Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Пристанището на Сейтн Кроа далеч не достигаще чудовищните размери на това в Сейнт Джон, но никой от гражданието не се усмеляваше да се оплаче , наричайки го "прекалено малко"...
Пристанището на Сейнт Кроа
2 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Пристанището на Сейнт Кроа Съб Май 07, 2011 11:08 pm
Вероник А. Шевалие
С неприкрита досада Вероник оправи дългите поли на роклята си.Днес бе облечена изцяло в кремав цвят и се чувстваше като огромна праскова.Тракането от токове, идващо от обувките и, бе единственият шум около нея.Нещо съвсем нормално предвид ранния час.Някъде в далечината се чу удар на камбана.Още едно допълнение към иначе зловещата обстановка.Часът бе около шест сутринта и този малък факт бе причина улиците на Сейнт Кроа да са белзюдни.Обикновено бяха оживени, изпълнени с глъч.
Ала досадата си бе казала думата.Нашата героиня се въртя като каруцарско колело в леглото и накрая реши, че не издържа повече.Бе навлякла първата рокля, попаднала между пръстите и.Именно тази-кремавата-и се бе постарала да придаде нормален вид на косата си.Реши, че ще я прибере в кок на тила си, защото не търпеше да се подмята около нея.Само дето бе толкова уморена, че не бе успяла да се справи със закрепянето.В следсвие на това, косата и се измуши и отново се разтели по гърба и.
А какво търсеше на пристанището?Прекрасен въпрос, който нямаше да получи отговора, който му се полагаше.Момичето видя един камък, на който бе омотано въже, падащо от кораб, чийто нос бе олющен, и седна върху него.
-Колко скучен ден-промърмори на себе си и заби поглед в нищото
Ала досадата си бе казала думата.Нашата героиня се въртя като каруцарско колело в леглото и накрая реши, че не издържа повече.Бе навлякла първата рокля, попаднала между пръстите и.Именно тази-кремавата-и се бе постарала да придаде нормален вид на косата си.Реши, че ще я прибере в кок на тила си, защото не търпеше да се подмята около нея.Само дето бе толкова уморена, че не бе успяла да се справи със закрепянето.В следсвие на това, косата и се измуши и отново се разтели по гърба и.
А какво търсеше на пристанището?Прекрасен въпрос, който нямаше да получи отговора, който му се полагаше.Момичето видя един камък, на който бе омотано въже, падащо от кораб, чийто нос бе олющен, и седна върху него.
-Колко скучен ден-промърмори на себе си и заби поглед в нищото
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|