Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Кафене

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Кафене on Нед Юли 03, 2011 7:09 am



Кафенето беше приятно.Тук можеше да се срещнат аристократи тъйкато кафенето беше доста изискано.

Вижте профила на потребителя

2 Re: Кафене on Пон Авг 29, 2011 7:12 am

????


Гост
Лорд Нелсън бе казал "Неапол е град на безделници и поети, проститутки и мошеници".Знаете ли, доказателството на това твърдение, можеше да се набави съвсем просто за невярващите люде.Да вземем една напълно произволна улица..Защо не тази тясната, по която нашият герой Артур, крачеше с увереността на аристократична дама в скъпа френска рокля и кожа покрита с иновационен крем пръв порода си в западна Европа, имащ доказаната сила да подмладява с едни кажи речи десет години.Всъщност, всеизвестен факт бе, че улиците в Италия са тесни, макар да се приемаше на всеослушване от хората, имаши нещастието да останат притиснати от границите на собствената си държава.Е, Артур имаше удовослвието, или по-точно превилегията да попива с поглед културата на нация много различна от това, което бе свикнал да вижда на Сейнт Джон.Не, че не обичаше родния остров и онзи специфичен аромат на канелени кифлички, идващ от кухнята на госпожа Девънпорт.Но признаваше, че миризвата на пресни домати и джинджифил също възбуждаше корема му.Е, Артур бе а чревоугодник, мисля че не само аз и той сме на това мнение.
Лъснатите му обувки бяха нещо много различно от това, което бе свикнал да носи.Движенията му бяха равномерни, излъчващи спокойствието на човек, който знае, че краят на света е далеч.Бе навлякал бели ленени панталони, ясен признак за италиянската нация, че нашият герой не е просто поредния гражданин отскокнал за килограм моцарела.Ризата му също бе светла пълен контраст на обстановката, в която се движеше.И ето тук идва доказателството, потвърждение на думите на лорд Нелсън.Ароматът на морето се носеше безплътната си особа наоколо, сякаш присмиващ се на обикновените хора с натрапчивото си безсмъртие.До тухлената стена на една от многото еднакво безлични жълтеникави сгради, прорязани от множество пукнатини, двама мъже се бяха впуснали в жестока схвадка.По-кльощавият, както се и предполагаше по изпитата му фигура, се бе свил край фасадата и тръпнеше в очакване на следващата щета нанесена от голямата метална пръчка в ръката на значително по-едър индивид, с лекота можещ да се сдобие с характеристика много напомняща на рядък екземпляр гигантска маймуна.Мошеник, казвате си вие и с право..предвид очевидното му надмощие и металния лост.И ето, едра жена, чийто приемущества несъмнено са твърде претенциозно изкарани на показ, нададе вой.Очевидно не подбуден от притеснение по кльощльото, който береше душа, а заради ръката на поредния незадоволен аристократ, пъхнала се "незабелязано" под полите на роклята и..И знаете ли..остана ни само да с намерим поет и безделник, за да обрисуваме напълно точно думите на Нелсън.Поетът, стани ни ясно, стоеше само няколко етажа по-нагоре от останалите герои.Надвесил се от порутения балкон, бе вперил поглед, като че виждаше нещо напълно невидимо за обиквонете хора.После с въздишка на уста и озарено лице, записа поредната недооценена сбирщина от думи.
А безделника? Къде ли бе той...
Артур продържи да се шляе, ухилен като дете, докопало буркан мармалад преди вечеря, обрисувайки перфектния безделник.Остваше само да си затананика някоя мелодия, напълно лишена от радостта да се запознае с негово величество ритъма.И ето..Улицата свърши..А ние се сдобихме с малките аргументи в полза на лорда.
Най-накрая бе дошла заветната седмица..Седмицата на летния му оптуск..И той реши да я прекара, инвестирайки всичко онова, с което се бе сдобил през първата си година като част от флота.
Скъпата пура в устата му издимя за пореден път.Ароматът се раднесе наоколо, за момент впускайки се в битка за надмощие със соления въздух.Димът, хаотичен и неконтролируем, се изхили злобно, после замря, откъсвайки част от и без това нездравия разум на Артур.А той нямаше нищо против, действията на сивия.Продължи в същия дух докато от нещастното туловище на горката пура не остана нещо с размери, напомнящи на клечка за зъби.
Най-после достигнал заветната си дестинация, той я затърси с поглед.Анабет.Или момичето, с което прекарваше последните дни..но така и не достгна до дълбочината, която му бе нужна..Ала днес бе по-решен от всякога.
Всякакви опити за размяна на думи бяха безцеремонно подминати, когато ръката му се уви около нейната и я затегли към кухнята на кафенето.Не виждаше изражението, не го и интересуваше особено.
-Не можете..-заговори стреснато един от готвачити.
-Я пак си помисли-Артур извади навито на руло банкноти и го пусна в една от празните порцелланови чаши.Готвачът остана безмълвен като част от порцелановия комплект..После се изниза със самодоволно изражение..Сякаш току-що бе получил сума достатъчна му да си купи замък.
Премахнал първата пречка по пътя си, Артур покачи Анабет на дългия плот и впи жадните си устни в нейните.
-Бъди тиха, не искаме да изплашим клиентите нали?-Ръката му се плъзна под плата на тънката и блуза и се останови трайно върху една от гърдите и.


3 Re: Кафене on Пон Авг 29, 2011 9:46 am

Може би плаванията вече не бяха толкова приятни.. Е, всъщност това е невъзможно.. За разлика обаче от престоя на поредният док или натруфено пристанище, особено ако на въпросната територия не се говори английски.
Знаете, да висиш месец на кораб, без да зърнеш и късче суша бе много, много по-добре отколкото да обикаляш поредната непозната земя без ясна цел, единствено надявайки се пред лицето ти да се изпречи червива от пари и бижута аристократка, сякаш крещяща че има нужда от ограбване.
Ала такава така и не се появи.. затова бях принудена да търся други алтернативи за запълване на времето, докато останалите от екипажа търсеха под дърво и камък някакво имане, което не ми се струваше достатъчно за да се впрегна и аз..
Като че ли причините поради които крачех забързано към мястото на срещата бяха прекалено много за да им съставям списък. Среща с кого ли? Мога да ви дам само име.. Артур ван някой си. Е, добре де, освен името и лични забележки. Говорещ английски, което бе добре и... ами нека кажем че външността и думите му не бяха особено отблъскващи.
Няколко дни по-рано бе атакувал празният стол срещу мен като разярен бик именно във въпросното кафене, оказало се крайна цел на маршрута ми към настоящия момент, в което иначе не вярвах че ще стъпя отново. Бе прекалено скучно, предвид това на което бях свикнала и подредените в стройна колонка питиета върху черната дъска на чело бяха прекално слаби и блудкави за вкусовите ми рецептори.
Изглежда единственото положително нещо, което бих извлякла от иначе претруфения салон, окичен със столове и маси по-скъпи от главата ми, бе че щях да обсъждам мустакатият иступан сервитьор зад бара с не толкова познатият секси годсподин Хоутдрив.
Като стана дума за него може би съсредоточеното му изражение не интерпретирах правилно първоначално. Принципно щом забележех подобна физиономия някъде сред екипажа стоях надалеч. Тя значеше мислене на по задълбочено ниво и именно защото тази функция не бе присъща за някои от пиратите следваше.. експлозия.
Нямаше откъде да съм наясно нали мога да интерпретирам случващото се по същият начин. Липсата на думи ме накара да сбърча вежди, наред с ръката, която ме задърпа някъде навътре в заведението.
Размяната на реплики и някои други неща като зелени хартийки между мъжа и опосумът в човешки размери носещ бач с надписа „Пауло Жюлевон де Соундре – главен готвач”, бе прекалено бърза и тиха за да мога да проникна в същността на думите. За сметка на това пък всичко се изясни щом миг по-късно помещението бе останало пусто, като единственото движение бе това на Артур, наместващ ме върху гладка продълговата повърхност, май създадена с цел колене на прасета..
Прасета? Да, твърде нелепо, знам. Но пък не бе достатъчно нелепо за да се задържи в ума ми напомняйки факта, че съм перко от класа, при срещата на нечии силни и настойчиви устни с моите, последвани от тежка мъжка длан върху извивките под блузата ми.
- Бъди тиха, не искаме да изплашим клиентите нали?
Твърде късно си зададох въпроса „Какво става”. Най-вероятно трябваше да се намери още щом ръцете му ме надигнаха от пода. Но нее.. Закъснението бе важна част от ролята на думите, задаващи се по време на шокираща ситуация. Точно като тази.
Ето го.. „Какво става!?”.. Но само част от съзнанието ми реши да му позволи изява. Другата действаше твърде първично и изречението, определено да контролира ситуацията се оказа безсилно и захвърлено с презрение.
Дланите ми се подряха върху светлият плат на ризата му, покриващ стегнатите рамене, докато устнит ми откликнаха на внезапно появилото се предизвикателство.
- Не знам какво правя.. – промърморих тихо, без да се усещам. Защото наистина не знаех какво правя. Или пък.. Да, поредната глупост.
Но пък бе всеизвестен факт че глупостите бяха моята стихия. Особено опреше ли до нещо подобно. А аз нямах нищо против като се замислех. Предложението бе преклано примамливо и твърдо за да го отхвърля..
Краката ми се овиха около кръста му, в пълен унисон с пръстите ми, които захванаха яката на нещастната риза. И за съжаление колкото и да бях издръжлива, във всяко едно отношение нямаше как да не прехапя устни когато дланите му вършееха под блузата ми.
Н еми се иска да го призня но очевидно факта че нямах особен опит в тази област /знам, знам/ бе показателен.. Нямаше как да зная че и тук можех да контролирам ситуацията. Не ми изглеждаше като нещо, в което бих могла да дърпам юздите... И отново.. Знам..


ПП: Голяма доза простотия, прощавай загубила съм форма, а не се получава и когато майка ми обикаля зад мен ;/

Вижте профила на потребителя

4 Re: Кафене on Вто Авг 30, 2011 1:15 am

????


Гост
Артур се почувства като човек, събуден с щипане в почивния си ден.Може би трябваше да се отдръпне..Може би онова препъни камъче, носещо звучното име "съвест" трябваше да нададе проглушителен вой и да довърши веригата, задействала се след думите и.Може би...та може би.Само дето бе твърде късно.Най-вероятно щеше да се пържи в ада, затънал до ушите в лавата на някой казан, разбъркван от рогато същество.Нямаше да е незаслужено, предвид това, което се канеше да направи.И все пак нещо прищрака в главата му.Накара го да спре за момент упоритата си атака.Бе напълно убеден, че е време да се отрпави към вратата без да продума нищо.Ала не..Твърдата част в панталона му сякаш имаше свое собствено мнение и много държеше да го изрази.В крайна сметка нашият герой се споразумя със останалите части от тялото си и направи съдбоносно решение не колкото в полза на личните си прищявки, колкото в угода на момичето.
Без да каже и дума се отдръпна от нея колкото да разчете изражението и.Не го биваше много в тези неща, но пък от километри си личеше, че тя няма нищо против ръцете му под блузата си.Е, явно наистина щеше да довърши глупостта, на която бе дал началото.Хвана я през кръста и я помъкна към витото стълбище нагоре.Бе запознат с конструкцията на сградата, може би защото на този етап архитектите бяха ограничени откъм идеи, пък и познатото си бе един вид по-добро.Което значеше, че стълбите най-вероятно водеха към някоя малка стая за персонал.По-добре от плот в кафене, определено две мнения нямаше.Измина краткото разстояние между двата етажа за отрицателно време, а панталонът започваше да го дразни зверски.Изрита първата врата и случи на място, по-луксозно отколкото очакваше.
Стаята бе малка, а стените бяха боядисани неочаквано равномерно в някаква разновидност на жълтото.Леглото бе широко, което бе накарало Артур да вярва, че е нацелил стаята на собственика.Е, бе платил достатъчно за издигането на ново кафене, така че не получвства никакво глождене от вътре, когато просна Анабет върху мекия маткра.И преди да се метне и да довърши това, което бе започнал, се върна при вратата и завартя райбера със самодоволно изражение.
-Тогава ще те науча.-промърмори настанявайки се на нова стратегическа позиция, а именнно върху нея.
Свали бялата и риза и остана доволен шом заключението, че няма нищо под нея го застигна с пълна мощ.Издърпа ботушите и и разкара панталона и.Не се успокои докато всяка дреха не изхвърча от полезрението му.
-Важно е какво правят пръстите ти, малка Бет.-гласът му бе дрезгав, устните само на милиметър от нейните.Ала целувка така и не посследва.
Ръката му се спусна от ключицата и надолу.Уви се около едната от гърдите и.Пръстите на другата му ръка пък обхождаха бедрото и.
-Виждаш ли..-обхвана и другото и бедро.
Тялото и се извиваше към ръката м, а той продължаваше.Краката и се разтвориха, а той потръпна.Пръстите му се плъзнаха между бедрата и, докосвайки меката кожа.
После всичко секна..Той отдръпна ръцете си, ухили се още по-самодоволно.Бе убеден, че му трябва съвсем малко, за да продължи с напористата си атака, потапяйки се изцяло..Ала си спомни думите и.
-Както и устните.-езикът му се завъртя с завидна гъвкавост около едното от розовите и зърна.Очите му бяха впити в нейните, а ръцете придържаха бедрата и.Главата му се спусна надоу, остави влажна дира по пътя си.Момичето бе свило крака и само едно движение от негова страна и бе напълно достатъчно, за да я принуди да се отпусне.Целуна вътрешната част на бедрата и, а езикът му се раздвижи бавно и мъчително, удължавайки агонията и за двамата .


Пп:Любов, отивам да се скрия под някоя маса, защото стана..мега перверзно :д

5 Re: Кафене on Вто Авг 30, 2011 6:39 am

Как мразех да се чувствам уязвима... Ъхх. Да.. така беше.И като че ли все още не се беше родил човек, способен да промени това. Ненавиждах ситуациите, каращи ме да приличам на малко изплашено пале, единствено интересуващо се дали ще успее да се скрие и да захапе опашката си едновременно. Не обичах да се чувствам така. Може би и поради тази причина приветствах поредната битка с отворени обятия. Понеже имах поле за изява и възможност да покажа че въпреки факта, че бях малка и неособено заплашителна на вид, бях достатъчна опитна и нахъсана за да натрия нечий нос.
Искаше ми се да е същото и сега. Но няколкото разлики, толкова очебийни дори на пръв поглед, сякаш крещяха че никога няма да мога да ги надвия. Брояха на пръстите на едната ръка. Но същевременно независимо от бройката си, бяха достатъчни за да ме изкарват извън релси, отново превръщайки ме във въпросното малко и беззащитно пале.
Първо.. Аз бях нова в тази игра. Да, да се чуди човек как бе възможно с толкова мъже на борда, но фактите си бяха факти. Не знаех правилата, не знаех триковете, не бях в свои води. Второ.. Една част от мен протестираше и претендираше, че все някак щях да преглътна гордостта и да се оставя по течението. Или казано по друг начин да видя как ще приключи всичко без да проявявам обичайното своенравие и твърдоглавост. И последно, и все пак най-важно.. Въпреки че всичко бе дошло изневиделица, най-вероятно аз все още не бях усмислила напълно какво точно се случва, прекалено силно, специално в тази ситуация, исках да видя и да почувствам как някой дърпа кйонците вместо мен. Колкото и това да оронваше авторитета на иначе уж скромното ми его.
Мислите бяха неизбежни независимо какво ставаше. Нали? Нямаше как да бъдат отхвърлени. Или поне от мен, съзнателно. Нямаше как това да стане. Ала опредеше ли до чужда намеса, нещата се променяха из основи.
Пръстите му лазеха по всяка една част част от тялото ми за която можех да се сетя, та дори достигаха и тези, чието местоположение не бях достатъчно концентрирана да изясня.
Истината е че съзнанието ми крещеше че нещо не е наред. Все едно бях на пет и крадях незабелязано от бонбоните на брат си, при условие че бе изрично забранено, а съвеста ми ме призеше и ми натякваше как ще бъда хваната, настанявайки доза безпокойство пласт на белите ми дробове. В момента единственото откраднато нещо обаче, бе благоразумието ми или може би разума като цяло. Реторичните въпроси изскачащи пред очите ми в отчаяни опити да ми налеят поне грам сиво вещество в главата не се справя добре. Никак даже. Ако не бях толкова заеха може би щях да ги съжаля.
И по дяволите, защо трябваше да се появяват, при условие че обстоятелстваха клоняха в такава посока? Не знаех исках да ги изпъдя, в това бях сигурна. Защото темперамента ми на малка и неопитва в момента бе решил да се проявява в малко по-нецензурирана версия отколкото трябваше.
Не усетих кога зъбите ми се бяха стиснали в зверски капан, мъчейки се да възспрат всяко едно отклонение или реакция, подаваща се под каквато и да е форма. Така или иначе не успяваха, с това бях наясно, макар част от мен да се опитваше да стъпи на земята.
Но колкото и да хапех устни, да мърках тихо, да потрепвах едва-едва, нямаше да успея да подобря нещата и това, че тялото ми реагираше по всеки един възможен начин. На местата по които бе минал езикът му, кожата стоеше настръхнала и свита. Юмруците ми удряха някак безжизнено матрака, като ли че искаха да канализират енергията, нслояваща се в мен с всяко едно негово движение. Дори не бях сигурна че бе енергия. Независимо от това бе способно да ме накара да избухна.
Миг след като устните му се впиха в кожата на бедрата ми и започнаха играта ми от вътрешната им част, тялото ми пламна от кръста надолу, а огънят се разпространяваше по-бързо отколкото предполагах. Пръстите ми се свиха в косата му, избягали от битката с покривката на леглото, притискайки главата му с все сила към неопределена за мозъка ми точка. Като че ли нямах нужда от него. Въпреки това обаче мъжът не се поддаваше на нито един от беглите ми опити да го контролирам, дори за секунда. Знаеше си неговото, а аз бях принудена да агонизирам под силният натиск.
Езикът му докосна наелектризираната зона между краката ми за стотна от секундата и точно когато си помислих че ще остане там и няма накъде по приятно да стане, тръгна отново нагоре покорема и ребрата ми, докато не стигна ръба на челюстта ми.
- Така ли? – усетих се да мрънкам в унисон с устните ми, плъзващи по врата му към ръба на ухото му, неочаквано посдледвани от дланите ми, които се промъкнаха под ризата му, странно защо все още стояща на мястото си.
Захванах се да я изхлузвам нагоре по тялото и през ръцете му, но едва миг- по-късно бях готова да се откажа. Просто толкова си личеше че нямам представа как става, че имах чувството че светлият плат ми се присмива в лицето и ще си остане там, разкривайки колко съм жалка.
- По дяволитее! – скръцнах със зъби, щом поредният опит се оказа неуспешен.. – А аз си мислех че се уча бързо...
Отпуснах се върху меката повърнахност, зарязала мъченията. Нямах шанс.. А самодоволната усмивка върху лицето му ме обезнадеждяваше още повече.
Изпуфтяхв знак на това че съм се предала подредата на битката. Голямо име щеше да ми излезе, няма що. Надвита от парче плат...

ПП: Любов, знаеш че ми пълниш душата като мърсуваш хД Не ме убивай че е такова едно невинно, ама няма как неопетнената ми героиня да се превъплатява в женската версия на Дон Жуан хД

Вижте профила на потребителя

6 Re: Кафене on Чет Сеп 01, 2011 3:04 am

????


Гост
Теорията за добро и зло бе много относително нещо нали така?В крайна сметка за всеки бе нещо коренно различно, а факторите, които влияеха на това "коренно различно" бяха много и до един всеобхватни.Например възпитанието.Още от най-ранна детска възраст всеки един иднивид, мъкнещ за ръчичка определението "човешки" трябваше да бъде въведен в нормите, научавайки се кое е правилно и кое не.И същото това правилно и грешно бе диктувано от разума на родителите.Ако за тях да не си миеш ръцете преди ядене бе нормално, то и за детето им би било такова.
Артур бе отраснал без родители.И сега сам трябваше да направи избора дали "опорочването на невинно момиче" спада към категория грехове.Тялото му замръзна за момент, а през главата му минаха милиони мисли, някои от които звучащи по следния начин" Представи си, че на нейно място е невинната ти дъщеричка.Малката ти гордост".На лицето му полаци бледа усмивка, а от устните му се отрони едно глухо "аз ще имам само синове.И ще се гордея с тях, ако са на мое място".Дяволът на дясното му рамо се изкикоти злобно, завъртя се три пъти по часовниковата стрелка и после изчезна, оставяйки след себе си само облак червен дим, видим само за очите на нашия герой.Ала Артур нямаше време да се занимава с някакъв си дим, имаше по-важна работа за вършене..
Пък и то си беше един вид добро дело нали?Щеше да я научи..а тя щеше да му е благодарна, ако един ден и се наложеше да повтори и да демонстрира добра техника.Ако Анабет изпитваше чувства обаче, щеше да е доста неловко...затова той щеше да направи това, което се очакваше..Щеше да навлече дрехите си бързо и да се изнесе без да търси куп прощални думи.Всъщност, абсолютно никога, през целия си съзнателен живот, Артур не бе обмислял бъдещи действия.Не го интересуваха плоски неща като планирането.Все пак, ако човек се впуснеше в безплътни чертежи на оная мъгла бъдещето, щеше да пропилее времето, с което разполага на този свят.Затова реши да не изневерява на себе си.Разтърси глава, откъсна се от умствените брътвежи и се отдаде изцяло на действията си.
-Остави на мен, малка Бет-промърмори приглушено, откъсвайки устни от шията и.
Пръстите му бяха така подвластни на участеното дишане и жуженето под кръста, че накараха няколкото сапфирено бели копчета да издрънчат яростно при сблъсака си с пода.Е, явно никога повече нямаше да облече тази риза..Изрита обувките и всички останали дрехи под кръста му последваха примера.Най-накрая нямаше абсолютно никаква пречка между него и тялото и.
Тазът му се приплъзна напред.Проникна бавно, оставяйки я да свикне с усещането.Нисък гърлен звук бе приглушен от устните му, все още изучаващи кожата по врата и.Отдръпна се от нея, само за да повтори движението.


Пп:От рано ти казах, че ще е кратко :д Но пък е от сърце :дд

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите