Име: Анабет де Ан Крист
Години: 19
Характер: Винаги съм била бунтар.. Никога не съм обичала правилата, независимо в коя епоха са поставени, нито какво точно съм аз - пират или обикновен човек. И като че ли точно това ми изиграва лоша шега отново и отново, колкото и да искам да го спра. Но като цяло съм спокойна личност. Или поне през повечето време. Опитвам се да не издребнявам, макар че не съм напълно сигурна дали ми се получава, но все пак...
Любовта не ми е силна страна... може би защото никога съм имала възможността да я изпитам или пък защото никога не съм живяла нормален живот.
История: Имало едно време... Добре, нека да не започваме по традиционния начин. Едно време имало семейство наречено Ан Крист. Но всъщност точната дума не е семейство. Виждах го с очите си. Първоначално беше така. Двама души, които се обичат с три мили и послушни, но все пак палави деца. И всичко беше перфектно. Но всички знаем че всичко хубаво е за кратко. И до днес продължавам да се питам какво точно се обърка. Продължавам да се задълбавам в спомени и да се опитвам да разбера кое точно беше това, което провали живота ми. И не само моя. А и на братята ми - Кристиан и Джаред.
Една вечер дочух крясъци от съседната стая. Татко ни беше накарал да си легнем много по-рано от обикновено, а това не значеше нищо хубаво. Бяхме се заключили, той ни каза че така ще е най-безопасно за нас. И ние го послушахме. Въпреки това обаче, се подредихме и слухтяхме до вратата внимателно. Крясъците, придружени от хлипане и плач не бяха толкова стряскащи, колкото звука от трошене на столове и други предмети. Усещах как при всеки сблъсък сърцето ми заплашва да изкочи, как застивам на място.
Знаех че не са сами ... знаех че има някой друг който причинява болка на майка ми, който я кара да плаче, който докарва баща ми до лудост. Знаех и че трябва да остана в стаята, но не можех да се заставя да стоя на едно място. Не можех да понасям всичко това...
Влязох в общото помещение. Майка ми беше без дрехи, с разрошена коса, цялото й тяло беше в драскотини и проснато на земята ... и беше мъртва.
Сълзи закапаха от очите ми. Какво й бяха причинили? С какво беше заслужила това? Тя беше същински ангел.. защо?
Кристиан и Джаред ме бяха последвали. Не трябваше да го правят. Оставиха ми единствено да се взирам в това как двама-трима униформени идват и им прерязват гърлото. Да чувам отчаяните викове на баща ми, някъде зад мен, да спрат. Оставиха ме сама. Единственото което имах бяха три трупа на хора които обичах и баща, полуумъртвен.
- Трябва да ти кажа нещо - бе прошепнал той, когато с насълзени очи се взирах в хората които опропастиха всичко ценно за мен. Те пристъпваха бавно все едно искаха да увеличат страха ми - Нали си чувала за пиратите... Нали знаеш какво са?
Закимах и от минималното движение сълзите ми закапаха по пода.
- Не съм ти казвал преди. Аз съм такъв. Пират съм. - изрече и с немощна ръка ме бутна малко по назад.
- Затова ли убиха мама? И Крис и Джаред?
- Стига драми, време е да приключваме! - прозвучаха като ехо гласовете зад мен.
- Нищо лошо не сме им сторили, мила. Но те си мислят че сме. Мислят че ние сме убили децата на Кралицата. Не сме ангели, но не сме и такива .. убийци ... Запомни това!
Без да отговоря станах горе и се засилих към онази твар, наричаща себе си човек и аристократ. В ръцете си стисках нож, който бях намерила на пода. Бе като инстинкт, като самозащита... Забих го право в съцето му. Не знаех къде бяха отишли останалите ..Не исках да знам. А щом баща ми казваше че не е виновех, значи му вярвах ... И щях да бъда като него. Не знам дали щеше да е основание да убия онези чудовища, но се чувствах удовлетворена че го направих поне с единия. Да... щях да оставя останалите с болната им съвест и някога, когато осъзнаеха че са сгрешили щяха да се мъчат ... Нямаше да ги спася чрез смъртта им...
Външен вид: Ан има спускаща се до раменете, права, кестенява коса. Привидното й мило изражение е само маска на това което я мъчи отвътре. То само крие истинската й същност и чувствата които не бива да излизат наяве. Тялото й е в добра форма, здраво, но не я кара да изглежда като някоя мъжкарана. Бледата й кожа подчертава тъмните й, кафяви очи, много доближаващи се до черното. Погледът й е дълбок и пълен с тайни и въпроси, които никой не може да разгадае...
Снимка:
Допълнителна информация:
1.Мразя кучетата и определено предпочитам котките.
2. Имам нещо като колие, което беше на мама и никога не го свалям.