Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Similar topics
    Приятели на форума
















    Pretty Little Liars-RPG forum

    House of Night - един нов свят



    Photobucket
















































































    You are not connected. Please login or register

    Училищен бестселър [съвместно творчество ] ^^.^^

    Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

    Така .Сега ще се сблъскате с едно съвместно творчество на мен и сестра ми,която тук се подвизава под името Нимерия/не ми е истинска сестра, но мислим толкова еднакво, че не изключено в някой минал живот да сме имали кръвна връзка хД/
    Часовете трябва да признаете са ..скучни.И ние намерихме начин да се разсейваме хД
    Името му е училищен бестселър ...останалото ще разберете сами..

    Училищен бестселър
    164 ГПИЕ...продължение...
    Час по испански...
    Интересното зелено сако, чийто цвят наподобяваше пози на сбръчканите аспержи, стоящи вече трети ден в купичката на поредното злоядо дете, успешно се справяше със задачата да развали цялостната картина.Гледката усложливо бе допълвана от впереният и поглед, който вместо да се рее измежду морето от уморени ученически физиономии, се бе забил в шарките на маркера, напомнящи на мушама от родопския край.
    Склоността и към опазването на новите вещи я бе подтикнала да облече чисто новия учебник със сраници от светския клюкарник, който бе излязал от обичайното си превъплъщение и заел нова роля на сцената на живота, а именно да прилепва плътно по твърдите корици на учебника.
    Умората обаче бе като тумор, разпростиращ се по цялата нервна система, състояща се от 29 ученически глави, които с лекота можеха да се нарекат с определението „празни”.И как нямаше?! Времето влачеше огромното си туловище и удължаваше мъкитена всички...

    Час по български...
    Тук сестра ми седеше на другата редица и сама трябваше да се справям със задачата да "опиша госпожата"..
    Поискаха от мен да я опиша.Уви, обикновено щом химикалката докосне листа думите сами се появяват.Остри, хапливи, копиращи всяко действие на субекта срещу мен.Търсещи някой детайл, за който да се хванат, очите ми отново се плъзнаха по цялостния и облик.И пак...и пак.Ала нищо.Съзнанието ми бе по-празно от кутия шоколадови бисквити след среднощната закуска на баща ми.С тази разлика, че в кутията все се къташе някоя самотна троха, спасила се от неизбежна смърт.А в главата ми...нищо.Порой от хапливи думи излязоха от устата и...Всичките подчинени на една и съща тема –колко безмозъчни сме ние, гордите представители на съвременното поколение.Вместо да се засегна, се вкопчих в единствения сноп светлина в моето моментно умопомрачение.Или поне се надявах да е моментно...
    Думите и вървяха ръка за ръка с жестове.Рязки и напомнящи на тези на чичо ми в онзи далечен юнски следобед, когато все още можех да минавам под масата без да е нужно да свеждам глава и случайно подпалих нищожно количество коса от злощастното теме на чичо..


    Продължението ще ача довечера хД

    Вижте профила на потребителя
    Час по история (с господина вампир)

    *3то лице

    Вената на челото му леко потрепна. Учителят бавно се завъртя на пета и след малко тебеширът изписа поредната латинска дума на дъската. Уви, и тя бе неразбираема за насядалите по чиновете ученици. Но те продължаваха да пишат, защото знаеха, че този на пръв поглед миловиден господин, би могъл да им изкара знанията през носа...
    С бавен ход учителят измина краткото разстояние от чина до вратата. Повтори тази разходка, дори потрети… но гневът не го напусна.Той вдиша, издиша и изрече първото число, което му дойде на ум. Вероятно така бе казал психиатарът му. Всеки път, когато емоциите вземаха връхната си точка, той изричаше първото число, което му идваше наум, взависимост от силата на гнева.
    Днес той каза 89. Това означавеше, че всеки момент щеше да хване някой за ухото, да дотътри нещастника с незавидна съдба до директорския кабинет и да извика родителите.




    Час по немски език

    *3то лице


    Тя подгъна единия лист, после вдигна очилата си, но не ги сложи. Вероятно осъзнаваше, че не и отиват... Но може би за да си придаде научен вид винаги ги носеше със себе си . Тромаво обърна глава и след кратко колебание започна да говори . Естествено, никой не разбираше за какво става въпрос. Повечето бяха овладели изкуството да игнорират досадната лекция. Други пък бяха заети с по-важни неща, като кроенето на поредния зъл план. Тя изглежда не забелязваше това...
    Постави ръка на хълбока си и застана в поза будеща смях у малкото, които бяха проявили любипопитство и я слушаха.
    Най-накрая реши да приложи нова тактика за привличане на вниманието : Отметна коса и усърдно разчеса прошарените си пера, които неумело се опитваше да прикрие с евтина боя от битака .
    А може би пък това нейно действие бе в резултат на пърхота, който се бе зародил в следствие на шампоана от същата серия за специална грижа за косата на промоция .
    Тя направи поза тип трапец...Опита се да оправи жилетката си с цвят патладжан ( *коментар от Нимерия : Сестра ми, какъв е този цвят по дяволите ?! ;д Както и да е , звучи добре) , но положението бе неспасяемо . След много мислене стигнахме до заключението, че в този момент тя мислено си удря шамар, защото днес се е успала и не е успяла да изглади дрехите си...
    Учителката размахваше ожесточено ръце, но никой не и обръщаше внимание . Тя пооправи прошареното си сако, което изглеждаше сякаш (...) . Отвори и затвори уста като риба на сухо, но каквото и да искаше да постигне явно не бе успяла ...
    Госпожата вървеше нервно из стаята, като не спираше да се оглежда...Изглежда и този месец бе забравила да плати сметките си и се притесняваше данъчните да не я погнат и тук.
    Направи още една разходка между чиновете, повтори това...дори потрети! (Нимерияя : Любимия ми израз ;д)
    Стрелна една от ученичките с поглед тип “ Не ми се мешай, че ей сега ще ти забуча далака на шиш и ще го изпека на бавен огън !”
    Непохватно пъхна пухкавите си ръце(доколкото едни ръце можеха да бъдат такива) в остарялата кожена чанта. Бързо ги извади от там, явно баничката и от закуска се бе измушила от найлоновото пликче и сега усърдно се ронеше вътре...Няколко парченца сирене излязоха от чантата заедно със своите придружители(ръцете ‘и)...
    Учителката размаха заплашително пръст и с това свое движение прогони и малкото любознателни ученици, накацали по телеграфната жица, или по друг начин казано – училищната ограда, която се виждаше от прозореца.


    Час по биология

    *3то лице

    Удари вторият звънец...Учениците знаеха, че следващте четиридесет минути ще бъдат прекарани в повтарвяне на биологични термини и съзерцаване на различни модели на плоски червеи...
    Сложната биологична терминология също бе ужасяваща за помнене . Особено след като хард дискът на учениците беше препълнен с важни неща, като например текста на поредния хит на някой черен рапър с провиснали гащи и не особено добра лична хигиена ....
    Влезе и госпожата слевана от петнистото си сако, което унило се влачеше подире `и . С бавни движения прелисти учебника и отвори досиетата “Х” ...
    Учениците притаиха дъх в очакване – никой не искаше да бъде следващият, подложен на кръстосан разпит... След кратка пауза името на нещастинка, последване от смразяващ изстрадалите думи гръм, отекна като ехо в ушите на омълчания клас.
    Учениците се успокоиха за момент, но скоро разбраха, че нова заплаха тегне над уморените им кухи глави :
    - Ще ви спретна изнендващо контролно още следващия понеделник !!! – прозвуча строгият глас на госпожата.
    Но и тези думи не бяха възприети на сериозно по простата причина, че контролното вече нямаше да бъде изненадващо... А и следващият понеделник дори не беше учебен ден...
    В опити да усмири класа, учителката отчаяно жестикулираше с ръце, но вече нищо не беше в състояние да помрачи настроението на учениците, защото оставаха броени минути до биенето на звънеца, оповестяващ очаквания край на часа...



    Час по сип-немски ( със съвременния учителски вариант на Хитлер...)

    *1во лице

    Вгледахме се в него...Очевидно бе забравил да се преоблече и бе останал с горнището на пижамата си... Ние май бяхме единствените, забелязващи това толкова важно обстоятелсто, но явно учителят не споделяше веселото ни настроение...
    - Спри! – изрече той...
    Една кратка дума, която значеше толкова много... Той съобщи, че една тетрадка-речник е била похитена, но никой не обърна внимание.
    Последва скръбната вест за предстоящо контролно, която бе посрещната с неодобрителни стонове. Чу се оглушителен трясък (за неразбиращите – в този момент дневникът се сгромолясва със страшна сила върху бюрото), последван от заплаха ... Всеки, който издадеше какъвто и да било шум, щеше да прекара оставащото време от часа на студено в коридора! ...
    Учителят оповести, че при толкова много шум, за него е непосилна задача да се концентрира.
    За момент настъпи гробна тишина, но тя беше разцепена от една муха, която спокойно премина през стаята. Той се ядоса, че едно толкова малко крилато насекомо, се беше опълчило на заповедта му за мълчание, но този път нямаше какво да направи. (коментар : нях нях нях ;д)
    Един кичур от косата му бе паднал върху челото му и сега се клатеше там като хавайска пола...
    Последва неуспешен опит за шега от страна на един ученик, който обаче успя да предизвика срив в системата за сигурност...Е, скоро и тази неизправност бе оправена и класната стая отново заприлича на гробище...
    Мрачната атмосфера се допълваше от натежалите от влага оловносиви облаци, заплашително надвиснали над дърветата и в унисон с настроението на съвременния учителски Хитлер...
    От един отдалечен ъгъл на стаята прозвуча музика, напомняща за Великия китайски народ (коментар : Омг хД )...Това вече пробуди звяра в учителя, гневът му взе връхната си точка... Последва оглушителен рев...Дори Колумб едва ли е викал така, когато е открил Америка. Уплашените ученици покорно сведоха глави и забиха носове в учебниците си.


    Час по физика ( контролно )


    Господинът влезе...Всички знаеха какво следва и скоро на чиновете останаха само бели листа и химикалки, придружени единствено от очакването на присъдата...
    Учителят огледа внимателно чиновете...дори и под тях. Накрая, уверен, че нищо не е убягнало от погледа му, той придърпа стола си. Щом седна се чу зловещо скръцване. Очевидно пак бе преял, неизвестно с какво, а столът протестираше...
    Е, това изглежда вълнуваше само две близначки, седящи в дъното на стаята, на един отдалечен чин.
    Една тетрадка, принадлежаща именно на тези две момичета и намираща се под задните части на едната от тях, бе останала скрита дори от изпитателния поглед на учителя по физика...Ноо...Тяхното щастие не трая дълго... У двете бяха свели поглед надолу и усърдно преписваха поредния закон, който дори не разбираха.
    Планът им бе перфектен, но за беда те бяха пропуснали да предвидят закона на отражението, с чиято помощ господинът ги разкри...
    - О,оже ! – едновременно промърмориха двете, а по лицата им вместо притеснение се четеше единствено задоволство...
    Само след секунди целият чин се тресеше от смеха на двете момичета... Не след дълго те забелязаха всички погледи, които все още бяха вперени в тях.. Очевидно никой друг не го намираше за забавно, но какво пък .. хД



    Вижте профила на потребителя
    Много са готини!! ^^ Някой има доста развинтено въображение. :Д Продължавай[те] все така. ;рр

    Вижте профила на потребителя http://wizardry-school.bulgarianforum.net/

    Sponsored content


    Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

    Similar topics

    -

    » Манга [каталог]

    Права за този форум:
    Не Можете да отговаряте на темите