Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Езерото на мъртвите души

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Езерото на мъртвите души on Чет Сеп 08, 2011 8:23 am

Това не особено голямо езеро, и все пак достатъчно, за да може да се плава с лодка през него, бе приело названието си по доста странен начин, за който обаче никой не знаеше със сигурност.. Носеха се само слухове, но и какво повече му трябваше на човек, за да се събуди въображението му и да се опита да познае каква бе неговата история. Във всеки случай не бе нещо приятно и красиво, а определено бе свързано с доста кръвопролития в отминали времена, вече отдавна забравени.

Вижте профила на потребителя http://wizardry-school.bulgarianforum.net/

2 Re: Езерото на мъртвите души on Чет Сеп 08, 2011 8:36 am

Малко и плоско камъче цопна в гладката като огледало повърхност на езерото, образувайки десетки кръгчета, всяко по-голямо от предишното. След няколко мига, когато камъчето вече вероятно бе достигнало дъното, кръгчетата изчезнаха и пред погледа на самотното момиче отново се разкри ненарушаваното от каквото и да било спокойствие на водата. Нищо в нея не помръдваше, сякаш вътре не плуваха рибки, макар и с някакви невзрачни размери, сякаш самото езеро бе просто.. мъртво? Да, това бе точната дума. Мъртво.
- Мъртво.. - думата се отрони от бледите устни с някаква тежест, сякаш момичето отдавна не бе проговаряло и все още й бе трудно да произнася думите ясно. Но в тази една-единствена думичка се криеха множество спомени, чувства, неизживяни мигове.. Ах, как й се искаше да върне времето назад! Да бъде с миличкия си татко, да седи на коляното му, а той да й разказва приказки за далечни земи, където всичко е мирно и спокойно и никой не унищожава чуждите животи.. а само изгражда нови. Нещо, което в този свят, тук и сега, бе чисто и просто невъзможно. Но нямаше какво да се направи, хората си бяха гадни, и това беше.
Чернокоската въздъхна и потрепери едва видимо, когато лек полъх на вятъра я обгърна и подхвана косата й в нежен танц. Бялата й рокля, която вече бе придобила жълтеникав отенък от малкото изпирания и многото дни, прекарани с нея, се развя леко, воалът й се подви към езерото, но в същия миг вятърът внезапно изчезна и тънкият плат отново застана по тялото на собственичката си.
Момичето погледна нагоре към небето и известно време стоя така, с вдигната към небесата глава, сякаш чакаше някакво просветление или нещо от този род. Не че беше набожна, напротив. Просто.. обичаше да гледа облаците. Бяха така красиви, винаги с менящи се форми, постоянно променяха положението си.. също като нея. О, да, и най-важното - бяха изпълнени с цветове. Особено сега, по залез, когато се отразяваха в огледалната повърхност на езерото, човек нямаше как да не остане без дъх. Дори и най-бездушният пират в този момент можеше да спре за няколко секунди да мисли кого да убие след няколко часа, и да се замисли колко красив можеше да е светът.
Тихи стъпки се чуха по изсъхналите листа зад госпожица Верние, приближаваха се бавно и внимателно, сякаш котка дебнеща мишка. И чернокоската, изведнъж почувствала се като плячка, която можеше всеки момент да бъде нападната, се обърна рязко. Едната й ръка бе свободно пусната до тялото й, но другата седеше зад кръста й, опитвайки се да напипа ножът, подарен й от баща й. Но когато съзря най-обикновено на пръв поглед момиче, дори вероятно по-младо от самата нея, Жизел отпусна и другата си ръка, успокоена, че никой няма да я нападне. А и нямаше защо, тук никой не я познаваше и не знаеше чия дъщеря беше.. не че въобще имаше човек на този свят, който би имал полза от нейната смърт.

Вижте профила на потребителя http://wizardry-school.bulgarianforum.net/

3 Re: Езерото на мъртвите души on Чет Сеп 08, 2011 8:56 am

-Не очаквах да има някого тук.-каза шепнешком Лора Саймънс,красивата, не спираща се пред нищо, смела и доста лукава, по професия пират, когато се приближи до езерото.
Непознатата,красива и сигурно съвсем,ама съвсем малко по-възрастна се беше обърната и я гледаше. Лора усети, че е била готова да извади ножа, но се беше успокоила. И то с причина- Лу не изглеждаше никак страшно,приличаше на най-дружелюбно момиче. Но си беше дяволче. Дявол в тялото на ангел. Беше го признала пред себе си.
Сега беше тук, за да седне на спокойствие и да преброи парите,които бе взела "назаем" от един случаен минувач. Добре де, не ги беше взела "назаем",никога нямаше да ги върне, беше ги свила и съвестта и' не и' се обаждаше гузно. Дойде тук,понеже знаеше, че няма да има никого но се беше объркала. Парите бяха скрити под блузата и', закачени за черният колан на панталона. Беше облечена съвсем обикновено, не с женски дрехи, но все пак беше чиста и спретната-никога не си позволяваше да не бъде такава. Държеше на вида си. Усмихна се и разкри белите си зъби. Странно, че измежду тях нямаше един златен,скоро можеше да си направи. Хах, щеше да е яко да има златен зъб. Усмихна се по-широко, а това бе предизвикано от собствените и' мисли.
Застана съвсем близо до непознатото момиче, наклони глава и поздрави:
- Йо-хо-хо. -точно по пиратски. - Аз съм Лу.
Каза само това, не спомена цялото си име, не смяташе, че е нужно. Не говореше с особено приятелски тон. О, тя никога не говореше с приятелски тон. Тя си беше пират,предпочиташе сърказма, виковете и лудите,яростни неразбираеми крясъци.О да, често ги използваше. Седна на брега, а монетите извънтяха в торбата под блузата и'. Лора се надяваше събеседничката и' да не е чула. Нямаше да дели плячката си,нито пък да я показва. Нали беше дъщеря на кръвожадния Джо. Той никога не делеше, а и тя му подражаваше.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Езерото на мъртвите души on Чет Сеп 08, 2011 11:44 pm

Чернокоската внимателно огледа момичето, което стоеше пред нея и леко й се усмихваше. Но тази чаровна усмивка не бе никак дружелюбна, по-скоро сякаш чакаше удобен момент да й забие нож в гърба.. не буквално де. Но на Жизел определено не й харесваше. И все пак нямаше какво друго да направи, освен и тя да се представи, и да се надява, че ако някой ден с тази Лу се опознаеха по-добре, щеше повече да й допадне.
- Кони. - кратко изрече красавицата без да добави каквато и да била усмивка или мил тон. Щеше да й отвръща по същия начин, нямаше възможност да остане по-назад и да се прави на някакво глупаво момиче, което отчаяно си търсеше дружка за игри. Може да не беше истински пират все още, но във всеки случай познаваше достатъчно добре техните маниери, техният език, така че да не остане по-назад.
Верние рязко обърна гръб на новодошлата и при това движение косата й полетя след нея като листо, подхванато от вятъра. Известно време стоеше така и се взираше в отражението на огнено-червеното небе, докато се опитваше да измисли някаква тема за разговор. Не искаше да стои просто така и да си мълчи, при положение, че току-що се бяха запознали.
С периферното си зрение Жизел забеляза как момичето седна на брега, без въобще да се плаши от острите камъни, които бяха покрили студената земя, а от нея сякаш иззвъняха някакви монети. Но чернокоската не обърна внимание на звука, не обичаше да се бърка в чуждите работи, а и не я интересуваше кой знае колко какво е успяла да открадне Лу от някой беден човечец, току-що получил заплатата си, бързащ да купи хляб за изгладнялото си семейство. Понякога, когато чернокоската започнеше да мисли така, се чудеше от какъв зор се бе сприятелила с пиратите от онзи кораб, защо просто не се бе оставила да я продадат на някой богаташ. Поне нямаше да бъде свидетел на тези ужасни деяния, които вършеха пиратите, без да им мигне окото. А постепенно и тя ставаше като тях, колкото и да не й се искаше. Или просто й беше в кръвта?
- Ти откъде си? - гласът на Кони наруши настъпилата тишина, а седналото момиче се сепна, внезапно изненадана от факта, че чернокоската бе заговорила.

Вижте профила на потребителя http://wizardry-school.bulgarianforum.net/

5 Re: Езерото на мъртвите души on Пет Сеп 09, 2011 12:08 am

Лора се сепна при този въпрос, но не се беше стреснала, а просто изненадана. Преосмисли смила на думите и се усмихна при този въпрос.
-Аз съм навсякъде, живея където ми падне. Нямам дом, а и не искам да имам.Обичам разнообразието. -отговори тя с равен тон.
Смяташе и да добави, че е безмислено да живееш все на едно и също скучно място и да не ти се случва нищо интересно. Тя живееше за приключенията, беше нещо като пътешественичка. О, каква пътешественичка. Ако можеше поне да среща повече богати хора, понеже често нямаше от кого да открадне. Един път се беше опитала да ограби един беден човечец, но той имаше само няколко монети и тя се беше смилила над него,като му ги остави, даже му даде още една. Знаеше какво е да си беден, но рядко се трогваше от хората с такава съдба, наистина рядко. Почти винаги бе на мнение, че няма смисъл да се смилява над никого, понеже над нея никой не се смиляваше.
Гледа няколко минути спокойното езеро. Спокойствието я изнервяше, все пак бе живяла на кораби и места пълни с хора, беше участвала в битки, бе свикнала с врявата и шумът. Пое си дълбоко въздух и премести погледа си върху Кони. Кони беше интересно име, едва ли цяло, а по-скоро прякор. Все пак и тя се беше представила с прякора си. Лу.
-А ти? Откъде си?-попита тя, нарушавайки на свой ред мълчанието, което налягаше над тях и така точно си пасваше на това спокойно езеро.
Потупа торбата с монети под блузата си, но не беше явна и едва ли Кони беше видяла. Пък и да беше видяла, нямаше проблем в това. Пазеше и се радваше на плячката си. Тръсна глава, обърна се към момичето и зачака отговор от нея.

* * *

След пет минути Лора се изправи. Трябваше да преброи парите, а пред нея не можеше. Помаха за довиждане на Жизел и бързо напусна езерото.


П.П. Ако искаш да възродим Рп-то, кажи, ще изтрия последните редове. Просто ми се пише и смятам да започна едно, а ако искаш да го довършим, кажи. Smile Извинявай.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите