Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Пирати

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 2 от 5]

26 Re: Пирати on Пон Дек 13, 2010 11:58 pm

Одобрен ;]


_________________
Вижте профила на потребителя

27 Re: Пирати on Сря Дек 15, 2010 8:56 am

Име: Уилям Джоунс
Години: 18
История: Най - малкото от пет деца на аристократи,родителите му от малък го учат на обноски,но той не желае да се занимава с каквито и да е такива неща,той е по - буден и родителите му,бързо разбират,че ще е трудно да го вкарат в правия път.
На пет години,той за първи път вижда пиратски кораб,и от тогава насам е запален по - тях.След като вижда кораба,той се опитва да се качи нелегално и без никой да го забележи( Както прави и много след това),но родителите му го хващат точно преди да се качи,след време баща му умира,и той остава сам с майка си и тримата си братя и едната сестра,тя му разказва,че трябва да се промени и да е като другите и деца,и че ако не го направи ще го остави.
Но той не се променя и тя го изоставя на 16 години,и той две години се размотава с приятелите си и вършат щуротии,но веднъж те попадат на хора,които събират пирати за кораба си,и двамата се качват на борда в непознати води.
Характер:Добър и добронамерен,приятелски настроен.Мрази да му казват какво да прави и как да живее.Обича животните и добрите хора,а не лицемерите.Мрази да го лъжат и да говорят зад гърба му,мрази да преписват пред него,и много бързо хваща тези,които го мамят. Обича да слуша музика,почитател е на почти всички стилове,не е изразен само с един стил. Обича залезите и изгревите.Успокоява се и получава вдъхновение от облаците. Все още си води нещо като дневник.Почитател е на всички видове вредни храни.Обича да е център на вниманието.Не го бива много да разказва вицове,но определено го бива в грабването на вниманието.Не е женкар,но знае как да сваля момиче.
Външен вид:Руса къса коса,синьо - зелени очи,висок около 190.Тежи нормално за възрастта си. Има характерни магьоснически черти.Има белег на кръста и татуировка на дясното си рамо,която си е направил преди доста време.В момента косата му е доста къса.
Взел е голяма част от чертите на майка си,понеже е взел повече ДНК от нея.Не обича да му пипат косата понеже има някакъв странен проблем с нея.
Облича се в последна мода,и кара много готини коли.Не обича да избира как да се облича и да ходи на фризьор,всичко се случва само ако допре до краен случай.
Допълнително:
Снимка:

Вижте профила на потребителя

28 Re: Пирати on Сря Дек 15, 2010 5:20 pm

Одобрен си, но ще сменя потребителското ти име с това на героя ти.


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.bulgarianforum.net

29 Re: Пирати on Вто Дек 28, 2010 7:01 am

Име:Далия Малори Фейруел (Dahlia Malory Fairwell)
Накратко приемам всичко, но основно отговарям на
Дал, Ал, Лия, Ди и други подобни.

Години: 18

История:
Весело е да си мен. Още от самото ми раждане ми върви по-вода
и то буквално. Родих се сред бурните вълни на Атлантическия океан. Точно
местонахождение не е известно освен близостта на Бахамите. Баща ми беше капитан
на кораба по-това време и благодарение на прекрасните му отношения с екипажа
майка ми успяла да се качи на кораба. За съжаление аз съм провалила всичко. Тя
умряла при раждането. Така ми се наложи да привикна към постоянното клатушкане
на кораба и непрестанния морски вятър, който ми разваляше прическата. Примирих
се със странния си дом и започнах да раста с пълна пара. Гореспоменатата
неспоконост на водите разви у мен перфектен баланс и за две три години вече
едвам ме удържаха в седнало положение за повече от час на ден. На пет единия
час на ден бе редуциран до около две минути, но вече нямаше недоволни.
Всички ме приемаха като част от кораба. Миниатюрна, луда, прекалено шумна,
лесноподвижда и доста често непослушна част. И все пак какво да се очаква от
едно дете? С всеки месец ставах все " по-интересна личност" както казваха
хората наоколо.Тичах из палубата и разпитвах за всевъзможни глупости. Щом
достигнах прекрасните седем години ми се наложи да се стегна малко. Като
единствено дете щях да получа всичко от беще ми. Съкровищата, картите,
кораба. Детинската ми логика ме доведе до заключението, че да притежаваш
тези неща е лесно. Със скоростта на светлината промених мнението си в момента
щом влезнах в кабинета на баща ми. Моят бъдещ кабинет беше широка стая с
тонове неща вътре. Не бях влизала преди, но от този ден нататък се сбогувах
с морето всеки ден и отивах при милионите странни и прашни предмети в
коютата с учебна цел. Три години минаха. Пораснах. Осъзнавах какво е
отговорност още на десет. Започнах да разсъждавам. Какво? Как? Къде? Кога?
Кого? Въпростите ми изглеждаха безкрайни като морето, безкрайни като
пътешествието, което беше започнало още с моето раждане. Колкото и странно
да звучи, не бях стъпвала на сушата. Всички слизаха освен мен. Стоях си
спокойно и чаках да се върнат. Казвах, че пазя кораба. И това беше истина,
но само от части. Същинската причина да не стъпя на сушата беше, че тя за мен
беше нещо непознато. Непознатото е опасно, непознатото е страшно. А част от
детското в мен казваше "Стой далеч от страшни неща независимо какво става!".
Мина още време. Единадесет години. Добър пират. Вече започвах да нападам кораби
наред с останалите. Дванадесет. Бях тайно оръжие. Прехвърлях се между корабите
и тихо и безмълвно нападах противника. Тринадесет. Четиринадесет. Петнадесет.
Баща ми започна да се тревожи за мен. По-точно за омразата ми към брега.
Разказваше ми какви ли не прекрасни истории за живота там. Носеше ми
всевъзможни подаръци от там - дрехи, бижута, книги. Безполезно, отказвах.
Предполагах, че се е чувствал безсилен и се е отказал. Лоша идея. Както във
времето така и в живота има моменти толкова спокойни и тихи, че човек забравя
за опасността. И тогава, точно в момента, в който решиш, че всичко е отминало,
че всичко е наред, тогава бурята се развихря право над главата ти и разрушава
всичко наоколо. Моята буря се оказа по-тиха и от предвещаващото я спокойствие.
Вечерта дойде и аз сладко заспах. Сутринта дойде и аз се събудих далеч от
успокоителното движение на вълните и лекия мирис на солена вода. С невъзможно
висок крясък събудих всички наоколо. Баща ми си научи урока. Да кажем, че
повече не би направил такова нещо. Моят невероятен късмет очевидно бе
напуснал кораба дружно с мен. След сухоземно пътешествие, което сякаш бе
дълго векове отново стигнахме пристанището. Изненада! Никакъв кораб. Или поне
никакъв не се виждаше наблизо. В далечината, вече едва различим слещу мъглата
беше нашия кораб. Или поне стария ни кораб. Рисковете на професията. Винаги има
шанс да ти оберат. Поне има и хубава страна. Ако изпитваш страх от височини и
скочиш от сто метра има два възможни изхода, ако изключим факта, че при този
специален случай има огромна възможност да не преживееш стоте метра. Първия,
след страховитото изпитание се превръщаш в параноичен идиот. Втори вариант,
може да забравиш за страха, да го преодолееш. Аз бях от втория тrп хора. Всъщност
брега ми харесваше, колкото и да беше трудно да си го призная.Настанихме се в града
докато намерим нов кораб. Перфектно време за адаптация за мен. Прекарах си
чудесно, но морето ми липсваше. Щастливия ден дойде - намерихме си кораб.
Не че беше наш. Капитанските ми способности и обучение отлетяха с чайките,
но пак беше приемливо. За разлика от останалите баща ми беше в лошо настроение.
Меко казано при това. Същата вечер той изчезна. За съжаление шанса ми да го
потърся отплава рано сутринта на следващия ден.
И сега какво?

Характер:
Както мисля вече споменах още от малка чертите на характера ми
са си проличавали непрекъснато. Била съм странно бебе, което още преди да се научи
да говори е знаело как да върти всички наоколо на малкия си пръст. Не ми харесваше
когато не ставаше моето, затова хитро хитро си измислях планове. Странното е, че за
разлика от повечето хора можех не само да съставям но и да изпълнявам великите си
идеи. Да си призная мога да съм доста манипулативна. Не ми отнема много време
преди да разбера какво е нужно за да накараш някой да направи каквото искаш.
Мили очички тук, скръстени ръце там и светът е в краката ти. Но избягвам тази моя
способност. Гузната съвест не ми позволява. Освен това нямам време да се занимавам
с манипулативни зли планове. Нестихващото ми любопитство не ми дава мира.
Когато открия дупка в знанията си съм готова да направя всичко за да я запълня. Не
само за това съм готова на каквото и да било. Има неща в живота ми като морето,
приятелите, които са безценни за мен. Ако някой ми се пречка по пътя към успеха,
по-добре да се готви за големи неприятности. Уважавам околните и очаквам и
те да ме уважават. Посмее ли някой да ме предаде дано да успее да се скрие в миша
дупка преди да го докопам аз. В общи линии чувствителна, любознателна и много
паметлива и за добри и за лоши неща личност със слабост към приключенията и
спирачки, които са се затрили някъде около първия ми рожден ден. Приятно ми е
да се запознаем! (:

Външен вид:
Понякога имам чувството, че не знам как точно изглеждам.
Не обичам огледалата или поне не държа да прекарвам пред тях поне педесет
процента от времето си, затова е малко сложно да се самоопиша. Но никой да не
приема това като знак, че не се грижа за външния си вид. Тук говори самочувствието
ми издигащо се някъде до озоновия слой. Да вземем за пример косата,
червеникаво-кестенявата бъркотия от полукъдрави кичури, която придобива медни
отенъци на слънчевата светлина, стелеща се до средата на гърба ми. Рядко
пропускам да измисля някоя нова прическа в опитите си да я покажа. Кожата ми
е придобила лек златист загар вследствие на дългите часове на палубата, от които
не знам как не съм получила слънчев удар. Очите ми изпъкват много. Два огромни
тревнозелени диаманта на сред златото и медта, които могат да бъдат и топли
като повърхността на слънцето и студени като зимата на север. За човек със завиден
апетит имам страхотна фигура. Предполагам трябва да благодаря за това на
непрекъснатото ми движение.

Допълнително:
При първия ми досег със сушата научих много интересни неща.
Едното беше да шия. Оттогава ми е нещо като хоби. Освен това обичам животни.
За около седмица имах рибка, но се оказа, че кораба не е подходящо място за
отглеждането и докато спях я метнаха зад борда. След смяната на кораби се
сприятелих и с корабната котка, която кръстих - пухкаво сладко рижаво топче
с меко бяло коремче. По факта, че аз съм единствената, която я храни, стигнах
до заключението, че само аз знам за горкото животинче. Затова си я осинових и
я отглеждам в тайна.

Снимка:

Вижте профила на потребителя

30 Re: Пирати on Вто Дек 28, 2010 7:02 am

Одобрена xD Официално-добре дошла :дд


_________________
Вижте профила на потребителя

31 Re: Пирати on Вто Дек 28, 2010 7:13 am

Мерси pop-emo

Вижте профила на потребителя

32 Re: Пирати on Съб Яну 01, 2011 12:45 am

Име:
Тереза Елизабет Мериуедър/ Tereza Elizabeth Merryweather
(Може да и викате и Тери, Елизабет, Лиза, Бет...)

Години: 19;

История:
Тереза е родена в открито море, на борда на бащиния кораб. Баща и е пират(Черната Брада), а майка и е богата аристократка. Момичето живее до четвъртия си рожден ден в богаташката къща на майка си, но когато навършва четири, майката на Тереза трябва да замине по спешност в друга държава, затова тя заживява на кораба на баща си. Прекарва единадесет месеца всяка година на кораба, а останалия един зимен месец- декември- живее в къщата на баща си в Тортуга. Тя си мисли, че е единствено дете до единадесетия си рожден ден, когато един ден, в Тортуга, едно момче, с няколко години по-малко от Тереза, идва в къщата им и заявява, че е другото дете на баща и. Родил се в нелегалност и затова чак сега идвал. И наистина пиратът преди години имал някакви забежки с прислужница в дома на най- добрия му приятел, но не мислел, че ще има и дете. Но майката починала при раждането и затова на момчето му се наложило да потърси баща си- нали трябвало някъде да живее. Тереза постепенно свиква с момчето- Том и дори започва да се сприятелява с него. То обаче така и не свиква с морето, а Тереза става изкусен пират. На шестнадесет вече има хиляди плячкосани селища, през които тя е минала. Отлична плувкиня става, когато баща и я хвърля през борда, в морето, защото тя му казва, че не може да плува. Под напътствията на екипажа, който още от началото и става приятел, всички до един я обожават, тя бързо се научава да плува. Живее спокойно със баща си, докато един ден не получава писмо от майка си, в което пише, че се е върнала и Тереза може отново да заживее при нея. Момичето доста се колебае, но накрая се съгласява. Тогава тя е на седемнадесет. Животът в богаташката къща обаче вече не и харесва, нормално е след толкова много странствания. Тя не може да стои на едно място и затова скоро след това бяга от дома и с малка лодка се връща при баща си, който точно в този момент е близо до кея в града на майка и.
Тя просто е родена да бъде пират и се надява още много години да може да кръстосва моретата.;

Характер:
Тереза е доста своенравна, не харесва някой да я командва. Понякога е доста бурна и буйна, може да опустоши цяло за броени минути ако е в лошо настроение, но иначе, ако не иска, няма как да накараш да направи нещо. По принцип има голямо сърце, но не се оставя лесно някой да достигне до него. Не оставя никого близо до себе си, доста е затворена по отношение на любовта. Иначе въобще не е скромна и знае как да иска своето. Единственото нещо, което обича повече от морето, това е баща и. Харесва и иска да бъде велика и известна, но знае, че за това и е още доста рано. Не е злобна, нито завистлива. Умее да убива, но не и харесва. Прави го по нужда, просто е израснала сред пирати. Любимото и оръжие е шпагата, еча рапирата, ножа, въобще всичко, което има острие. Животът я е научил да не се доверява на никого и тя го прави. Вътре в себе си е голяма мечтателка, казва, че "Живее, за да мечтае и мечтае, за да живее!". Но това е само понякога... иначе е голяма реалистка, що се отнася до важните битки и оцеляването на екипажа, който се надява едни ден да наследи. Има ораторски и лидерски нюх, може да бъде капитан.;

Външен вид:
Тереза има дълга и права руса коса, която най-често е скрита под пиратска шапка. Очите и са морско сини, сякаш са видели целия свят и са патили много, изглеждат стари и мъдри, не като очите на деветнадесет годишно момиче. Обрамчени са от нормално черни и гъсти мигли. Веждите и са светли и добре оформени. Носът и е нормален, с правилна форма. Ушите и са с добре изразена "обичка". Устните и са плътни и розови. Лицето и е обло, с леко заострен връх към брадичката. Шията и е нежна. Както и кожата и, която е с много блед цвят. Страните/бузите/ и са леко розовеещи, сякаш е тичала на съвсем късо разстояние. Извивките и са нежни, движенията добре премерени, талията малка. Красавица е.;

Допълнително:

Талисман-
Медальон с формата на слънце и луна, слети в едно;

Снимка:



Последната промяна е направена от Тереза Мериуедър на Нед Яну 09, 2011 7:56 am; мнението е било променяно общо 6 пъти

Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgforumforrp.bulgarianforum.net/forum.htm

33 Re: Пирати on Съб Яну 01, 2011 12:49 am

Одобрена, добре дошла ;]


_________________
Вижте профила на потребителя

34 Re: Пирати on Пет Яну 07, 2011 3:11 am

Име:Катердина Фелерде

Години:20

История:Баща им бил велик моряк,работил е в гвардията,а майка им обикновенна жена с голямо сърце.Родителите им загиват когато тя била на пет,а по-големият й брат на 8, от малария и за това те живеели с чичо си на корабът му.Той научил Дина да чете,да смята и да си бие.Научава я на всичко което знае за корабоплаването и това да си пират.Брат й отказва да се научи и отива да живее в сиропиталище.Пиратка по душа и сърце,Дина рядко напуска кораба на чичо си и с радост участва когато има битка.Не обича да пие ром,но има слабост към хубавата цигара.След като чичо й почива,та решава да остане за известно време на сушата и след това да си намери екипаж за корабът,който чичо й й завеща,а именно "Червената вълчица".

Характер:Свободно мислеща е и реалистка .Винаги обмисля нещата.Мрази да я наричат на галено или да я командват...Разчита винаги на себе си и само на себе си,но ако приятел изпадне в беда е винаги до него.Мрази хора който драматизират,който са "снобари" и обичат да забъркват скандали.Обича да остава сама,но ненавижда самотата.Едно от любимите й неща е морето,другите две са битката и звездите.

Външен вид:Висока,стройна и слаба.Не бива да се заблуждавате по фигурата й,тя много умело върти сабята.Дълга до кръста червена коса,която често връзва на опашка.Големи и изразителни и игриви сини очи,към тях палава усмивка и бърз като браснач ум.Макар и пират и да прекарва по няколко месеца в морето тя е изискана млада дама с прилични обноски.

Допълнително:брат й се казва Лукас

Снимка:
http://1.bp.blogspot.com/_Ps3LaIeLXnQ/TI3ynb3U4vI/AAAAAAAAADw/bsOUh_pr5tQ/s1600/bond-eva-green.jpg

http://www.oyunlab.com/photo2/Eva-Green-vesper25218.jpg

http://www.thecinemasource.com/moviesdb/images/Eva_Green%20-%201%20-%20Bond%20Casino_Royale.jpg



Последната промяна е направена от Катердина Фелерде на Нед Яну 23, 2011 5:22 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Вижте профила на потребителя

35 Re: Пирати on Пет Яну 07, 2011 6:09 am

Одобрена ;]


_________________
Вижте профила на потребителя

36 Re: Пирати on Пет Яну 28, 2011 10:05 pm

Име: Моника Ларос
Години:17
История:Баща ми е пират, а майка ми е аристократка.Плават и се бият заедно, бащата на майка ми никога не го е одобрявал, но се е стремял да направи така, че да отърве кожата 'и, и да я накара да се върне.Но майка ми е имала свободен дух и никога не се е отказвала да бъде до баща ми.
Майка ми забременява и въпреки това, че всички я молят да роди на сушата, тя решава да роди в морето.-Хората мислят това за странно, но според мен е даже доста яко..и забавно-
Докато е била бременна с мен са правили какви ли не шантави неща, докато накрая не ги хващат на тясно.Точно в деня в който се раждам.Дават ме на един моряк и той бяга с мен.За жалост майка ми и баща ми остават на кораба и биват убити най-жестоко.Цели 7 години съм живяла на сушата, но винаги съм чувствала, че мястото ми не е там..че е в морето, но чичо Анди никога не ми позволяваше, даже и да се приближа до него.За толкова ли тъпа ме мислеше?Бях по-интелигентна от него и винаги се измъквах, ходих къде ли не, плувах и за мой късмет винаги когато се прибирах валеше, така, че имах отговор на вечния му въпрос:''Защо си мокра малка ми Моника?!?''
Винаги го надхитрявах, казваше, че съм приличала на майка си, и на външен вид и по характер, а от баща си съм наследила само..Обичта му към Рома.Никой не беше виждал пияно 7 годишно момиченце..докато аз не се появих на бял свят.
Когато бях на 7 години и 8 месеца, навих Анди да си намерим екипаж..И кораб, изненада беше, че всичко беше на лице..още даже преди да го попитам.Макар, че той беше капитана, аз носех капитанската шапка..и не, че се хваля, но екипажа слушаше повече мен! Та от тогава плавам и съм пират!И то не какъв да е!Пират с потекло, винаги ми е помагало..
Характер:Своенравна е, мразя да ' и противоречат.Винаги се хили на висок глас, което според някой хора е невъзпитано.Като цяло е мила и отзивчива, но ядосаш ли я по-добре да не си и пред очите.
Въпреки всичко, Моника се ядосва лесно, и също така лесно си изкарва погрешни изводи, така, че е хубаво хората около нея да се изразяват съвсем ясно.
Винаги намеква разни неща и държи веднага щом каже нещо да я разберат, не обича да повтаря или да бъде поправяна.От своя страна обаче, винаги поправя хората, а опиташ ли да 'и намекнеш нещо..тя ще се прави все едно нищо не е разбрала.Обича всичко да и се казва директно, без увъртания.
Като цяло Мон е позитивен човек с които не е хубаво да си имаш работа.
Външен вид:Моника има, начупена по краищата руса коса с която тя често си играеи и сини очи, които понякога изглеждат изумрудениКожата 'и е много бяла, сякаш е албинос, но не е.Просто не обича тена.Висока е 1 и 65, но компенсира с обувки с висок ток.Не си слага грим, обича а бъде естествена..е можеш да я видиш със спирала и очна линия, но в сравнение с другите момичета на нейната възраст това си е нищо.

Снимка:

Вижте профила на потребителя

37 Re: Пирати on Пет Яну 28, 2011 10:13 pm

Одобрена;] Добре дошла Smile


_________________
Вижте профила на потребителя

38 Re: Пирати on Съб Яну 29, 2011 7:58 am

[color=skyblue]Име: Старк Ефрон
Години: 21
История: Майка му била прислужница в дома на губернатор Броксуурт. Тя била изключително красива жена с руса коса и невероятно красиви светли очи ,която от пръв поглед се влюбила в губернатора. Той неостанал безразличен към нея и заедно те прекарали няколко незабравими ,повреме на една от тези нощи бил заченат и Старк. Веднага щом майка му /Каролина/ разбрала че е бременна напуснала дома на губернатора и отишла при единствената и останала роднина - сестра 'и Тереза ,която била проститутка в Тортуга. След дълго и мъчително раждане Каролина починала и Тереза поела грижите за Старк. Тя оставила работата си като проститутка и се омъжила за собственика на една от месните кръчми. Старк израстнал в кръчмата заобиколен от пирати и пруститутки ,детството му обаче било доста забавно. На десет той се запознава с бившият комодор и настоящ пират Джон Фриц ,който го научава на всеки трик във фехтовката и също така Старк се научава да стреля с пистолет ,пушка ,оръдия и т.н. Фриц го научава и да плава и освен това го взима със себе си на някои от приключенията си. На осемнайсет Старк напуска Тортуга и започва да плава из необятните морета и океани ,първо като търговец ,после като военен ,а след това и като капера. Малко по малко той става пират ,отказвайки се от разрешителното да плечкосва и убива. Неправи нищо за парите или славата ,а просто се забавлява и живее живота който познава от дете. Когато Старк става на двайсет години леля му Тереза разказва цялата история на майка му и тогава той научава ,че е син на губернатора.
Характер: На вид изглежда спокоен ,но иначе е изключително буен. Той е от типа хора който не могът да се задържът на едно място за дълго. Парите много ,много не го интересуват ,нито богатствата и скъпоценностите. Той обича приключенията и опастностите ,винаги се забърква в каши ,но обикновенно излиза невредим. Мрази да му заповядва и това е един от многото му недостатъци. Никога неслуша какво му говорят другите ,мрази да го лъжат или да му дават някакви съвети ,предпочита сам да намира решение на проблемите си и винаги обмисля нещата преди да направи нещо.
Външен вид: Той е висок и мусколист ,както и голям красавец и женкар. Има тъмна ,дълга някъде до раменете коса и красиви пъстри очи ,който наследява по майчина линия. С него винаги има красива сабя със сребърна дръжка и два пистолета ,а под дрехите си и в тях крие ками ,ножове и най-различни други оръжия. Освен това винаги носи манерка която обикновенно е пълна с ром. Никога не носи със себе си пари ,предпочита да "вземе на заем" от някой /доста добър крадец е/. За разлика от повечето пирати той си пада по чистотата и винаги ходи с чисти дрехи ,а всеки ден се къпе поне по веднъж ,но винаги ухае като океана.
Допълнително: Обича да ходи на риба когато му остане време ,нехаресва проститутките ,предпочита да се сваля с аристократки ,защото му се струват по-голямо предизвикателство. Пушач е и е доста запален по пиенето.
Снимка:



Последната промяна е направена от Старк Ефрон на Съб Яну 29, 2011 9:38 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Вижте профила на потребителя

39 Re: Пирати on Съб Яну 29, 2011 8:03 am

Одобрен, но лика на Джексън Ратбоун е зает от Оникс Блъдроял и ще се наложи да го смениш.


_________________
Вижте профила на потребителя

40 Re: Пирати on Съб Яну 29, 2011 8:46 am

Име: Анабет де Ан Крист

Години: 19

Характер: Винаги съм била бунтар.. Никога не съм обичала правилата, независимо в коя епоха са поставени, нито какво точно съм аз - пират или обикновен човек. И като че ли точно това ми изиграва лоша шега отново и отново, колкото и да искам да го спра. Но като цяло съм спокойна личност. Или поне през повечето време. Опитвам се да не издребнявам, макар че не съм напълно сигурна дали ми се получава, но все пак...
Любовта не ми е силна страна... може би защото никога съм имала възможността да я изпитам или пък защото никога не съм живяла нормален живот.

История: Имало едно време... Добре, нека да не започваме по традиционния начин. Едно време имало семейство наречено Ан Крист. Но всъщност точната дума не е семейство. Виждах го с очите си. Първоначално беше така. Двама души, които се обичат с три мили и послушни, но все пак палави деца. И всичко беше перфектно. Но всички знаем че всичко хубаво е за кратко. И до днес продължавам да се питам какво точно се обърка. Продължавам да се задълбавам в спомени и да се опитвам да разбера кое точно беше това, което провали живота ми. И не само моя. А и на братята ми - Кристиан и Джаред.
Една вечер дочух крясъци от съседната стая. Татко ни беше накарал да си легнем много по-рано от обикновено, а това не значеше нищо хубаво. Бяхме се заключили, той ни каза че така ще е най-безопасно за нас. И ние го послушахме. Въпреки това обаче, се подредихме и слухтяхме до вратата внимателно. Крясъците, придружени от хлипане и плач не бяха толкова стряскащи, колкото звука от трошене на столове и други предмети. Усещах как при всеки сблъсък сърцето ми заплашва да изкочи, как застивам на място.
Знаех че не са сами ... знаех че има някой друг който причинява болка на майка ми, който я кара да плаче, който докарва баща ми до лудост. Знаех и че трябва да остана в стаята, но не можех да се заставя да стоя на едно място. Не можех да понасям всичко това...
Влязох в общото помещение. Майка ми беше без дрехи, с разрошена коса, цялото й тяло беше в драскотини и проснато на земята ... и беше мъртва.
Сълзи закапаха от очите ми. Какво й бяха причинили? С какво беше заслужила това? Тя беше същински ангел.. защо?
Кристиан и Джаред ме бяха последвали. Не трябваше да го правят. Оставиха ми единствено да се взирам в това как двама-трима униформени идват и им прерязват гърлото. Да чувам отчаяните викове на баща ми, някъде зад мен, да спрат. Оставиха ме сама. Единственото което имах бяха три трупа на хора които обичах и баща, полуумъртвен.
- Трябва да ти кажа нещо - бе прошепнал той, когато с насълзени очи се взирах в хората които опропастиха всичко ценно за мен. Те пристъпваха бавно все едно искаха да увеличат страха ми - Нали си чувала за пиратите... Нали знаеш какво са?
Закимах и от минималното движение сълзите ми закапаха по пода.
- Не съм ти казвал преди. Аз съм такъв. Пират съм. - изрече и с немощна ръка ме бутна малко по назад.
- Затова ли убиха мама? И Крис и Джаред?
- Стига драми, време е да приключваме! - прозвучаха като ехо гласовете зад мен.
- Нищо лошо не сме им сторили, мила. Но те си мислят че сме. Мислят че ние сме убили децата на Кралицата. Не сме ангели, но не сме и такива .. убийци ... Запомни това!
Без да отговоря станах горе и се засилих към онази твар, наричаща себе си човек и аристократ. В ръцете си стисках нож, който бях намерила на пода. Бе като инстинкт, като самозащита... Забих го право в съцето му. Не знаех къде бяха отишли останалите ..Не исках да знам. А щом баща ми казваше че не е виновех, значи му вярвах ... И щях да бъда като него. Не знам дали щеше да е основание да убия онези чудовища, но се чувствах удовлетворена че го направих поне с единия. Да... щях да оставя останалите с болната им съвест и някога, когато осъзнаеха че са сгрешили щяха да се мъчат ... Нямаше да ги спася чрез смъртта им...

Външен вид: Ан има спускаща се до раменете, права, кестенява коса. Привидното й мило изражение е само маска на това което я мъчи отвътре. То само крие истинската й същност и чувствата които не бива да излизат наяве. Тялото й е в добра форма, здраво, но не я кара да изглежда като някоя мъжкарана. Бледата й кожа подчертава тъмните й, кафяви очи, много доближаващи се до черното. Погледът й е дълбок и пълен с тайни и въпроси, които никой не може да разгадае...

Снимка:


Допълнителна информация:
1.Мразя кучетата и определено предпочитам котките.
2. Имам нещо като колие, което беше на мама и никога не го свалям.

Вижте профила на потребителя

41 Re: Пирати on Съб Яну 29, 2011 8:49 am

Одобрена ^^


_________________
Вижте профила на потребителя

42 Re: Пирати on Пон Фев 21, 2011 7:12 am

Ан-Елизабет Болейн(Ан Прит)
Години: 17
История:
Една дъждовна априлска вечер, през 1812, по-точно 7 април 1812.. Денят бе сряда, а мястото Лондон, Англия. Часът бе 23:55 и на бял свят проплака тъмнокосо, бяло момиче, родено от Бет Болейн(Пра пра внучка на забравеното дете на сестрата на Ан Болейн - Мери Болейн, Хенри Хъдсън).Семейство Болейн(преки наследници на династията на Тюдорите и Болейн) решават, че приликата на бебето е удивителна с най-красивата жена на Хенри VIII и кралица на Англия - Ан Болейн. Семейството кръщава момичето Ан-Елизабет Болейн.

4 години по късно
Малкото момиче расте бързо и красиво. Един от малкото слънчеви пролетни дни Бет извежда малката си дъщеря навън, на въздух от огромния замък, в който живеели в центъра на Лондон. Отиват в един парк и Бет пуска детето да играе с останалите деца. Малката Ан бива отвлечена от наемници, на правителството на Англия, а Бет бива жестоко убита. Защо са я отвлекли? Ами за да не стане кралица, както предшественичката си Ан Болейн(на която по неизвестна причина Ан-Елизабет е одрала кожата).
Семейство Болейн остава съкрошено, а бащата на малката Ан умира от инсулт след като научава новината.
Английското правителство смята, че е затрило ''заплахата'' и си отдъхва.

2 седмици по-късно

Ан-Елизабет Болейн била продадена на английски капитан търговец, пътуващ по цял свят - като робиня. След няколко седмичен престой с грубите моряци Ан наистина е едно малко тъжно момиченце. Корабът плавал с дни без суша, а запасите привършвали. Изневиделица се появил кораб с черен флаг. Моряците и друг път се срещали с пирати, но досега не са влизали в разпри. . .
Пиратите превзели кораба, а едно малко момче харесало Ан и не я убили. Така все още жива малката красавица официално станала част от пиратите. Пътувала с тях дълго и прекарала детството си там. Капитан Смит наистина се грижел за момичето като за свое дете и я обикнал, толкова колкото обичал и сина си(който впрочем поискал момичето да остане). Давал й всичко, което пожелаела и живеели на кораба.

13 години по-късно

Ан-Елизабет Болейн, която предпочиташе да я наричат просто Ан Прит, бе пораснала и бе станала истинска красавица. Освен това тя се бе превърнала в нещо ново. Тя не бе принцеса, не не. Тя не бе и кралица. Тя се бе превърнала в пират. Да това беше Ан Прит. Младо момиче, жестоко осакатено от съдбата и емоционално ощетена от лошия си късмет. Капитан Смит, капитан на пиратския кораб Черната Перла, бе направил всичко възможно да издири семейството на Ан. За лош късмет той бе разбрал всичко, цялата история. Оставаше само да разкаже на Ан.

21.02.1829

Ден който всички щяха да запомнят. Ан Прит. Капитанът. Екипажа. Всички обитатели на Черната Перла щяха да помнят този ден. И как иначе..
Капитанът бе доста остарял и времето му наближаваше. Все още не бе казал на Ан за семейството й и времето му изтичаше. Той вече едва можеше да става от старото кресло и пътуванията не му понасяха особено. Или трябваше да се откаже от пиратството и да води тих живот или да умре като истински пират на кораба си, макар живял за кратко. Та да се върнем на историята ни..
Времето на капитанът изтичаше, той искаше да се збогува със всички. Збогува се с екипажа с всеки - едноръкия Джордж, едноокия Кармен, татуирания Джон, смелият Хук и дори с маймуната Елъни. След, което повика сина си.. Обясни му всичко и дори за семейството на Ан. Синът му бе следващия пират на Черната Перла и трябваше да управлява подобаващо. Е време бе и за Ан Прит. Той повика тъмнокосата млада пиратка в каютата си. Ан бързо отиде и клекна до леглото му
- Скъпа моя Ан - започна едва дишайки той - Намерих всичко за семейството ти както ти обещах - обясняваше й бавно той - Всичко е във папката на дървеното бюро - каза той, а Ан погледна кафявата папка със подаващи се листа от нея и кимна
- Благодаря ти, но знаеш че вие сте моето семейство! - възкликна тя и понечи да го прегърне
- Не не не - възрази немощния капитан и помаха с пръст - Те са мъртви. Наемници на кралицата са ги убили- прошепна той.
- Мъртви? Коя кралица? Но защо ? - започна да пита Ан и гневът в нея постепенно се покачваше.
- Почакай дете мое - прошепна капитана - Ти си Ан-Елизабет Болейн, наследница на Тюдорите, истинската кралска линия на английските крале, която някога бе смятана за изчезнала - прошепна той- Кралицата и правителството й научиха за теб и рода Болейн и решиха да се оттърват от теб, от майка ти.. - прошепна той - Но ти си жива.. - издъхна с последни сили и почина.
Ан избухна в сълзи. Тъга. Ярост. Отвращение. Отново тъга... Сменяха се увствата й едно след друго. Тя бе решена да направи нещо. Нямаше да остави нещата така..
2 дни по-късно Ан-Елизабет Болейн напусна кораба при обортаж, без да се обади или да каже къде отива.. Без вест.. Тя си тръгна.
Характер: Ан бе много темпераментна. Имаше голямо желание да осъществи всяка своя мечта, но не и възможности. Бе много инатлива и никога не отстъпваше. Справяше се добре с хората, но рядко допускаше някой до себе си. Предпочиташе да бъде сама. Обичаше животните, наистина много. Бе обсебена от конете, но никога не е имала, все пак живееше на кораб. Също така и рисуваше. Имаше десетки картини на морски пейзажи. Обичаше да разглежда където и да спираха. Често наблюдаваше околните и разбираше много неща. Да определено бе наблюдателна. Също така бе магнетична, хората се омайваха много лесно от чарът й и способността й да говори. Можеше да накара всеки да направи всичко за нея.
Външен вид: Красива, тъмнокоса, синеока. Олицетворение на перфектната комбинация, но не съвсем. Ан е слаба, дори прекалено, но тя си се харесва, дори да не се няма как да се промени, просто защото колкото и да яде не й се лепи. Средна на ръст, 170. Дори да е кожа и кости, тя излъчва изключителна красота. Естествена е и има наистина невероятно лице. Изключително чаровна е. Дълбоките й големи сини очи в комбинация с плътни устни и малко носле, я правят изключително неустоима, а блестящата й усмивка привлича всеки.
Допълнително:
-Зодия Овен.
-Обича черно-червения цвят, макар това да е комбинация от 2 цвята.
-Иска да може да лети.
-Смята че ''Сегашният човек виси в нищото и бълнува, че обича.''
-Според нея никога до сега не се е влюбвала, но всъшност се заблуждава. Ужасно много обича сина на капитан Смит.
-Мечтаела да бъде хирург и да спасява хора
- Не иска да става кралица, но възнамерява да си отмъсти на убийците на родителите й
-Обича да плува
- Обожава конете, най-вече
Фризийски коне

Снимки
Ан
Ан Прит
и отново
Ан-Елизабет



Последната промяна е направена от Anne Elizabeth Boleyn на Пон Фев 21, 2011 7:27 am; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя

43 Re: Пирати on Пон Фев 21, 2011 7:16 am

Ще те одобря, но действието се развива 1829 ;] Имай го предвид за постовете по-нататък


_________________
Вижте профила на потребителя

44 Re: Пирати on Пон Фев 21, 2011 7:24 am

О мерси, ще си поправя историята Smile

Вижте профила на потребителя

45 Re: Пирати on Вто Фев 22, 2011 9:27 am

Име: Дрейк Гордън

Години: 20

Характер: Като за пират умее да контролира гнева си и се държи грубо, само в краен случай. Притежава огромно чувство за хумор, обича да се заяжда и шегува с околните. Само сред пиратите се чувства сигурен и в свои води. Не го е страх от властите и от това да умре в бой. Но понякога дори ситуацията да е сложна и напечена, той не я взема на сериозно.

История: Самият той дори не я знае. Не помни. Той е от типа хора: Забравяй ненужното, за да направиш място за новостите.
Смята че си заслужава единствено да гледа напред, да не си спомня миналото си и да не бленува за него.
Това което помни, или по скоро нещата които не са могли да се изпапят от пилешкият му мозък са откъслени моменти от насилствени сцени въхру кораб, локви кръв и лунна нощ.
Не се и опитва да възстанови останалата част. вярва че е било нещо отвратително, за което не си струва да се напряга и да проваля целите си.
Няма представа как така са се случили нещата, та той сега да е пират. Но определено се радва на настоящето си.
Любовта му към морето, златото, сабята и непрестанните, но забавни кавги между пиратите е само един от факторите, доказващи това.

Външен вид: Дрейк има светло кестенява, понякога изглеждаща почти руса коса. Може да се каже че е сравнително висок. Има типични момчешки черти и палави тъмно кафеви очи, в които постоянно играе онзи опасен пламък.

Снимка:
Xavier Samuel


_________________


Fifteen men on a dead man's chest
Yo ho ho and a bottle of rum.
Drink and the devil had done for the rest
Yo ho ho and a bottle of rum.
The mate was fixed by the bosun's pike
The bosun brained with a marlinspike
And cookey's throat was marked belike
It had been gripped by fingers ten;
And there they lay, all good dead men
Like break o'day in a boozing ken
Yo ho ho and a bottle of rum.

Вижте профила на потребителя

46 Re: Пирати on Вто Фев 22, 2011 9:29 am

Одобрен ';]


_________________
Вижте профила на потребителя

47 Re: Пирати on Чет Мар 03, 2011 1:56 am



Име: Скарлет Д`амур
Години: 21
Характер: Някакси винаги успява да запазва спокойствие и в най-напрегнатите моменти. Не се доверява лесно. Темпераментна и готова да поема рискове. Почти винаги върши всичко на своя глава и мрази да се подчинява. Изключителен стратег. Не убива под път и над път, но пък не й пука особенно, когато го направи.
История: Скарлет е родена в Тортуга. Майка й почива при раждането й, като й оставя само една размазана снимка. Баща й притежава една кръчма, скована от стари лодки и корабокруширали кораби. Когато става достатъчно силна и голяма да разнася тежките халби бира и бутилки ром, тя става сервитьорка в татковото си заведение. Една нощ има силна буря, която събаря почти цялата кръчма, а Скарлет и баща й остават затиснати по тежкото дърво. Открива ги стар пират, който изважда тогава 16 годишната Скарлет, но бащата й вече е мъртъв. Пиратът взима Скар на кораба си и се грижи за нея. Обучава я в тънкостите на пиратството и съвсем скоро момичето плячкосва първия си кораб. След смъртта на стария пират, тя става капитан на кораба му. Но след само няколко седмици Кралската флота ги напада и избива всички. Скарлет успява да се спаси и сега си търси кораб.
Допълнително:
`Знае френски, испански и португалски
`Свири на пиано
`Бисексуална

Вижте профила на потребителя

48 Re: Пирати on Чет Мар 03, 2011 3:29 am

Одобрена ;]


_________________
Вижте профила на потребителя

49 Re: Пирати on Чет Мар 03, 2011 6:31 am

Име: Никол Далия

Години: 25

История: Никол е родена в изключително заможно семейство. Животът й дава невероятни възможности - да се омъжи за красиви млади мъже и т.н., но тя разбира се пропилява всички. Следва единствената си мечта - да бъде пират. На петнайстия си рожден ден се запознава с Доминик Регати - ням старец, който само с ръцете си разказва на Никол истории от пиратските си години. Оттам идва и любовта на младото момиче към морето. След няколко години на Регати отново му се отдава възможност да е в открито море. Никол загърбва всичко и тръгва с него. Старецът разбира се, не може да разреши подобно нещо и тръгва уж без нея. Но момичето се промъква на кораба тайно. Оттогава младата дама не е виждала родителите си. Оттогава и е нещо като преводач на Доминик. Говори вместо него, като вече умее да го разбира идеално.

Характер: Тя е доста спокойна и добра натура. Обича да помага на хората. Не може да понеся да вижда някой ядосан или наранен. Прави всичко възможно поне да оправи настроението му. Не умее да се сърди, както правят повечето млади дами. Лесно прощава и трудно се ядосва. Често е спокойна. Всъщност човек много рядко може да я види ядосана. Ядосва се единствено, ако някой й напомни за семейството й. Самата тя не може да понесе мисълта, че ги е зарязала заради морето, а е толкова млада.

Външен вид: Далия има много дълга и красива кестенява коса, спускаща се свободно по нежните й рамене. Очите й са кафеви, но при силно слънце са почти черни. Тялото й е стройно и красиво. Често получава комплименти относно външния си вид. Гласът й е мек и красив. Хората казват, че само с една дума, Далия може да те накара да полетиш или да потънеш в земята. Такава е силата на гласът й.

Снимка:

Spoiler:

Вижте профила на потребителя

50 Re: Пирати on Чет Мар 03, 2011 7:14 am

Одобрена си :]


_________________
Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите