Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Година по-рано,Пристанището на Сейнт Кроа

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Вече минаха няколко месеца откакто загубих всичко,но възнамерявам да си го върна.В момента съм част от много странен екипаж,но поне ме оставят на мира.На борда на кораба чувам какви ли не неща,за капитана,за плановете им и от време на време споменават Косачът като пример.Това ми доставя огромно удоволствие.Повечето от тях стоят на разстояние от мен,но има и такива...луди,които са си наумили,че има нещо човешко в мен.Нямаше в баща ми,няма и във мен...Исках просто да се отдалеча от всички,защото имах чувството,че ще загубя разсъдъкът си и ще убия един-двама.Корабът мина покрай Сейнт Кроа и ме оставиха там за известно време,по мое желание,а и това,че не възразиха ми доказа,че и те искат да се отдалечат от мен за известно време.Тръгнах по кея бавно и направо в кръчмата,бях на острова със скрита цел.Трябваше да разбира някаква нова информация от наемник,но той не се появи.Изпих няколко бири и се отправих обратно към кея.

Вижте профила на потребителя
"Йо-хо-хо, ех пиратския живот! Нямам си никого, нито баща, нито майка, нито приятели, ала съм щастлива!Прекрасно е да си пират!" тези мисли се въртяха в главата на Лора. Облечена с панталон,които преди време е бил дълъг, а сега скъсен доста над колената, и с къс черен потник, малко над пъпа, с вързана на опашка чуплива коса, дъщерята на вече покойния Джо кръвожадния, се разхождаше по кея. Наистина си нямаше никого, но на кого му трябваха семейство и приятели?!Само щяха да и' пречат. Лесно превъзмогваше загубите. Сега беше на път да стане легендарен пират.. Тя по душа си беше пират, безмилостен, груб и силен. Пират.
Вървеше, гледайки нанякъде, като изведнъж се блъсна, или пък нея я блъснаха. Някакъв мъж седеше пред Лора. С него се беше сблъскала.
-Гледай къде вървиш!-кресна тя и скръсти ръце.
Естествено,според нея той бе виновен. Мразеше да я бутат,дори и без да искат. Сега можеше да извади ножа, които винаги носеше със себе си и... и да сложи край на живота на непознатия, само защото без да иска я е бутнал лекичко. Можеше, не просто се заканваше и си мислеше, че го може...тя наистина го можеше.

Вижте профила на потребителя
Стоях на едно място загледан в един от корабите на малкият кей и изведнъж усетих нещо.Обърнах се и видях,че някакво момиче се е блъснало в мен. Усмихнах се на думите й и се надвесих над нея.
-Явно мозъкът ти не разбира кой се движи и кой не...-реших просто да не се занимавам с нея.В момента си имах друга работа но с радост бих й извил вратът с голи ръце.
-Разкарай се ,малката.Не си заслужаваш дори усилията да разговарям с теб.Направи на светът услуга и иди да скочиш от някоя скала...
Все още я наблюдавах,няма скоро да и обърна гръб.Не обичам да ме изненадват,а тя май е склонна да направи глупав ход като този.
-Какво ме гледаш? Разкарай се.

Вижте профила на потребителя
-Много си отворен, а?За голямата работа ли се мислиш?Е, миличък, съжалявам, че ще ти разбия дребните представи за същността ти, но не си.- отговори Лора и се засмя. - Много си изостанал, не знаеш ли с кого говориш?
Вдигна вежди и направи няколко крачки около него. Беше и' познат външно, но пиратите бяха толкова много, не можеше да ги помни всички.Не си и' правеше труда.
Докато обикаляше около него ръката и' хвана дръжката на ножа,които бе закачен на колана на късия и' панталон, но все още не го извади. Беше готова за бой и за препирня.
-Ти се разкарай.

Вижте профила на потребителя
-Не прави глупости,момиченце!
Предупредих я но явно нямаше смисъл.Носът и бе твърде вирнат,мисля,че ще е добре някой да я върне на земята.Или по скоро във водата.Обърнах се към нея,хванах ръката с която държеше ножа и я хвърлих във водата.Ножът и бе останал при мен и го подмятах в едната си ръка.След като тя изплува на повърхността се засмях и й показах че държа ножът й.
-Предупредих те. Кой съм аз и по-точно какъв съм не е твоя работа.Но понеже ме забавлява глупостта ти...Джонатан Тийч е името ме.Ако някой ден решиш да си потърсиш ножа.
Казах и се засмях отново.

Вижте профила на потребителя
"М*мка му!" ядоса се наум Лора. Изплува на повърхността и с един скок, като се подпря с една ръка скочи обратно на кея. Бързо и изненадващо хвана ръката на Джонатан, в която бе ножът и' .
-А аз съм Лора Саймънс. И внимавай кого наричаш момиченце.Баща ми е, или поне беше един от най-свирепите пирати.Наследила съм нещо от него.
Говореше ядосано. Хвана ножа за острието и го издърпа от ръката на Джонатан. После замахна с него и го поряза, точно под лакътя.
-Може да изглеждам слаба и крехка, но по-силна жена от мен няма да срещнеш.-промълви Лу.
Този път нямаше да успее да я метне във водата. Нямаше. Ножът бе в ръката и', здраво държан.Въпреки, че го беше хванала за острието, не се бе порязала,

Вижте профила на потребителя
Погледнах кръвта,изобщо не усещах раната,ако не бях видял как замахва нямаше да разбера,че ме е порязала.Приближих се с гневен поглед към нея и хванах дръжката на ножът й.
-Дай ми една причина да не извия вратът ти?
Попитах я и със свободната си ръка я стиснах за гърлото,но не толкова силно за да може да говори.Бях леко раздразнен,все още не се е родил този който ще ме ядоса.
-Ти си слаба и крехка,не си и силна.Само се правиш на такава...Виждал съм много по силни жени от теб...ти си едно нищо в сравнение с тях.

Вижте профила на потребителя
-Хайде де. Убий ме. Аз пък мисля, че само много говориш.- с усмивка на лице каза Лора.
Нямаше да позволи на някакъв глупак да я нарани. Тя беше хитра. Бе освободила ножа и с едната си ръка сега го държеше, насочен към гърдите на Джонатан.
-Не мисля, че ще го направиш.Страхливец.
Последната дума бе казана шепнеком със присмиващ се тон. Лу стоеше, не опитвайки да се измъкне от ръката,която я държеше за гърлото, готова за бой. "Да бъдем разумни." помисли си тя. А след малко през ума и' мина мисълта: "Как ли пък не. Йо-хо-хо". Продължаваше да се усмихва.

Вижте профила на потребителя
Усмихнах се дяволски и хванах ръката й.
-Ако искаш да ме убиеш се цели в сърцето ми..макар,че се съмнявам,че все още имам такова.
Преместих ръката й и опрях острието в мястото където се намираше органът.След това стиснах вратът й още по силно и се усмихнах.
-Давай..ако ти стиска.Забоди ножа...
Обичах да насилвам хората,но при нея ми е особено лесно.Ножът ще прободе сърцето ми,но това няма да ме убие.Само ако ме обезглавят,чак тогава ще спра да ритам.
-Хайде...давай!
Заповядах й.

Вижте профила на потребителя
Лора задвижи ножа и изписа първата си буква върху кожата му: "Л".
-Дано ти остане завинаги.Да ме запомниш.И спокойно, след малко ще те вкарам в гроба.-каза грубо и спокойно тя.- А ти ако искаш стисни по-силно. Не ме е страх от смъртта. Била съм стотици пъти пред нея, вече и приятелка мога да я наричам. А ти?Пират ли си?
Вдигна вежди и скръсти ръце, а ножът все още бе у нея. "Ще си поиграя малко." помисли си Лу и се усмихна дяволито. Обичаше първо да си...играе със събеседниците си.Накрая убиваше.И взимаше всички пари и ценности от трупа. Туко виж си спечелила пари за няколко бири. Продължаваше да се усмихва дяволито.

Вижте профила на потребителя
Вече загубих интерес в тази игра.Освободих я,грабнах ножът от ръката й и го хвърлих във водата.
-Ако не бях пират нямаше да съм тук...може би някой ден ще се видим пак.
Свалих ризата си и й я метнах с усмивка на лицето.
-До тогава да сия закърпила...
Засмях се и се отправих надолу по кея където трябваше да ме вземат,но сигурно ще стане чак на сутринта.Все още си мислех за момичето,тя не ме забавляваше,но не ме и дразнеше...просто ми беше неприятна.Проклинам се,че обещах на капитана да не обезглавявам в мирно време.

Вижте профила на потребителя
Лора хвърли ризата във водата, беше доста ядосана. Как можеше такова непочитание! Да се държи така грубо! Е, и тя се държеше грубо,повече от груба, ама все пак... негова беше вината за...за нещо, пък.
-Дано китовете ти я закърпят! Изобщо не заслужаваш да си пират!-викна тя след него.
Обърна се в другата посока. Пооправи потника и панталонките, както и' косата си, след което се насочи към кръчмата, за да се напие, като един истински пират и да потанцува,като една истинска мадама.
Нямаше нож, което бе доста тъжно.Е,ако имаше щеше да отиде и да пререже гърлото на Джонатан, ама на...той изкара късмет.


П.п. Приключихме ли Рп-то? Rolling Eyes

Вижте профила на потребителя
-Сякаш съм искал да стана пират...
Промърморих след нея и съвсем леко се надявах да не ме е чула.От време на време ме обзема някакво странно чувство и тогава за почвах да се чудя какъв ли щеше да е животът ми ако баща ми не е бил такъв какъвто е бил,ако животът ми беше различен.Ако аз самият бях различен.Определено нямаше да седя на някакъв забутан кей,гол до кръста и с изписано Л на гърдите си.Чудя се какво точно ми пречи да загърбя този живот и какво ме кара да мисля,че искам да го направя.Обичах да убивам,да унищожавам,да грабя..така се забавлявам.

ПП Само ако ти искаш?

Вижте профила на потребителя
-Щом не си искал, защо стана пират?!-провикна се на свой ред Лора.
Имаше добър слух и бе успяла да го чуе. "Странно, щом не е искал,защо е станал?" запита се наум тя, макар че знаеше поне сто причини, за да е станал, без да е желал- принудили са го,наложило се е. При нея случая не беше така. Тя искаше да бъде пират, беше пират от мозъка до костите. Крадеше,убиваше,отвличаше, трошеше, без да и' мигне окото. Бе готова на /почти/ всичко за торба злато. Радваше се, че е пират. Не и' пречеше да живее на кораб,обичаше битките, кръвта никак не я караше да се гнуси или пък стряска, беше смела и силна.
Вървеше напред,към кръчмата, гордо изправена, с вдигната глава. Не се обърна,когато чу вика на Джордан,а викна,докато вървеше.


П.п. Не искам, помислих, че ти искаш.

Вижте профила на потребителя
Подсмихнах се и се подпрях на една греда,кръстосах ръце пред гърдите си.
-Защото сам такъв...
Иска ми се да направя много неща и едно от тях е да се махна от този остров.Замислих се за преди малко,как я карах да прободе сърцето ми с ножът си...подсъзнателно винаги съм искал да умра,но друга част от мен иска да живея и да продължа да държа дръжката на ножа.
-Ти си червен пират...като мен....Трябва да се махна от тук...
Обърнах се с лице към момичето и изведнъж ми хрумна нещо.Нещо което до сега не съм и смятал за възможно.
-До скоро виждане...
Казах и се качих на една малка лодка,едва ли ще липсва на някого ,и започнах да греба към тъмнината.


ПП Сори,по нататък пак ще пишем

Вижте профила на потребителя
Джонатан се качи в една малка лодка и започна да се отдалечава навътре в морето.
-Едва ли ще се видим...Но кой знае, всичко е възможно.- отвърна Лора.
Усмихна се, обърна се и запраши към кръчмата.
След минута влезе в нея и излезе чак след два часа, изпила доста питиета, танцувала с доста хора, а сега смятайки да си намери къде да пренощува. Погледна към морето. Никаква лодка не се виждаше, Джонатан вече бе някъде надалеч. Гледа няколко секунди натам,после бързо си тръгна.


П.п. Окей, няма проблем.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите