Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Мрачните улички

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Мрачните улички on Пон Сеп 05, 2011 12:11 am



Странно място за среднощни разходки. Може да усетите студа и тръпки да се покачват по гръбнака ви, защото бездомните котки не са единствените обитатели на тези места.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

2 Re: Мрачните улички on Вто Сеп 13, 2011 2:31 am

Бягането от отговорност си беше нещо, което обожавах да правя..Повечето аристократи шиеха гоблени, гледаха стадо котки/нещо адски отблъскващо/ или свиреха на пияно, а аз...събирах си дрехите и отпрашвах към някое място, на което да се скрия от всичко и всички.Да, приличах на щраус, заровил главата си в пясъка, но не мисля, че е редно да ме вините, предвид всичко, което се бе случило в последно време.Първо, онзи префърцунен Дилинджър, после великата каша, която забмърках съвсем сама.Без да се усетя вече стоях на кея, чакайки кораб, който да ме измъкне от сейнт Джон...И ето го и него.Спасението под формата на тясната улица, по която сновях вече час, мъчейки се да разбера как аджеба за толкова кратко време вече се бях загубила.Сградите, безлични и сиви, не ми помагаха особено със своя еднотипен вид.Да ли бях минала от тук?Хъм, изглежда се въртях в затворен кръг..Спасение друг път.
И сякаш проблемите не ми стигаха, няколко сиви облака решиха да ми правят на пук.Дъждът се появи от нщото, карайки дрехите ми да подгизнах.Браво Алис, добре се подреди..Да ли не ми бе вроден дефект?Дали проблемите не бяха привлечени от моя милост?Най-вероятно отговорът бе положителен.
Краката ми се подвиха, неспособни да продължът издирването на изход.Седнах на стъблите на най-близката сграда, оставяйки дъждът да измокри всичко по мен.Нечии стъпки ме накараха да извия врат.Потърсих източника и появилата се от нищото фигура ме накара да си глътна езика.По дяволите, ако беше някой сериен убиец?Не ме биваше много в уличния бой, но ако се наложеше, знаех как да ритам..и най-вече как да викам..
През целият си съзнателен живот, бях затворена в глупавото имение.И не ми се бе налагало да си служа с остри предммети, ако не брояхме ножа за масло.Всъщност той не бе никак остър..Мисълта ми бе, че бях просто момиче, която нямаше и на идея как да се самоотбранява..
А мрачните мисли..Ха, те ми бяха специалитет.Вместо да реша, че някоя симпатична баба с лице осеяно с бръчки се прибира в слядката си къщурка, вече чертаех небивали схеми за самоотбрана.
И това ми било оптимизъм..

Вижте профила на потребителя

3 Re: Мрачните улички on Чет Сеп 15, 2011 1:22 am

Като всеки себе уважаващ се богаташ и аз бях облечен в скъп черен костюм ,без оръжие в себе си и кафеникава пура между устните ми...Дам и аз вече приличах на богаташите ,които толкова често обирах в миналият си живот.
"Минал живот" ,колко странно ми звучеше този израз. Сякаш бях умрял и след това преродил ,но метафорично погледнато истината беше такава. Пиратския ми живот все още беше част от мен ,макар и отдавна заровена на дълбоко. Сега се правех на някой ,който не бях ,сега се правех на аристократ ,на богат мъж с велики корени ,но истината беше ,че след като баща ми ме призна в мен не се беше променило нищо ,просто външния ми вид беше различен ,а той не определяше кой всъщност съм. Сега бях изтупан и богат ,но едновременно с това все още бях пират.
Прокарах ръката си през ,вече по-късата ми коса и се замислих за факта ,че вече наистина приличах повече на аристократ отколкото на пират. Държах се по-различно от преди ,изглеждах различно ,но от вътре знаех ,че не съм различен ,бях си просто хлапе отраснало в кръчма ,станало крадец и пират.
Ходех спокойно по една от многобройните улички на невероятния Париж и продължавах да размишлявам за промените в мен ,както и за миналото и...и за Алис. Чудех се дали сега вече е омъжена за някой аристократ или за онзи пират ,които беше споменала. Чудех се дали ме помни или отдавна е забравила кой съм...Толкова много време беше минало от последния път ,в който се бяхме видели. Беше в деня ,в който ме простреляха ,деня в който напуснах дома си.
Изгубен в мисли ходех по тясната уличка и без да се усетя се сблъсках в жена или може би момиче. Първата ми мисъл беше ,че е някоя проститутка ,по тези улички имаше много ,но после видях лицето `и ,и съвършените `и очи.
-Алис? - изненадах се аз.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Мрачните улички on Чет Сеп 15, 2011 2:49 am

Алис?
Това моето име ли беше..Знаете ли кое му беше лошото на мозъка?Не вървеше с гаранционна карта.Какъвто ти се падне с такъв трябва да живееш..и ако понякога дава на късо, ами кофти лотария.Моят за жалост, бе много повреден.Първо, че рядко си вършеше работата, в повечето случаи дремеше блаженно.Второ започнеше ли да работи прекалено бързо се изключваше изневиделица..Също както в момента.
Зениците ми се разшириха, а някаква рационално мислеща част от съзнанието ми успяваше да смели малкия детайл, че приличам на настъпана катерица за околните.Ококорих се сякаш стоях пред седем метрова кула от карти.Дали образът пред мен бе реален...или щеше да изчезне в сенките глухо без да остави и помен от присъствието си?Говореше нали..което пък автоматично значеше, че е реален.
-Старк?
Бягай Алис от миналото, а то ще реши, че си играете на гоненица и ще те застигне.Старк пиратът.Старк, когото видях да прострелват.Старк, когото бях целунала.Да, определено случайността бе велика сила, срещу която хората не можеха да направят нищо.Най-малкото аз.
Един поглед ми бе напълно достатъчен, за да остановя, че от пиратът не бе останал и помен.Може би някъде под скъпия костюм все още си беше същият, такъв какъвто го поменх.
Бях ли споменала, че мозъкът ми понякога измисляше някоя щуротия и бях напълно и безвъзвратно неспособна да я спра?Е, и да не съм...един поглед към създалата се ситуация щеше да ви убеди втова тквърдение.
-Старк!-повторих вече по-високо, прегръщайки го-Ти си добре..Последният път, когато те видях те простреляха и..и..каква е тази пура?Ами костюмът?
Отдръпнах се и отстъпих крачка назад.Червенината изби по бузите ми..пак го бях направила..Бях се разприказвала така сякаш краят на света наближаваше и имах съвсем малко време да задам всичките си въпроси.Да не говорим, чене трябваше да го прегръщам.Най-вероятно ме мразеше за цялата каша, която бях забъркала.
По дяволите..Не беше като да не си го бях заслужила..

Вижте профила на потребителя

5 Re: Мрачните улички on Чет Сеп 15, 2011 3:26 am

Тялото ми замръзна в момента ,в който ме прегърна и гравитацията привлече пурата ми към земята. Тя падна и до ушите ми достигна шум ,силен сякаш цял тон метални стълбове падат от стотина метра. Затворих очи и се насладих на кратката прегръдка ,молех се да е истина ,всичко това да е истина ,защото ако не беше ,ако мозъка ми си играеше с мен щях да се побъркам ,щях да извадя скритият пистолет от сакото си и да използвам последния му куршум като изоставен на остров пират ,насочвайки го към слепоочието си...
Поех си дълбоко въздух ,усещайки аромата излъчващ се от Алис и в този момент усъзнах ,че всичко това е истина ,а не плод на въображението ми или уискито.
Отворих очи и отново зърнах лицето `и. Беше се изчервила ,но това ме накара да се зарадвам още повече ,че я виждам и без да се замисля започнах да отговарям на въпросите `и.
-Откриха ме рибари почти мъртъв. Бях в безсъзнание около месец ,будейки се и припадайки ,постоянно. Когато най-сетне събрах сили се появи мъж ,някакъв богаташ ,оказа се баща ми и той...Той ме призна за негов син ,преди няколко дни почина ,явно бе боледувал дълго и аз наследих всичко ,титлата му ,парите ,всичко. Обикалях света с него и се опитвах да се възстановя от раната близо година ,може и повече. Постоянно имах припадъци ,но сега съм добре. Във Франция спря кораба ми и реших да посетя Париж. Сега съм нещо като аристократ ,затова нося костюм и пурата също ,трябва да изглеждам на ниво - обясних аз като през цялото време я гледах смаяно ,очаквайки да изчезне ,да се окаже мираж или халюцинация.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Мрачните улички on Чет Сеп 15, 2011 7:14 am

Странно нещо бе съвестта.Приличаше на възпаление.От начало бе малко, едва усещащо се...После се разрастваше, обхващаше цели мускули в смъртоносната си хватка, а накрая, ако човек разполагаше с миниатюрни количества воля, имаше силата да убива.Чувствах се вивонва.И да, имаше си причини.Не просто няколко дребни едва забележими..Ами цяла редица.Простреляха го пред очите ми, а аз...не направих нищо.Цялата суматоха разиграла се в центъра на родното ми градче си казваше думата, ала не търсех оправдание в нея.Не търсех оправдание и в кашата, която сама бях забъркала с помощта на прекалено много мъже в моя живот.
Бях виновна.И го съзнавах добре.
Някои хора не порастваха.Независимо колко време винаваше, независимо редица външни белези и фактори, просто продължаваха да се държът като деца, да възприемат проблемите като деца.Аз принадлежах на именно този раздел хора.Колкото и да се мъчех да стана подобие на аристократка, колкото и да се мъчех в неделните утрини да запомня правилния ред на нотите, ами просто не ставаше.За разлика от брат ми.Дейлън винаги бе център на внивание, пример за подражание...Това, което се стремях да бъда.
Разтърсих глава, опитвайки се да хвърля лъч светлина в помрачените си мисли.
-Отива ти..макар да признавам, че изглеждаш странно.-склоността ми да бърборя като за последно отново се бе проявила
Усмивката се разля по устните ми, ала не достигна до очите ми.Да, не беше особено приятно да се чувстваш виновен.
-Имаш ли нещо против да ме измъкнеш от тая плетеница от улици?Не, че съм се изгубила...просто нямам представа къде се намирам.-поредния залп от неособено логични думи си запроправи път през устните ми.
Старите навици умираха трудно..А да говоря глупости си бе повече от навик.Беше си направо начин на живот.


Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите