Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Затвора

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Затвора on Пет Дек 03, 2010 6:34 am

Тук затваряха провинилите се пирати, преди да ги обесят...

Вижте профила на потребителя

2 Re: Затвора on Съб Фев 12, 2011 9:04 am

Да се озове зад студените метални решетки на затвора...бе ужасяващо за Натаниел.Простена тихо, защото разкъсващата болка се усилваше с всяка изминала минута.Обикновено спасителните планове се заформяха учудващо бързо зад стените на мозъчната му кутия, но не и този път.Съзнонето му бе по-празно дори то училище повреме на лятна ваканция.
Чифт зелени очи се забиха като кинжал в него.Изглеждаха някак далечни и колкото по-билзо до тях се мъчеше да стигне Самър, толкова повече подробности успяваше да долови.Ирисите имаха и ситни пръски от небесносиньо, а зениците бяха дребни, едва доловими.Черни дълги мигли опасваха клепачите.
Злобна усмивка зловещо проблясна в мрака.
"Ти загуби, Натаниел!Този път няма къде да бягаш!"
Уайлдсторм мразеше да е губещ.И сега, макар гладката му кожа да бе прорязана от парче метал, на лицето му изгря дяволска усмивка.Раздвижи китката си и ножът му изскочи от ръкава.Едно движение и ключалката щеше да бъде отворена.
Отстъпи няколко крачки и опря чело до студените решетки.Въздъхна тежко и ...не успа да помръдне ръката си.Още един опит..ала нищо.Само показалецът му потрепери едва доловимо.
"Загуби!Загуби!Загуби!"
Зелените очи започнаха да се изкривяват .Заприличаха на две бездънни ями, които ставаха все по-големи и скоро щяха да приберат Самър.А той не искаше това.По дяволтие, той бе твърде млад за да умре.
Опита още веднъж и още веднъж, и още веднъж.
Болката го нападна, обезоражи го и го накара да лази в краката и.Натаниел Самър Уайлдсторм нямаше да умре зад стените на затвора!
Тези мисли му дадоха сила.Ръката му потрепери отново и се впи в решетките.
-О, играта едва сега започва-каза той
Пое ножа и зачовърка в сложния механизъм на ключалката.
Минути..часове...времето летеше и тя най накрая се поддаде.Ключалката издаде нисък звук примирено падна на пода, придружена от глухо тупване.Натаниел избута вратата предпазливо и направи крачка.Слабоосветения коридор се оказа и слабо охраняван.Нито един униформен.
Самър стисна зъби и застана нащрек.Продължи да пори въздуха и скоро погледа му обхвана малък прозорец, идеален за бягство.


_________________
Вижте профила на потребителя

3 Re: Затвора on Пон Фев 14, 2011 8:55 am

Дишай, просто дишай...
Само това се въртеше в главата ми докато съзерцавах горите и малките постройки, виждащи се от прозореца на каретата.Нямах идея какво да кажа на Натаниел.Нямапх идея какво да направя.
Кратко изскърцване ми подсказа, че вече сме стигнали крайната дестинация.Поех си дълбоко въздух и натиснах дръжката изправяйки се лице в лице с камените стени на затвора.Трябваше да призная сградата изглеждаше зловещо.Зеления мъх по фасадата подсилваше ефекта.Не видях Вишъс и реших, че не мога да го чакам.
Охраната се спогледа учудено, когато ме видя.Ала без много въпроси и само срещу името ми и една вежлива усмивка отключиха железните врати само за мен.
Отказах да ме придружат и помолих да предадът на комодора, че съм влязла.
Няколкото факли хвърляха зловеща светлина и белди сенки сякаш танцуваха по камения под.Коридорът не се радваше на много прозорци.Малко по малко се приближавах към отдела със затворниците.Щом прекрачих прага се озовах лице в лице с ярко червени очи, контрастиращи на фона на жълтеникави кожи.Затворниците се оживиха при вида на неуниформен човек и подадоха кокалестите си пръсти през решетките, опитвайки се да ме докоснат.
Още един коридор и виковете на лишените от свобода останаха някак далечни.
Крачка, две.
И сърцето ми се разтуптя още по-силно.
Кървава диря чертаеше кратък път, губещ се някъде зад ъгъла на помещението.
Натаниел бе ранен...
Това можеше да знами само едно.Затичах се и го видях.Лицето му бе изкривено от болката, н въпреки това се бореше.Стискаше нож в ръка и се канеше да се измъкне през малкия прозорец, единствен за тази голяма бизлично сива стена.
-Спри!-извиках несъзнателно
Не можеше да си отиде.Сега го намерих.Ала да стоя пред пират с нож връката бе глупаво.Много, ама много глупаво.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Затвора on Пон Фев 14, 2011 7:33 pm

Още няколко крачки и Натаниел щеше да усети студения фятър в лицето си.Ах, как само копнееше да се качи на бизнанмачтата , да затвори очи и да вдиша дълбоко от соления морски въздух.Тъй познат и тъй нашепващ му, че има изход от всяка ситуация.Неговият личен наркотик бе морето.Спокойните води и Самър имаха токова общи неща и те не опираха до зелен цвят или до това, че са пълни с риби.Непредсказуеми.Точно, когато си решил, че вълните са спокойни и те очаква едно безветрено плаване, те започваха да се бунтуват, с едничка цел да разрушат дебелото дървено дъно на плавателните съдове.И Уайлдсторм бе същиат.Спокойното изражение и ленивато усмивка можеха да направят рязък завой и да се изкривят до неузнаваемост.
Ала свободата му се отлагаше.Защото чу женски глас.Познаваше този глас.Знаеше, че ще се изправи срещу сините и очи.Същите, които видя онази нощ в имението Валерион върху портрета на вторрия етаж, стоящи върху лице, поразително приличащо на неговото собствено с тази разлика, че Натнаиел притежаваше коса, която съвсем спокойно можеше да мине за руса.Изпусна безпомощо ножа и звукът проряза мрака.Ранената му ръка отново се разтрепери и той пое въздух шумно.Пръстите на здравата му ръка се свиха в юмрук тй здрав, че кокалчетата на пръстите му добиха ясни очертания под бледата му кожа.
Обърна се плавно сякаш щеше да се изправи пред най-големия си враг.Ала момичето с тъмната си коса, спускаща се като водопад от двете страни на лицето и, не приличаше на негов вряг.Страх бе изписан на лицето и.Наистина ли трепереше от него.Та той бе не по-малко страшен от собствения и брат.Граф Валерион убиваше, но с тази разлика, че при него бе въпрос на личен каприз и изгода.А Натаниел убиваше, за да оцелее, за да види следващия изгрев, за да защити семейството си, тези които обича.
Разходи погледа си по момичето.Като всички от рода Валерион тя стоеше гордо изправена, въпреки страха и като всички Валерион бе своенравна, това показваше нахълтването и без охрана.
-Годеникът ви не смята ли, че е опасно сама дама да ходи из места като затвора?-повдигна вежда Самър
Противоречиви чувства изпълниха дробовете му и се усилваха с всяка глътка килсород, която поемаше.Тя може би бе билетът му към бягстото свободата.Какво по-ценно от сестрата на губернатора и бъдеща съпруга на комодора?Ала момичето бе преживяло досатъчно.Веднъж отвлечена от пиратския главатар на червените, а после заплашвана от Нимерия.А, по дямолите, Ри можеше да всява страх.Това Уайлдсторм го признаваше с чиста съвест.


_________________
Вижте профила на потребителя

5 Re: Затвора on Вто Фев 15, 2011 9:39 am

Вишъс беше пристигнал много преди Алис и беше инстроктирал хората си да я пуснат ,а после се бе промъкнал незабелязано в сградата и седеше мълчаливо в сенките. Нямаше намерение да подслушва просто искаше да е сигорен ,че ще е в безопастност.
Когато Алис най-сетне пристигна и застави пирата да спре Вишъс излезе от сенките и като от нищото се появи на няколко крачки между дамата и пирата.
-Годеника 'и е причината тя да е тук...По някаква неразбираема причина тя иска да говори с теб...Изслушай я и после ще ти осигоря свободата...Имаш думата ми на войн ,не на комодор или аристократ ,а на войн! - спокойно каза Вишъс и без да поглежда към пирата или Алис се насочи към голяма врата ,която се използваше за вход и изход.
-Оставям ви сами! Капитане като приключите минете през задната врата...Там няма охрана ,вече... - това беше последното което Ви каза преди да излезе през голямата дървена врата ,а после застана отвън и се облегна на стената на сградата и запали една ръчно свита цигара. Рядко пушеше ,но днес просто му се бе събрало много и комодора имаше нужда да запали една обикновенна цигара.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Затвора on Сря Фев 16, 2011 7:56 am

Естествено, комодорът изникна от някъде.Подигравателна усмивка изгря на лицето на Натаниел.Направи няколко крачки и застана лице в лице с тъмнкоската.
-Ззнаете ли, госпожице, интересно ми е защо проявявате интерес към мен?Аз съм просто един пират, а вие...изниквате постоянно.Защо ви бе да ме защитавате на площада?Има нещо зад яркосините ви очи, което ме кара да мисля, че не е просто каприз на съдбата.И днешната ви неочаквана визита го доказва...Нима сте дошла само за да се запознаете със скромната ми особа-изрече думите с неподправено учудване
Все още бе загадка защо графиня Валерион се бе озовала тук.Все пак затвора не бе сред местата, които посещаваха аристократите като нея.Тези наконтени представители на елитното общество обичаха да прекарват следобедите си, пиейки билкова чай, специален внос от Китай, в порцеланови чаши, струващи повече от кораба на Натаниел, по чиито стени бяха изрисувани майсторски гоолеми разцъфващи рози или други цветя, които аристократите намираха за доостойни да красят посудата им.Друга опция за убиване на времето им бе правенето на приеми.Голям симфоничен оркестър, съставен от членове, приличащи на пингвини в своите черно-бели костюми и скъпи ордьоври големи колкото монета от пет шилинга, с които никой не може да се нахрани.Единствената причина, поради която се организираха въпросните събития, освен вече споменатата скука, бе демонстрацията.Дали щеше да опира до някоя дама,която искаше да се изфука деликатно с новата си седемпластова рокля, чиито ръкави са ръчно бродирани с коноп от западен Китай или до някой господин, отдавна разделил се с косата върху темето си, ала умело прикрил плешивостта с помпозна перука, който уж случайно изпуска жълтеникавия плик на писмо, подпечатано с кралски печат и подписано лично от самата кралица, в което тя дава частични права върху някой парцел, намиращ се бог знае къде.
Тези примери ясно демонстрираха защо нашия герой бе тъй учуден.Той вярваше, че рода Валерион не се различава от останалите демонстранти на власт.Бе готов да си заложи главата, че синеоката и брат и бяха редовни посетители на сбирщините, заради които цял отбор прислуга лъскаше десетократно един и същи мраморен под.Бе сигурен, че подобно на дамата от по-горните писания, графинята също се снабдяваше със скъпоструващи рокли направо от щивачницзите в Лондон и Париж, дори все още миришещи на креда, които се меняха с всеки изминал бал и се трупаха в дървени съндъци, запращани в някое от многобройните помещения, намиращи се на километричния таван на имението.И всеки ден някоя прислужница, чиято съдба и бе отредила най-ниското стапало в хранителната верига, се качваше по витите стълби, чиито парапети бяха инкростирани с рубини и скъпоценности и заедно с пернатия уред за забърсване на прах оплакваше съдбата си, търкайки въпросните съндъци на въпросния таван.Погледът и падаше върху скъпия плат, който едва ли щеше да влезе отново в употреба.А бедната прислужница най-вероятно въздъхваше замечтано, представяйки си себе си като една от аристократките.Мечтаейки поне за един бал, на който да се появи с гордо вдигната глава, като част от елита.А горката, дори не подозираше що за скука представляваха въпросните показности.Не осъзнаваше що за късметлийка е .Защото, макар да не го осъзнаваха, богаташите плащаха.Плащаша с част от душата си.Властта и парите, с които купуваха всичко, ги изяждаха с течението навремето.КАто някои крадци, те се промъкваха тайно и отмъкваха часто то човечността.аристократите не разбираха, че са ограбени.Просто защото цялото им съзнание бе завладяно от едничката мисъл как да се сдобият с още и още, как да демонстрират повече власт.И един ден те се събуждах, изправяха се лице в лице с побелялата си коса и малките бръчки осеяли бледите им кожи.И гледайки обкованото със злато огледало, те не виждаха колко са ограбени.Защото именно материалното караше останалите да лазят в кратака им, да се съгласяват с всяка тяхна дума, да преглъщат мнението си.А аристократите се радваха на всеобщото съгласие без да прозират под тънкото було на заблудата.
Това ги различаваше от пиратите.Едните не губеха същността си.Морските вълци оставаха верни на себе си.Макар техните приеми да бяха обагрени от кехлибарения цвят на рома и вместо симфоничен оркестър, единствената музика да идваше от някой стар акордеон или пияно, чиито клавиши на места липсваха.Те не мълчаха.Може би и затова по оръжията им имаше следи от кръв.Ала именно уийствата бяха ярък признък, че пиратите са живи, че чувстват, че изразяват мнение, че си противоречат.Сбиванията бяха в резултат на сблъсъка на мнения.Аристократите бяха порцеланови кукли, които само кимаха утвърдително, дори и да не възприемат отсрещната идея.
Точно затова Натаниел не искаше да тръгва по следите на родителите си.И знаеше кой е.Натаниел Самър Уайлдсторм-пиратския главатар, който не прекланяше глава пред нищо и пред никого, който вярваше, че винаги ще има утре.Може би принадлежеше на някой от тези фукльовци, чиято глава бе покрита с бухнала перука, която неумело прикриваше истината, която винаги си оставаше тъй явна-просто маса от обител, без мнение и покланяща се на измислени порядки.Не искаше да знае къде растяха корените му.Не искаше да знае, че някъде там баща му навлича скъпарския кадифен фраг, готвейки се да слезе бавно по широките стълби на едно от деветте си имения, заради, които бе оставил някое семейство едва свързващо двата края на улицата.Или за майка си, крещяща на слугинята си, която по погрешка бе раздвижила четката за коса, влагайки малко повече сила от необходимото и с това свое действие откусвайки няколко косама от аристократичната и глава.
-Е, госпожице, слушам.-разтърси глава Самър, мъчейки се да проясни мислите си
За жалост, в главата му бе станала истинска плетеница от спомени, чувства и реалност.


_________________
Вижте профила на потребителя

7 Re: Затвора on Пет Фев 18, 2011 11:18 am

Толкова много от характерните черти на Валерион започнаха да привличат погледа ми.Същото замислено изражение украсяваше лицето на Дейлън, щом нещо около него не бе на правилното си място.
-Слушам госпожице-изрече след няколко дълги и тягостни минути мълчание
Поех си дълбоко въздух, защото идваше ред на основната част.Частта, в която успявах да събера нужното количество смелост и да изрека следващите си думи.Колкото по-бързо, толкова по-добре...
-Искам да видя крака ти.
По дяволите, по голяма глупост не успах да кажа.Трябваше да почна с нещо като “би ли ми показал крака си, защото е от изключителна важност за мен и за бъдещето ти”.Ала не.Както обикновено първо говорех, после си давах сметка, че съм сглобила поредната каша.
Без да чакам разрешение се наведох бързо, издърпвайки крачола му нагоре.Точно там на левия глезен..
Нямаше нищо.Беше празно.Просто бледата му кожа, по която заиграха сенки.
Трябваше да има белег.Отличителния знак на Валерион, тъй ясно показващ, че именно той е малкото синеоко момченце, отвлечено насила от живота, който му принадлежеше по право.Натаниел, който имаше същата кръв като моята...и същия жигосан белег на глезена.
Вгледах се по-внимателно.Имаше просто няколко заздравели рани, които се радваха на един прасковен цвят...Нищо повече.
-Ти не си той-въздъхнах примирено
Всичките ми надежди рухнаха като малка къщичка, построена от кибритени клечки.Вече планирах как го водех при Дейлън, как правех от него един от нас.Не, че вярвах, че нашият живот е по-хубав от този на пиратите.Напротив.Давах мило и драго да се науча да опъвам платна, да паля огън и дори да приготвям рачешка супа..Добре де, може би без последното.
Изправих се тромаво и се обърнах в посока на железните врати, служещи за преграда между реалния свят и тази негова алтернатива, която не ми се нравеше особено.
-Вишъс ви пусна..предлагам да приемете този негов дар и да не правите повече глупости.Така само ще си вгорчите живота.
Няколко стъпки и вече бях далеч от него...от всичко, в което вярвах.Сякаш за да ме накара да страдам, съдбата бе замахнала с ръката си и ме бе запратила в изходна позиция.Отново в началото.С празни ръце и безброй теории и догадки.
Не ме биваше особено в дейностите изискващи мислене.Бях го доказала с безбройните каши, получили се в резултат на прибързани действия.
-Защо не можеше всичко да е по-просто-изрекох думите тихо, опитвайки се да се добера до изхода
Вишъс не се мяркаше наоколо.Чудех се защо ли проявяваше такава благосклоност към един от пиратските лордове.Той и Нептун имаха най-скъпо струващите глави.Опитах се да изтикам мислите свързани с пиратството като цяло.Носеха ми само болка.
-Не е той...и сега какво-продължавах да говоря сама на себе си.Превръщах се в една част от онази маса от обществото, която не се радваше на чуждото внимание..и как би могла.Никой не толерираше лудостта.Всеки който страдаше от тази болест, получаваше всеобщо отхвърляне и множество погледи, лазещи по гърба му.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Затвора on Сря Сеп 21, 2011 5:05 am

Това, което най-напред изскачаше в съзнанието на околните относно Маргарет, дни след като са я опознали, бе привидно толкова типично за онези видове аристократи... Едновременно с това обаче, като че ли бе създадено единствено и само с цел да изкривява физиономиите на критиците, появявайки се в характеристиката на Маги.
Изглежда тя се причисляваше към онези личности, чието единствено занимание бе навличането на проблеми. Сякаш вече си нямаше достатъчно. Те се бяха накачулили един върху друг в хилава тумба пред очите й и сякаш с тези си действия доказваха че са самотни и копнеят да им бъдат доведени другарчета.
Стъпките й нетърпеливо отекваха по студеният каменен под, а скоростта с която се редуваха бе необичайно висока, предвид непохватността й. Пристеснението й, което вече се простираше и до върховете на пръстите й все повече се концентрираше в гърдите й, пресеквайки всеки един звук който би могла да издаде. И макар това до някъде да бе полезно, така или иначе именно мълчанието й бе решаващият фактор, буцата затъкнала се в гърлото й душеше мислите й, приклещваше желанията й. Най-важното от които бе.. да се справи. Искаше всичко да мине по план. И вината която бе принудена да изпитва заради продажните си действия да не бъде напразна.
И въпреки факта, че не бе напълно наясно с мотивите си и духът й бе сломен, оклюмал като слънчоглед, заключен в тъмна стая, да се надяваме, само за сега, едно чувство вътре в нея отказваше да се изпари заедно с останалите си положителни дружки. Не можеше да се сети точното име за него, ала то пърхаше със задоволство, убеждавайки я че и без име ще свърши добра работа. То ентусиазирано правеше опити да отмие отчаянието й, пропорционално на пълзящите му производни, изтриващи намусената гримаса на лицето й.
Защо ли? Защото току пред замисленото изражение което бе надянала по рано се бе изпречил носителят на надеждата..
Точно така.. Надежда. Това бе името на милионите частитци, обединяващи последното останало в нея, подредило се под преградата "плюс"...
Момичето поклати глава, а напрегнатият поглед, който хвърли към килията, за която имаше намерение съвсем скоро да се лепне, безспирно шареше в търсене на обитателя.
- Джени? Ехо? - звуковете се подредиха в правилният ред, както никога тихо, избегвайки напевната и доста дразнеща нотка.
Уелсън протегна треперещата си длан към ключалката, а тънките й пръсти можеха да минат за непокрити кости, особено погледнати отдалеч.
Масивният катинар изтрака плашещо, а дрънкането на ключовете в ръката й отегна сякаш обидено в тясното пространство.
Колкото повече се оглеждаше, толкова повече чувството приемащо тялото на съвестта или по-скоро страха че ще бъде заловена, изпълваше дробовете й и я караше да трепне, забързвайки опитите й да спаси ситуацията.

ПП: Предупредих те че няма да е умно хД

Вижте профила на потребителя

9 Re: Затвора on Сря Сеп 21, 2011 6:05 am

Отново и отново глупостта, която проявяваше специално този пират нямаше граници. И ето че отново, благодарение на нея, се бе озовала в тази дупка. Да, този път имаше план, не бе просто безцелно размотаване зад решетките. Но този план се бе запалил и изгорил оставяйки хаос след него още преди да бе стигнала до втората стъпка от него.
Стъпка 1 – Влез отново в затвора.- Изпълнено.
Стъпка 2 – Вземи документите и дим да те няма. – Спънка.
Защо? Защото документите ги нямаше!! Джени крачеше нервно из малката килия като се опитваше да реши какво да прави от тук нататък, докато ума трескаво ѝ се противопоставяше. Ако преди бе имала късмета да се измъкне от лапите на смъртта, то този път нещата не изглеждаха толкова цветущи.
Беше побесняла... А можеше да се сети само за един човек, който можеше да е отмъкнал документите, но с какъв замисъл? А като говорим за вълка... Женски глас се чу и шума от ключове. Джени не можеше да се досети за причина това момиче отново да ѝ помага, а и в момента не търсеше. За момент тя не отговори нищо. Бе погълната от тъмнина и бе останала невидима за Маргарет. Но щом усети, че врата най-после е отворена тя не се подвоуми да извърши поредната глупост.
Този път се остави на инстинкта, без повече планове. Случилото се до този момент бе кристално ясно доказателство, че не ѝ вървеше в тези неща. Какво ѝ оставаше? „Взимай каквото можеш и не връщай нищо!” Просто и точно- точно това, от което се нуждаеше тя в момента.
Преди да се усети какво става Маргарет вече бе с гръб опрян в стената, а ръката на Джени я бе притиснала леко врата ѝ. С малко по-силен натиск и можеше да я задуши. Очите ѝ се впериха в тези на момичето, ледени и сякаш обезумели. Не обичаше да ѝ взимат плячката, особено когато бе работила толкова много, за да я получи. Малка усмивка се плъзна по устните ѝ.
- Здравей отново Маргарет.- Промълви Джени с някаква нотка в гласа си, която можеше да те накара да потръпнеш. Наоколо нямаше никого, нормално- отново я бяха натикали в най-затънтената килия. След секунда се отдръпна от момичето и лицето ѝ стана сериозно.-Къде са документите. И ако ми кажеш, че си ги дала на милия си съпруг, обещавам, че от днес той ще остане вдовец!


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

10 Re: Затвора on Сря Сеп 21, 2011 11:31 pm

Искаше й се да не се беше забърквала във всичко това. Искаше й се да спи спокойно, без угризения на съвестта. Да може да затвори очи и когато го направи, в съзнанието й да не изникват съвети от рода на това че не е постъпила никак етично спрямо съпруга си. Факт е обаче, че ако ежедневието й се развиваше в посока, различна от предателството към короната като цяло, именно спокойният й сън щеше да се осъществява на място, известно още като покоите на губернатора. Нещо, за чието премахване тя бе способна да убие.
Намерението да се оттърве от плена в който поразително много неща я бяха набутали, от своя страна ставаше все по-затвърдено и отказващо да отстъпи. Та нима някой нормален човек би се съгласил да живее в положение като нейното? Едва ли.. А и да съществуваха такива дами, те биха били заинтересовани единствено от това колко е дълбок джоба на партньора им.
При всички положения обаче, всеки който се намираше с опрян в студените камъни гръб, притиснат от побесняла пиратеса, би захвърлил добрите си начинания към въпросната грабеща особа и би побягнал със всички сили накъдето му видят очите.
За разлика от момичето, с русите коси, което се държеше така сякаш няма да загуби нищо ако си отвори устата и заприказва. Независимо дали словата, които бяха предназначени за Джени щяха да й донесат смът заради невежество или бесило заради пазач, обичащ да подслушва.
- Джени, аз... – започна Маргарет, ала очите на пиратесата се взираха в нейните и сякаш ги изпиваха с изпепеляващото раздразнение, струящо от тях. Думите пресекнаха за секунда, сякаш за да предупредят Уелсън че би било стотици пъти по добре да духне на мига. Но не... Тя не обичаше да слуша никого. Особено вътрешният си глас. – Прибрах ги в библиотеката. Щяха да местят друг затворник в тази килия и предприемаха проверка. Не исках да допусна да се доберат до тях...
Пое си дълбоко въздух, щом изнесе импровизираната си реч, способна да й спести срещата с ножа, зловещо блещукащ от колана на Флинт. Но мисълта че е успяла да й помогне, отново застана със скръстени ръце в главата й, сякаш за да започне с укоряването на негативните мисли. Твърдението, поставено по този начин докара едно облекчение, което я заля изцяло и я принуди да се ухили съвсем не на място. Миг по-късно вече посягаше към челото си с намерението да избърше потните капчици, които между другото бяха решили да преустановят появата си. Знаеше че избързва със заключенията си, но може би просто желанието да вярва че всичко ще мине добре бе прекалено силно и амбицирано да поддържа последните останали надежди.

Вижте профила на потребителя

11 Re: Затвора on Чет Сеп 22, 2011 5:56 am

Не можеше да се понася в този момент. В плана това го нямаше! Маргарет я нямаше нито в една от точките или под точките на проклетото нещо написано с перо и мастило върху някакъв смачкан лист, който се намираше в момента в джоба ѝ. Искаше цялата тази драма да приключи. Почваше сериозно да се замисля за онази колиба в гората- усамотена, празна, без чуждо присъствие и без драма. Може би наистина трябваше да се махне малко от ‘живота’ протичащ сред моретата. И въпреки това, този вариант, колкото и хубав да ѝ се струваше в главата, бе просто едно бягство, а Джени бе доста наясно с факта, че бягството не е решение за нищо.
Библиотека?! Че там бе милион пъти по-вероятно документите да бъдат намерени, отколкото в този ад тук. Сериозно, малко ѝ трябваше да измъкне ножа и да приключи дразнението си. И все пак нещо ѝ пречеше да нарани момичето пред нея. Все пак ако не беше тя още преди месец да бе увиснала на бесилото. Да върви по дяволите и безупречната ѝ съвест!
-Имаш логиката на дете!- Просъска Джени през зъби и малко се намрази за тези си думи. Все пак тя вярваше, че да си дете по душа е нещо велико. Това, което я тревожеше бе че нейното дете-аз бе изчезнало... този път завинаги.
Както и да е... веднъж се бе измъкнала от тук с помощ, сега щеше да го направи сама! Знаеше пътя, знаеше къде са пазачите, може би пък нещата щяха да се върнат в реда си. Обърна гръб на Маргарет и тръгна по дългия коридор като тихите стъпки отекваха в тишината. Добре оставаше само да провери библиотеката...една от многото на този остров. Та нали всеки аристократ си имаше отделна стая за безсмислена поезия. Стъпките ѝ се забавиха, докато накрая напълно не спряха.
Тежка въздишка се чу от Джени като затвори очи и се прокле няколко пъти на ум. Явно освен детето в себе си бе загубила и още нещо. Обърна се на малките токчета на ботушите си и с бърза крачка и сериозен поглед се върна обратно до спасителката си. Все пак документите можеха да са и в библиотеката, която се намираше в имението на съпруга ѝ.
-Нито дума!- Просъска Джени като не се съмняваше, че действията са предизвикали поне малко забавление за младата дама. Не искаше да се забърква с аристократи или всъщност,с когото и да било, но имаше ли избор?! Ако се откажеше сега щеше да хвърли на вятъра 4 месеца от живота си, а определено нямаше да позволи това да се случи, дори да се наложи да издъхне по пътя.- Ти ми помагаш да получа това, което аз искам, демек документите, а ти получаваш каквото ти искаш, каквото и да е то. Не знам какво можеш да спечелиш благодарение на това,че ми помагаш, но определено трябва да има нещо, защото дори след 100 камшика няма да повярвам, че ми помагаш от добра воля. И моля те направи нещо за невинното си изражение, действа ми на нервната система. – Имаше чувството, че езика ѝ се преплита,докато говореше. След секунда, през която гледаше момичето насреща с изпитателен поглед, протегна ръка напред. –Сделка?!


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите