Име на героя: Лин Мортимър
Години: 23
Местожителство: Сейнт Джон
История: Пирати - бичът Божий, преследващ лин през целия й живот. Първите й детски спомени бяха на кораб. Вълните люлееха коритото и я приспиваха в оплетения като рибарска мрежа малък хамак. Този, който наричаше свой баща, седеше до нея и се усмихваше. С едната ръка галеше косите й, а с другата - държеше дървена чаша, пълна до ръба с ром.
- Ах, момичето ми, говореше й той, майка ти беше една... Ама ти ще си по-добра. Добре че те измъкнах от онзи сингапурски бордей, дете мое. Там щеше да станеш курва, а с мен можеш да получиш много повече - злато, мъже и най-вече свобода.
Така й говореше мъжът, който се считаше за неин спасител. Още от малка я убеждаваше, че той е нейният баща, че тя е мелез между евтина азиатска уличница и боцман на пиратски кораб. От него получаваше всичко - бащина любов, закрила от останалите пирати, уроци за живота и бъдещето.
За пръв път я пуснаха на твърда земя, когато беше на три. Научила се да ходи по люлеещите се дъски на палубата, Лин не вярваше, че може да има твърда почва, която да не се клати под крехките й неукрепнали крачка. На острова за часове тя научи думите "къща", "дом", "барака", "колиба", "улица", "магазин", "кръчма". Криеше се зад ъглите на западналите постройки и току откраднеше някое захарно петле от невнимателните прадавачи на лакомства. Баща й я гледаше отстрани и кимаше одобрително. "Добър пират ще стане от теб. Личи си, че си моя."
Боцманът учеше дъщеря си на всичко и щом беше навършила 15 години, я назначи за редовен моряк. Остави я да спи при останалите - мъже и жени, даде й малко пари и й каза, че няма да се грижи за нея, както досега. Разбира се, щеше да й помага, но нямаше да я държи за ръката при всяка стъпка. Лин вкусваше свободата плахо. Не беше свикнала да вижда баща си рядко, въпреки че плаваха на един и същи кораб. Лека полека тя намери приятели, повечето млади момчета, избягали от домовете си, за да търсят приключения. Момичетата страняха от нея, шушукаха си и я следяха, сякаш беше чудовище с дръпнати очи. Имаше защо. Малката Лин не осъзнаваше как въсщност никой на кораба, освен баща й, не я обичаше истински. Младежите бяха привлечени от нейните красота и кръвожадност.Под ръководството на боцмана тя бе станала безмилостна и решена на всичко, за да не попада в ничии ръце. Колкото по-голяма ставаше, толкова повече плашеше всички.
Един ден, когато корабът беше оставен на котва на острова Сейнт Джон, се случи това, от което Лин най-много се беше страхувала - свободата й беше погубена завинаги. Боцманът беше останал в кръчмата цялата нощ, а дъщеря му, заклета въздържателка, в кораба. Тогава нейните врагове я омотаха в хамака, на който спеше, и я хвърлиха в морето. Тя тупна тежко на плитката и се събуди с вик. Устата й се напълни с вода, започна да кашля, опита се да се изправи, но не можа. Кракът й беше счупен. Излази до брега и понечи да се скрие в някоя от изкараните на сухо рибарски лодки, но момчетата, които си бяха наумили друго, я наобиколиха и започнаха да я наричат с най-обидни имена:
- Ти си копеле, Лин!
- Боцманът не ти е баща, знаеш ли? Той е искал дете и те е взел по милост от Сингапур.
- Курва, такава си.
- Да, точно като майка си, която не познаваш!
Те се смееха и стесняваха малко по малко кръга около жертвата си. После я хванаха и един по един доказваха твърденията си. На края занесоха изтощеното й пребито тяло зад една къща, за да не го види боцманът, когато се прибереше от кръчмата, покриха го с грубо одеало, за да не го намерят със сигурност и си тръгнаха. Лин си мислеше, че ще умре, че няма да преживее тази нощ. Искаше да заспи завинаги и да забрави, но болката в крака и слабините не й позволяваше дори да мигне. На следващата сутрин корабът беше отплавал без нея и баща й, който беше получил сърдечен удар в леглото на някаква проститутка.
Намериха я около обяд. Бяха трима - добре облечени, с перуки и ливреи. Съжалиха я и я откараха в дома, където бяха прислужници. Вкараха я през задния вход, където никой не следеше кой влиза и излиза. Старата готвачка и нейните помощнички не погрижиха за нея, извикаха месния лекар, за да оправи крака й и след два месеца Лин - момичето без фамилия, беше готово да започне работа в къщата на семейство Мортимър.
Както понякога се случва, наследникът решава, че може да има, каквото пожелае. Никълъс Мортимър, тогава само на 19 години, протегна ръка към Лин, за да я вземе, но тя се отдръпна. Никога повече нямаше да дружи с мъже и да им се доверява. Месеци наред младият аристократ щурмуваше слугинските помещения, за да я хване на тясно, но без успех. Тогава главата на семейството дойде при нея й каза:
- Лин, от днес ти приемаш фамилията Пенълтън. Те са добро семейство, ще те осиновят. След три месеца ще се омъжиш за малкия ми син, Никълъс. Ако откажеш, ще те хвърлим в морето или ще те дадем на пиратите.
Така и стана. Три месеца Лин живя като гостенка в чужда къща, а след това направи мост между фамилиите Пенълтън и Мортимър. Само на 18 години и вече беше съпруга... Семейният й живот не беше интересен. Имаше всичко, за което една жена можеше да мечтае - пари, власт и златна клетка, но на Лин това не й бе достатъчно. Тя искаше любов. За мъжа си тя бе просто една прищявка, поредица от много други. Малко по малко тя се влюбваше в него, а той губеше интереса си към нея. Тогава тя реши да направи нещо, за да го задържи при себе си. Отиде при някаква знахарка в града и я помоли за треви, които да й помогнат да зачене. Бабата съжали младото момиче и без да разпитва много му даде билките. Не след дълго Лин носеше детето на Никълъс. Отношенията между двамата обаче не се промениха особено. Снахата вече беше на почит в семейството, чакаха наследник от нея, а мъжът й все по-често правеше своите набези сред младите слугини, които бяха по-глупави и по-страхливи от Лин, която си беше извоювала правото на законна съпруга.
Никълъс и баща му тръгнаха на голямо пътуване, когато Лин вече беше в третия месец на бременността си. Два месеца по-късно се върна само по-възрастният. Корабът им беше нападнат от пирати, а Никълъс - заклан.
- Лин, - каза й бащата. - ти а нас продължаваш да бъдеш дъщеря. Ще ни дариш с внук.
- Разбирам - отвърна тя и погали корема си.
Характер: Лин е свободолюбива, но в същото време много разсъдлива. Не обича да я командват, защото е свикнала да раздава заповедите. Нотка на надменност личи в характера й. Властността е друга отличителна нейна черта. Свикнала да живее на широко, тя обича охолството и лукса. Любовта е чувство, което презира, защото се е заклела, че никога повече няма да обича след смъртта на съпруга си. Към детето си изпитва искрени майчински чувства, защитава го от всичко и бди над него като орлица още преди да се е родило.
Външен вид: Лин е типична азиатка - ниска, кльощава и с много малки стъпала. Обувките й се правят по поръчка, не само, защото е част от богато семейство. Тя има кръгло доста приплеснато лице. Очите й са съвсем издължени и само по-опитният наблюдател може да каже дали са тъмнокафяви или черни (първото е вярно). Тенът й е жълтеникав, а косата - черна, гъста и дълга чак до кръста с плътен бретон. Най-отличителната черта във външния й вид са пръстите на ръцете. Те са малки и тънки, а ноктите - винаги със средна дължина и винаги чисти. За нея ръцете са огледало на навиците на човека и не бива да се занемаряват.
Облича се като истинска дама, както повелява последната мода. Гардеробът й е пълен с рокли с много дантели, ръкавици, дълги до над лактите и сгъваеми чадъри, по-скъпо дори от перлените огърлици, които обича да носи около шията си. Тя е свикнала да бъде украса за своя съпруг и дори след смъртта му тя продължава да бъде екзотичната статуя в стаята, птичето в златен кафез на масата за приеми.
Снимка: П.П. Когато си писах героя, реших да променя името и годините му от тези, които дадох при регистрацията.