Име:
Merlin Van Houtdreve и Arthur Van Houtdreve
Години:
21
Местожителство:
Сейнт Джон
Професия:
моряци
Връзка с някоя от влиятелните фамилии:
нямат
История:
21:32...ден на раждане
Тя отвори вратата на каютата и влезе задъхана, за миг стаята се завъртя няколко пъти образувайки причудливи форми и в този момент тя притвори очи.
Слабите й ръце се едва задържаха солидния медальон намиращ се в тях, а ефирната й фигурна, сякаш размита от треперенето й, се понесе към люлеещия се стол. Точно в този миг й се струваше напълно безсмислен, сякаш не й бе достатъчно люлеенето на целия кораб...ала единствено той бе тъй близо до вратата.
С последни сили успя да седне и да затвори очи, опитвайки се да се успокои, да забрави непоносимата болка в кръста и раздиращите я удари на детето.
Бледото й лице се изкриви в подобие на усмивка и тя постави длани на стомаха си, изричайки топли майчини думи.
Нов напън и нови болки, още по-силни от предишните, сега вече дотолкова болезнени, че предизвикаха силен вик.
Каютата се завъртя отново, а по краищата започваше да пълзи тъмнина която искаше да я обвие цялата, заедно с дамата в нея.
Миг преди да я бе обгърнала вътре влетя мъж с широко чело и специфична брада, а карамелените му очи в този миг бяха изкривени в уплаха.
Само след миг побягна, сякаш изплашен от бледото лице на дамата и изкривеното й в агония тяло...че бърза да се скрие, помисли си тя и продължи да се извива от болката.
Ала той не бягаше от нея, никога не би побягнал от любимата си, още повече когато тя така се нуждаеше от него, бе тръгнал да извика прислугата, за да помогне, понеже изглежда детето искаше да излезе от нея, но не проумяваше че й причинява болка, разпъвайки малките си ръчички навсякъде.
Не мина много време докато той се върна, но тялото й вече беше безмълвно, не издаваше никакви признаци че е жива, но гърдите й все още се движеха равномерно. Нима му се бе сторило, нима тя не изгаряше само преди минута...не не бе възможно.
Още преди да бе завършил мисълта си, нов стон излезе от устните й и тя отново се раздвижи, а силуета й разкривен започна да подскача на стола.
Слугата побърза след заповедта му и подготви всичко за раждането, докато мъжа се опитваше да успокои любимата си, макар тя да ме глуха за тихите му ласки.
Чу се ужасяващ звук от счупване и жената прихна в нови мъки и страдания.
Силните вълни, клатещи целия кораб, увеличаваха напрежението и допълваха огромното неудобство в онази тясна и неподходяща за раждане каюта...нима тя не му бе казала че ще роди скоро, че не бива да пътуват по вода точно сега, че биха могли да видят майка й и след раждането...да и то не еднократно усмихвайки се го бе молила да останат на сушата, въпреки всичко той не я послуша, радостен заяви че желае да плават, че няма как да роди, че е все още рано, но надутия й корем съвсем не казваше същото и ето го доказателството, тя лежеше агонизирайки, а той се мъчеше да я успокои.
Раждането започна и нов прилив настъпи, карайки вече мокрото й тяло да бъде обляно от нова вълна.
Разкъсвана на хиляди парченца от тялото й излезе детето, малко и красиво момченце...прекалено малко, помисли си тя и в следващия миг нов напън и нови стенания предизвикаха раждането на друго дете..нима бяха две!?
Бледа усмивка се появи на лицето на двамата родителя и те стиснаха ръцете си, ала жената гледаше тъжно...на лицето й бе изписано страдание, тя вдигна малкото и крехко тяло към двойката и с нещастие съобщи че бебето е мъртво.
Вик раздра отново нощта, но вик изпълнен не само със страдание от загубата на нероденото си дете, а и от нов напън.
Този път знаеше че няма да издържи, че тялото й, вече изтощено от болката, ще издъхне в този миг, но искаше да издържи колкото може повече.
От слабото и тяло излезе и последното, окървавено момченце, а усмивката й при вида му макар и немощна бе истинска.
Старата жена подаде двете момченца на майката и тя ги погледна с поглед изпълнен с най-топлите майчини чувства.
Ала болката й, не само физическа, а и от загубата на третото момченца бе толкова голяма и непоносима че с очи заковани в мъртвото дете и ръце стискащи другите две, тя пое последния си дъх и се помоли на бога да закриля семейството й.
12:32...ден след това
"- Но Господарю, не можем да оставим децата сами, умолявам ви...госпожата не би пожелала това.
- Матилда...подчини ми се и ги остави тук далеч от дома ми, трябва да са благодарни че не ги убих..
- Господарю..та те са само деца, при това новородени, не са виновни, моля ви, нека ги задържим, умолявам ви!
- Казах ти нещо, а сега действай, преди да съм сметнал за нужно и ти да останеш тук с тях.
- Слушам господарю..."
Разговора с нейния господар минаваше през съзнанието й отново и отново, докато с малко гъше перо пишеше на стар и смачкан лист, изписвайки разкривени от сълзите й букви.
Тя не желаеше да послуша господаря си, ала знаеше че не го ли направи ще загине по далеч по жесток начин от двете деца...макар да се молеше някой да ги намери и приюти, точно и затова пишеше бележката, искаше един ден момченцата да разберат кои са, да узнаят за съдбата им отредена от злочестия им баща.
Свещта загуби своя блясък от повея влязъл през отворения прозорец и старата жена се изплаши, но побърза да приключи писмото преди господаря й да се бе усетил че върши нещо нередно.
Бързо с трепереща ръка довърши и последно изречение, умоляващо получателя да го предаде на децата когато навършат 21 години. С молитва към бога това чудо да се случи и те наистина да доживеят тази прекрасна възраст тя отвори плика и пусна вътре листа, заедно с големия медальон, доказателство за знатния им род, миг след това побърза да запечата писмото в дебел, бежов плик запечатан със знатния печат на Нидерладския крал..
21:12...по-късно същия ден
Вълните се блъскаха лудо в скалистия бряг, така сякаш самия бог на морето искаше да накаже света за жестокостта намираща се у хора. Светкавици раздираха нощта за пореден път, а луната бе скрита зад буреносни облаци, мрачни като подземния свят.
Звездите предсказваха поредната тежка нощ, ала самите те не желаеха това, не и докато на проблясващите светкавици се забелязваше силуета на голяма плетена кошница, а гласа на две деца раздираше и без това дивото съзвучие на водата.
Чу се нов, нетипичен за тези места звук, шум от копита..чудно какво ли би могло едно любимо на боговете същество да излезе навън в подобна нощ.
Светкавица раздра отново небето и успя да освети животното, но чиито гръб се намираше млад и красив мъж, с привидно добро облекло.
Изглежда самия той се бе озовал в капан и търсеше подслон в пещерата близо до брега, надяваше се там да намери спасение от задаващия си порой.
Очите му се плъзнаха напред по брега, разглеждащи бурните вълни, така яростни, както никога до сега не ги бе виждал, ала погледа му бе привлечен от нещо съвсем различно от бялата пяна, от нещо което определено не би трябвало да е тук, при това точно сега.
С трениран замах той слезе от коня и се запъти към кошницата, а на лицето му се четеше нескрито любопитство.
Голямата му длан я обърна към него, а зениците му се разшириха от огромната изненада при вида на двете деца, но миг след това топла усмивка зае нейното място и той им заговори с тих и успокоителен глас.
Знаеше че не може да ги остави, не само защото дълга го изискваше от него, ами защото сърцето му затрептя за тези деца още в мига щом ги видя, още от първата секунда в която зърна красивите им личица, той пожела да ги закриля като свои...
Характер:
Дали можем да ги наречем луди глави?Сами преценете.И за да вземете решението си по-лесно, трябва да имате предвид, че тези двамата собственоръчно успяха да измайсторят машина ,наречена ”яйцехвъргачка за съседи”, а после не се и поколебаха да я вкарат в употреба.Е, това май е живо доказателство за неспирните щуротии , примшнаващи през техните мозъци, които ,стана ви ясно, не са никак за подценяване .Освен свидетелство за вече неуспоримия факт, че нещо в техните глави хлопа, яйцехвъргачката за съседи доказва, че Артур и Мерлин са доста креативни личности, които никак не обичат да скучаят. Дори да ги затворите в някоя съвсем празна и тъмна стая те ще измислят някоя гениална иновация , за да си запълнят времето-например поиграят на сляпа баба или щи измъкнат връзките на обувките си и ще започнат да ги завързват докато не се получи най-гигантския възел на света...
Какво може да се каже за лицата им...Е, освен ,че са напълно еднакви, върху тях винаги грее някоя дяволита усмивка, нашепваща на околните неща, от които дяволът би се уплашил.Ако става въпрос за страх, Артур и Мерлин с гордост попадат в графата „хора ,имащи удоволствието да не се страхавут от нищо”.Една от причините да се хвърлят през глава във всичко ,дори то да носи етикет „взривоопасно”.Не просто им доставя удоволствие да нагазват във водите на страховитото.Те ги търсят...Просто в представите им за идеален живот не фигурират люлеещ се стол , дебел роман, в който авторът описва 52 страници поле, на което само една единствена крава пасе трева, описана с префърцунени епитети като „благоухайна”.Що се отнася до идеално-за тях това са приключенията.
Ако кажем, че запазват самообладание дори в напрегната ситуация, няма да излъжем.Нищо не е в състояние да ги ядоса.Но те пък могат да ядосат всичко.Само няколко добре подбрани техни думи могат да изкарат от рели всеки.Дори онези специално обучени монаси от далечния изток, които с години тренират за перфектната медитация.
Чувството за хумор е другата им обща черта и у двамата.На пръсти се броят дните , в които изражението им е посърнало , а от устите им не се ронят поток от глупости. От погледа им нищо не може да се скрие.
Поговорката „три пъти мери, веднъж режи” остава неразбрана за тях.Никога не мислят преди да свършат нещо.Това ги превръща в магнит за неприятности.Не , че те имат нещо против....
Външен вид:
Някак странно е как природата създава подобна красота, при това представена в две прекрасни създания като една капка вода.
Мерлин, както и брат му Артур, са не много високи, но стройни мъже, с тяло изваяно като от най-нежните ръце.
Очите им, на пръв поглед съвсем обикновени, биха могли да те запленят с магнетичната си сила и дълбочина, загадъчен наследник, оставил следа от любовта на майка им.
Кожата им е с мек и примамлив загар, а косите им с канелен цвят и светли отенъци.
Допълнително:
-
Dorian_Gray_4.jpg)
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
