Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Основен партньор!
Герои от аристократично потекло  - Page 3 6320747X
Latest topics
» Да разменим банери(:
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Icon_minitime1Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Similar topics
Герои от аристократично потекло  - Page 3 5115215h
Приятели на форума
Герои от аристократично потекло  - Page 3 2554884z

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Mybanner

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2496170y

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Baner4e

Герои от аристократично потекло  - Page 3 34ih7uu





Герои от аристократично потекло  - Page 3 2299019S

Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2681757A

Photobucket

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Banner11

Герои от аристократично потекло  - Page 3 67af94109851f323

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2726010b

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Untitl13

Герои от аристократично потекло  - Page 3 87933359

Герои от аристократично потекло  - Page 3 486main

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2900851s

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2895021K



Герои от аристократично потекло  - Page 3 2611282n

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3002948a

Герои от аристократично потекло  - Page 3 D500d84183db6bb8

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2981009N

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Logo-3-1

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3087798S

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Untitl10

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3050046m

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3253750Y

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Oie_23721446F34bcC71

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3469647F

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Fr

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Untitl15

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3186694B

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Wienrpg

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2378429t

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3541731b

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3561486b

Герои от аристократично потекло  - Page 3 2940229H

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3568923w

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Untitl10

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Adewc7

Герои от аристократично потекло  - Page 3 4243671D

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3670767f

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3727433J

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3672226e

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3739896a

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Baner10

Герои от аристократично потекло  - Page 3 001zxd

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3847610E

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Rpg12

You are not connected. Please login or register

Герои от аристократично потекло

+32
Jessica Hunt
Катерина Салваторе ♥
Drake Gordon
Margaret Dillinger
Jonathan Dillinger
Алексис Дел Ока
Изабел Ван-Дюс
Софи Торе Пърсивал
Hektor Forgestorm
Summer Turner
Asdis Grimson
Мелиса Джейсън Пърсивал
Портър
Вероник А. Шевалие
Victoria Nightingale
Вишъс Фюри Райдър
Anne Elizabeth Crowville
Дерек Роусън
Анна Адамс
Harper Collins
Кияра Блек дер Фридрих
Вайола Болдуин
Никълъс Тилт Уелдърн
Девин Уелдърн
Джаки Уелс Болдуин
Нимерия Уинтърфейл
Аня Николаевна
Амбър Норингтън
Катерина Уелдърн
Дейлън Старк Валерион
Алис Старк Валерион
Nathaniel S. Wildstorm
36 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Go down  Съобщение [Страница 3 от 3]

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Одобрена, добре дошла =]

Hektor Forgestorm

Hektor Forgestorm

Име на героя:Хектор Форджсторм (Hektor Forgestorm)
Години:22
Местожителство : Сейнт Томас
История: Родителите на Хектор ( Дрейк Форджсторм и Сара Форджсторм) са с аристократично потекло.Имат добри взаимоотношения с рода Валерион.Живеят в Сейнт Джон,когато Сара научава,че е бременна.Тогава решават,че Сейнт Томас е по-подходящо място за тяхното дете.Копуват си имение на другия остров и заминават.По време на пътуването Сара ражда в кораба.Кръщават детето Хектор.В крайна сметка,те се установяват на Сейнт Томас и заживяват щастливо.Три години по-късно Сара ражда второ дете,което кръщават Харолд.Когато стават по-големи и тръгват на училище,двамата на връщане към дома седят и гледат корабите от кея.Така се заражда мечтата им да пътуват по синъото море.Не след дълго това се случва.Баща има тръгва на експедиция за три години и взема със себе си двамата си синове.В открито море,Хектор запълва времето си с тренировки по фехтовка и гледане на залеза,докъто Хари изледва кораба и се учи от старите ''морски кучета''.Щом Хектор отново стъпва на родна земя (Сейнт Томас) той вече е тинейджър на 15 години.Продължава уроците си по фехтовка и става един от най-добрите бойци на острова.Завършва история и география в едно от наай-елитните училища на острова.Когато става на 20 години започва да се запознава с бизнеса на баща му и всичко останало случващо се на острова,за да може един ден да стане почетен глава на семейството.Браат му пък става чирак на един кораб и заминава да изследва света.Две години по-късно той става заместник на баща си в бизнес делата му и навлиза все по-навътре в светския живот.Покрай многобройните му разговори с почти всеки от Сейнт Томас той чува какви ли не неща за пираатите.Хектор толкова се заинтригува,че запова да чете за тези ''морски разбойници''.След цялата събрана информация,решава,че невсички пиратите са зли и кръвожадни.За да докаже теорията си той започва да окрива и снабдява с провизии пирати без другите да разберат. Така Хектор се запознава с много пирати и започва да ги опознава.И се найстина се оказва прав.Не всички пирати с ,които се запознава се оказват кръвожадни и зли и правят всичко на пук на кралицата.
Някой търсят свобода,други се борят за справедливост,на трети просто им е писнало от всичко и търсят малко спокойствие.И много други такива неща,които не могат да се нарекът зли.Тези срещи с пирати вдъхновяват още повече Хектор и той започва все по-усилено да помага на ''разбойниците''.Той се прочува в корабите с флаг на череп,че е ''техен човек'',а пък за хората със ''синя кръв'' и всички останали управници той е ''аристократа Хекто- сина на Дрейк Форджсторм......
Характер:Хектор е миролюбив човек.Неговата мечта е едий ден на всякъде по света да има мир.Владее етикета до съвършенство.Учил се при най-добрите майстори на меча,той е и страхотен боец.През всичките години на обучение научава,че в битка не трябва да показва емоциите си.Спазва това правило стриктно.Освен това е весел човек и винаги може да ''вдъхне'' добро настроение на друг.
Външен вид:Хектор е с стройно мусколесто тяло.Висок е 184 см.Има дълга кафява кафява коса хваната отзад.Черните му очи замайват всяко момиче,което той среща.Носи типични аристократични дрехи,като никога не акцентира върху тях.Брадата му-леко набила не е одобрявана от майка му,защото тя смята,че тя не придава аристократичен вид.
Допълнително:Няма приятелка, въпреки,че има доста голяма опашка за него.Той смята,че все още не е срещнал подходящото момиче.
Снимка:Герои от аристократично потекло  - Page 3 Eric_bana
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Eric
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Eric-bana

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия Уинтърфейл

Одобрен и се извинявам за забавянето..

Софи Торе Пърсивал

Софи Торе Пърсивал

Герои от аристократично потекло  - Page 3 26827
Mila Kunis

Име на героя:
Софи Торе Пърсивал
Години:
23
Местожителство /един от трите острови/:
Сейнт Джон
История/минимум 5 реда/
Родена е преди цели двадесет и три години на един от прекрасните острови на които и до днес живее. Родителите й я обгрижват още от бебе,много време се опитвали да имат дете,но все не се получавало,за това Софи е като благословия от боговете за тях. Когато била на две останала единствено с баща си,а майка й изчезнала на някъде за 9 месеца. Софи естествено не страдала много от това,радвала се на вниманието на баща си както и бавачките,заместващи майка й. Растяла много любопитна,а когато дошло времето започнала да се образова,викали различни учители,тя се занимавала по цели дни,почти не й давали да излиза,събирали я с определени деца. За известен период от време я изпратили в Англия,за да може да научи етикета по-добре,но станало така че на нея там и харесало. Когато майка й била на смъртно легло я повикали,казали й че има сестра на име Мелиса и че е хубаво някой ден да я намери,защото после само на нея ще може да разчита,когато и двамата вече ги нямало. Софи се ядосала че не й били казали за това,но склонила естествено искала да срещне сестра си.Заживяла в Сейнт Джоунс в имението на баща й.

Характер/минимум 5 резда/
Характера й е много сложен. По някой път е мила и дружелюбна,а в друг път е затворена и не говори на никой,дори да й се говори с часове,в сякаш не чува думите на другите. Ако я спечелиш за приятел,тя винаги ще е зад гърбът ти,но ако я предадеш никога няма да ти проговори. Бунтарка е и не обича да бъде командвана,живее по своите правила и никога не се съобразява с другите. Въпреки това е страшно мила и винаги би помогнала ако реши че наистина този,които иска помощта има нужда от нея.

Външен вид/минимум 4 реда/
Косата й е кестенява и винаги е на къдрици,очите й са светло кестеняви,но по някой път изглеждат по-тъмни.
Роклите за нея са нещо много любимо,както и обувките има страшно много и от двете. Не обича да връзва косата си,за това я носи спусната. Кожата й е прекалено бяла,всеки забелязвал това,въпреки многото й опити да промени това тя оставала все така..

Изабел Ван-Дюс

Изабел Ван-Дюс

Одобрена!

Алексис Дел Ока

Алексис Дел Ока

Име на героя:Алексис Уелдърн

Години:20

Местожителство /един от трите острови/:Сейнт Джон

История/минимум 5 реда/Родена на Сейнт Джон,после заминава в Италия и там получава западноевропейско образование.Знае,че има 2-ма братя и 1 сестра или поне така е чувала.Не ги познава.В Европа живее в охолство и разкош,за който малко са мечтали.Решава да се завърне на острова,защото в Италия и писва от кандидати за брак.Борави с шпага и меч от 15 годишна.Така че,и окото и няма да мигне,ако трябва да убие някой.Веднъж едва на убила един италианец,заради това,че и бил кандидат за годеник.След този случай се завръща на Сейнт Джон като си купува къща близо до пристанището.

Характер/минимум 5 реда/Привидно е много спокойно и изтънчено момиче.Винаги покорно,поне така изглежда.Зад този вид обаче се крие див и непокорен характер!Винаги е много усмихната и забавна,но когато се ядоса,по-добре не и се пречкай.Много трудно ранима,когато пожелае може да е студена,зла,отмъстителна,лицемерна и самовлюбена.Винаги е обичала приключенията и пиратите!

Външен вид/минимум 4 реда/Стройна и висока,веднага може да хване окото на всеки.Дълги червени коси и буйни кафяви очи.Много изтънчена и грациозна,винаги облечена по последна европейска мода.Винаги носи ръкавички и чадър.Само 2 пъти е обличала панталон и оттогава си мечтае отново да облече панталон.Почти винаги косата и е спусната.С дяволита усмивка на лице.Почти винаги е с дяволит поглед и чаровна усмивка на лице,за да плени някой мъж и после да му откаже.

Снимка: (профилна)

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

И нашият стотен потребител е одобрен =] Добре дошла :д

Алексис Дел Ока

Алексис Дел Ока

Ей,аз наистина съм 100-ния потребител!Благодаря! Smile

Jonathan Dillinger

Jonathan Dillinger

Герои от аристократично потекло  - Page 3 3761480l
Име на героя:Джонатан Клеймънд Дилинджър


Години:32

Местожителсво:Остров Сейнт Джон

История:
Стъпките му отекваха глухо в празния коридор.Зловещо впитите очи на портерите накачулени по цялата стена не го безпокояха особено.Единственото, което го интересуваше бе предстоящият разговор.Очите му излъчваха зловещо сияние, способно да подплаши дори самия дявол.

Лондон, Англия..4 години по-рано.
-Спри да се подсмихваш, Дилинджър, човек ще рече, че сам крал Джордж те е провъзгласил за дясната си ръка.-Уелсън Фроуселор бе известен с превзетия си тон и с право.
-Помини ми думата, Фроуселор, и това ще стане някой ден.-двамата пристъпиха с уверена крачка и се озоваха лице в лице с цялата натруфеност на поредния бал.Този път много по-гранзиоцен от обикновено.Може би защото имаше ясно определена цел, не просто сладки приказки и безвкусна музика, идваща от струните на поредната малка сбирщинка идиоти с цигулки.
Джонатан Дилинджър бе известен след кралските среди.С хитрост и малка доза мошенничество, за която отричаше и до ден днешен, се бе добрал скоростно до важните постове в дворцовата йерархия.Все още бе далеч от така мечтаната завена цел, ,ала имаше увереността на аристократична дама с три пласта нивационен крем прикриващ бръчките.Знаеше, че един ден ще съветва крал Джордж, ала не по важни въпроки като това зелената вратовръзка или червената му отиват повече, а къде точно е най-изгодно да нападнат..или коя територия е благоприятна за завладяване.На 28 Джонатан Дилинджър бе постигнал много.И ясно съзнаваше това, натрапваше го на подчинените си и не оставаяше никой да го забрави.
Днес бе паметен ден.
Единственото, което му липсваше, за да бъде перфектният кралски съветник, бе съпруга.И ето защо бе цялата тази дандания в центъра на замъка на негово величество Джорд Четвърти поред в историята...сякаш не съществуваха други имена .Единственото, което хващаше окото на Дилинджър обаче, бе голямата маса отрупана с какво ли не.Ръката му се стрелна към стъкленото туловище на чаша пълна с нещо, което с много мъки можеше да мине и за уиски.С неохота нашият герой опря гръб у една от претруфените стени и се зае с изучаването на кандидатките...Недалеч от него претруфена млада дама го удостои с надменен поглед, в който личаха нотки на подчертан интерес.Дилинджър въздъхна отекчено.Прекалено лесно щеше да е да я избере..Тя щеше да се преструва на идеалната съпруга, а единствената и мисъл всъщност щеше да е колко благословена е да се издигне така неочаквано в кралските среди и колко прекрасно е, че има възможността да пръска невиждани суми за парче плат, което ще навлече веднъж, най-много два пъти в живота си.Не..не му трябваше нещо подобно.Завъртя глава с надеждата данамери някакво разнообразие.Уви единственото различно у следващата бе, че е брюнетка.Отново високомерен поглед..отново седем пласта грим, опитващи се да заблудят околните, прикривайки жестоката истина, че врметео е велика сила.
Джонатан се отказа.Прекрати анализирането на обстановката и стигна до едно единствено заключение..-жена за него нямаше.
Отправи се към единственото спасение навлязло в цялостната картинка, а именно малка врата, открехната едва едва..ала това бе напълно достатъчно на Дилинджър, за да стигне до заключението, че дворът на двореца е съвсем близо.
Не му направи впечатление, че черешовите дървета са цъфнали.Не му направи впечатление, че въздухът се е разделил с оная си странна миризва на дъжд.Не му направи впечатление, че днес бе първия ден от пролетта, в който небето не бе затулено под дозина оловно сиви облаци.Единственото, което видя бе русата и коса, която се спускаше на меки къдрици чак до средата на гърба и.Очите и бяха големи, плахи, анализиращи всичко наоколо.Чертите на лицето и бяха меки и нежни, а плътните и устни бяха леко разтворени.Не бе на повече от шестнадесет..Ала това не накара Дилинджър да се откаже от това, което само за част от секундата се превърна във фикс идея на живота му.
-Маргарет-Уелсън се втурна през вратата, а момичето се метна в прегръдките му.
-Да не би да си се задомил ти стари негоднико?-Джонатан се приближи към двамата без да откъсва очи от момичето.
-Да не би да прекали с уискито, Дилинджър?Това е дъщеря ми, Маргарет, помниш я нали?
Помнеше я и още как.Няколко години по-рано баща и я бе пратил в училище в Западна Европа, но това което помнеше Джонатан нямаше нищо общо с образа пред него.Маргарет едва бе навършила десет и тялото и имаше структората на дете..каквото и всъщност бе.Бе две глави по-ниска от него..
-Госпожице Фроуселор-Джонатан пое ръката и и се поклони ниско.Бе решен, че ще я има..каквото и да кажеше Уелсън.А и нямаше да се бави.Бе сигурен, че само месец по-късно някой богат граф ще поиска ръката и...Затова направи това, което бе редно...или по-скоро това, което мислеше за редно.
-Искам Маргарет.-заяви твърдо няколко часа по-късно, когато той и Уелсън обръщаха поредното уиски в малката кръчма
-Забрави Дилинджър.Тя е едва на петнадесет.А и не мисля, че си най-удачния избор...
След тези думи нашият герой се изправи рязко, а сребристото острие на камата му проблясна зловещо на бледата светлина, която хвърляха няколкото восъчни свещи.Последва кървава схвадка, ала Джонатан Дилинджър получи това, което искаше.Маргарет Фроуселор бе негова.
Няколко месеца по-късно сватба в крайна сметка имаше.Макар момичето да се съпротивляваше по всевъзможни начини, Джонатан успя да я убеди да се кротне.

Вървейки по коридора, Джонатан мислеше само за онзи паметен прием преди четири години...Някаква част от него бе напълно убедена, че крал Джордж го вика заради повишение.Нямаше какво друго да е..Усмивката на Дилинджър стана още по-широка, щом ръката му натисна мраморната дръжка на масивната дъбова врата.Както обикновено кралят се мъдреше върху голям куп кадифени възглавници, нагъвайки грозде..
-А, Джонатан.-вниманието му се фокусира изцяло върху новопоявили се
Последва дълъг разговор..Вярвам, че ще бъдете отекчени до смърт, ако ви разкажа всичко..Но ще отговоря на най-важните ви въпроси "Сдоби ли се с мечтаната власт Дилинджър?", "Маргарет заобича ли го?"..
Не, не и отново не.
Джонатан Дилинджър бе пратен с разрешение подписано от Джорд на един от многото острови, владение на Англия.Като новият губернатор на района,избутал Валерион от властта..само и единствено с цел подобряване на функционирането на властта.Дилинджър не бе доволен от новото си назначение, ала мотивацията му да стигне до престола бе по-силна от всякога..Колкото до горката Маргарет..Как би могла да страда при наличието на несметните богатства на новия губернатор?

Характер:
"Склонният към мъдруване е съсед на глупакал"
Може би единственото нещо, в което Дилинджър вярваше...Затова не мислеше много много, опреше ли до вземане на решения.Макар да се славеше със сложните си схеми и високи цели, правеше всичко бързо..Осланяше се на моментното хрумване...
"Не прави това което не ти е на сърце - ще съжаляваш ."
Никой, асболютно никой, дори собствената му майка, не бе в състояние да го накара да направи нещо.Джонатан слушаше само и единствено себе си.Не се доверяваше, не споделяше, гледаше собствените си изгоди и не съжаляваше.Знаеше, че хората са жалки същества и водени от егоизма, бяха способни да направят всичко, да съсипят всичко..Бе убеден в тези думи, защото той самият бе такъв.Не го интересуваше колко деца имаше поредната му жерта, единственото дърпащо носа му бе собствената му изгода..Защото животът бе твърде кратък...Знаеше, че се движи следван от директния си еднопосочен билет към ада и то първа класа...Но това не влияеше особено на дейстнията и помислите му.
"Обичай този, който те цени. Мрази, който желаеш.."
Сърцето на Джонатан Дилинджър бе направено от лед.Не изпитваше болка, радост и тъга..Защото емоциите бяха за слабите.Бяха излишна загуба на време.Маргарет бе важна за него.Ценеше я, изслушваше я, ала с годините той се отдалечи от нея, бе твърде вглабен в собствените си планове залична изгода.Желаеше я, ала тя него не..Затова я намрази..Щом видеше как разресва русите си коси, искаше да я притегли в обятията си, ала после се сблъскваше с погледа и изпълнен с чиста форма на омраза ..и отвръщаше.
"Когато искаш, но не можеш вероятно не искаш достатачно. А когато можеш, но не искаш вероятно не знаеш какво искаш."
Той бе наясно с всичко, което иска..А щом поискаше нещо, бе склонен да прибягва до крайности...

Външен вид:
Тъмните му очи излъчваха неподправена ярост.Изражението му бе красноречиво, а усмивката му бе склонна да накара самия дявол да се почувства като ощипана госпожица.Бе висок и атлетичен.А изражението му никога не излъчваше спокойствие.Знаеше, че има прекалено много врагове и вярваше, че ще разполага с предостатъчно време за почивка и спокойствие, в ада.Гърбът му бе покрит с белези, ала той ги приемаше като почетни знаци, не като нещо гротесктно и зловещо.Тъмната му коса често влизаше в пряк спор с гравитацията, заставайки под всевъзможен ъгъл, ала Дилинджър не и обръщаше особено внимание.Като всеки мъж...не се интересуваше особено от опаковката.Единственото, което не се проени с годините , бе брадата му.Държеше я добре оформена..


Герои от аристократично потекло  - Page 3 3761473eГерои от аристократично потекло  - Page 3 3761474nГерои от аристократично потекло  - Page 3 3761475I

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Одобрен. :д

Margaret Dillinger

Margaret Dillinger

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Dianna-agron-dianna-agron-9056652-640-477

Знаете ли кое бе най-лошото на онези времена? Кое бе най-мъчителното и кривящо животи тогава? Липсата на свободна воля. Е, разбира се, някои я притежаваха и то в изобилие. За тях границите и мерките бяха само една формалност която без особени усилия биха могли да отстранят от пътя си, напрягайки единствено кутрето си и може би някой друг мускул на лицето. Други обаче не можеха да се похвалят с подобни постижения.. Или по-скоро наследства. Те зависеха изцяло от хората, числящи се към първият вид, и колкото и да искаха живота им да бъде управляван от живеещият го, никой не ги питаше. Те бяха поредните безгласни букви в строя на незначителните граждани или слуги, много рядко получаващи привилегията да се издигнат в йерархията по честен и достоен начин.
Имаше много примери, които дори с простото си съществуване доказваха тези твърдения. Прекалено много. Твърде много, за да им бъде обърнато какво да е внимание. Те се смятаха за незначителни точно като хората, упоменати в историите им.
И за всеки човек, всяка приказка, всяка дума, бе израз на личната му трагедия, която ако по случайност бе успяла да се провре и да се разкаже някъде, някога, не след дълго биваше забравена и заровена надълбоко, където никога, никой нямаше да се сети за нея.
Оптимистично погледнато обаче, имаше и такива чийто край съвсем привидно бе щастлив.
Всички така щяха да смятат, щом видят Маргарет на поредният бал, със сребристата й нова кадифена рокля, украсена с велур, пристигнала ден по-рано от Париж по срециална поръчка, направена от съпругът й. Самия губернатор Дилинджър, в цялата му прелест и вироглав нрав.
Всички щяха да коментират походката й, начина по който придържаше партньора си под ръка, гъстите й букли, които не бе имала време да среше, усмивката, настанена на лицето й, бликаща от фалш и насилена радост. И никой нямаше да се запита защо бе така. Никой нямаше да стане, да приклекне ниско до позлатеният стол, на чело на огромната трапеза и да попита, дори от чисто любопитство какво не е наред.
Истините, които Маги трябваше да приеме за отрицателно време бяха много, но все пак достатъчно настоятелни за да се установят в главата й, принуждавайки я да порасне твърде бързо и да се превърне в стройна, дойстойна за почит и пример съпруга, дама, завъртаща глави само с една единствена крачка.
И отново тя намаше право на избор. Избора беше за всички останали, но не и за нея. Макар да бе получила повече, отколкото всеки на нейно място би мечтал, колкото и неблагодарно да изглеждаше от нейна страна, тя бе готова да захвърли всичко и всички, само за да се добере отново до свободата си.
Не знаеше какво трябва да стори. Дългите часове, прекарани пред огледалото, взирайки се в образа, в който така отчаяно не бе искала да се превръща, не й помагаха. Дори не подсказваха бегло, сякаш й правеха на пук, единствено и само натяквайки й, че няма да може да избяга от сферата на фамилията Дилинджър, придобила толкова плътни очертания в ума й, че не би могла да бъде пукната с карфица.
Всеки отделен път си припомняше някои от случките и сърцето й се свиваше, като че ли бе отново там, в самото начало . Помнеше как първата година преструвките й едва се увенчаваха с успех. Помнеше как месеци наред се опитваше да обикне заобикалящата я среда, да обикне мъжа, чиито наследници трябваше да носи в утробата си. Убеждаваше себе си, най-вече вътрешно, не чрез думите, поджреждани всяка вечер от прислужницата до леглото й, че това е Рая на Земята. Че ласките му стопляха сърцето й, че устните му, будеха желание и трепет в гърдите й, че думите му имаха способността да лекуват душата й.
Ала това, което оставаше след празните й заблуждения бе куха тъга и ненавист.Страдание. Отчасти омраза за дето той не бе пожелал да признае нейната воля. За това, че словата му, още в самото начало, значеха много за нея. Мислеше, че по-мъдър и щедър човек от него не бе срещала. Бе изчервила бузи при новината че Дилинджър я иска за жена. Уважаваше го, ценеше съветите му. Бе готова дори да приветства искрено приятелство, ако той бе склонен да се задоволи с такова. Не след дълго обаче разбра че мечтите и фантазиите бяха единствено в главата й, вредящи само на нея. Бе станала негова, въпреки глухите си протести. Бе длъжна да върши всичко онова, което се надяваше че ще избегне поради привидно добрия нрав на съпруга си. Коленичеше с нежелание до леглото му всеки път, щом чуеше камбаната, известяваща че настъпва полунощ, с молби да я приеме в покоите си, изречени с толкова срам и сълзи на очите.
Връщаше се в реалността, далеч от спомените, в стаята, която ентусиазирано се опитваше да й втълпи чувство за вина. Сякаш бе виновна че не оценява това което има...

Отпи от сутрешния си чай, зареяла поглед в хоризонта, надалеч придобиващ очертанията на море. Бе изминала едва седмица откакто Порт Роял се бе превърнал в новият й дом, сякаш крещящ чрез оживените си брегове, че тук най-сетне ще намери покой. Нямаше представа дали отново си въобразява, в отчаян опит да се отдалечи от миналото, хвърлено зад гърба й, или наистина кретащите пияници, търчащите униформени и покритите със сажди лица на децата, й навяваха надежда.
Най-сетне имаше възможността да остане сама с мислите си и да се порадва на сянката на плачещата върба, клечаща над малкото декоративно езерце в двора.
Искаше й се това да е ново начало. Някак магически този град да й помогне. Било то приспособявайки я към съпруга й след толкова години или насърчавайки я да се скрие на палубата на първият пиратски койраб, който съзре... което всъщност не бе особено лоша идея. Трябваше да се постарае да не я забрави, току-виж тя се оказала единственият й изход и вариант за спасение. Макар да не виждаше точно как ще се получи, нищо не пречеше дълбоко в себе си да се надява и да храни надеждата с последни останали сили за борба. Казваха че именно тя умира последна. Ала Маргарет се изчерпваше.. Като че ли не бе далеч момента, в който щеше просто да се предаде и да се остави по течението... освен, ако на пътя на това течение не се изправеше нейното лично спесение.



Drake Gordon

Drake Gordon

Одобрена хД

Катерина Салваторе ♥

Катерина Салваторе ♥

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Tumblr_lqizioY1bX1qjexn1o1_500
Име: Катерина Салваторе ♥
Местожителство: Сейнт Джон /Порт Роял/
Години: 18

Външен вид:
Катерина е красиво момиче. Има стройна и красива фигура, за която много биха завидели. Има грациозна походка,която допринася и за фигурата й.Не е от най-високите хора с нейните 1.67. Косата й е дълга и права. Спуска се надолу по раменете и стига почти малко под раменете. Очите й са шоколадови и излъчват топлина,но по някой и ненавист,която тя прикрива добре. Доста момчета,заблудени от очите й,са в краката й,но тя не им обръща никакво внимание.Устните - плътни и розови.Има самочувствие, което напълно се препокрива с външният й вид.

Характер:
Емоционална,добродушна и мила.Доста борбена волна птица.Това са думите на кратко,които я описват. Катрин е доста общителна.Често си мени настроенията,но в повечето време можеш да я видиш усмихната.Понякога е и много срамежлива.Притежава страхотно и заразително чувство за хумор. Обича страшно много животните.Би направила всичко за тях.Харесва и малките деца.Услужлива и доверчива.Достатъчно е умна,за да различи лъжата и истината.Не можеш да я излъжеш! Мрази лъжата. Мрази също и прекалено себе влюбени хора и хора с голямо самочувствие. Мрази доста предателите и егоистите.Предадеш ли я,после трудно можеш да я спечелиш като приятел отново.А за егоистите да не говорим.Сякаш светът се върти около тях... Често тя излиза правата.Мрази и да спори за глупости.Накрая всичко свършва зле.Но тя е от тези личности,които лесно прощават. Характерът й е доста хубав,и няма да сгрешиш ако я опознаеш.


История:
Катерина е родена в едно от най-известните аристократски семейства в града,но по - късно доста от членовете на това семейство умират и остават изключително малко от тази фамилия.Има по - голям брат,Стефан,който по - късно става капер и по - малък брат,който се ражда с усложнения и умира.Родителите им много ги обичали,макар и да скърбели за мъртвия си новороден син.Те гледали на Катерина и Стефан,да не им липсва нищо,но макар и Катрин да е заобиколена от охолство,тя не става разглезена,като другите аристократски деца.Винаги е помагала на баща си с каквото може и никога не е отказвала да помогне на някой с нещо.Баща й и майка й я записвали на какви ли не уроци и етикети,но Кат си падала малко волна птица и винаги искала да излезе в открито море.Винаги й е било любопитно какво има отвъд далечината,която се виждала от прозорецът й.А колкото до Стефан,той бил още по - любопитен и от нея и отдавал по - малко значение на уроците и етикетите от сестра си.Един ден им съобщили,че баща им е убит,най - вероятно от пирати.Щом им съобщили,майка им спряла да се храни,да излиза и така се разболяла тежко.Катерина,била по в час с нещата с баща й и поела семейните дела,а брат й станал капер.Скоро и майка им умира и те остават само двамата.

Допълнително:
- Научила се е да борави с оръжията
- Може да свири на пияно и цигулка


Човекът на снимката:
Герои от аристократично потекло  - Page 3 Tumblr_lqgi4aYEOq1ql4w1oo1_500
- Александра Чандо/Alexandra Chando



Последната промяна е направена от Кат ♥ на Чет Сеп 08, 2011 2:43 am; мнението е било променяно общо 1 път

Drake Gordon

Drake Gordon

Одобрена =)

Jessica Hunt

Jessica Hunt

Герои от аристократично потекло  - Page 3 008
Име на героя: Джесика Хънтър Норингтън/ Джесика Хънт
Години: 18
Местожителство /един от трите острови/: Израстнала е в Лондон, но си няма представа къде ще отседне.
История/минимум 5 реда/: Родена е в аристократично семейство в Лондон. Майка ѝ не се е занимавала с нищо през живота си, но коя жена в кралския двор се занимава с каквото и да е, освен да бъде красива. За жалост близо три години след раждането на малката й дъщеричка на 19 септември, жената умира в злополука. Относно единственият родител, останал да се грижи през няколко месеца за Джесика - той е капитан на военен кораб и често отсъства от дома си. След смъртта на жена му, той охладнява към дъщеря си, защото всеки път, когато я погледне, сякаш вижда майка ѝ и му е трудно да преодолее загубата по този начин.
Джес израства отгледана от бавачки и прислугата в дома си, с което свиква след известно време, но ѝ липсват родителските грижи, както и майка ѝ. Колкото повече години минават, тя толкова повече заприличва на майка си, като същинско нейно копие - не само по външен вид, но и по характер. Ето че на 18 прави същата нейна грешка - влюбва се в неправилния човек. Баща й отдавна е уредил брака й със сина на негов близък приятел, но Джесика не иска да се омъжва по сметка, а по любов. Дни преди сватбата бяга с любимия си, но приказката й свършва твърде бързо, защото същият този човек я изоставя малко след това. За втори път в живота си, Джес се качва на кораб, макар баща ѝ да е капитан, мислейки да се върне във Великата стара Англия, но слиза на друго пристанище, след дълъг размисъл, на остров, чието име дори не знае.
Характер/минимум 5 резда/: Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка баща ѝ казва истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея. Джесика от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Джесика взима в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чисатачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Външен вид/минимум 4 реда/: Богиня на красотата? Да. Ами, не. Ако трябва да се опише Джесика с нейни думи – това биха били първите ѝ. С причина, разбира се. Още от малка не се смята за каквато и да е, свързана с думата богиня, защото на фона на слабите момиченца с добре оформено тяло, тя изпъква с няколко килограма отгоре. До 15 години, обаче, отслабва и вече не е по-различна от останалите момичета на нейната възраст. Не е маниачка на тема тегло, просто се опитва да поддържа тялото си добре изглеждащо, вероятно и привлекателно.
Но пък като съвсем малка е много сладичка, с големи пухкави бузки.
Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постеменно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. С времето, обаче, за разлика от повечето хора, косата й потъмнява. Когато гледа снимките си, Джесика се харесва, но много повече се радва, че и черти от външноста на майка ѝ са у нея. Все пак „мострите на русата коса” в собствените ѝ косите са изчезнали за няколко месеца, а сега е тъмнокоса. Преди е обичала да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Облича се в семпли и топли цветове, което допринася за невинният ѝ вид. Не излиза от вкъщи, без да е направила нещо с косата си – дали просто ще си сложи тънка лента или ще накъдри цялата си коса – това зависи от 1) с колко време разполага, 2) как е облечена и 3) какъв е поводът.
Допълнително:
- Обича да пее и да пише песни. Всъщност дневникът, който си води е под формата на стихове и текстове на песни. В него споделя всичко.
Герои от аристократично потекло  - Page 3 012



Последната промяна е направена от Jessica Hunt на Съб Сеп 24, 2011 11:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Одобрена =]

Моник Уотърлили

Моник Уотърлили

Име на героя: Моник Уотърлили
Години:18
Местожителство /един от трите острови/: Сейнт Джон
История/минимум 5 реда/
Моник е родена и израснала в Италия до деветата си година.На деветата й година баща й бил повишен в капитан и на цялото семейство им се наложило да се премести на Сейнт Джон.Моник бързо се приспособила към животът на острова,заедно с баща си и майка си изградили щастливи новият си дом там.Баща й получил ново повишение,но този път не им се наложило да се местят.В училище тя показала високи знания и изумителни заложби за политик,но нея това не я интересува.Всъщност всички маниери и обноски я дразнят,но ги прилага пред родителите си и всички останали.Любимото й нещо на света е да се преоблича като нормално момиче и да върви сред обикновените хора,да ходи на плажа и по доковете на острова където може да е себе си.Където се чувства свободна от всичките глупости на аристокрацията.
Характер/минимум 5 резда/ На пръв поглед тя е перфектната дъщеря.Изискана млада дама с перфектни обноски и поведение.Но всъщност в нея има огън,който я вкарва в неприятности.Тя всъщност е буйна,твърдоглава,нахална и много горда.Това,че носи кръстче на верижка около вратът си да не ви заблуди.Тя не вярва в свръхестественото,нито в русалки нито в морски чудовища.Трудно може човек да я излъже защото слага под въпрос всичко и всички.Няма доверие дори и на собствените си родители,но разбира се не им го показва.
Външен вид/минимум 4 реда/
Тя има дълга черна коса и големи зелени очи в които можеш да се изгубиш.Висока е метър и седемдесет и има стройна,слаба и елегантна фигура.Мрази да се грижи за външният си вид,но пред хората от аристокрацията е с дълга рокля от най-мек план,ушит по последна мода.Бижута с перли и диаманти по ръцете й,око вратът й и в косата й,която винаги е вдигната на в изящен кок.Но за хората по улиците,тя е слабо момиче,с разпиляна и несресана коса в панталон,риза и мръсно сако което се разхожда безцелно и се закача с всички.
Допълнително/то не е задължително/
Снимка:
Герои от аристократично потекло  - Page 3 MV5BMTM1NDMwMDE3NF5BMl5BanBnXkFtZTcwOTI5MTAwNA@@._V1._SX640_SY696_-540x587
Герои от аристократично потекло  - Page 3 MV5BMTg3NDgzMjcwOV5BMl5BanBnXkFtZTcwODgxNjU2Mw@@._V1._SX357_SY500_

Jenny Flint

Jenny Flint

Добре дошла ^.^

Моник Уотърлили

Моник Уотърлили

Alexis Knapp е момичето което използвам.Съжалявам че пиша тук,но още не мога да пращам ЛСта

Дейвид Риддъл

Дейвид Риддъл

Име на героя: Дейвид Риддъл
Години: 18
Местожителство /един от трите острови/: Сейнт Джон
История/минимум 5 реда/ Дейв е роден в Ирландия, но иначе израсва в Лондон. Там баща му е началник на един от отделите в армията, а майка му е домакиня. Живеят в семейното имение в покрайнините на Лондон. Преди 1 година баща му е повишен и се налага често да ходи на Сейнт Джон. Поради това се преместват там. И сега Дейв се радва на безгрижен и охолен живот. Бързо свиква и със средата. Намира нови приятели. Понякога се връща в Лондон, но за кратко, колкото да посети леля си и чичо си. В Сейнт Джон има братовчеди, но не се срещат много често.
Характер/минимум 5 резда/ Дейв е спокоен човек. Обича шегите и мрази тези които говорят зад гърба му. Не е много скромен обаче и иска да става по неговата. Любознателен е и обича да чете фантастика, макар и животът му да е достатъчно интересен. Не обича да се кара с другите и гледа да е приятел с всички. Все пак обаче си има тайни, които крие и от приятелите си. Лош навик му е да не довършва нещата които е започнал.
Не предава приятелите си.
Външен вид/минимум 4 реда/ Висок, с кестенява коса и светло сини очи, бледо лице. Движи се много и има тренирано тяло. Винаги се облича модерно, но пък обича небрежния стил. Гледа да не носи много верижки на врата си макар те да са му слабост. Не стои много, много пред огледалото. Лябимите му цветове са тъмните, каквито са и неговите дрехи.
Допълнително/то не е задължително/ Талисман: верижка със знака ,, Ин-Ян,,
Снимка: аватар

ПП: Смених и още неща.



Последната промяна е направена от Дейвид Риддъл на Пон Сеп 12, 2011 3:21 am; мнението е било променяно общо 1 път

Jenny Flint

Jenny Flint

... И трите характеристики трябва да са по-дълги ...
История-минимум 5 реда
Характер-минимум 5 реда
Външен вид-минимум 4 реда
(за предпочитане е да са малко повече)

Допълни ги и ще те одобря. ^.^

Дейвид Риддъл

Дейвид Риддъл

Jenny Flint написа:... И трите характеристики трябва да са по-дълги ...
История-минимум 5 реда
Характер-минимум 5 реда
Външен вид-минимум 4 реда
(за предпочитане е да са малко повече)

Допълни ги и ще те одобря. ^.^

Готово. Smile

Jenny Flint

Jenny Flint

Добре дошъл! :д

Лин Мортимър

Лин Мортимър

Име на героя: Лин Мортимър

Години: 23

Местожителство: Сейнт Джон

История:

Пирати - бичът Божий, преследващ лин през целия й живот. Първите й детски спомени бяха на кораб. Вълните люлееха коритото и я приспиваха в оплетения като рибарска мрежа малък хамак. Този, който наричаше свой баща, седеше до нея и се усмихваше. С едната ръка галеше косите й, а с другата - държеше дървена чаша, пълна до ръба с ром.
- Ах, момичето ми, говореше й той, майка ти беше една... Ама ти ще си по-добра. Добре че те измъкнах от онзи сингапурски бордей, дете мое. Там щеше да станеш курва, а с мен можеш да получиш много повече - злато, мъже и най-вече свобода.
Така й говореше мъжът, който се считаше за неин спасител. Още от малка я убеждаваше, че той е нейният баща, че тя е мелез между евтина азиатска уличница и боцман на пиратски кораб. От него получаваше всичко - бащина любов, закрила от останалите пирати, уроци за живота и бъдещето.
За пръв път я пуснаха на твърда земя, когато беше на три. Научила се да ходи по люлеещите се дъски на палубата, Лин не вярваше, че може да има твърда почва, която да не се клати под крехките й неукрепнали крачка. На острова за часове тя научи думите "къща", "дом", "барака", "колиба", "улица", "магазин", "кръчма". Криеше се зад ъглите на западналите постройки и току откраднеше някое захарно петле от невнимателните прадавачи на лакомства. Баща й я гледаше отстрани и кимаше одобрително. "Добър пират ще стане от теб. Личи си, че си моя."
Боцманът учеше дъщеря си на всичко и щом беше навършила 15 години, я назначи за редовен моряк. Остави я да спи при останалите - мъже и жени, даде й малко пари и й каза, че няма да се грижи за нея, както досега. Разбира се, щеше да й помага, но нямаше да я държи за ръката при всяка стъпка. Лин вкусваше свободата плахо. Не беше свикнала да вижда баща си рядко, въпреки че плаваха на един и същи кораб. Лека полека тя намери приятели, повечето млади момчета, избягали от домовете си, за да търсят приключения. Момичетата страняха от нея, шушукаха си и я следяха, сякаш беше чудовище с дръпнати очи. Имаше защо. Малката Лин не осъзнаваше как въсщност никой на кораба, освен баща й, не я обичаше истински. Младежите бяха привлечени от нейните красота и кръвожадност.Под ръководството на боцмана тя бе станала безмилостна и решена на всичко, за да не попада в ничии ръце. Колкото по-голяма ставаше, толкова повече плашеше всички.
Един ден, когато корабът беше оставен на котва на острова Сейнт Джон, се случи това, от което Лин най-много се беше страхувала - свободата й беше погубена завинаги. Боцманът беше останал в кръчмата цялата нощ, а дъщеря му, заклета въздържателка, в кораба. Тогава нейните врагове я омотаха в хамака, на който спеше, и я хвърлиха в морето. Тя тупна тежко на плитката и се събуди с вик. Устата й се напълни с вода, започна да кашля, опита се да се изправи, но не можа. Кракът й беше счупен. Излази до брега и понечи да се скрие в някоя от изкараните на сухо рибарски лодки, но момчетата, които си бяха наумили друго, я наобиколиха и започнаха да я наричат с най-обидни имена:
- Ти си копеле, Лин!
- Боцманът не ти е баща, знаеш ли? Той е искал дете и те е взел по милост от Сингапур.
- Курва, такава си.
- Да, точно като майка си, която не познаваш!
Те се смееха и стесняваха малко по малко кръга около жертвата си. После я хванаха и един по един доказваха твърденията си. На края занесоха изтощеното й пребито тяло зад една къща, за да не го види боцманът, когато се прибереше от кръчмата, покриха го с грубо одеало, за да не го намерят със сигурност и си тръгнаха. Лин си мислеше, че ще умре, че няма да преживее тази нощ. Искаше да заспи завинаги и да забрави, но болката в крака и слабините не й позволяваше дори да мигне. На следващата сутрин корабът беше отплавал без нея и баща й, който беше получил сърдечен удар в леглото на някаква проститутка.
Намериха я около обяд. Бяха трима - добре облечени, с перуки и ливреи. Съжалиха я и я откараха в дома, където бяха прислужници. Вкараха я през задния вход, където никой не следеше кой влиза и излиза. Старата готвачка и нейните помощнички не погрижиха за нея, извикаха месния лекар, за да оправи крака й и след два месеца Лин - момичето без фамилия, беше готово да започне работа в къщата на семейство Мортимър.
Както понякога се случва, наследникът решава, че може да има, каквото пожелае. Никълъс Мортимър, тогава само на 19 години, протегна ръка към Лин, за да я вземе, но тя се отдръпна. Никога повече нямаше да дружи с мъже и да им се доверява. Месеци наред младият аристократ щурмуваше слугинските помещения, за да я хване на тясно, но без успех. Тогава главата на семейството дойде при нея й каза:
- Лин, от днес ти приемаш фамилията Пенълтън. Те са добро семейство, ще те осиновят. След три месеца ще се омъжиш за малкия ми син, Никълъс. Ако откажеш, ще те хвърлим в морето или ще те дадем на пиратите.
Така и стана. Три месеца Лин живя като гостенка в чужда къща, а след това направи мост между фамилиите Пенълтън и Мортимър. Само на 18 години и вече беше съпруга... Семейният й живот не беше интересен. Имаше всичко, за което една жена можеше да мечтае - пари, власт и златна клетка, но на Лин това не й бе достатъчно. Тя искаше любов. За мъжа си тя бе просто една прищявка, поредица от много други. Малко по малко тя се влюбваше в него, а той губеше интереса си към нея. Тогава тя реши да направи нещо, за да го задържи при себе си. Отиде при някаква знахарка в града и я помоли за треви, които да й помогнат да зачене. Бабата съжали младото момиче и без да разпитва много му даде билките. Не след дълго Лин носеше детето на Никълъс. Отношенията между двамата обаче не се промениха особено. Снахата вече беше на почит в семейството, чакаха наследник от нея, а мъжът й все по-често правеше своите набези сред младите слугини, които бяха по-глупави и по-страхливи от Лин, която си беше извоювала правото на законна съпруга.
Никълъс и баща му тръгнаха на голямо пътуване, когато Лин вече беше в третия месец на бременността си. Два месеца по-късно се върна само по-възрастният. Корабът им беше нападнат от пирати, а Никълъс - заклан.
- Лин, - каза й бащата. - ти а нас продължаваш да бъдеш дъщеря. Ще ни дариш с внук.
- Разбирам - отвърна тя и погали корема си.

Характер: Лин е свободолюбива, но в същото време много разсъдлива. Не обича да я командват, защото е свикнала да раздава заповедите. Нотка на надменност личи в характера й. Властността е друга отличителна нейна черта. Свикнала да живее на широко, тя обича охолството и лукса. Любовта е чувство, което презира, защото се е заклела, че никога повече няма да обича след смъртта на съпруга си. Към детето си изпитва искрени майчински чувства, защитава го от всичко и бди над него като орлица още преди да се е родило.

Външен вид:

Лин е типична азиатка - ниска, кльощава и с много малки стъпала. Обувките й се правят по поръчка, не само, защото е част от богато семейство. Тя има кръгло доста приплеснато лице. Очите й са съвсем издължени и само по-опитният наблюдател може да каже дали са тъмнокафяви или черни (първото е вярно). Тенът й е жълтеникав, а косата - черна, гъста и дълга чак до кръста с плътен бретон. Най-отличителната черта във външния й вид са пръстите на ръцете. Те са малки и тънки, а ноктите - винаги със средна дължина и винаги чисти. За нея ръцете са огледало на навиците на човека и не бива да се занемаряват.
Облича се като истинска дама, както повелява последната мода. Гардеробът й е пълен с рокли с много дантели, ръкавици, дълги до над лактите и сгъваеми чадъри, по-скъпо дори от перлените огърлици, които обича да носи около шията си. Тя е свикнала да бъде украса за своя съпруг и дори след смъртта му тя продължава да бъде екзотичната статуя в стаята, птичето в златен кафез на масата за приеми.

Снимка:

Герои от аристократично потекло  - Page 3 Gong_li

П.П. Когато си писах героя, реших да променя името и годините му от тези, които дадох при регистрацията.

Изабел Ван-Дюс

Изабел Ван-Дюс

Одобрена usmivka

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите