Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Малкият кей

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Малкият кей on Съб Дек 04, 2010 9:36 pm

На този кей рибарите завързваха лодките си.Мястото не бе много голямо, но пък и те не се оплакваха...

Вижте профила на потребителя

2 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 6:59 am

Не знам защо, заради слънцето отразило се в очите му или заради невероятните му думи, които едва ли би чула отново скоро, успях да се смутя. Извърнах глава бързо от кристалните му сапфирени очи, които незнайко как някак си бяха успяли да ме докоснат по доста странен и отдавна забравен начин.
- Щом така искаш - отвърнах след няколко мига, които ми се сториха цяла вечност, макар че така и не се обърнах да го погледна отново. - Но сам знаеш, че Катара ще ти опустощи всичкия ром, който имаш неблагоразумието да й предложиш.
Нещо като подобие на усмивка се появи на устните ми, когато се обърнах до него, но отбягнах ловко очите му, загледана в мъркащото тяло на Катара, която в момента си умираше от удоволствие.
Приближих се към него като му подадох малката желязна чаша, която винаги носех със себе си.
- И нея напивай много.
Подсмихнах се и се подпрях назад на ръцете си като притворих очи, а слънцето погали кожата ми с нежните си и топли лъчи. Не знам защо реагирах толкова странно преди малко. Може би това се дължеше на соления морски въздух или пък на слънцето, а може би и на странния отблясък, който видях в очите му. Каквото и да бе обаче определено не ми хареса, не трябваше да ми харесва дори и да ми се искаше.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

3 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 7:20 am

Той присви очи, миг след като тя извърна нейните и се обърна към Катара, изглежда ликуваща в този момент и то с право.
Чудно как така една котка можеше да изпие солидните количества ром които тя поемаше, ако зависеше от момъка би я държал далеч от алкохол, все пак е животинче, като нищо се напила, но всеки заслужаваше почива, а и тя си беше специална, на всичкото отгоре от целия екипаж, дивата котка се справяше най-добре с задълженията си...
Като се замислиш май бе така, понеже имаше едно единствено, е два, но едното си бе само между тях и ако Никол разбереше за това доста щеше да им се сърди и то с право.
Звук от стъпки привлече вниманието му и той погледна към Никол.
- Спокойно, ние си знаем.
Пошегува се той и й намигна закачливо, ала тя не го видя...май.
Излезе от водата и се доближи до чантата си, вадейки от там пълна бутилка с ром.
Зениците му се разшириха доволно и той отвори и отпи жадно съдържанието.
- Ах бях забравил невероятния му вкус.
Излъга той несъзнателно, понеже никога не би могъл да го забрави, още повече след като постоянно пиеше и все
пак...

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

4 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 7:53 am

- Да бе, лъжец.
Засмях се аз като отворих очите си и се загледах в него, докато усмихнат отпиваше от рома. Погледа ми за миг прошари по тялото му, докато той бе зает да се наслаждава на рома. Тъмната му коса леко се развяваше от свежия морски бриз, а слънцето като чели се отразяваше от бялата му кожа, която вече бе започнала малко от малко да придобива някакъв тен. Странна тръпка отново премина по тялото ми, когато се вгледах в ръцете му, а секунда по-късно се спрях и на тъмните му и дълбоко сини очи.
Опитах се да пропъдя от съзнанието си това чувство като насочих вниманието си към Катара.
Протегнах ръка и я погалих, а топлото й тяло замърка под ласките ми. Хванах я под коремчето и я издърпах към мен, докато тя се опитваше сякаш да се протегне и да вземе чашата с рома със себе си. Засмях се и се наложи да я хвана и с другата ръка, за да успея да я придърпам и сложа в скута си.
- Май ще се наложи да минаваме с теб на алкохолна терапия.
Засмях се аз докато вземах чашката с рома и й я подавах.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

5 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 8:00 am

Топлия и приятен вкус на рома се разля по тялото му и тръпка на удоволствие го изпълни, карайки тялото му да трепне едва забележимо.
Вдигна бутилката в дясната си ръка и заговори с сериозен и леко унил тон.
- Нека пием за...пиещите котки.
Каза той развеселен и преди още да се бяха съгласили двете "дами", той отпи жадно, преполовявайки бутилката.
Можеше ли да се напие...принципно не, не и толкова лесно, ала сега си имаше и предистория, така че след още едно шише като нищо да не си помнеше рода..не че му се искаше, напротив, дълги години живееше с мисълта да го забрави, причина която се оказа добър повод да изпие всичкия си ром..не!..половината, все нещо трябваше да му остане, но важното бе че щеше да се напие, поне можеха да пренощуват на острова, не бе кой знае колко уютен, но откога пиратите се интересуваха къде спят...а в краен случай екипажа щеше да го прибере в каютата, а на другия ден да си шушнат далеч от него, с надеждата да не пререже езика на този който чуе да го обсъжда.
Нов хладен повей на вятъра го разсея и той седна на земята до Никол и Катара, опивайки босите си крака доволно.


Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

6 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 8:19 am

"За пиещите и ненаситни на ром котки", бих добавила аз. Усмихнах се като разтърках козината на Катара, която ме стрелна с предупредителен поглед.
Усмихнах й се невинно и погледнах към капитана си, който седна до мен.
- Я ми кажи... Много ми е любопитно как така вие двамата се понасяте и разбирате толкова добре. - хвърлих един бърз поглед към котката, която се бе излегнала привидно спокойно на скута ми.
- Имам предвид, до колкото знам не обичаш много животни, а Катара не харесва много повечето хора, но пък ти правиш някакво странно изключение, а не знам защо.
Умислих се за миг загледана в безкрайността на синьото море. Наистина ми бе доста странно как така двамата се разбираха толкова добре при положение, че и двамата би трябвало да се мразят.
- Да не би да се познавате отпреди да я срещна?
Промълвих разсеяно, при което получих леко забиване на нокти в крака от страна на Катара. Погледнах леко объркана към нея с въпросително изражение, но тя се направи, че нищо не е станало. Странно ли се държеше в момента или само таки ми се стори, но едва ли си бях внушила убождането.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

7 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 8:33 am

Преглъщането му на поредната глътка ром бе спряно от странния и въпрос и предизвика леко закашляне.
Не че му бе смешно, е бе, но изненадата от въпроса й бе по-голяма и напълно достатъчна да повдигне веждите му във въпросително изражение издаващо почудата му.
Усмивка се изписа на лицето му и той погледна към Катара, смигвайки й приятелски.
- Какви са тези въпроси сега, да не сме на разпит!?
Каза той и се засмя весело.
Изправи се и навеждайки се извади втора бутилка с ром.
Доволно отвори и тази бутилка, този път без да отпива, а само долавяйки уханието на алкохола, карайки очите му да светнат весело.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

8 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 8:57 am

Присвих леко очите си като се вгледах в него подозрително. Какво му пречеше да ми отговори на въпроса? Дори само едно да или н щеше да ми е достатъчно... Кого ли заблуждавах, нямаше как ако отговорът е да само една думичка да ми стигне.
Изправих се като внимателно оставих Катара на земята и погледнах въпросително към него.
- Защо избягваш въпроса ми? Нима те е страх, че ще изревнувам, ако разбера, че двамата сте се познавали отпреди? - попитах съркастично. - Спокойно, аз и сега си ревнувам, така че едва ли ще е кой знае какво. Просто ми беше любопитно, а вие и двамата мълчите.
Бях почти 100% сигурна, че се познават. Причината, обаче поради която не ми казваха защо, като чели ме глождеше още повече, отколкото това дали наистина се познават. Чувствах се така сякаш криеха нещо от мен...
В следващия момент като чели за миг съзнанието ми проблясна идея или по-скоро малко отмъщение за това, че не ми казват.
- Всъщност няма значение. Ваша си работа.
Вдигнах примирено ръце с безизрано изражение. Нептун ме погледна като чели изненадан и малко объркан, отмествайки погледа си към Катара, което и чаках.
Бях на около крачка от него, а той на още по-малко и от крачка от ръба на кораба, за това просто с едно малко по-бързо движение го бутнах, за да падне зад борда. Грешката ми обаче бе в изчислението. Не бях силна по математика, така че не успях и да преценя силата, която ми трябва, за това вместо само той да падне, политнах задно с него към хладката морска вода.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

9 Re: Малкият кей on Чет Дек 16, 2010 9:07 am

Никак очакваната реакция на Никол успя да изненада Нептун.
Предполагаше че ще се възпротиви, ще го поизмъчва известно време, докато самия той накрая не се измори и съответно предаде,отговаряйки на "сложния" й въпрос.
Изглежда имаше и случаи в които бистрия му ум не преценяваше добре нещата, но щеше да се постарае този факт да си остане между тях и най-вече да не се повтаря.
Очите му се завъртяха весело и той се засмя, ала преди да бе пуснал някакъв лукав отговор, се бе озовал на земята, лишен от каквито и да е възможности за реакция.
Студената вода го обля и целия настръхна, мърморейки под носа си.
Прииждащото на вълни море, се разля по телата им и съвсем ги намокри.
- Да му се не види.
Възкликна той затваряйки очи, в опит да се предпази от водата
Опита се да се повдигна на лакти, но тялото му се озова приклещено под това на Никол..

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

10 Re: Малкият кей on Пет Дек 17, 2010 4:05 am

Една малко по-силна вълна се блъсна в мен, опръсквайки косата, лицето и цялото ми тяло. Затворих очи да се предпазя и нещо като чели за миг докосна талията ми, но не успях да преценя дали беше вълна или нещо друго.
- Подяволите!
Измърморих аз цялата вир вода. Не вярвах по мен да бе останало изобщо някакво сухо място. Не трябваше да падам и аз, трябваше само Нептун да падне, защо трябваше и аз да го последвам?
Нептун! Стреснах се и отворих леко изплашените си очи, срещайки ги с неговите - тъмно сини и дълбоки като морето. Замръзнах на място прикована от магнетичността на очите му, от плътно прилепналите дрехи по тялото му, от вълните, блъскащи се в телата ни. Сякаш бях хипнотизирана от цялото му излъчване, от чувството на силното му тяло пода себе си... Изпитах отново онова странно желание от преди толкова години. Нещо, което си бях помислила, че едва ли ще успея отново да изпитам.
Несъзнателно се наведох към него загледана единствено в магнетичните му очи, които сякаш ме зовяха. Устните му бяха толкова близо и същевременно толкова далеч. Защо да не... Какво толкова? Само един единствен и невинен допир до устните му, само един...
Поредната вълна измокри лицето ми и замрежи за миг погледа ми. В съзнанието ми се появи образа на Даниел, който ми се усмихваше със своята специфична усмивка. Какви подяволите ги вършех? Не можех! Имаше толкова много неща, които просто крещяха, че това не е правилно. Той бе пират, нещо повече - беше ми капитан! А и въпреки че изминаха две години, все още не можех да забравя Даниел. Не, подяволите!
- Една... птица прелетя - опиах се да замажа малко положението. - Имаше и една пчела... Голяма тропическа, беше до крака ти. Ако те беше ожилила щеше да стане лошо.
Защо му плямпах глупости, на които едва ли щеше да повярва след като самата аз не си вярвах! Защо просто не се обърнех и не го оставех да се изправи. Да, така щеше да е най-добре.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

11 Re: Малкият кей on Пет Дек 17, 2010 4:44 am

горно ПП: в стил Лекси =/: сори предавам се вече, ще пиша в 1во лице, той е по-силен от мен, не мога да се справя ;д
______
Дивите блъскащи се в нас вълни ме караха да полудявам, мокрейки телата ни,карайки ги да се прилепят едно до друго, повече отколкото бе редно, повече отколкото ми се искаше и най-вече, повече отколкото бе позволено за нас двамата, най-вече за мен.
Та какво изобщо си мислех...сякаш ставаше нещо ненормално, сякаш имаше причина която да мен накара да се замисля върху тази малка и така незначителна причина, трябваше просто..знам ли, просто да я скастря както винаги съм правел и да побързам да се изправя.
Ала погледа й..очите й, гледащи ме така странно, какво толкова, нарочно ли го правеше или не съзнаваше че си играе с мен...
Устните й изведнъж превърнали се в нещо..не точно съблазнително, а по-скоро въпросително кътче, което те предизвиква да го докоснеш и опознаеш, което сякаш ти нашепва с дяволит глас "Ела, можеш да ме имаш"...господи какъв секси глас...
Вятъра отново задуха силно, но този път не успя да развее косите ми, прилепнали мокри по мен, но успя да ме накара да настръхна и затреперя лека.
Мамка му..пиян ли бях!?
Навярно да...предполагам това бе единственото логично решение на този въпрос, защо се чувствам така.
Но ако бях пиян..значи можех да правя каквото си искам, после щях да имам извинение нали..идеално, понякога се възхищавах сам на себе си..особен когато поглъщах солидни количества ром, каращи бузите ми да се зачервят, а погледа ми да се замъгли.
- Една... птица прелетя ...Имаше и една пчела... Голяма тропическа, беше до крака ти. Ако те беше ожилила щеше да стане лошо.
Гласа й, в началото звучащ ми сякаш от някаква далечна стая, успя да ме стресне и накара да вдигна поглед от устните й, отново към красноречивите й в момента засрамени, очи.
Самодоволна усмивка се появи на лицето ми, имах два варианта, да се направя на тотален глупак казвайки нещо от рода "спокойно гълъбче, ако беше казала щяхме да отидем на по-удобно място..като например..каютата ми?"..да голям идиот щях да се окажа в такъв случай и най-вероятно бих го сторил само за да я ядосам, но пък какво толкова ако не бях аз понякога да я изкарвам извън релси, то тогава живота и на двама ни би бил далеч по...скучен.
Но нека се концентрираме върху втория вариант, да се направя на още по-голям идиот, нищо неразбиращ, и да кажа че сам съм смятал да се хвърля заради огромната пчела.
Сметнах за добре в краен случай да си замълча и да се изправя удобно на лакти, загледан в мокрото й лице.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

12 Re: Малкият кей on Пет Дек 17, 2010 5:19 am

П.П. Хах, добре. Това навява спомени.. Аз ти казах, а ако не беше обърнал на първо лице аз щях да обърна на 3-то дори бях започнала да пиша, но се усетих едва като почнах да го препрочитам хД
________________
Той не отронваше и дума, просто се надигна на лакти, загледан в лицето ми. За момент като чели почувствах как тялото ми се наелектризира. Странни тръпки и чувства се смесиха в мен, обърквайки ме още повече. Очите му сякаш ме подканяха да вкуся устните му.
Борбата в мен нарастна, момента бе идеален, трябваше да се възползвам, но как щеше да реагира той? Дали щеше да каже нещо, да ме смъмри или пък да каже нещо, с което да ме ядоса?
Допира до мокрото му и напрегнато тяло за миг замъгли ума ми, заличавайки всичко. Тихия плисък на водата, тъмните му приковаващи ме очи. Не можех... Не можех... Аз...
Приближих се към него докосвайки гърдите му, прокарвайки бавно, едва едва ръката си нагоре към врата му. Преместих погледа си от очите към устните му, след което ги върнах обратно. Почувствах странното желание, което ме обзе. Нямаше да ми се отдаде втори шанс, знаех, че не трябваше, че това не бе редно, но не можех да устоя на изкушението.
Едва, съвсем леко докоснах устните му, когато пред очите ми изплува отново образа на Даниел. Поех си дълбоко дъх и се отдръпнах от Нептун като избегнах погледа му. Изправих се бързо, отмятайки кичур коса зад ухото си. Обърнах се и излязох на плажа, където Катара ме погледна с недоумение. Вгледах се за миг в нея, поклатих глава и просто си тръгнах, оставяйки и двамата зад гърба си.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

13 Re: Малкият кей on Пет Дек 17, 2010 5:36 am

ПП: хах нали и аз вече не зная в кое лице пиша..почвам едно, свършвам друго, после поправям..ужас :д
ПП: Габи...къхъм..винаги знаеш как да ми поставиш героите в неловко положение ;д
____
Ума ми за миг се избистри, хладния вятър който започваше леко да се усилва ме накара са си възвърна нормалното мислене, факт който въпреки всичко не промени много нещата, единственото което бе по-различно бяха движенията на Никол, сякаш тя бе решила един вид да "поеме инициативата"..господи!?..че кога това се очакваше от едно момиче, не се ли очакваше ние мъжете да сме..първи.
Тази мисъл леко ме жегна и комбинирана с топлия допир на устните й, тези две неща успяха да ме накарат да затворя объркан очи и да се опитам да се концентирам.
Какво изобщо ставаше....!?
Нова вълна се плисна в лицето ми и солената вода за миг ме накара да загубя представа за всичко, опитвайки се да си взема дъх..
Отскочих от водата с бърз замах, избягвайки пагубната й сила да отнема ума и живота ти.
Обърнах се към Никол отдалечаваща се мен.
Тялото й така идеално, тренирано с годите, за да добие тази своя спортна форма се движеше сякаш в такт, доближавайки са до големия кораб...
Мамка ми!
Идиот такъв, какво правиш точно днес,а?
Сега когато трябваше да обсъждам с екипажа си плана ви, да решим как точно да лишим богаташите от онова което по право НЕ им принадлежеше..не бе сега момент да мисля за това, трябваше да побързам.
С бърза и леко ядосана крачка тръгнах към плажа, от тялото ми се стичаше солена вода, а духащия вятър ме накара отново да настръхна, но този път от студ.
- Никол, събери екипажа, тръгваме и не ме интересува дали всички са тук!
Изкрещя той гневно преди да се бе скрила от погледа му и се наведе вземайки останалото количество ром в бутилката, но вместо и този път да отпия жадно, го затворих и хвърлих обратно в чантата при другите, забравяйки за миг приятния му, но объркващ вкус.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

14 Re: Малкият кей on Пет Дек 17, 2010 6:25 am

П.П. Ако не съм аз, няма кой да е хД
_____
Тръгнах към палубата, когато ядосаният глас на Нептун ме застигна.
- Никол, събери екипажа, тръгваме и не ме интересува дали всички са тук!
Не му отговорих, а просто се завъртях и поех към каютите, където повечето се излежаваха. Хванах се за голямата колона на стълбите и се извъртях надолу като подпрях единия си крак на по-горното стъпало, застинала както обикновено в типичната си безразлична стойка.
- Хайде, хора, тръгваме! Дано всички да са тук, защото капитана хич не е в добро настроение.
Този път не се подсмихнах при последните си думи, понеже изобщо не ми беше до смях. Искаше ми се да се забия в каютата си и да си удрям тъпата глава, но с това нищо нямаше да постигна, така че работата в момента бе доста по-добро предложение.
Обърнах се ловко и изтичах в каютата си, за да се преоблека. Точно облякох морско-синята си риза, когато Катара, незнайно от къде, тупна на леглото ми, гледайки ме любопитно.
- Хайде, момиче, чака ни работа. Трябва да подкараме това корито!
Взех рапирата си като в движение я сложих и излязох бързо на палубата, а Катара ме последва.
Няколко вика с наставления отекнаха във въздуха. Отидох до лявата кърма като помогнах на едно от момчетата да вдигнем платната.
- Дами и господа, отплаваме в курс Сейнт Джоунс! - разнесе се гласът на капитана. - Чака ни бал.
Бас ловях, че в момента лека усмивка се прокрадваше на устните му, но това ме накара да се заловя още по-съсредоточено във въжето, което дърпах. Край нас се разнесе тих смях, а кораба потегли към големия остров, на който най-вероятно щяха да ни чакат следващата ни жертва.

***
След около няколко часа привечер пристигнахме в Сейнт Джон като пуснахме котва. Капитана излезе от каютата си преоблечен за маскения бал, а онези, които трябваше да го придружат се бяха преобляки в костюми и дълги бални рокли.
Скръстих ръце, облягайки се с безизразно изражение на кърмата.
- Знаете плана, момчета. Ние влизаме, за да действаме отвътре, а останалите начело с Найки чакайте отвън да ви подам знак, за да влезете.
Той се обърна към мен, срещайки за миг безизразните ми очи и скръстени ръце, след което просто слезе от кораба, отивайки към имението.
Някои се обърнаха към мен, но аз просто зареях за миг съзнанието си в далечината. Катара скочи от едно буре и тупна тихо пред мен, гледайки ме втренчено и изпитателно с големите си жълти очи.
Поех си дълбоко дъх и погледнах към останалите пирати, които тази вечер трябваше да насочвам. От самата мисъл ме побиха тръпки, зашото Нептун отлично знаеше, че не обичам да ръководя и все пак бе решил, че трябва да поема аз.
- Хайде, да вървим. Трябва да се разпръснем край имението и да следим всичко.
Отбъснах се спокойно и с;язох от кораба.

Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net/forum

15 Re: Малкият кей on Нед Яну 09, 2011 8:50 am

Тереза постави бинокъла, който току що бе използвала по предназначението му, обратно на мястото му. Беше тъмна нощ, някъде към единадесет часа. Безбройните блещукащи звездички покриваха безоблачното тъмносиньо. Луната сякаш светеше по-силно тази нощ, вместо в нормалния си сив цвят тя блестеше в най-различни цветове.
Колко красива нощ! Е, скоро ще трябва да сляза... Сигурно ще бъдем там някъде към единадесет и половина...-помисли си Тереза.
На хоризонта, колкото можеше да се види в тая тъма, се показваха очертанията на малък град, без особени архитектурни особености, ако се съдеше по малкото, което се виждаше. Този град беше Сейнт Джон- често плячкосван от пиратите град...

ПОЛОВИН ЧАС ПО РАНО:

- Суша на хоризонтааа!- обади се един моряк с дрезгав глас и неособено представителен вид.
Беше се покачил на наблюдателницата и с мъка се взираше в линията на хоризонта. След като извика новината бързо като маймунка слезе надолу и скочи с тих звук на палубата. Доста неочаквано за всеки, който би го видял за пръв път, но не и за обичайния екипаж. След като останалите чуха новината се разбързаха. Един от моряците слезе долу, в капитанската каюта и съобщи на зам.-капитана Тереза Мериуедър, която сега управляваше кораба на баща си, който бе на сушата, болен, че са видели суша.
- Трябва да е Сейнт Джон...-промърмори си под носа Тереза и излезе на палубата. Извика силно и привлече вниманието на всички.- Чуйте ме! Обикновено щом приближим Сейнт Джон се приготвяме за плячкосване,но днес ние просто ще акостираме и само аз ще сляза.
Чу се недоволно мърморене, но един по един пиратите се съгласиха.

ЕДИНАДЕСЕТ И ПОЛОВИНА ЧАСА:

Стария кораб акостира тихо и безшумно на безлюдния кей. Няколко силуета спуснаха мостика и Тереза слезе, тиха като пантера. С кама в ботуша, сабя в ножницата, пълна кесия и усмивка на уста тя бавно се запъти към дома на своята приятелка от детството, чиято къща винаги бе пропускана от екипажа по време на плячкосванията и грабенията...

Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgforumforrp.bulgarianforum.net/forum.htm

16 Re: Малкият кей on Пет Сеп 09, 2011 3:03 am

Седях на малкият кей потопила крака във водата.Често идвах тук,качвах се на кораб с извинението,че ще посетя братовчедка си която отдавна се ожени за пират и остави семейството ни,но това само аз го знам.Тя ме помоли да поддържам илюзията,а за мен имаше и добра изгода за това се съгласих.Тя е с любимият си,родителите ни са щастливи без наранено достойнство,а аз...Аз бях свободна да ходя където си искам и да правя каквото си искам за цели три дена.Гледах как край мен двама рибаря прибират уловът си от лодката в три големи кофи.След като си тръгнаха заедно с уловът и мрежите си ме обзе чувство на спокойствие,сякаш нещо тревожно бе напуснало съзнанието ми...и все пак малко компания щеше да сгрее сърцето ми.

Вижте профила на потребителя

17 Re: Малкият кей on Пет Сеп 09, 2011 11:45 pm

Зад гърба на чернокосото момиче се чуха стъпки от ботуши. По кея вървеше момиче с рижава коса. Не беше много висока, но не беше и ниска. Беше облечена с жълта рокля, която стигаше малко над коленете, с ботуши, които покриваха половината от прасеца й. Косата й беше рижава и къдрава, покрита от качулката на шлифера, който я предпазваше от дъжда. Тя се спускаше по раменете на момичето и небрежно се размяташе от вятъра. Меган се проближи до чернокосото момиче, но не прекалено, и седна, на 2 крачки от нея, на кея. Тя потопи крака във водата и загледа към небето с широко отворени очи. От време не време се обръщаше към чернокосото момиче, но нищо не й казваше... Меган си мислеше за времето, в което беше сама.. Обичаше да идва на кея, когато вали. Наблюдаваше дъжда и искаше да е като него. Щеше да е свободна и да обикаля навсякъде, да разбира болката на всички и да отмива сълзите на тези, които плачеха в дъжда.. Тя отново погледна към чернокосото момиче...

Вижте профила на потребителя http://bleachbg-rpg.bulgarianforum.net/forum

18 Re: Малкият кей on Пет Сеп 09, 2011 11:53 pm

Усещах очите на момичето,чието идване ме изненада.Мислех,че само аз съм достатъчно откачена да стоя навън в този дъжд.Усмихнах се и вдигнах глава нагоре към небето и после обратно към водата.Дъждът леко намаля,но пак не свалих широкополата си черна и мръсна шапка.
-Ако можех да променя едно нещо в тази картинка щеше да е липсата на ром...
Засмях се и извадих една полупразна бутилка от вътрешният джоб на сакото си.Отпих една голяма глътка и я подадох на момичето.
-За сгряване...

Вижте профила на потребителя

19 Re: Малкият кей on Съб Сеп 10, 2011 12:34 am

Меган взе бутилката и отпи голяма глътка, след което я върна на чернокосото момиче.
- Благодаря. - каза Меган. - Защо стоиш тук в този дъжд? - попита я тя. Беше й малко странно, че хората правеха това.. Идваха тук отново и отново, дори и тя. Не намираха причина за това, но все пак го правеха все по-често. Когато Меган зададе въпроса си покрай двете момичета мина рибар, който беше напълнил кофата си с риба. Коремът на Меган започна да бушува като бурното море..

Вижте профила на потребителя http://bleachbg-rpg.bulgarianforum.net/forum

20 Re: Малкият кей on Съб Сеп 10, 2011 12:50 am

-Обичам дъждът...това е.А и тук е спокойно,няма войници и пиратите не идват насам.
Усмихнах се при звукът на коремът й.Аз самата бях доста гладна,но не ми се връщаше обратно при стражите,които треперят над малката и крехка Моник.Мразех ги,мразех и родителите си за това,но те не знаят,че мога да се справя и сама.Слепотата не цялостна.
-Има една кръчма на близо.Искаш ли да идем там? Има топла храна и прясна бира...а и....Аз съм Моник.
Нахлузих ботушите си и се изправих,след това подадох ръка на момичето за да се здрависаме.Само виждах формата й и как се изправя,но и представа си нямам дали ми подава ръка.

Вижте профила на потребителя

21 Re: Малкият кей on Съб Сеп 10, 2011 11:47 am

Меган се изправи и погледна към ръката на момичето. Не беше свикнало да се здрависва с хората, но все пак подаде ръката си:
- Меган. - каза тя спокойно. - Тръгваме ли? - попита тя нетърпеливо, но нямаше нужда от отговор. Двете тръгнаха към кръчмата. Меган нямаше много пари в нея, но все пак имаше колкото да се наяде. Не беше яла от предишния ден, затова и нямаше нетърпение да ядат и да пийнат нещо. При мисълта за бирата се сещаше за своя старец, с който пиеха обикновенно бира, когато бяха на суша, и ром, когато бяха в морето..
По пътя Меган разсъждаваше, че момичето изглеждаше от по-богатите.. Говореше за пиратите всякаш не ги харесваше много. Меган можеше да заблуди почти всеки, защото приличаше на обикновенно момиче, но за всеки случай носеше своята сабя под шлифера си и нож, закачен на лявото й бедро. Също така имаше скрито ножче в ботуша, закачен от вътрешната страна.
Двете красиви момичета бавно приближаваха кръчмата..

Вижте профила на потребителя http://bleachbg-rpg.bulgarianforum.net/forum

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите