Изабел Уинчестър...
Ярко пролетно слънце, топъл ветрец и усмихнати хора навсякъде...Не е ли това идеалното начало на поредната лигава история, чиито край е положителен?
Е, ако очаквате подобна прикизка, то определено не сте нацелили човека..
По-добре вземете някое карирано одеало, отбийте в парка в неделното утро и се заслушайте в приказките, които разказват бавачките на поверените им деца.
Моята история е по-вероятно да чуете от устата на кибритопродавачка облечена в дрипи или пък от ей-онзи стар моряк, който свива поредната цигара от тютюн.
Май идва момента да се представя..
Червеното наметало, превърнало се в едно от малкото неща в декора, които не се променяха колкото и време да минеше, бе дало отражението си дори и в начина, по който ме наричаха.Червената шапчица.Безобидно нали?
Предполагам първата асоциация, която изниква в черепната ви кутия, е онова миловидно питковидно личице на русокосото момиченце, изправило се пред свирепия лош вълк и рачитащо на помощта на смелият ловец.
Е, да, но аз съм пълен контраст на гореспоменатата ми адашка.Повече допирни точки ще намерите между мен и хищника в така познат
ата история.Защото аз съм тази, която напада.
Истинското ми име е Изабел.Но то не ми подхожда и то никак.Все пак можете ли да наричате Изабел някой, който има способността да ви пререже гракляна за част от секундата.
А как се стигна до това да имам подобни способности?
Това да си дъщеря на политически магнат с аристократични връзки не може да не окаже влияние върху живота ти.Да..но не се случи това, което си мислите.Кривнах от правия път.Реших, че този живот ме ограничава..И поех по широкия свят...Май забравих да спомена малката подробност, че бях едва 12 годишна.Може би това ми помогна в бягството от морската флота.Съвсем малка вече мятах ножове и се катерех по дървета.Истински Тарзан..в женски вариянт.
Двете неща, които ми помогнаха в устройството на бъдещето бяха инатът , който предполагам ме прави пряка роднина с магаретата и безстрашието.
Годините минаваха, аз започнах да си изкарвам парите като наемна убийца.А да те наемат да очистиш собствения си баща...Естествено, въпреки сходните ни качества с вълците, отказах да приема “работата”
Примамена от блясъка на вълните или от някой друг фактор, сапътстващ живота на пиратите, поех по море.Червените пирати бяха точно като мен.Жестоки, хладнокръвни и ..подхождащи на името ми.
В пълен контраст с наметалото, косата ми имаше златисторус цвят, а очите ми меняха цвета си, също като емоциите.Веднъж тъммносини , загатващи, че съм спокойна и няма да посегна към камата, друг път ярко –злени, сякаш изпепеляващи събеседника ми.С дребничкия си ръст лесно можех да се предпазя от противника.
А към враговете?Защо не питате онзи пират там, загубил лявото си око след един разгорещен спор с моя милост, засягащ проблема с пресоляването на мидената супа..
Искате да разберете още за мен..
Трудно ще ме намерите.Основните ми местообитания са студените гори и високите пещери.Невероятно е колко удобни могат да ти се сторят, ако по петите ти тичат шайка въоражени господа..
Ярко пролетно слънце, топъл ветрец и усмихнати хора навсякъде...Не е ли това идеалното начало на поредната лигава история, чиито край е положителен?
Е, ако очаквате подобна прикизка, то определено не сте нацелили човека..
По-добре вземете някое карирано одеало, отбийте в парка в неделното утро и се заслушайте в приказките, които разказват бавачките на поверените им деца.
Моята история е по-вероятно да чуете от устата на кибритопродавачка облечена в дрипи или пък от ей-онзи стар моряк, който свива поредната цигара от тютюн.
Май идва момента да се представя..
Червеното наметало, превърнало се в едно от малкото неща в декора, които не се променяха колкото и време да минеше, бе дало отражението си дори и в начина, по който ме наричаха.Червената шапчица.Безобидно нали?
Предполагам първата асоциация, която изниква в черепната ви кутия, е онова миловидно питковидно личице на русокосото момиченце, изправило се пред свирепия лош вълк и рачитащо на помощта на смелият ловец.
Е, да, но аз съм пълен контраст на гореспоменатата ми адашка.Повече допирни точки ще намерите между мен и хищника в така познат
ата история.Защото аз съм тази, която напада.
Истинското ми име е Изабел.Но то не ми подхожда и то никак.Все пак можете ли да наричате Изабел някой, който има способността да ви пререже гракляна за част от секундата.
А как се стигна до това да имам подобни способности?
Това да си дъщеря на политически магнат с аристократични връзки не може да не окаже влияние върху живота ти.Да..но не се случи това, което си мислите.Кривнах от правия път.Реших, че този живот ме ограничава..И поех по широкия свят...Май забравих да спомена малката подробност, че бях едва 12 годишна.Може би това ми помогна в бягството от морската флота.Съвсем малка вече мятах ножове и се катерех по дървета.Истински Тарзан..в женски вариянт.
Двете неща, които ми помогнаха в устройството на бъдещето бяха инатът , който предполагам ме прави пряка роднина с магаретата и безстрашието.
Годините минаваха, аз започнах да си изкарвам парите като наемна убийца.А да те наемат да очистиш собствения си баща...Естествено, въпреки сходните ни качества с вълците, отказах да приема “работата”
Примамена от блясъка на вълните или от някой друг фактор, сапътстващ живота на пиратите, поех по море.Червените пирати бяха точно като мен.Жестоки, хладнокръвни и ..подхождащи на името ми.
В пълен контраст с наметалото, косата ми имаше златисторус цвят, а очите ми меняха цвета си, също като емоциите.Веднъж тъммносини , загатващи, че съм спокойна и няма да посегна към камата, друг път ярко –злени, сякаш изпепеляващи събеседника ми.С дребничкия си ръст лесно можех да се предпазя от противника.
А към враговете?Защо не питате онзи пират там, загубил лявото си око след един разгорещен спор с моя милост, засягащ проблема с пресоляването на мидената супа..
Искате да разберете още за мен..
Трудно ще ме намерите.Основните ми местообитания са студените гори и високите пещери.Невероятно е колко удобни могат да ти се сторят, ако по петите ти тичат шайка въоражени господа..