както и да е... Какво може да те е накарало да излезеш от имението си толкова рано?- Попита на свой ред Прия с лека ирония като предполагаше,че отговора е безсъние. Но по-интересното беше какво бе причинило това безсъние.
пп. Сори,че е малко тъпо ма нещо музата ми бяга...
7 Re: Призрачната гора Чет Мар 03, 2011 5:05 am
Вишъс Фюри Райдър
-Кошмари ,но това не е твоя работа... - отговори спокойно Ви и се огледа наоколо...
Тушина ,при това пълна тишина...Само дишането на двамата и гласовете им нарушаваха спокойствието. Хмм Ви не харесваше тишината особенно много. Тя го караше да мисли за нещата който е вършил през живота си или за кървавите му спомени...Най-много мразеше да мисли за тези който са го молели за милост и Ви просто ги е убивал...Да ето ,че пак го налегнаха мислите за ужасяващите кървави дела ,но какво да се прави...Вишъс беше повече убиец от колкото благородник ,но му се разминаваше точно заради титлата...Наричат ли те благородник ,носиш ли фамилия на богато аристократично семейство и та-да всеки грях е опростен и е признат за подвиг ,но никой никога не се усмелява да попита какво си сторил...
-И на аристократите не им е лесно...Всичко им се разминава ,но им се налага да се обличат с прилепнали дрехи и да ходят на скучни купони където трябва да се подмазват на някой смръдлив себеподобен... - спокойно отвърна Ви ,с малко закъснение и обърна погледа си към Прия. Вишъс одавна бе спрял да се приема за един от този вид. Беше по-близо до пират ,убиец ,крадец ,измамник и т.н. отколкото до аристократ ,но за щастие можеше да се преструва и го правеше идеално. В очите на всички той беше един от този вид създания ,но Прия беше една от малкото които знаеха какъв е всъщност ,който знаеха какво е вършил през живота си.
Тушина ,при това пълна тишина...Само дишането на двамата и гласовете им нарушаваха спокойствието. Хмм Ви не харесваше тишината особенно много. Тя го караше да мисли за нещата който е вършил през живота си или за кървавите му спомени...Най-много мразеше да мисли за тези който са го молели за милост и Ви просто ги е убивал...Да ето ,че пак го налегнаха мислите за ужасяващите кървави дела ,но какво да се прави...Вишъс беше повече убиец от колкото благородник ,но му се разминаваше точно заради титлата...Наричат ли те благородник ,носиш ли фамилия на богато аристократично семейство и та-да всеки грях е опростен и е признат за подвиг ,но никой никога не се усмелява да попита какво си сторил...
-И на аристократите не им е лесно...Всичко им се разминава ,но им се налага да се обличат с прилепнали дрехи и да ходят на скучни купони където трябва да се подмазват на някой смръдлив себеподобен... - спокойно отвърна Ви ,с малко закъснение и обърна погледа си към Прия. Вишъс одавна бе спрял да се приема за един от този вид. Беше по-близо до пират ,убиец ,крадец ,измамник и т.н. отколкото до аристократ ,но за щастие можеше да се преструва и го правеше идеално. В очите на всички той беше един от този вид създания ,но Прия беше една от малкото които знаеха какъв е всъщност ,който знаеха какво е вършил през живота си.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|