Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Центъра на града

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 4 от 5]

76 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 6:09 am

- Ей, ей, ей, страхливци - извиках срещу татуираните будали - Изнизвате се като пръдня в гащи! - изкрещях недоволно. Тъкмо бях превързала раната си и се бях приготвила за бой, а те какво? Духнаха по-бъзо от превзета графиня срещу малко безобидно мишле.
Един от тях се обърна, хвърляйки ми поглед и то такъв все едно беше на 10 и се заяждахме кой имал повече пъпки на лицето.
Вярно, вероятно аз, срещу тях и огромната им бройка бих била напълно безполезна и може би дори пречка за останалите пирати, предвид ранената ми ръка, но исках да се бия. Имах прекалено много насъбрана енергия за да си я държа на топло.
Извърнах поглед към капитана, после го преместих няколко метра напред попадайки на другата пиратеса, чието име на знаех. А и идея си нямах дали ще дойде да помага или не. Въобще не бях си направила труда да чуя прочувствената сцена между двама им и дали е завършила добре или зле.
Не ми хареса факта ще повечето от екипажа се разотидоха като мравки чиито мравуняк е бил стъпкан от непослушно дете. Изпуфтях и тръгнах към капитана, който охкаше и се държеше за рамото.
- Дай да видя - казах му опитвайки се да го убедя да постави ръката си до тялото му и да ми позволи да погледна раната.

Вижте профила на потребителя

77 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 6:22 am

-Умирам ли?-попита тихо Натаниел
Това бе вторият път, в който металът пронизваше кожата му.Защо ли този път не вярваше, че ще се съживи?Защо ли този път не вярваше, че се изправи на крака и че ще почувства полъха на вятъра и галещите слънчеви лъчи.
-Кажи на Нимерия,че Натаниел е хубаво име...Кажи и да го кръсти на мен.-това бяха последните му думи
Усите езика на Блу върху кожата си.Онези големи кафеви очи се бяха забили като кинжал в лицето му.Колко много бяха преживяли двамата.Самър го бе спечелил на покер, а Блу..той бтогава бе просто едно малко пале, което ставаше в четири през нощта и започваше да вие.И Нимерия отиваше при него, поемаше го с крехките си ръце и той се успокояваше.А Самър ги наблюдаваше.Искаше да вижда тази картина до края на живота си.Ала умираше.-
Знаеше го.Чувстваше го.
Опита се да се помръдне.Искаше да и каже толкова много неща.
-Обичам те, Нимерия.-след тези думи той затвори очи и потъна в тягостната бездна
СТудената хвадка на нищото го задуши.
Мрак и студ.
Нямаха ги очите и, в които се отразяваха слънчевите лъчи..нямаше го уханието и, способно да го подлуди.
А той дори не бе могъл да и се зарадва.Бе я целунал само три пъти преди да се отиде...
Това не бе честно.


_________________
Вижте профила на потребителя

78 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 7:52 am

Натаниел!
Името прониза главата на Нимерия като смъртоносен куршум. Той се бе жертвал заради нея и глупавият й план да отвлече безполезната графиня само защото някакво тъничко гласче в главата й й нашепваше, че трябва да го направи. А тя се бе провалила, бе провалила и неговата саможертва. И на всичкото отгоре, в момента се намираше на сред нищото, токчетата на обувките, които бе откраднала и които възнамеряваше да продаде, се бяха счупили, а тя тичаше боса към кораба. Който дори не знаеше къде се намира...
Е да, знаеше, че не е надарена с големи количества съобразителност, но постъпките й определено говореха за пълна липса на такива. Що за глупачка трябваше да бъде, щом продължаваше да тича упорито натам, без никаква ясна причина да го прави... Изплашената и протестираща разглезена графиня Валерион се бе измъкнала, а нейният Натаниел вероятно все още се сражаваше с комодора на площада. Ами ако... През глава й прехвърчаха няколко ужасни мисли, които тя не дръзна да повтори дори пред себе си.
Без повече да се мае, тя се обърна и босите й разкървани крака смениха посоката си. Колкото и нереално да й се струваше това, тя трябваше да вярва, че може да стигне на време и да попречи на мъжа, който бе причинил толкова много неприятности за един ден.
_________________
Най-накрая Ри стигна площада... Но гледката, която се изпречи пред погледа й беше съвсем различна от тази, която бе рисувало въображението й.
- Натаниел! - извика момичето и се хвърли към безжизненото му тяло, проснато на земята.
- По дяволите, отвори очи! Ще кръстя всичките деца на теб... - думите заглъхнала на устните й и тя се строполи до него. Лицето й бавно се доближи до неговото и тя го целуна. Няколко големи сълзи се търкулнаха по лицето й и достигнаха до неговото. Но той вероятно дори нямаше да усети...

Вижте профила на потребителя

79 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 8:12 am

Болката го разкъса.
Усети тялото си безжизнено.Не помръдваше, а толкова му се искаше да се изправи и да отиде при нея.Тя бе израстнала с него.Пищеше от чудовищата в килера и го будеше нощем..Ала я обичаше.Обичаше да посреща всеки изгрев с нея, обичаше да усеща кожата и.
Устните и.
Тъй меки и нежни, те се впиха в неговите.Спасителното му въже от бездната.Опита се да раздвижи своите, ала без успех.Те сякаш се бяха вкаменили.Солените и сълзи обляха лицето му и това му даде сили.Не искаше тя да страда.Затова се бе отказал от нея...защото го бе страх,че ще страда.
Още едно малко усилие и очите му се отвориха.
Болеше го, ала лекарството му бе до него.Дълбоките и сини очи бяха пълни с болка.
-Ри, трябва да изчакаш да се възсатновя преди да дадем живот на Натаниел младши.-ленивата му усмивкса се появи отново-А и тук не е много подходящо за..по дявлолите-изстена тихо той и дведе поглед към раната.
Щеше да се оправи.Заради нея...заради децата им.
-Наистина ли ще кръстиш всичките ни деца на мен..малката Нимерия няма да остане доволна.-подсмихна се доволно Самър
Опита се да се надигне, ала не успя.
Стисна очи и реши, че трябва да игнорира болката.
Да се добере до кораба щеше да е най-хубавото нещо сега..въпросът бе как да го стори..
Да пълзи?
Тази идея не му се хареса.
-Свали ризата ми-каза Уайлдсторм на любимата си.


_________________
Вижте профила на потребителя

80 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 9:59 pm

– Не - отговори простичко тя - Няма...
Това, че раморо му кървеше и той едва ли можеше да мръдна и една мъничка част от него или че само до преди малко го бе мислила за мъртъв, а той току-що бе отворил очи, не променяше факта, че момичето мразеше да й заповядват.
Тъмносините й очи се впиха яростно в неговите.
– По дяволите, глупчо такъв! - извика ядосано Нимерия, изправяйки се на крака. Колко много й се искаше да му каже "Повече никога не прави такива неща, ясно ли ти е?" или пък "Само да посмееш още някой път да ме уплашиш по този начин!"... Но нямаше да го направи. Това бяха изтъркани, употребявани хиляди пъти, банални фрази, достойни повече за края на някоя разнежена театрална постановка... или пък за началото й. Макар че дори Ри трябваше да признае, че това би било едно доста странно и необичайно начало...
Вярно, нейното обръщение "глупчо" също не пасваше особено много на... раненото му тяло, проснато на земята, но тя и не се опитваше да твърди, че е така.
Хвана долния край на роклята си, подвигна го нагоре и рязко я разкъса. Без да обръща внимание на ококорените му очи и невярващия поглед, който се бе настанил на все още усмихнатото му лице, раздели огромното парче специален плат, за което някоя богата дама вероятно бе дала много пари, и приклеклна отново до него. Пръстите й се плъзнаха внимателно по лицето му и скоро ярко червеното доматено петно изчезна от лицето му.
- Така... Въпреки че ако питаш мен, преди беше доста по-привлекателен - изрече тя леко иронично, а усмивката отново се плъзна по лицето й.
След това в ръцете й се озова второто парче плат... С бързи и отсечени, но точни движения тя превърза раната му, опитвайки се да пренебрегва аленочервените капки, които криволичеха надоли по гърдите му. Не си спомняше някога да бе изпитвала такъв страх от кръвта... самата тя не бе от най-внимателните и не бяха рядкост случаите, в които бе изпадала в положението на Натаниел. Но сега... сякаш всичко бе различно.
- Хайде, трябва да се махаме оттук. Онзи фуклю комодорът и хората му може още да се навъртат наоколо...
Нимерия подхвана внимателно раненото му рано и му помогна да се изправи. Можеше да усети болката му дори без да се поставя на негово място...

Вижте профила на потребителя

81 Re: Центъра на града on Пон Фев 07, 2011 8:07 am

Нежна сребриста светлина обви всичко около Натаниел.
Повечето хора казваха, чекойто застане на прага на смъртта, вижда целия си живот.
Натаниел се опита да прогони наситено лилавия облак дим пред очите си.Размаха бледата си ръка и след миг, натрапникът бе прогонен.Във възруха се носеше аромат на люляк, а топлите слънчеви лъчи танцуваха по кожата на Самър.Бледозелената трева, се издигаше няколко сантиметра над земята и опасваше всичко, което успяваха да уловят очите на Натаниел.
Завъртя се бавно, мъчейки се да разбере къде се намира.
За пръв път я виждаше тъй мълчалива.Тъмносините и очи бяха празни и пусти.Сякаш бе част от декора.Ала тя винаги се открояваше.Бледо сияние опасваше цялата и фигура.
Красивата черна рокля се спускаше до земята.
Натаниел пристъпи няколко крачки към нея.Усмивка разцъфна на лицето му.Значи се бяха спасили.Значи всичко бе минало.
-Ри-извика той, ала тя сякаш бе направена от камък.Не помръдна.Просто стоеше и се взираше в тучната трева пред нея.
Самър смръщи лице и прекоси разстоянието, което ги делеше.
Сега ги деляха само няколко сантиметра.Повтори името и...Ала същия резултат.
Протегна пръстите си напред и се опита да я докосне.Ала ръката му сякаш бе безплътна.
Чак сега той забеляза голямата каменна плоча.Буквите ясно показваха, горчивата истина.
Натаниел сведе поглед към бярата си риза и капките кръв започнаха да я обагрят зловещо.
-Ри!-извика безпомощно.Ала тя само се обърна и започна да изчезва бавно.
Не, не , не...
Той бе спасен.Бе усетил устните и .Бе почувства аромата и.Не можеше ..не и след като бяха тобкова близо до блаженството на щастливмия финал.
Дум, дум, дум..
Сърцето му биеше.Очите му регистрираха движение.Чу са звук от късане на плат.
Ри бе скъсала роклята си и червените следо от домата бяха изчезнали.
Тя се опита да го изправи, но той все още бе втрещен.
-Триста дяволи-бе единственото, което коза
И сега разбра какво имаха предвид хората, с това, че на прага на смъртта , човек виждаше целият си живот.
Нимерия Уинтърфейл бе живота му.Спомените му бяха белязани с нейното присъствие.Макар понякога да и се искаше да го наръга с нож.
Искаше да докосне лицето и .Ала не можа.Ръката му остана безжизнена.
Дум, дум, дум...
Сърцето му продължи да бие още някколко напрегнати мига.Опита още веднъж и още еднъж.Осъзнаваше, че няма смисъл.
-Не мога да я движа-болезнените думи илязоха от устните му


_________________
Вижте профила на потребителя

82 Re: Центъра на града on Чет Фев 10, 2011 9:47 pm

????


Гост
Артур смяташе, че ще прекара този ден, гледайки морето или разчиствайки стария дървен шкаф, намиращ се до леглого му.Все спокойни дейности, за които не се изискваше кой знае каква умствена дейност.Ала бе сгрешил.Още с излизането си от малката къща, намираща се в покрайнините на Порт Роял, той разбра, че този ден няма да е никак ленив.Дрямката му под сянката на някой дъб се отменяше.Цялата схвадка с пиратите бе неорганизирана.Ту едните отстъпваха, ту другите нападаха.А ясен победител не се очертаваша.Докато не гръмна пистолет.Куршума преряза въздуха и се впи яростно в кожата на пиратския главатар.
Секунди по-късно комодора изчезна нанякъде.Артур не го одобряваше.Раната нямаше да убие пирата, а той бе ценен.Можеше дда го приберат в затвора и да го разпитат.Още повече, че сега бе сам.Хората му се разотиваха щом куршума излетя.С изключение на момичето, което се опитваше да го изправи на крака.
-Идваш с мен-оповести Артур и хвана пирата.
Нямаше съпротива.Нещо нормално, предвид ярките петна кръв, опасващи целята земя в радиус от три метра.Комодора може ли щеше да накаже моряка за прибързаните му действия.Но Артур беше сигурен, че ще изкопчи ценна информация от Уайлдсторм.
Момичето остана някъде на заден план.Сега за Артур на най-важно бе да стигне до стоманените решетки на затвора.
А как му се искаше да прекара деня мързелувайки.Беше се научил обаче,че нещата не винаги стават така какпо искаме.Затова просто сведе глава, въздъхна тежко и продължи да влачи пирата.
Скоро каменните стени на градкския затвор изникнаха пред него.Същата стара сграда, по чиято фасада бе обрасъл зеленикав мъх и тук-там падаше мазилка.Стоманените врати се бяха сдобили с червеникава ръжда, а пазачите дремеха кротко...Трудно можеше да се удържи някой престъпник тук, ала този бе ранен и едва ли щеше да стъпи на крака следващите...три дни.Напълно достатъчно, за да бъде разпитан.

83 Re: Центъра на града on Вто Сеп 06, 2011 8:32 am

Разхождах се из центъра на града,въпреки ситния дъждец,който се сипеше върху наметалото ми.Бях от близо седмица на острова,но ми бе невероятно скучно и безинтересно.Не мога а отрека,че най-сетне открих нужното ми спокойствие.Без кандидати за женене,без постоянни ухажори,букети с цветя и скъпи подаръци!Истинско блаженство и спокойствие.Част от ярко-червената ми коса се виждаше изпод качулката и привличаше вниманието на всеки,който минеше покрай мен.Доста се бях постарала да я скрия,но с моята коса,трудно се излиза на глава.Въпреки дъждеца и облачното време вървях спокойно,като се стараех да не привличам внимание върху мен,но пак не успявах.Всеки се обръщаше да види коя съм!Боже,тези хора не са ли виждали италианка?!Както и да е!Направо ми лазеха по нервите!Вървях спокойно и без никакво изражение на лицето,въпреки че,наистина вътрешно ми идваше да им се развикам да спрат да ме зяпат и тогава се сблъсках с някой:
- Какво по... - започнах да ругая,когато се озовах на пътя.Сблъсъка ми с човека бе достатъчно силен,че и двамата да се озовем на пътя.
Какво унижение!Точно на центъра на града.Който и да бе,жестоко щеше да съжалява,че се е блъснал в мен.

Вижте профила на потребителя

84 Re: Центъра на града on Вто Сеп 06, 2011 8:47 pm

С всеки изминал ден препитаването на пиратите ставаше все по-трудно и по-трудно. Особено за по-познатите и на цивилни, и на аристократи като Джени например. И когато имаш постери разпространени из всички острови е нормално да се покриеш в някоя дупка и да не даваш повод да помислят, че си жив... А не да се разхождаш из центъра на най-опасното за теб в момента място!
Но какво да се прави... Флинт никога не е била от хората, които могат да се застояват на едно място. А от както успя да се измъкне от онзи затвор не бе имала възможност да се добере до нито едно от желаните неща. Не бе стъпвала на палубата на предишния си ‘дом’. След цялата история с капитана не изгаряше от особено желание да се вижда с него, а и по- всичко личеше, че те се справяха доста добре и без нея. Това бе причината да се върне на този проклет за нея остров.
В момента точно крачеше из центъра на града и не биеше особено на очи, защото имаше доста хора от обикновенното общество покрай нея и това нямаше как да не я зарадва. Благодарение на дрехите си, бяла риза, превърнала се вече в сива и доста широка за младото момиче и панталона, също доста широк, тя бе успяла да прикрие извивките на тялото ѝ. Джени преди много време беше разбрала, че е по-лесно тук да се появиш предрешена като мъж, а и не ти обръщат толкова много внимание. Косата ѝ бе прибрана под шапка и тъй като погледът ѝ бе насочен към земята и лицето ѝ не се забелязваше. Това бе само радостна новина, все пак портетите закачени наоколо бяха доста добри и много хора можеха да я познаят.
И всичко щеше да остане не забелязано, докато не усети тъп удар и след това се озова на пътя. Вдигна поглед, за да види какво точно се бе случило и забеляза ядосаното изражение на дамата, видна аристократка, в която явно се бе блъснала. Малко проклятие премина през ума ѝ, но единственото, което направи бе, че стана и подаде ръка на дамата, за да ѝ помогне да се изправи.
-Ужасно много съжелявам, госпожице.- Започна Джени, като преправи малко гласа си, за да не издаде, че всъщност е жена. До колкото познаваше жените от този вид сигурно щеше да се разиграе някоя доста смущаваща сцена. Защо пък не?! С периферното си зрение видя всички погледи насочени към тях... Страхотно!


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

85 Re: Центъра на града on Вто Сеп 06, 2011 9:28 pm

Вдигнах ядосан поглед към човека с който се бях блъснала.Чакай...Това момче ли е или момиче?!Хвърлих бърз и гневен поглед към човека и го огледах от глава до пети.Ботуши,широк панталон,риза,която преди е била снежно бяла,а сега бе сива.И шапка с широка периферия.Хм,изглежда наистина човека се опитваше да прикрие истинското си "аз".Е добре,все пак бях аристоркратска дъщеря и най-вероятно очакваше да вдигна невъзможен скандал за това,че сме се блъснали.Нямах това намерение.Не и пред всички тези хора на центъра.Мъжът ми подаде ръка и аз я поех.
-Няма защо да и се извинявате!От скоро съм тук,а по Неаполските улици не съм се блъскала в някой!На този остров съм напълно объркана!- засмях се и се изправих.
Добре,колкото и да бях ядосана и да ми идваше да го убия,по-скоро щях да се опитам да си сдържа гнева.Все пак си аристократ,за бога.
-Отново ви се извинявам!Не се притеснявайте!Не съм от хората,които щ вдигнат скандал!Поне не и тук!-усмихнах се мило.Изтупах малко мокрото ми наметало и махнах качулката на наметалото.
-Мамка му,косата ми е мокра!-изругах тихичко,но май мъжът ме чу.

Вижте профила на потребителя

86 Re: Центъра на града on Вто Сеп 06, 2011 11:16 pm

Щом погледа на младата жена обходи Джени, тя усети тръпки да я побиват. Да не би косата ѝ да бе излезла от затвора си? Или може би заради лекия дъждац ризата бе полепнала по тялото ѝ? Размина се! Джени сдържа една въздишка и върна вниманието обратно на непознатата. Явно за всеки аристократ въжеше факта, че са доста приказливи. Но странното тук, че жената подържаше някакъв вид разговор с някой от обикновенното общество, да не говорим, че младата представителка на пиратите даже наподобяваше повече просяк.
Както и да е, хубавото сега бе, че скандала май се бе разминал.
-В такъв случай се радвам, че сме на публично място, та успях да се размина със скандала. – Вметна Джени и се усмихна на собствената си шега. Имаше чувството, че лицето ѝ се разстегна. Боже от кога не се бе усмихвала?! – Едва ли развалената причестка ще отклони погледите от вас госпожице.
Флинт отново се огледа и придърпа шапкапа така че отново да покрие почти изцяло лицето ѝ... не искаше да я разпознаят все пак.


пп. много съжелявам, че се получи толкова кратко, но нещо ми я няма музата >.<


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

87 Re: Центъра на града on Вто Сеп 06, 2011 11:28 pm

Засмях се нервно.
-Ако не бе проклетата ми коса господине,до сега изобщо да не ми бяха обръщали внимание!- въздъхнах.- И не се тревожете за скандала!По скоро,аз също се разминах с един публичен скандал.Слава богу никой не ме познава и е по-добре!Ако говорим за скандали,не малко публични скандали съм преживявала и повярвайте ми,не са от най-приятните неща,които могат да се случат на човек!Изобщо не са приятни!Особено,ако си високопоставена личност,като мен!И отново ви се извинявам!Понякога ми е толкова скучно тук,че ще заспя само докато вървя!Как ми се иска да срещна истински пират и да говоря с него!Да разбера какво е да плаваш по море,да водиш битки на живот и смърт,да грабиш,да изпитваш чувството на свобода!-засмях се.- Извинете ме,за аристократка съм прекалено голяма мечтателка и прекалено голяма приказливка!

ПП: Мене отдавна не ми е идвала музата,сори че е кратко!

Вижте профила на потребителя

88 Re: Центъра на града on Чет Сеп 08, 2011 12:16 am

Явно дамата бе пределно наясно със собствените си позиции и какво ѝ бе позволени, и какво не. Това се хареса на Джени. С всеки изминал ден колкото повече аристократи срещаше толкова повече те бяха заблудени. Живеещи във собствения си малък свят изпълнен и техните мечти, мислещи, че всичко им е позволено и, че могат да се измъкнат от всяка ситуация. Но това не бяха най-лошите... Не, най-лошите бяха скрити добре под формата на млада, невинно изглеждаща дама, която се правеше на малко агънце и всички се връзваха. Трябваше да признае, че те ѝ бяха най-интересни. Съумяваха да въртят всеки един властен мъж на кутрето си. Предимствата да си жена!
Слушаше жената пред нея да споделя мечтите си за това да опита от пиратския живот и някои моменти, които Джени свързваше с нещата, които тя изреди, все едно и минаха като на кадър. А някой, като че ли бяха жигосани на клепачите ѝ. След секунда тя се върна в настоящето и усети как дишането ѝ се бе забавило. Хората наоколо се бяха върнали към заниманията си и като изключим няколко чифта очи, които се обръщаха към тях от време на време, все още таящи надежда да се случи нещо по- интересно, за да им се развесели деня. Дребни капки дъжд продължаваха да се сипят отгоре им. Трябваше да се премести преди дрехите ѝ да се измокрят прекалено много, защото тогава нямаше да има възможност да прикрие самоличността си.
-Повярвайте ми госпожице, не искате да кръстосате шпаги в битка с освирепял пират... особено ако е един от тези, които се навъртат около тези острови. – Започна Джени като се подсмихна леко, едва доловимо. – А ако имате избор дали да го направите или не, съветвам ви да кажете ‘не’ ако ви е мил живота. Свободата, която вие описахте не се отнася до всички пирати... Свободата, която вие описахте, може да я има всеки, стига да има куража да се пресегне за нея. – Докато думите ѝ се лееха от устата, тя осъзна, че говори прекалено много. –Извинете ме. Ако вие сте мечтателка, то аз съм реалист.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

89 Re: Центъра на града on Чет Сеп 08, 2011 2:42 am

-Моля ви,не се притеснявайте!-засмях се.- По-скоро бих дала всичко,за да се срещна с пират,отколкото да остана на този остров!-приближих се към човека и му подшушнах на ухото.-Но мисля,че вие знаете перфектно тези неща господине,или по-скоро бих казала Джени Флинт!-засмях се нагло.- Не си мисли,че не те познах Джени!Не съм толкова глупава!Познавам добре навиците на пиратите и знам,че едно момиче винаги би се облякло като момче!Разбирам те,и аз бих се преоблякла,ако навсякъде из острова има мои постери и се дава парична сума за главата ми.Не си мисли,че не бих те познала!Имам приятелка пират и знам на какво сте способни!Така че,сама ме прецени!-усмихнах се очарователно и погледнах момичето.-Приятно ми е да те видя на живо!Все пак доста трудно може да се срещне един от най-издирваните пирати из 3-те острова!Не знам как все още не са
те разпознали!-продумах тихо.

Вижте профила на потребителя

90 Re: Центъра на града on Чет Сеп 08, 2011 3:27 am

Направо си я заболя щом разбра, че е разкрита. И как няма… наистина ли се бе предрешила толкова зле, че напълно непознат откри приликата с постерите. Ето на това му се вика лош късмет. И все пак не трябваше да се притеснява толкова много за това сега. Как трябваше да се измъкне от цялата създала се тук ситуация? До преди няколко месеца просто щеше да вземе момичето за заложник, все пак тя изглеждаше доста влиятелна, сигурно живота и струваше повече от този на Джени. Но сега времената бяха други… тя беше друга. Точно такава прибързана и необмислена постъпка я бе вкарала в затвора.Все още не можеше да си прости глупостта от онзи ден.

Тогава какво и оставаше? Да се помоли да не я разкрият… Да,да! По-добре да увисне на бесилото! Въпреки че и този момент ще да дойде рано или късно. И все пак късно и се струваше по-добрия вариант. Но твърдо отхвърли мисълта да се моли като куче, което е седнало до масата и се надяваше на милостинята на господаря си. Не! Трябваше да има друго решение!

-Добре! Предавам се от играта на криеница… Победи ме.-Започна Джени на свой ред, но продължаваше все така с престорения глас. Отдръпна се на крачка разстояние от жената. Хората се озъртаха, но бързо продължаваха пътя си и вече не им обръщаха почти никакво внимание.- Е, днес е щастливия ви ден, госпожице!-Продължи момичето и на лицето и заигра развълнувана усмивка.- Ще имате възможност да прекарате един прекрасен ден с всеизвестен пират! Мечтите ви ще станат реалност и ще вкусите от свободата на един пират. – Трябваше да пробва с добро. Може би тя бе разумна и щеше да се подчини. Та нали тя самата бе изявила желание нещата да се развият по този начин. Е ето на! А ако не станеше с добро, винаги имаше и по-лесен вариант. Все пак Джени не бе толкова заблудена, че да дойде невъоръжена. Ако при вида на оръжие жената отново откажеше да се подчини и решеше да издаде пирата, Джени нямаше нищо против да заличи още един аристократ от лицето на земята.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

91 Re: Центъра на града on Чет Сеп 08, 2011 3:57 am

Засмях се очарователно.Обичах да побеждавам.
-За мен ще бъде чест да прекарам един ден с вас,но само един!И повярвайте,не ме познавате!Но този ден няма да е днес!По-скоро имам доста работа за вършене,като разходката,която прекъснах преди малко!Но като се замисля...- сложих ръка на лицето ми и се замислих.Наистина предложението бе примамливо,но ако ме отвлечеше,цял Неапол щеше да гръмне и да тръгне да ме търси по суша и море!Наистина и се искаше да се качи на кораб,но не и в момента когато бе започнала да има нормален живот.Не ми се искаше изведнъж да зарежа всичко,за да прекарам един ден на кораб.Хм,защо не!Това е само един ден.Но пък,знаех как да се защитавам.Не ме бе страх от пирати.Макар и да бях облечена в рокля по последна Европейска мода,винаги намирах начин да скрия някое оръжие из роклята.Така че,нямаше от какво да се притеснявам.Усетих,че съм мълчала няколко минути и накрая се усмихнах дяволито.- Добре,съгласна съм!После ще се върна на острова и толкова!Няма от какво да ме е страх!

Вижте профила на потребителя

92 Re: Центъра на града on Пет Сеп 09, 2011 8:26 am

Прекрасно! Младата жена се бе доказала пълна мечтателка и достатъчно смела, че да тръгне с пират, който дори не познава и е търсен за не много леки престъпления. Е, поне на Джени не ѝ се налагаше за пореден път да вади оръжие на място пълно с тълпи от хора. Като че ли цялата тази игра на котка и мишка почваше да ѝ омръзва. Нещо в нея бе прещракнало...
-Добро решение взехте за възможност, която се представя веднъж в живот на виден представител на обществото като вас самата, госпожице ... – Тук бе момента, когато се сети, че жената всъщност не се бе представила, а и Джени не бе поискала име. – Не мисля, че е много честно вие да знаете толкова много за мен, а аз не знам дори вашето име.
Преди да дочака отговора на непознатата посочи на някъде из между хората и се запъти натам сама. Жената привличаше прекалено много погледи с роклята и грима, и всичко останало. Ако искаше ден с пирати трябваше да се предреши, за да не пострада по много болезнен начин от първия пират, който срещнат. А щом такъв момент настъпеше, Джени нямаше да се притече на помощ. Все пак тя трябваше да знае за какво точно бе мечтала.
-Вървете малко зад мен, за да не привличаме толкова внимание. Все пак, аз съм най-обикновен просяк, който се застоя прекалено дълго покрай толкова знатна дама. – Промълви Джени и когато погледана жената бе наясно, че тя сигурно ѝ няма и капка доверие.- Давам ви моята дума!- Добави Джени и почна да ходи малко по-напред, като си преправяше път измежду хората към една алея, която ѝ бе до болка позната и където имаше това, което ѝ трябваше.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

93 Re: Центъра на града on Пет Сеп 09, 2011 8:40 am

-Мисля,че сте права!Застояхме се прекалено дълго и започнахме да привличаме внимание!А колкото до това дали съм знатна дама...Ако ме отвлекат,цял Неапол и Италия ще тръгнат да ме търсят!-казах тихо,така че Джени да успее да ме чуе.Стигнахме до някаква алея и видях погледа на Джени.-Първо мисля,че ще е по-добре да ме изчакате няколко минути тук,за да свърша една работа!-усмихнах се и влязох в една стара къща.След около половин час се появих облечени като мъж.С кафяви ботуши,бяла широка риза и панталон.Ах,как ми липсваше да съм обута с панталон!Носих огромна шапка с периферия,под която бе скрита гъстата ми огнено-червена,непокорна коса.-Е,мисля,че така е по-добре!-засмях се.- А колкото до името ми!Казвам се Алексис Дел Ока!И съм от Италия!Но едва ли името ми ви е познато!Все пак съм по известна с това,че няколко път се опитваха да ме омъжват,но това е друга тема!-засмях се отново.-Какво предлагате сега?

Вижте профила на потребителя

94 Re: Центъра на града on Пон Сеп 12, 2011 9:00 pm

Едва преди два часа се бях върнала на острова и успях през тези два часа да се прибера,измия,облека отвратителният корсет и не така отвратителната копринена,тъмно зелена рокля и да се запътя към центъра.Там в операта се срещнах с родителите ми за да гледам с тях поредното представление,за това трябваше да се държа с най-добрите си маниери.След представлението нямах търпение да си тръгна,но разбира се ескортът ми от двамата подчинени на баща ми не ме оставяха сама.Горкото сляпо момиче...Това много ме дразни.Тръгнах по центъра на градът с две сенки след себе си.

Вижте профила на потребителя

95 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 8:35 am

-Какво искаш, по дяволите, малко....дяволче такова?!
Джак бе малко раздразнен от нежеланото публично присъствие на невестулката, която като че ли днес бе решила да е навсякъде по петите му. В повечето случаи това означаваше, че нещо хубаво ще се случи, нещо забавно... нещо интересно. Но, единственото интересно случващо се в момента бе, че младият мъж се бе озовал на центъра на града и в момента преследваше (или тя го преследваше, не беше много ясно) невестулката, която явно искаше просто някой , с когото да си поиграе. А притеснителната персона на Джак изглежда вършеше прекрасна работа. Сега като стана на въпрос, може би невестулката преследваше точно него, защото бе луд за връзване... но кой знае.
След като се сблъска в някакъв човек и бе наречен един куп имена, Джак най-после съумя да спре състезанието, което си бяха спретнали със животинката и се огледа. Днес бе прекалено оживено на това място. Да, вярно, че все пак се намираше на Сейнт Джон, но имаше някакво странно чувство стаено в гърдите му. И ето, че отново в сцената се намеси малката ни приятелка.
Джак усети леко ухапване по пръста и едва ли не подскочи на място като попарен. Невестулката от друга страна, въобще не обърна внимание на реакцията му и директно отиде към целта си. Стоеше пред едно малко магазинче за месо. Джак въздъхна, но се подчини като послушно кученце.
След около пет минути излезе от магазина и седна така , че да е малко по-далеч от цялата шумотевица. Подаде малкото парче месо на приятелката си и върна погледа си върху много хора.
-Всички са толкова сериозни и намръщени...- Промърмори Джак като се обърна към невестулката с поглед търсещ някакъв вид помощ. Да ама не! Тя си знаеше нейното и доволно си бе захапала лакомството. Понякога му идваше да я удуши, но никога не го бе обмислял на сериозно. Джак се изправи и изтупа новите си дрехи. Чувстваше се свеж и изпълнен с енергия, както винаги. Та нали това беше неговата роля.- Ти само гледай!
След тези думи се запъти към някакъв старец, който свиреше някаква доста меланхолична мелодия на доста стара цигулка. Младият мъж отиде до него и му направи сделка, която стареца нямаше как да не приеме. След което той взе инструмента и се изправи в цял ръст. Глуповатата му усмивка красеше лицето му и той отново погледна към минувачите, които не си обръщаха, каквото и да е внимание един на друг. В следващия миг подхвана мелодия, много неподходяща за това обкръжение, мелодия изпълнена с живот и радост. Музика започна да се лее и много погледи се отправиха към Джак, но това не му попречи да продължи жизнерадостната си дейност.
Все пак шута си е шут и каква му е работата освен да развеселява хората?!

Вижте профила на потребителя

96 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 8:01 pm

Бягство...някате на далеч.Тази мисъл бе така привлекателна и лесно осъществима.Поне за Моник, която вървеше бързо между хората запътила се към пристанището.Тя просто иска да се махне от този остров,тя иска това откакто са пристигналри тук от Италия,но ореденият брак я накара да направи първата крачка.Сутринта когато родителите й я запознават с млад мъж,малко по-голям от нея, с късо постригана кестенява коса,свитли сини оци и усмивка която би спряла всяка война,тя бе очарована от младежа и бързият му ум и също така отвратена от омразата му към пиратите.След като разбрала,че трябва да се ожени за него от майка си тя побягнала от домът си,напуснала всички и оставила всичко най-ченно за нея.
Докато вървеше между тълпата и сълзите се стичаха по бужите й тя се оглеждаше за познато лице,човек който не би се поколебал да й помогне.Докато оглеждаше тълпата и паниката я застигаше нещо необичайто задържа погледът й.Някакво животно,което до сега не бе виждала,а тя би виждала доста животни.При него имаше някакъв мъж,двамата задържаха погледите си за известно време,но Моник бързо пристъпи назад и продължи търсенето си,поне сега беше спокойна,но сълзите не спираха да се стичат.

Вижте профила на потребителя

97 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 9:55 pm

Най-накрая пристигнах на пристанището,платих на човекът и се отправих към центъра.Бях чул слух,че нещо важно ще се случи там,а и важен за мен човек също ще се появи там.Не бях виждал момичето откакто бях в Италия.Вървях между хората с торба през рамо и качулка на главата си,която скриваше лицето ми от слънцето.Разбира се всички можеха да видят мрачното ми изражение,всеки който е по-нисък от мен.Докато вървях между хората някакво момиче се бутна в мен.Тя бързо се извини и започна бързо да се отдалечава.За секунда хванах ръката й и я дръпнах назад към мен.
-Моник.
Прошепнах и я обърнах за да погледна лицето й.Това младо и крехко създание не веднъж ми е помагало в бягствата ми от затвора и не веднъж ми е намирало документи.Разбира се това прави тя,помага на пиратите като мен.
-Какво се е случило?-попитах я и я дръпнах на страни от тълпата.

Вижте профила на потребителя

98 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 10:06 pm

-Джонатан....
Стреснах се когато разбрах в кой съм се блъснала.Стоях пред него с ококорени очи и се взирах в него.Бях забравила колко висок е и колко ме е страх от него,а сега..долепени един за друг ми идеше да изпищя.
-Нищо,добре съм...
Казах и побързах да избърша очите си,все още помня онази нощ,докосванията му,устните му...и все пак страхът ми към него беше по-голям от колкото което и да било друго чувство.Надявам се онази нощ никога вече да не се повтори.Огледах се в търсене на път за бягство,но не намирах,а и той едва ли ще ме пусне толкова бързо,дори и ако се развикам.
-Какво правиш тук? Защо си дошъл?!
Настоях да попитам като се стараех да не поглеждам към очите му.Погледът му сякаш прогаря дрехите ми и кожата ми,дяволската усмивка се присмива на съществуването ми.Поех си въздух и го погледнах,той не се усмихваше...
-Какво искаш от мен? Още документи?

Вижте профила на потребителя

99 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 10:16 pm

Виждах страхът в очите й,дори го помирисвах и това ме караше да се усмихна,но не го направих.В момента знам за какво си мисли,защото и аз си мисля за онази нощ.За сладките звуци,за кожата й допираща се в моята.Надвесих се над нея и допрях устни към челото й.Усетих как цялата потръпва.
-Тук съм защото търся нещо.Ти си просто бонус към идването ми.
Усмихнах се леко,не искам да започне да пищи от страх,ще събере много погледи,а аз не мога да си позволя грешки.
-В момента от теб не искам нищо,но ако се задържа дълго на острова,може би довечера ще поискам нещо от теб.
Засмях се тихо,така че само тя да ме чуе и я погледнах в очите.
-Не се тревожи,имам важна работа и едва ли ще мога да те навестя тази вечер.Ще трябва да го отложим...за моя жалост.

Вижте профила на потребителя

100 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 10:40 pm

Хората продължаваха да прииждат все повече и повече към центъра на това малко градче. Очите на Джак шареха наоколо, прескачаха от лице на лице, в старание да ги запомни. Музиката му вече се лееше из целия център. Още няколко музиканти бяха решили да се включат към неговата мелодия. Хората започваха да се струпват около тях и да наблюдават изпълнението. От някъде се чу силен и плътен мъжки глас, който започна песен, която не беше особено подходяща за ушите на толкова много аристократи. Сега като стана дума, Джак забеляза, че повечето от зяпачите бяха от простолюдието, както би ги нарекъл някой аристократ. По-скоро бе подходяща за някоя долна кръчма на Тортуга.
Широка усмивка се разля по лицето на младия мъж, когато хората наоколо се засмяха и започнаха да пляскат в такт с музиката. Няколко зяпачи дори се впуснаха във весел танц. Жизнеността му и хъсът, с които свиреше накараха хората и него да го вмъкнат в бързите крачки. След секунди половината от народа събрал се тук днес се забавляваше.
Джак можеше да види с периферното си зрение, малката гадинка-невестулката, която все още се наслаждаваше на угощението си и наблюдаваше с интерес случващото се. Явно наистина го следваше, само когато нещо интересно ставаше. Смехът му се чу из целия център и той започна да обикаля на около и да подканва всички да се включат към веселбата. До сега не бе получил отказ...
Както си обикаляше така, скоро забеляза млада двойка, по вида на младата жена и мъжа. Жената я познаваше... не лично, но знаеше коя. Същото важеше и за мъжа, но в момента не се сещаше за име или случка с него. Музиката продължаваше да се лее наоколо и все така с усмивка той приближи хората хванали окото му.
-Госпожице Уотърлили и господин...-вярно.. не можеше да се сети името на този човек, затова остави малка пауза.- Покрай вас тече невероятна веселба. Защо не оставите сериозните разговори за малко по-късно и не се присъедините към забавлението?!- Цигулката в него не преставаше да издава сладките си и приятни звуци. Единствено се надяваше да не си спечели някой пердах за действията си.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 4 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите