Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Центъра на града

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5

Go down  Съобщение [Страница 5 от 5]

101 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 10:55 pm

Сякаш някой ме бе жигосъл,така усетих устните му върху челото си.Исках да се разпищя и да избягам,но нямах път и едва ли щях да стигна далеч с тези танцуващи хора на около.Не можех да кажа нищо,сякаш ме бе хванал за гърлото и стискаше с всички сили.Млад мъж,не по-голям от мен се приближи към нас с цигулка в ръце и ни поздрави.Изгледах го така сякаш го молех за помощ,и всъщност това правех.Преди който и да било от двамата да каже нещо грабнах цигулката от ръцете на непознатият и я тикнах в ръцете на Джонатан.
-Да танцуваме!-казах и грабнах момчето за ръка,като го поведох към останалите хора.-Странно,Вие знаете името ми,а аз вашето не...
Казах и чух паниката в собственият си глас.Исках да избягам,да се скрия някъде и да забравя за Джонатан Тийч.Обърнах се към момчето и двамата затанцувахме в ритъмът на музиката.
-Извинете ме,че така ви дръпнах,но онзи мъж е много опасен,а аз не измислих друг начин по който да се измъкна от лапите му.

Вижте профила на потребителя

102 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 11:05 pm

Лора дойде в центъра на града, в прекрасно настроение. Весела, тя вървеше, а дългата и' рокля се полюшваше зад нея.Приличаше на някаква благородница, но изобщо не беше.Просто бе откраднала роклята, за да минава безопасно по улиците на града. С вързаната на кок коса и тази елегантна рокля тя приличаше на заможна госпожица. Видя някакъв мъж,които сякаш познаваше и май не бяха в добри отношения. Тръгна натам,без да и' пука, че сигурно е позната на него,като пират. Докато вървеше малко понадигна роклята си, после отиде до тях.Някакво момиче и момче танцуваха, а това я разсмя, за нея беше смешно и странно.
-Здравейте.
Натресе се при тях,както и при мъжът,които май познаваше, нищо че не я бяха канили. Удостои ги с усмивка/доста време бе репетирала,преди да я аправи такава-мила и дружелюбна, но и како винаги красива/.

Вижте профила на потребителя

103 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 11:20 pm

Глътна си граматиката... буквално, за момент. Не бе предполагал, че точно това ще са действията на момичето и те го завариха неподготвен. Нямаше време да каже дори ‘а’, защото той самият бе принуден да танцува. Онзи малък страх стаен към жените отново се настани съвсем нахално в главата му като малко дяволче люлеещо се от тавана. Можеше да усети присмиващия се поглед на невестулката останала някъде на заден план. Е беше си го заслужил- къде се бъркаше където не му е работа?!
И въпреки това, момичето, с което танцуваше все едно не го виждаше. Явно бе постъпил правилно, като се бе намесил в разговора им. Ръка му, която я придържаше за кръста и другата, коят бе поела нежно китката ѝ можеха да усетят лекото треперене. От страх? Може би... Това му помогна малко с малко да си възвърне нормалното държание, като се успокой, че точно тя няма да му се нахвърли на врата като гладна лъвица.
-Аз знам вашето име, защото вие сте от групата на аристократите. Когото и да попитате, все ще отговорят правилно на въпроса ‘Как е името ми?’.- Усмивката отново се появи на лицето му и движенията му стана по-сигурни.- А аз от друга страна съм просто човек, който гледа да се забавлява.- След тези думи я завъртя, но не я пусна и отново подхвана предишните движения.- Джак Харис, приятно ми е да се запознаем, госпожице Уотърлили.- За момент откъсна очи от момичето, с което танцуваше и се огледа. Явно нейният приятел бързо се бе сдобил с друга компания. Джак се надяваше само да може да помогне да тази явно оплетена ситуация по някакъв начин.- А колкото до начина, за който сте избрала... мога да кажа единствено, че може би той е най-приятния от всички възможности. Притеснява ме само как ще върна на дядката цигулката...

Вижте профила на потребителя

104 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 11:33 pm

Устните ми се разтегнаха в лека усмивка.
-Приятно ми е да се запознаем,Джак.
Двамата танцувахме и с всеки изминал момент се чувствах по-спокойна от предишния.Проследих погледът му и видях,че Джонатан си е намерил компания.Може би тя ще го разсея и той ще забрави,че съм тук.
-Може ли да ти помоля за нещо...името ми е Моник .Предпочитам да се объщат към мен с първото ми име.Не се смятам за част от аристокрацията,защото никога не съм била.Това,че...семейството ми има повече пари не значи,че съм нещо повече от теб или от хората около нас.
Усмихнах му се и леко се засмях когато ме завъртя.Едно от нещата,които ми доставят удоволствие са танците.
-Цигулката... ще измисля нещо относно това... Интересно ми...какво е онова животно ето там?Много често поглеждаш към него.Твое ли е?
Погледнах към животинката и се усмихнах,беше много сладко малко създание.

Вижте профила на потребителя

105 Re: Центъра на града on Чет Сеп 22, 2011 11:58 pm

Бях готов да тръгна след нея,когато Лора се появи.
-Здравей.
Отвърнах и вдървено,към нас се приближи някакъв старец и си поиска цигулката.Върнах му го и се обърнах към Лора.Не се беше променила от последната ни среща.Все същата си е.
-Колкото и дрехи да смениш все същата ще си останеш,Лора.
Казах и се засмях иронично.Върнах погледът си върху Моник,няма да я оставя да се измъкне,не и този път.Обичам да я гоня,тази малка и крехка птичка,която изпитва страх към мен.Момичета като Лора,просто не са ми интересни.
-Не мислех,че скоро ще се срещнем...колко време мина? Година? Година и нещо?

Вижте профила на потребителя

106 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 12:04 am

Явно и на момичето вече му бе по-леко, по самите ѝ движения ставаше ясно, че вече значително се е успокоила. А усмивката, която разкраси лицето ѝ само правеше нещата още по прости за разчитане. Достатъчно просто, че Джак да схване за какво става въпрос, а той бе от бавните, когато трябваше да се разчете определена ситуация.
С леко кимване отговори на молбата ѝ да я нарича по първото ѝ име. Това, което каза за хората, че всички били равни,бе общо взето същото мнение като неговото. Но в главата му изникна лика на друга аристократка, която ако бе чула това изказване, щеше да се фръцне и да каже, че Моник се опитва само да спечели съчувствието на другите. А кой знае дали не беше точно така?! Джак определено не знаеше, а и не се мъчеше много много да разбере за това.
Но цялото му щастие от този миг изчезна, щом в разговора се замеси онзи малък дявол. Усмивката му се изпари и той погледна към животинката, която се поклащаше в такт. Сериозно? Това обикновено животно ли беше или човек превърнат в невестулка от някоя вещица?!
-Това е Кайра, най-голямото, малко дяволче, което някога ще срещнеш.- След секунда обаче се окопити и се обърна отново към момичето с усмивка. – Но да те предупредя, Моник, това че е сладка е най-голямото ѝ оръжие и не се притеснява да го използва. За твое добро е да не ѝ позволяваш да се приближава много много до теб, ако не искаш да ѝ станеш роб.

Вижте профила на потребителя

107 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 12:09 am

-И ти не си се променил, Джонатан. Мина само година, поне така предполагам. - каза с лек ироничен тон Лора.
Наклонила глава, тя гледаше как двамата непознати танцуват. Пак и' стана някак странно-смешно. Всъщност не понасяше бавните бални танци,нищо че беше добра в тях. Помълча около минута после пак се обърна към Джонатан.
-Чудя се дали на някой щеше да му е по-леко,ако тогава те бях убила. Честно казано,мисълта, че те оставих жив малко ме гризе отвътре.Никога не бях пощадявала никого. - Лора се засмя. Замълча за миг,после добави: - Е, какво те води насам? Работа? Пиратски задължения? Преследваш някого?
Гледа го около десет-двадесет секунди,после обърна изкрящите си очи в друга посока.

Вижте профила на потребителя

108 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 12:18 am

Погледнах към Кайра с недоумение и после към него.Реших,че той знае за какво говори и се отказах да задавам още въпроси спрямо животинката.Въпреки,че малкото създание събуди огромен интирис във мен.
-Тогава...нека говорим за нещо друго.
Усмивката отново изгря на лицето ми.Чудя се що за човек е Джак,дали е искрен,какво тай в себе си.Дали е добро или лошо,определено не е като Джонатан.С един поглед можеш да разбереш,че онзи мъж е дяволът,а Джак...той е като затворена книга и заключена с катинар.Трудно можеш да разбереш какво се върти в умът му.
-Знаеш ли някое място където да отседна за известно време преди да реша на къде да потегля? - Тогава се сетих,че ако ще се крия от родителите си няма да е зле да се преоблека,но ботушите,ризата,панталона и сакото остана в чантата под леглото ми,а аз няма как да се върна в онази сграда без да ме хванат.Добре,че грабнах достатъчно пари за да стигна до Тортуга.
-Ако се чудиш защо бягам...е...едва ли и ти би изскал да сключиш брак с един напълно непознат човек,избран от родителите ти...

Вижте профила на потребителя

109 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 12:25 am

Обърнах се към Лора и усетих погнуса.Само поклатих глава и тръгнах в неопределена посока.Колкото по-далече от нея ме отвеждаха краката,толкова по-малко ми се искаше да си отрежа ушите.Ако има Господ,то той определено ме наказва,като ме среща постоянно с това момиче.Отидох при една от сергиите и купих храна за из път.Две риби и четири-пит ябълки.Това заедно с двете бутилки ром ще ми стигнат докато реша какво да правя и къде да отида.Застанах отстрани в сенките и все още наблюдавах Моник,обещах й,че няма да се измъкне от мен толкова лесно.Усмихнах се дяволски доволен когато споменът от онази нощ нахлуха в съзнанието ми.

Вижте профила на потребителя

110 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 12:35 am

Лора го проследи с поглед. Незнайно поради какви причини, тя се усмихна доволно. Просто и' харесваше да дразни хората. Видя, че Джонатан следи постоянно с поглед онова момиче,което танцуваше. Нейните очи също се впериха в нея, също и в непознатия,с когото танцуваше.
Гледа ги малко,после се завъртя и отиде да си купи нещо. Беше се сдобила по "приличен" начин с доста пари, с цяла торба. Отиде до една от сергиите и си купи една ябълка. Смяташе с другите да си купи някаква удобна блуза, понеже роклите,които от два дни носеше вече не ' се нравеха и я дразнеха. Седна на една пейка и отхапа от ябълката, земислена.

Вижте профила на потребителя

111 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 1:01 am

Начина, по който неволно се съгласи със
неговото твърдение за животинката го накара да се усмихне. От доста отдавна не
бе попадал на такъв тип аристократ, който като че ли искрено се съпротивляваше
срещу съдбата си, която ѝ бе отредила да се роди в дом на богаташи. За пореден
път Джак се убеждаваше, че неговият живот е приказка в сравнение с тези на по-‘висшестоящите’
от него.
Скоро песента дойде до своя край и той я
пусна от хватката си, и танца приключи. Отдръпна се една крачка и направи малък
поклон. Някакви девойки, които ги подминаха се изкикотиха на действията му и
той за момент се смути. Не беше ли такъв етикета? И въпреки това бързо скри
смутеното си изражение и се усмихна сладко.
- Никое място тук или на
Тортуга...особено на Тортуга, няма да е безопасно за млада дама като вас.
-
Започна Джак като отново изказваше мнение, без да знае дали то ще се хареса или
не. Но нямаше и особено значение, той нямаше полза да се хареса на това момиче.
А и все пак говорехме за шута на тази история. Той бе доволен стига да успее да
разсмее някой.- Сама видяхте, че не може да пресечете улицата без да се
натикнете на хора, които никак не са ви приятни, а и едва ли ви мислят доброто.
Нямате ли приятел или познат, на когото може да се доверите и да останете при
него? А колкото до женитбата насила... Съжелявам, но тук не мога да ви дам
съвет, Моник. Никога дори не ми се е налагало да помислям за това.-
Усмивката
му се разшири.- Но се радвам, че с танца успях поне за момент да задържа
усмивката на лицето ви. Ако има нещо, с което да съм полезен-насреща съм.

Вижте профила на потребителя

112 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 1:48 am

Танца ни приключи и аз леко се натъжих от този факт,но усмивката не слезе от лицето ми. Аз също му се поклоних,хванах ръката му и го целунах по бузата.
-Тези момичета не могат да разпознаят един истински джентълмен дори ако им падне в краката.-засмях се тихичко и се замислих над думите му.
-Това е вярно,но с правилните дрехи и миризма едва ли някой ще иска да ме погледне.
Засмях се на думите си,но той бе прав.Трябва да си намеря място където да отседна,а аз нямам много приятели,а тези които се мислят за такива са накипрени богаташчета,които не мога да търпя.На всичкото отгоре имам луд пират по петите си което ме изнервя.
-Няма при кого...в момента съм напълно сама,а ако отида при някой от познатите на семейството ми те ще ме върнат при родителите ми.
Въздъхнах и го погледнах като се опитах да му се усмихна,но тревогата не ми позволяваше.
-Не бих те молила за нищо,защото съм сигурна,че си имаш достатъчно проблеми.Все пак...благодаря ти.Много мило от твоя страна да предложиш помоща си.

Вижте профила на потребителя

113 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 2:20 am

Лицето му плана, когато усети поклите ѝ устни на кожата си. И ето че онова притеснително чувство спрямо женито отново го обзе. Просто не можеше да стой като камък при такава близост на красиво момиче. И въпреки това се насили да се усмихне насреща, въпреки че усмивката му можеше и да се е получила малко по-широка, отколкото трябваше.
-Дори с правилните дрехи...- тук се намеси и смехът му.- ... и правилната миризма, Моник, не може да скриете факта, че сте едно красиво,младо момиче. А хората там са безкруполни и няма да се замислят преди да ви опорочат. – Истината му се лееше от устата, но това бе за нейно добро. Въпреки че думите му не бяха много красиви, истината винаги бе група и грозна, черна... поглъщайки всичко и оставяйки хората в тъга. И все пак бе по-добрия вариант, отколкото да живееш в заблуда. А и зависеше как човек ще погледне на нещата. Например Джак беше оптимист и това бе и причината за безгрижния му живот.
- А колкото до отсядането ви някъде...- Замислисе за момент. Трябваше да има някакво решение за това. –Може в една от таверните или кръчмите наоколо. Все някъде се дава стая под наем, само трябва да е по- не чак толкова пропаднала. Сигурно има такава ... ?
Почваше да бращолеви глупости. Погледа му затърси предишната компания на момичето и не успя да я намери. Лицето му грейна. Може би се бе отказал да тормози момичето.
-Изглежда поне един от причинителите на страховете ви изчезна за малко.- Усмивката му стана мека и топла, приятелска след тези думи, когато се обърна отново да погледне момичето.

Вижте профила на потребителя

114 Re: Центъра на града on Пет Сеп 23, 2011 2:53 am

Усмихнах се,вече малко спокойна и сигурна в това което ще направи.
-Благодаря ти,много си мил. Ще намеря някоя таверна която да има празни стои и сигурно ще си намеря и работа.Имам пари но това което имам няма да ми стигне и за седмица.
Огледах се наоколо и въпреки,че не го виждах знаех,че е някъде сред хората.Знаех,че е там и ме гледа.
-Не се подлъгвай от това,че не го виждаш.Той е тук...все още усещам погледът му.Повярвай ми,знам много добре кога е близо и кога е далече,а в момента той е някъде на близо.
Погледнах Джак,все още имаше лека руменина по бузите си което ме накара да се усмихна широко и истински щастлива.
-Извинявай за целувката,не искам да имам проблеми с приятелката ти,но си много сладък,а от начинът по който онези момичета се засмяха ми идеше да ги даря с по един шамар.Реших,че...целувката ще е по-резултатен нацин да ги накарам да си глътнат езиците.

Вижте профила на потребителя

115 Re: Центъра на града on Пон Сеп 26, 2011 5:48 am

Може би тя бе права и просто той не наблюдаваше заобикалящото ги достатъчно добре, за да види опасността, която явно излъчваше този мъж от по-рано. А може би щеше да е още по-добре в такъв случай да я отведе от това място преди той да се е върнал. Но кой беше той, за да я повлича, където и да било.
Последните ѝ думи накараха съвсем леко розовото по бузите му да пламне до мораво червено. Ако не е споменато до сега, мисля че сега е много хубав момент – Джак не понася на каквито и да е комплименти или мили думи... още повече от момичета.
-Няма да имаш проблеми с никой...- Каза той спокойно като поклати глава леко и краищата на устните му оформиха малка усмивка. Никога не бе имал ‘приятелка’ за дълго-не издържаше на напрежението и на драмата, която съществуваше около всяка една жена.
Щеше да продължи разговора с някоя глуповата шега ако вниманието му не бе привлечено от нещо много опасно в този момент, а именно от служители на флотата, които съвсем спокойно можеха да търсят момичето, с което той бе в момента. Впечатлението, с което той остана бе, че тя не желае да се омъжва все още. Кой беше той, че да провали това нейно желание.
-Съжалявам Моник, но мисля, че тук привличаме прекалено много внимание, дори с всички тези хора наоколо. А се съмнявам да искате приключението ви да свърши тук. Нека се дръпнем по- настрани. – Думите като че ли бяха прошепнати и преди тя да може да отговори, той хвана тънките ѝ пръсти в топлата си длан и се отправи далеч от нежеланите погледи.

Вижте профила на потребителя

116 Re: Центъра на града on Пон Сеп 26, 2011 9:20 pm

Той хвана ръката ми и ме задърпа на някъде.Обърнах се назад и видях това което той беше видял,не ми отне повече от секунда да хвана здраво ръката му и да започна да поддържам темпото с което вървеше.
-Дали са ни видяли?
Попитах го тихо,не исках да поглеждам на зад защото ме беше страх,че ни следват.За това само вървях след него и си отварях очите за още служители на флотата.Баща ми сигурно е бесен за това,че избягах,но аз съм му дъщеря и той трябва да уважава мнението ми.Не разбирам кога парите станаха толкова важни за него,по-важни от детето му.
-Не искам да изглеждам неблагодарна,но на къде ме водиш?
Въпросът ми беше заглушен от силният шум,но съм сигурна,че той го чу.И също както въпросът ми,страхът ми също беше заличен от близоста.Ръката му бе топла и ме успокояваше.Не знам как ще мога да му се отблагодаря за всичко което направи за мен.

Вижте профила на потребителя

117 Re: Центъра на града on Пет Окт 07, 2011 11:13 pm

Изгубих Моник от поглед,но поне видях причината.Стражата ги бе позгонила,ставаше ми интересно.Покатерих се върху една сергия и от там на терасата на една от къщите и после на покрива.От там виждах как Моник и новата й дружка бягаха,а преследвачите им бяха по петите им.Почти не можех да сдържам смехът се,но представлението скоро свърши,както и ябълките ми.Реших да се присъединя към празненството,но веднага щом слезнах от покрива загубих интерес и се отправих на няъде.Докато вървях към една от задните улички погледът ми бе привлечен от една млада дама,ескуртирана от двама високи и силни мъже,най-вероятно от морската стража.Реших да тръгна след тях,момиче като нея едва ли е излязла от домът си с празни ръце.
Вървях бавно след тях,движех се в сенките докато хората около нас ставаха по-малко и по-малко.За жалост вече не можех да чакам,метнах раницата си в един тъмен ъгъл така,че да издаде силен и оглушителен шум.Те спряха и се обърнаха назад,единият се върна назад към мен за да провери какво става.За мое удоволствие се спря точно пред мен и благодарение на сенките не ме видя.Не беше трудно да го обезвредя и да го оставя проснат на земята в безсъзнание.Заобиколих и изненадах и втория пазител на младата дама.
Усмихнах се демонично и се обърнах към момичето,което може би щеше да побегне всеки момент,надявах се да го направи.С бавни стъпки се приближих към младата дама и се надвесих над нея.
-Бу!

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 5 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите