Покрайнините на Англия, две години по-рано

Изстрелът разцепи натежалия от влага въздух.Втори последва примера му и миг по-късно се чуха приглушени стъпки.Ботушите стигащи до колената му бяха изцапани със солидно количество кал, ала това не го интересуваше особено.В момента единственото, което искаше, бе да се отпусне.А ловът бе неговото универсално лекарство.Сутрешната кавга с Маргарет го изкара извън релси.Ясно съзнаваше, че жените разполагат с онова чудовище, наречено "чепат характер", ала и бяха особено запалими, ако направиш грешката да споделиш вижданията си, коренно различни от техните.И така Джонатан се бе озовал насред гората, зареден до зъби, готов да излее целия си гняв върху някой невинен фазан..ако не и цяло стадо.Стреляше на посоки, напълно хаотично, а лекият дъжд не улесняваше и без това неточните му изстрели.Ядоса се още повече, когато пропусна идеалната мишена в лицето на един по-охранен заек, подскачащ едва едва заради големия си тумбак.Натисна спусака веднъж, после още веднъж, накрая се намръщи и захвърли пушката.
Тъмно зелените му панталони също можеха да се похвалят с присъствието на няколко петна.Разкопча няколко копчета на ризата си и се облегна у ствола на първото дърво попаднало пред разярения му поглед.Отчаяно искаше да се разкара, да отида някъде, далеч от веригата проблеми, потропващи нервно с крак и крещящи "кога ще ти остане време и за нас, Дилинджър?".Горчиво съжаляваше, задето бе принудил Фроуселор да му даде Малгарет, горчиво съжаляваше, че се бе разделил с ергенската си свобода само и само да постигне мечта, която му се струваше все по-далечна, все по-избледняваща.
Разтърси глава, осъзнал, че е затънал до гуша в мисли, напълно неприлягащи на егоистично нахаканото му ампоа.Реши, че ще е най-добре да вземе пушката в ръце и да продължи с жалките опити да вгорчи живота на някоя невинна яребица..или при късмет на няколко невинни яребици.
После щеше да се занимава с прищевките на Маргарет...
Поредният куршум проехтя, ала отново без успех, отскочи трагично при сблъсака си със ствола на поредното дърво.Дилинджър сподави поредната порция ругатни и се заозърта, търсейки нещо, по което да стреля.Още преди мисълта да е достигнала крайната си дестинация, той усети, че тревата мърда неестествено шумно.Явно бе попаднал на нещо голямо, което нямаще как да пропусне.
Насочи пушката и преди да натисне спусака и да даде началото на голяма каша, забеляза нечия позната физиономия.
-Господи Прия, какво парвиш тук?-Дилинджър свали пушката и измина краткото разстояние, което ги делеше
Прия Хълкинс.Бяха се запознали преди няколко години и за кратко време бяха успели да създадат подобие на приятелство..Подобие, защото самият Дилинджър бе сложен характер..Трудно допускаше хора край себе си, а и да го направеше, те сами предпочитаха да стоят настрана от човек, който се интересуваше само от себе си и от личните си интереси.

Женската сулидарност бе най-великата сила, макар мнозина физици и химици с навъсени физиономии да оспорваха гореизписания факт.Може би след време, кагото направеха грешката да се измъкнат от малките си лаборатории, и да надянат негово височайшо ограничение халката, щяха да се съгласят с Джонатан..Естествено, това бе малко вероятно, предвид страничните ефекти от всички онези химикали, с които се нагълтваха.Най-вероятно щяха да са толкова ошашавени след ежедневната работа над милиони тумбести колби, че щом видеха някоя женска фигура нямаше да хванат ясните разлики между нея..и някой дъб например.
Отново онези дълги разсъждения в стил Дилинджър бяха застанали на пиадестал, измествайки дори важни неща като неспирния порой думи от страна на Прия.Все същата Хълкинс.Той се ухили едва доловимо и направи няколко крачки напред.Ботушите изджвакаха протестирайки, ала Джонатан бе твърде зает да подрежда букви, срички и думи в онази правилна конструкция, носеща звучното име "изречение".
-Маргарет винаги е разстроена.От деня, в който баща и склони да ми я даде..Не съм виновен, че нещата се подредиха така.Знаеш, нагласените бракове по сметка винаги носят риска на несподелената любов.Не, че се оплаквам.Представяш ли си колко комична картинка би било да се обичахме?Гукане и тем подобни глазирани глупости, съвсем не в стила ми, мила моя.
Картината на въображаемата действителност го застигна тъй бързо като буря в открито море.Маргарет усмихната, Маргарет удовлетворена от действията му..
Хах, сякаш това изобщо бе възможно.
Джонатан Дилинджър бе нехранимайко и негодник от класа.Което автоматично значеше, че жените не му бяха особени фенки, а мъжете попадаха в категорията "открити врагове".Той нямаше нищо против..Знаеше как да наранява с думи..още повече знаеше как да наранява с действия.Макар хаотичните изстрели да говореха друго..Животът на човек бе като колело на карета.Въртеше се постоянно..Ту една част бе горе, ту стремглаво политаше надолу, наквасвайки се обилно със солидно количество кал.
-Зарежи пушки и мисии.До гуша ми дойде от такива разговори..Като подхвана течата за съпругите, кога най-после ще получа покана и за твоята сватба?Маргарет си умира за някакво забавление, а една сватба е радост за всяка жена..и повод да изкрънка мъжа си за нова рокля-Усмивката на Дилинджър все още бе ясно доловима, съвсем не в негов стил.

Ръката на Джонатан увисна, сякаш пакетът в ръцете му конкурираше някой слон по тегло.Как само мразеше кралският печат.Не заради несметната му претруфеност, видима ясно и от километри разстояние.Просто не обичаше да се чувства като нечия марионетка..Макар да пленник на въпросното чувство откакто се помнеше.Първо Малгарет и нейните неспирни драми все опиращи до това колко е млада всъщност и колко големи очаквания има Дилинджър към нея.После кралят и редиците думи, изскачащи от устата му, до една завършващи с удивителен знак накрая.Изобщо един неспирен кръговрат, оплитащ Джонатан Дилинджър в зловежите си прозрачни конци.
Нашият герой промърмори няколко несвързани думи в отклик на пратката, мислейки си само и едиствено кокви ли щяша да са последиците, ако метнеше някой черешов пай в посока на негово височество...Е, щеше да съсипе царската му тога, но не това попадаше под дефиницзията на "последици" за Дилинджър.По дяволите, събдата беше голяма измамница, разпределяйки несправедливо парчетата власт.Джонатан отчаяно искаше по-висок пост..и правеше всичко, за да се сдобие с него
Е, някъде под многобройните пластове амбиция и егоизъм, се криеше човек с едничката мечка да остарее в покрайнините на франция с лула в ръка и поне дозина деца.Само дето Маргарет отказваше да го дари с наследник.Да не говорим, че нескрито показваше чувствата си, влизащи в рамките на "омразата" и "желанието за съвсем друг начин на живот".
И ето ..Джонатан отново бе завлечен против волята си в един от ония светове, подчинени на цветните фантази и нереални реплики, подхвърлени от чудати образи..Ако един омазан до ушите в черешов пай крайл бе чудат образ.
-Бъди по-благосклонна към тях Прия.-отговори със закъснение Дилинджър, пъхайки телеграмата в джоба на сакото си.
Знаеше, че думите му са потънали нейде в празното пространство...Просто Прия бе своенравна, напомняше му за него самия, което автоматично значеше, че едва ли се вслушваше в чуждото мнение...било то от страна на нейн стар приятел.

Пп:Съжалявам, че се забавих..