Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Една от най-посещаваните кръчми в околността...
Кръчмата на Анабел
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Кръчмата на Анабел Съб Сеп 10, 2011 12:36 pm
Моник Уотърлили
Двете вървяхме в мълчание,не защото искахме,а защото дъждът се усили и единственото което ми подсказа,че сме пристигнали бе шумът от чаши,чинии,музика и виковете на няколко пияни мъже и жените,който се смееха.Отворих широко вратата и влязох вътре,свалих шапката си и я изтръсках.Чух как момичето влиза и затваря вратата зад себе си.Веднага към нас се приближи една много добре позната фигура.
-Пак си се скитала на онзи кей!-каза пълна жена,с голямо деклоте и с ръце на кръста.Приличаше досущ на стомна така.
-Спокойно,Грета,този път дъждът ме хвана по пътя за насам.Водя ти нова клиентка. И в знак на благодарност ще ме оставиш да си седна на масата и ще ми донесеш нещо да се сгрея...
Подминах я, с широка усмивка на лицето,преди да е успяла да каже каквото и да било и седнах на една от масите,които изглеждаха не толкова мръсни.
-Не се тревожи,може да говорят много,но не хапят....като стари кучета са...
-Кого наричаш "старо куче"?-от съседната маса трима мъже играеха на карти и като гледам бяха изпили доста.Което е нормално за тези тримата.
-Мълчи да не ти избия и малкото ти останали зъби....-той си замълча и точно на време.Грета ни донесе по нещо топло за хапване и пиене.-Както винаги...
-На сметката ти....да,да.-каза жената и ни остави.
Засмях се след нея и започнах да се храня,но се опитах и да проведа някакъв разговор с момичето.
-Не съм такава...каквито и впечатления да си си направила за мен са погрешни,за това можеш да се отпуснеш.
-Пак си се скитала на онзи кей!-каза пълна жена,с голямо деклоте и с ръце на кръста.Приличаше досущ на стомна така.
-Спокойно,Грета,този път дъждът ме хвана по пътя за насам.Водя ти нова клиентка. И в знак на благодарност ще ме оставиш да си седна на масата и ще ми донесеш нещо да се сгрея...
Подминах я, с широка усмивка на лицето,преди да е успяла да каже каквото и да било и седнах на една от масите,които изглеждаха не толкова мръсни.
-Не се тревожи,може да говорят много,но не хапят....като стари кучета са...
-Кого наричаш "старо куче"?-от съседната маса трима мъже играеха на карти и като гледам бяха изпили доста.Което е нормално за тези тримата.
-Мълчи да не ти избия и малкото ти останали зъби....-той си замълча и точно на време.Грета ни донесе по нещо топло за хапване и пиене.-Както винаги...
-На сметката ти....да,да.-каза жената и ни остави.
Засмях се след нея и започнах да се храня,но се опитах и да проведа някакъв разговор с момичето.
-Не съм такава...каквито и впечатления да си си направила за мен са погрешни,за това можеш да се отпуснеш.
3 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 1:10 am
Меган Буркхардт
Меган погледна с големите си сини очи право в тези на Моник. След това започна да яде. След като привършиха с обяда Меган се облегна на стола и вдигна халбата с бира. Отпи няколко големи глътки и я остави отново на масата. Тя се огледа наоколо и забеляза, че тук идваха само пияници и пропаднали типове. Кръчмата не беше по-различна от останалите, а дебелата жена сипваще бира на пияниците, които пушеха фалшиви кубински пури и играеха покер като залагаха вместо пари, най-обикновенни предмети. Меган отново погледна към Моник и забеляза, че тя не спираше да я гледа.
- С какво се занимаваш? - попита Меган като вдигна отново халбата и отпи няколко големи глътки.
- С какво се занимаваш? - попита Меган като вдигна отново халбата и отпи няколко големи глътки.
4 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 3:59 am
Моник Уотърлили
-С това онова...
Побързах да й отговоря и отпих от бирата си.Забелязах,че се притесни заради това,че уж гледам нея,за това отклоних глава.
-Нямам си определена работа.Ходя от сам на там и се хващам на малко работи за известно време и продължавам.Рядко се задържам на едно място.Ами ти?
Отпих от бирата си,мразех да лъжа,но всъщност това не е лъжа,а прикриване на остатъкът от истината.А и ако ме хванат ще загазя по много отношения.
Побързах да й отговоря и отпих от бирата си.Забелязах,че се притесни заради това,че уж гледам нея,за това отклоних глава.
-Нямам си определена работа.Ходя от сам на там и се хващам на малко работи за известно време и продължавам.Рядко се задържам на едно място.Ами ти?
Отпих от бирата си,мразех да лъжа,но всъщност това не е лъжа,а прикриване на остатъкът от истината.А и ако ме хванат ще загазя по много отношения.
5 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 4:31 am
Меган Буркхардт
Меган се засмя леко и погледна настрани към едни пияници. Изведнъж почувства голяма нужда да поиграе малко покер, но забеляза, че Моник чака за отговора й.
- Ами... работя за себе си. - засмя се тя, но забеляза, че Моник я гледаше странно, не я беше разбрала. И това беше добре, защото не искаше да се разкрива, че е пират. Тя допълни - С няколко думи.. пътувам из целия свят. Така си изкарвам прехраната.
Тя отново вдигна халбата с бира, която от своя страна беше на свършване. Тя вдигна ръка и поиска от дебелата жена на бара бутилка ром. Тя не се забави много и донесе бутилката на момичета, заедно с две дървени чаши. Двете си наляха малко и продължиха с разговораси.
- Ами... работя за себе си. - засмя се тя, но забеляза, че Моник я гледаше странно, не я беше разбрала. И това беше добре, защото не искаше да се разкрива, че е пират. Тя допълни - С няколко думи.. пътувам из целия свят. Така си изкарвам прехраната.
Тя отново вдигна халбата с бира, която от своя страна беше на свършване. Тя вдигна ръка и поиска от дебелата жена на бара бутилка ром. Тя не се забави много и донесе бутилката на момичета, заедно с две дървени чаши. Двете си наляха малко и продължиха с разговораси.
6 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 8:06 pm
Моник Уотърлили
Кимнах в знак на разбиране.
-АЗ не пътувам много,само можду трите острова...
Отпих от бирата си и се зачудих как пират като нея не е член на някой кораб. Или е,не съм сигурна но нещо в нея не ми харесва,все още чакам подходящият момент,но явно няма смисъл да чакам.
-Как стана пират?
Въпросът излезе от устата ми спокойно и зачаках отговорът на момичето.Всъщност сега като се замисля,по думите й и тоналноста на гласът й тя не е по-голяма от мен,а може би малко по-малка с една-две години.
-АЗ не пътувам много,само можду трите острова...
Отпих от бирата си и се зачудих как пират като нея не е член на някой кораб. Или е,не съм сигурна но нещо в нея не ми харесва,все още чакам подходящият момент,но явно няма смисъл да чакам.
-Как стана пират?
Въпросът излезе от устата ми спокойно и зачаках отговорът на момичето.Всъщност сега като се замисля,по думите й и тоналноста на гласът й тя не е по-голяма от мен,а може би малко по-малка с една-две години.
7 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 10:13 pm
Меган Буркхардт
Меган стоеше изумена.. Как ли Моник беше разбрала, че тя е пират? Но това нямаше никакво значение. В този момент Меган погледна към старите пияници и се замисли, сякаш си спомняше нещо..
- Беше един дъждовен ден. - започна да говори Меган. - Тогава срещнах един човек, който сега ми е като баща. Той се погрижи за мен, когато нямах нищо. Научи ме на много неща и сега аз съм му благодарна за това и му служа.
Меган вдигна бутилката с ром и отпи няколко големи глътки.
Правило 1:
ПОСТОВЕТЕ ПОД 8 РЕДА СА ЗАБРАНЕНИ! При следващо провинение поста ще бъде директно изтрит!
- Беше един дъждовен ден. - започна да говори Меган. - Тогава срещнах един човек, който сега ми е като баща. Той се погрижи за мен, когато нямах нищо. Научи ме на много неща и сега аз съм му благодарна за това и му служа.
Меган вдигна бутилката с ром и отпи няколко големи глътки.
Правило 1:
ПОСТОВЕТЕ ПОД 8 РЕДА СА ЗАБРАНЕНИ! При следващо провинение поста ще бъде директно изтрит!
8 Re: Кръчмата на Анабел Нед Сеп 11, 2011 10:38 pm
Моник Уотърлили
Значи все пак е част от екипаж.Поех си дълбоко въздух и отпих от питието си.
-Бащите са сложно нещо...
Замислих се за моя баща и нещо ми прищрака.Трябва скоро да се връщам,защото когато изпратят вест за мен и аз не съм там нещата ще станат още по-сложни отколкото са и вече няма да имам никаква свобода.А на мен не ми се седи в една сграда,затворена като птица в кафез.
-Меган,ще ме извиниш,но трябва да тръгвам. Може пак да се срещнем и се надявам да е така.Не се тревожи за сметката,всичко е на мое име.
Правило 1:
ПОСТОВЕТЕ ПОД 8 РЕДА СА ЗАБРАНЕНИ! При следващо провинение поста ще бъде директно изтрит!
-Бащите са сложно нещо...
Замислих се за моя баща и нещо ми прищрака.Трябва скоро да се връщам,защото когато изпратят вест за мен и аз не съм там нещата ще станат още по-сложни отколкото са и вече няма да имам никаква свобода.А на мен не ми се седи в една сграда,затворена като птица в кафез.
-Меган,ще ме извиниш,но трябва да тръгвам. Може пак да се срещнем и се надявам да е така.Не се тревожи за сметката,всичко е на мое име.
Правило 1:
ПОСТОВЕТЕ ПОД 8 РЕДА СА ЗАБРАНЕНИ! При следващо провинение поста ще бъде директно изтрит!
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|